С какво ви дразнят свекървите? – 135

  • 40 100
  • 746
  •   1
Отговори
# 585
  • Мнения: X
Тогава се замислих - Заслужава ли си наистина, ако причиняваш такава мъка на близък човек?
Да, заслужава си. Ако човекът е толкова малоумен, че това да му е мъка, заслужава си.

# 586
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 972
Заслужава ли си наистина, ако причиняваш такава мъка на близък човек?
Да.

# 587
  • при късмета
  • Мнения: 25 591
И ако и другия дядо така се тръшне, какво правиш и на кого да угодиш?

# 588
  • Мнения: X
Аз се надявам един ден да имам деца, и също не искам да ги кръщавам на никого, не ме разбирайте погрешно. Но наистина много мъчно ми стана за човека.

# 589
  • Мнения: X
Няма лошо да кръстиш децата си на някого, ако ти самата пожелаеш това. А за онзи човек няма защо да ти е мъчно. Тръшка се, защото има напълно погрешни приоритети. Да му имам проблемите.

# 590
  • France
  • Мнения: 16 272
Няма лошо да кръстиш децата си на някого, ако ти самата пожелаеш това. А за онзи човек няма защо да ти е мъчно. Тръшка се, защото има напълно погрешни приоритети. Да му имам проблемите.
Hands Clap

# 591
  • София
  • Мнения: 35 502
Е свекърът ми така се беше затръшкал, че не му играя по свирката (не ставаше въпрос за име, а за това къде да живея след като се омъжа). Тръшкането, изнудването, натискът не са и не трябва да бъдат причина да плюеш на правото си на избор.

# 592
  • Мнения: 2 158
Малкото случаи, в които съм на едно мнение с Милена 😉
Аз нямах никакви отношения с баба ми по бащина линия, и не само аз, повечето ми братовчеди също. Тя не признаваше никой от внуците си с различно от нейното име. Има 4 деца, от всяко дете има по едно кръстено на нея, но останалите 5 все едно не съществуваме. При мен обаче беше най зле, тъй като съм първородна пък не съм кръстена на нея. Ми умря си самичка, само с дъщеря си, която се разведе заради нея. Живя дълго, но никога не съжали за начина по който се е отнасяла, даже до последно се оплакваше че много изпуснала синовете си и ако била по строга повече щели да я слушат.
Ние с мм не можехме да стигнем до консенсус за име. Той искаше дъщеря Виктория, а аз Савина, Моника, Деница или Никол. С В бях съгласна само на Вероника. За момче аз признавах само Алекс, той искаше Димитър. Накрая се разбрахме че ако е момиче той ще избира името, ако е момче аз. Иначе сигурно още нямаше да сме се разбрали 😂😂😂

# 593
  • Мнения: 1 662
Ами за мен е глупава, именно защото свързвам тази традиция единствено и само с принуждаване! Доброволно да е - окей, чиста работа, обаче тези сръдни, приказки, заплахи и прочее са ми грозни и противни ( и глупави).
Слава Богу никой не ми е обелвал и дума, как да си кръстя детето, но наистина около мен са само случаи, в които бабите и дядовците ( повече по бащина линия) настояват да се кръстят внуците на тях. Аз самата съм кръстена на двете си баби. Много си обичам името, но майка ми ми е разказвала, как навремето е искала да ме кръсти по съвсем различен начин, но естествено е имало противоречия. Мисля, че е време тази традиция да си отиде.

# 594
  • Мнения: 13 411
Аз харесвам традицията, макар и да не е особено спазвана в семейството- кръстена съм с "буква", така е решила майка ми, моето дете не е на никого, но по случайност имените дни с майка ми макар и на различни дати, са свързани с един и същ светец.
Традицията ми харесва, просто като традиция. Разбира се, насилие, тропа е с крак и принуда, са ми неприемливи. Но ако е по сърце, защо да не избереш име на близък човек. Аз съм убедена, че за всеки има повече от едно хубаво име. По-скоро, всеки има набор от хубави( според представите му) имена и в търсенето на подходящо име, защо да не е ориентир името на близък?

По-странна ми е западната традиция да се кръщава на бащата на детето, но щом се харесва, защо не.
Понякога надничам в подфорум "имена", дори бях пуснала тема за имената, които са на изчезване. Забавни са като цяло причините, по които се избира едно или друго име.

# 595
  • Пловдив
  • Мнения: 27 537
Е, родът се продължава и без детето да е кръстено на някого.
Иначе за мен тази традиция не е глупава, но е обидна.
Обидна е когато е насила. Когато сама съм решила, никак не е обидна.

И да, разделя кой е важен за да бъде кръстено дете на него. Точно така.

# 596
  • София
  • Мнения: 35 502
За мен точно това е обидата - към по-маловажния. Без значение дали аз съм избрала доброволно да го/я обидя или са ме принудили.

# 597
  • Далечният изток
  • Мнения: 20 006
Разбрахме.
Останалите просто си казваме мненията, не казваме, че ти не си права за себе си.

# 598
  • Мнения: X
Е, естествено, че някой от близките ми хора ми е по-любим и важен от останалите. Наивно е да очакваме, че всички са ни еднакви. Повечето хора си имат любим / предпочитан родител, баба, дядо. Нормално. Няма място за обиждане.

# 599
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 13 177
Навремето е имала смисъл традицията.
Булката-обикновено много млада е била напълно зависима,отивала е в къщата на свекърите ...
Било е важно да се продължи името ...


В днешно време ,ако е по желание-не е лошо..
Ако снахата е желана ,ако има взаимно уважение и разбирателство и тя сама поиска да кръсти детето на свекърите-да.

Общи условия

Активация на акаунт