Психолог или психиатър при интернет зависимост?

  • 6 757
  • 47
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 29 324
Параход, ти някакво по-добро решение ли имаш?

Моят е почти тийнейджър, на 11 години. Така че имам поглед над тази възраст.

Това дали е вярно или не е за регистрацията, не е от значение. Важното е какво ще успее да мине...

# 31
  • Мнения: 11 079
Да, имам по-голямо дете и избягвам да го лъжа. "Какво ще успее да мине" може да сработи с 2-3-годишно. Децата не са идиоти все пак. А за мен доверието е по-важно, отколкото няколко часа екранно време.

Като ограничителни средства - ползвам фемили линк, също и не съм пуснала мобилни данни, т.е. интернет има само вкъщи, на гости и ограничен брой места с безплатен wifi. В училище няма. В наши дни да спреш социалните мрежи на тийнейджър е все едно да го затвориш за цяло лято без излизане вкъщи - същото е. Там общуват помежду си с връстници.
 
Коментирала съм назад и по други инструменти за справяне със зависимостта и количеството екранно време, а именно - комуникация и взаимно доверие с родителя, подкрепа за осигуряване на активен "аналогов" живот, който просто да запълни физически голяма част от времето.

# 32
  • Мнения: 29 324
Дано да сработи "аналоговия" живот и доверието, щото от темата разбирам, че детето и пристрастено. Все едно на алкохолик да му оставиш бутилка уиски в шкафа и да му обясняваш, че му имаш доверие. При това тук става въпрос за 12-годишно, не за възрастен, който се предполага, че е по-зрял. Нямам против, де, всеки си взема решения за детето си, такива, каквито смята за правилни.

# 33
  • Мнения: 11 079
Точно в случая на авторката само това може да сработи. Всичко друго ще има моментен и после (не дай боже, но много силно вероятно) - бумерангов ефект.

Методът cold turkey може да работи, но краткосрочно - и истинската работа идва след това. Това важи не само за наркотиците. Та без доверие и със заключен в шкафа телефон - good luck.
Иначе аз смартфон купих и дадох за пръв път на вашата възраст, не мога да кажа, че беше лесно за постигане на фона на натиска отвън. Но пък не е и някакъв героизъм.

# 34
  • София
  • Мнения: 2 177
Детето за момента е по-малко пристрастено от 23-ма съученици в нейния клас, които не изпускат смартфоните не само в междучасията, а и в часовете. Това налага неколкократно родителски срещи, на които да се обяснява на родителите, че това Е проблем. Защото, оказва се, за повечето, ако не и всички родители, не е. И всички удобно си заравят главата в пясъка, докато децата бавно напускат реалността. Защото точно това се случва.
Приложенията за контрол като фемили линк за мен не работят. Щом свърши времето, се моли за още. Това не е решение. Контролирах я с фемили линк последните 2 години. Резултатите са очевидни.
Дъщеря ми от 2 седмици не използва смартфон и лаптоп. Изобщо. В училище също. Не иска нормален телефон с бутони, иска си смартфона и затова предпочита без какъвто и да е телефон. Само и единствено тя в цял клас не държи телефон през целия учебен ден, за което отнася съжаление и подигравки колко лоши родители има. Засега чака търпеливо да си получи телефона, но това ще се случи, когато е достатъчно силна. Тя си мисли, че е, но това е измамно усещане. За този период без телефон промяната в нея е съвсем забележима - виртуала отстъпи на реала.
Погледът й отново се изпълни със съдържание, говори, смее се, дори се върна към четенето. Но това все още не я приближава към свободното ползване на смартфона, тъй като не  готова. А че не е готова, съдя от думите й: "Повече никога няма да се повтори, защото пак ще ми вземете телефона".

# 35
  • Мнения: 29 324
Ползването в училище е голям проблем. Особено ако отнася подигравки за това, че няма. Моят син също е единственото дете (4 клас), което не носи телефон в училище, просто защото не му трябва. Ако нещо спешно изникне, госпожата има телефон и звъни тя.... Леко негодува, че "другите имат и играят игрички постояно", обаче няма да му се случи поне засега. В пети клас като тръгне да се прибира сам по обяд, тогава да.

# 36
  • Мнения: 11 079
Леко негодува, че "другите имат и играят игрички постоянно"
Това е стандартното положение, леко мрънкане с цел "ако мине" - не е чак пък "отнася съжаление и подигравки колко лоши родители има"... Тъй като съм била свидетел на това години наред - има такива случки, но са мимолетни и единични, а "лишените" деца удобно ги използват да блъфират.

# 37
  • София
  • Мнения: 2 177
Това е стандартното положение, леко мрънкане с цел "ако мине" - не е чак пък "отнася съжаление и подигравки колко лоши родители има"... Тъй като съм била свидетел на това години наред - има такива случки, но са мимолетни и единични, а "лишените" деца удобно ги използват да блъфират.

Може да преувеличава с цел да предизвика съжаление, но не блъфира.
Може да съм лош родител (според психолога, твърде контролиращ и затова тя търси място, където да е герой и лидер, т.е във виртуала), но дали съм по-лоша от родителите на онези 23 зомбита, които дори не си признават проблема със самодоволното "ама те всички са така"..

# 38
  • Мнения: 11 079
В никакъв случай. Но вие можете да работите само с Вашето дете - за техните нищо не може да направите...

# 39
  • Мнения: 1 459
Само преди месец СЗО призна пристрастяването към компютърните игри за болестно състояние. Дали ще цъка игри или по цял ден ще виси в Тик ток, Инстаграм и др., за мен няма никаква разлика. Това е един илюзорен, измислен свят. Обърнете се към психиатър и детска педагогическа стая.

# 40
  • Мнения: 1 495
Моят 12 годишен син сам си се дразни, че телефона го пристрастява. Но не знам как да му помогна. Социалната изолация му се отрази много зле, стана още по-срамежлив и комуникира по-трудно с деца. Бях го записала в група за психодрама и ходеше с голямо удоволствие. Заради втората смяна спря. И напоследък е много депресиран, училището му е мъчително и мотивацията съвсем спадна. За мен решение е да се занимава с нещо, което му е приятно, за предпочитане в група. Но каквото и да предлагам не се приема. Ще говоря с класната да си тръгва по,-рано за да ходи на психодрама отново.

# 41
  • Мнения: 14
Няма смисъл да травмирате вашето дете с психиатри психолози които само и само ще ви погълнат парите.  По скоро трябва много сериозно да ограничите възможността да използва различни  социални мрежи защото една от най-опасните е Фейсбук, второто нещо което може да ограничите е самият интернет това става чрез Рутер на който спирате прекият достъп до интернет издърпвайки кабелът от рутерът, може чрез  много допълнителна играчка и нерви да му филтрирате сайтове в които да не влиза и тн тн тн. Друга е темата колко време отделяте на вашето дете да му покажете че навънка има свят и извън интернет.

# 42
  • Мнения: 1 495
Уикендите сме с колелата в парка или на планина или с приятели. Обаче всичкото време вкъщи им е борба с телефона и таблета и останалите занимания.

# 43
  • Мнения: 3 391
Защо се отнасяте с търсенето на терапевти като че се провалила майката като родител? Търси помощ и това е правилното решение.

Само като коментар, моите деца са малко по-малки, но си мисля, че 12г е рано детето ви да има пълен и неограничен достъп до интернет, какъвто и  да е аргумента и.

# 44
  • Мнения: 3
https://www.facebook.com/emanuilablog/ от тук можете да свалите една безплатна книга, в която се обсъждат и проблеми свързани с интеренет зависимости.

Общи условия

Активация на акаунт