Да, трябва да покажеш нещо положително, Равена! Иначе ти деградираш, щом не можеш да кажеш нищо положително или едва ти се откъсна от устата да кажеш за следването на детето си. А колко неща отрицателни написа през времето за бившия си мъж, за изборите на баща си, за хората, които заобикалят твоите роднини. Отвратително звучи. Но най-отвратителното е негативното ти отношение към дъщеря ти. На мен вече ми изглежда, че не толкова си възмутена от постъпката й, колкото си ядосана, все едно делите един мъж в лицето на бившия ти мъж и неин баща. Не мога да повярвам, че го казвам, ама потърсИ помощ да си оправиш малко нещата в главата, че така хич не изглеждат добре нещата при теб.
- Публикувана: 17 фев. 2022, 09:30 ч.
- Последно мнение: 5 окт. 2022, 05:10 ч.
Да говорим открито за емоционалния инцест - една особено токсична форма на родителска връзка
Леле, Андариел как ги видя нещата. Кристално, за съжаление.
Надявам се, моля се, никога да не пренасям яда си към бащата на към децата! Въпреки че е много трудно да отделиш емоциите си, които 20тина години са били едно цяло.
Надявам се, моля се, никога да не пренасям яда си към бащата на към децата! Въпреки че е много трудно да отделиш емоциите си, които 20тина години са били едно цяло.
Андариел, в случая не деля мъж, защото е трудно бившия да го нарека такъв. Или ако имаш такива подозрения трябва да търсиш инцеста другаде. Нищо не деля с нея. Аз моето си го взех и съм доволна, че се отървах.
Отрицателни неща съм написала за чужди избори? Невероятно, но факт, ама тия избори завършиха неслучайно с развод и то не по моя вина.
На този етап не мога да кажа нищо положително предвид фактите.
Дето мой близък се изказа: ''Какви сладки и добри деца бяха като малки. Какво ги направи такива идиотчета като пораснаха?''
О, те нещата смятам са доста по-добре от началото, когато имах дразнителите си под покрива и вървят към подобрение. Затова и човек взима генерални решения като раздяла да подобри най-вече за себе си нещата.
Тя си е провалила вече живота. Трябва ли и другите да ни завлича с нея? Ми - не, не мисля!
А тя иска ли го това, деца, семейство? Или на теб ти се иска да е така?
Изяла си таткото, защото е застанал зад детето си. Много зрял инцест към нея, няма що.
Знам с какви епитети я наричаш, всички сме чували, знам защо тя те е изритала от живота си, знам защо е резнала пътя.
Дръж се за тате, там е пътя, истината и живота.
Госпожа Вивиана Енева да прочете, после да коментира
Знам с какви епитети я наричаш, всички сме чували, знам защо тя те е изритала от живота си, знам защо е резнала пътя.
Дръж се за тате, там е пътя, истината и живота.
Госпожа Вивиана Енева да прочете, после да коментира
Напълнихте хубавата тема(която можеше да е полезна на много) с нападки към Равенна. Оставете я. Тя може да е отровна, егоист или огорчена майка, но каквато и да е с начукване на канчето "Виж се колко си лоша" нищо положително няма да стане. Аз вярвам в приказката, че когато човек е готов, учителят сам го намира. Равенна още не е готова.
Напълнихте хубавата тема(която можеше да е полезна на много) с нападки към Равенна. Оставете я. Тя може да е отровна, егоист или огорчена майка, но каквато и да е с начукване на канчето "Виж се колко си лоша" нищо положително няма да стане. Аз вярвам в приказката, че когато човек е готов, учителят сам го намира. Равенна още не е готова.
Благодаря ти!
Аз не съм запозната със случая на Равена, не искам и да ровя за подробности...
Със сигурност у родителя стои и се трупа голяма доза разочарование на принципа - аз всичко ти дадох, а пък ти - виж се, нищо не става от теб. И по-добре е да се дистанцирате един от друг, отколкото като скачени съдове да си тровите живота, до края му...
Моля се само и единствено, АЗ да успея да счупя този модел на поведение. Да мога да сведа до минимум увредата при децата си...
Също съм отраснала като родител - първо на майка ми, после на по-малкият ми брат. Тя съвсем съвестно разчиташе на мен... Да го гледам, да го нахраня, да го разходя, да стана аз през нощта да го гушкам, докато тя поспи, за да го гледа през деня... На 13 бях.
Все неща, които днес се правят от бащите на децата.. ама тя и затова сигурно си избра такъв втори "мъж", който е както и Равена дефинира - диванен тип, който не може, не иска, не знае... Но пък имаше бонуси - беше прост, необразован пещерняк, със стабилни юмруци... Три пъти трябваше да я удари по лицето, че да го изгони от нейното си жилище... Но сигурността ѝ, че си е отгледала опора и партньор си стоеше... Само, че ме пусна... Може би се отказа да ме държи. Сега държи брат ми... И като не се справя да комуниира с него, пак ме търси. Ужас е просто...
Ще гледам напред, доколкото мога, ще работя във, върху и над себе си. И дано успея да счупя порочният модел. Стискайте ми палци.
Броени пъти съм оставяла сина на дъщерята (10г им е разликата). Но когато баща им се пропи, се вкопчих в сина. И излизахме заедно по магазини, за да не сме си в къщи. И на заведение, да се разсеем двамата. И на него се оплаквах, когато не мога да се справя с мъжа. Усещах, че не е редно да го превръщам в съпруг, но се чувствах толкова безпомощна и самотна...
За това сега се чудя - каква вреда и до колко съм му причинила? Няма как да го пратя на психолог- той вече е на 22. И като се загледам - мисля, че потиска и отрича спомените. Или не може да осъзнае, че е било вредно за него.
За това сега се чудя - каква вреда и до колко съм му причинила? Няма как да го пратя на психолог- той вече е на 22. И като се загледам - мисля, че потиска и отрича спомените. Или не може да осъзнае, че е било вредно за него.
Понякога е по-добре нещата да са така, както са и младите да не осъзнават някои работи, за да не им тежат и да не им се налага да чоплят след време и да ги изживяват повторно при това чоплене. Да, фактите от миналото са факти - тях не може никой да ги промени, нито да ги замете. Но понякога родителите, особено майките, твърде много мислят дали са причинили някакви травми. Винаги има травми, повечето неволно причинени и не са някакви кой знае какви неща. А в екстремни ситуации и периоди майките реагират така, както могат в момента с цел да оцелеят с децата и най вече децата да оцелеят. В едно семейство трудно се прокарва граница, защото всички са замесени в ситуацията, те са променливи в едно и също уравнение.
512, вие посещавали ли сте психолог, може той да ви насочи как да постъпите?
Не съм. И честно - докато не прочетох темата, не си давах сметка, че поведението ми е било толкова вредно. То вярно, че и не продължи дълго. И за някои неща сама се усещах и казвах на сина ми, че не ми е съпруг. И не трябва да се грижи за мен.
Сега съм го оставила да си живее живота и не съм прилепчива. Нито очаквам нещо от него, просто се замислям за връзките му и бъдещето - дали ще успее да отстоява себе си.
Замислям се за психолог, понякога питам в темата на Л. Стефанов.