Да говорим открито за емоционалния инцест - една особено токсична форма на родителска връзка

Може и да си навредила, може и да не си. Не си го направила нарочно и не си го осмисляла, но важното е, че виждайки възможността това да се е случило, искаш да се коригираш. Ако наистина се е отразило негативно, дори да не осъзнава, то ще му влияе. Това трябва да се отработи. Поговори с него, усети ситуацията. Нека види, че има подкрепа от твоя страна. Иначе е факт, че всеки родител нанася травми. Въпросът е как ще се справи, когато ги осмисли и дали в даден момент ще даде шанс на детето си да ги прескочи и да заживее свой живот.

Познавам две семейства, в които децата са се оплакали, че родителите им са  добри. Та каквото и да правим, все сме криви. Важното е да е с мярка, както казваше баба ми.
Всъщност трябва да сме "лоши" и да ги изритаме по-раничко на училище примерно, където да си общуват с връстниците, както е редно.
Радвам се, че мерките почти свършиха, защото наистина направих много грешки последните 2 г, Ковид, децата вкъщи, мъжът ми ме остави и просто ми беше много трудно да балансирам с тази лавина.

Замислих се над темата и осъзнах, че явно с това не съм се сблъсквала. Никога не ми е хрумвало, че имам някаква вина за нещо, свързано с родителите ми. Като малка, ако е ставало дума майка ми да обсъди баща ми с мен примерно, направо си казвах: "Това са ваши неща, не искам да слушам. Не ми е интересно". Така че никога не съм била душеприказчик на родителите си. Те от своя страна, откак пораснах, не ми помагат, но не са успявали и с нищо да ми пречат.  Може би затова темата ме изненадва. Все пак сме големи хора, а все още явно родителите продължават да имат голямо значение...

Независимо колко големи хора сме, родителите имат голямо значение за това как се чувстваме. Моята майка е останала без майка в невръстна възраст и подозирам, че липсата за модел майка-дъщеря я е направила толкова обсебваща и манипулативна. Сега като ви чета много неща си обяснявам, иначе съм потопена в чувство за вина, че не съм пожелала да съм душеприказчик за отношенията и с баща ми и за ред други неща, които е трябвало на някой друг да сподели, ако изобщо трябва нещо такова да се споделя. Отделно че има навика да ме въвлича в техните конфликти, аз се гърча в притеснения, а те отдавна са ги разрешили, ама аз не зная.

Много кофти. Не знам защо изслушвате такива тегоби. Няма смисъл просто.

Ох, то се получава някаква симбиоза. Аз се оплаквам от мъжа, тя ми припява за баща си и си пеем в хор, и се навиваме една друга колко е гаден и как ние ще се крепим една друга...

По-добре с приятелка да обсъждаме мъже и отношения. Децата наистина не искат да слушат за този тип проблеми в детайли. Поне аз никога не съм искала и винаги съм възпирала подобни неща. Имам ясен спомен, че може би майка ми е имала такова желание понякога, но аз се дистанцирах на момента. Баща ми пък никога не е обсъждал подобни неща. Децата обичат да слушат хубави истории - как са се срещнали родителите им, как са се влюбили примерно, как са се оженили и т.н. Но не и проблемите. Разбира се, ако има сериозен проблем, развод и т.н. е друго. Но и това се решава и не трябва да е повод за вечни разговори по темата.

Децата трябва да са си деца. Те нямат вина за отношенията на родителите си и няма какво да се правят на изповедници.

Абсолютно си права, но е много изкушаващо. Аз покрай раздялата изгубих всички семейни приятели, с приятелки не ми се говореше, детето ми е под ръка, голяма е, разбира ме, и тя му е ядосана  и лавината започва да се търкаля...

Интересна тема, но поглеждайки към препратките към статии и оригинални източници, изглежда, че е малко изследвана и е малко свободна интерпретация и базирано на анекдоти.

Коментарите тук също показват, че не е лесно да се дефинира. Кое е "covert" инцест? Явно, че ако майка (или баща) обсъжда романтични партньори с дете е неприемливо. Но други ситуации, като това самотна възрастна жена да отиде на ресторант със сина си непримливо ли е? Или да разчита на подкрепа от син или дъщеря ако е възрастна и сама?

Скоро бях навън с компания и един от мъжете стана и каза, че трябва да си тръгва. Майка му го търси. Майка му е на 70+. За мен беше проява на грижа и през ум не ми мина, че може да е токсична жената.

В България "децата" продължават да бъдат отглеждани доста дълго традиционно. Връзките между деца и родители са доста по-различни от моделите в държавата, от която тия статии са превеждани.

Моят личен опит е, че родителите ми се опитваха да ме предпазват от всичко и никога не са се оплаквали. Дори когато в по-късни години им е трябвало помощ, не са я търсели, а аз трябваше да настоявам. Може би затова не разбирам темата за токсичните родители. В отношенията между родители и порастнали деца има взаимност. Има явно екстремни случаи, но ми изглежда,  че днес думата "токсичен" се използва много лесно.

Може да е, а може и да не е токсична. Зависи за какво го е търсила. Зависи в какво състояние е самата тя. Майка ми е на 78. Живее сама, обслужва се сама, справя се ок. Пътувам, за да я видя веднъж на две седмици. Ако има проблем, насреща съм. Но засега тя няма нужда от присъствието ми всеки ден. Ако майката на твоя познат е в добро здраве и в този момент не е имало някакъв притеснителен инцидент, намирам бръмченето от нейна страна и  подскоците от негова за нездрави.

В случая прав/не прав са субективни и силно относителни понятия. Не съм съгласна, че едно дете трябва да знае само хубавите неща от живота на родителите си, както се каза в по-горно мнение, без значение заедно ли живеят или разделени. Разбира се не трябва и целенасочено да се товари само с лоши неща. Трябва да знае това което е реално - и хубавото и лошото. Няма как да му бъдат запушени ушите и завързани очите на детето за да не достигне нищо лошо до него, ако то съществува.
Опитът ми на родител и леля някой може да каже, че е субективен, няма да го ползвам.
От опитът ми като дете с един липсващ родител от самото начало и три раздели/разводи на другия по меко казано не  особено приличен начин,... според мен лошото не може да се скрие. Рано или късно се научава, а и няма смисъл, ... едно дете пазено целенасочено от лошите събития, трудностите в живота не му се прави добра услуга.
Тези лоши неща освен факти от живота на родителя, иска не иска това е положението са част и от живота на детето.

Позитивно не означава всичко най най хубаво в живота и качване на розов облак на детето...
"" Думата позитивен, носеща своите корени от латинското "positum" съдържа в себе си цялостта, всичко което е дадено и налично. Олицетворение е на единството в човешката същност. В истинското позитивно мислене,
негативното е носител на способност, средство за актуализиране и преоткриване способностите на човека. Една проблематика освен страдание и затруднение, носи в себе си и възможностите за развитие.............................. """


Не се сещам къде наскоро прочетах следната мисъл:
" "Тежките времена раждат силни хора. Силните хора раждат лесни времена. Лесните времена раждат слаби хора. Слабите хора раждат трудни времена."""
Та задължителното на всяка цена пазене на детето от "лошите времена"  надали е най доброто за него.


Рокси, не мисля че правиш нещо лошо като споделяш с дъщеря си и отношенията ви са приятелски.
Отношенията между мъж и жена, събирания, раздели са част от живота. Не виждам с какво можеш да я натовариш, освен да е по зряла и смела в бъдеще за собствените и връзки с мъже, да придобие един вид психичен имунитет по въпроса.
Не знам каква е историята, но каквато и да е, тя каквото мисли го мисли за баща си, според мен единственото грешно е ако съм разбрала правилно допълнителното настройване срещу баща и. Той все пак и е баща.....

Ravenna, тези деца каквито и да са не са чужди, а твоите...

За да бъде разбрана темата, трябва да прочетете книгата на Кенет Адъмс: "Silently Seduced."  Това за мен е пример на поп психология, не сериозно научно изследване. 

Ако погледнете книгата, ще видите, че говори и за родители алкохолици. Ситуацията, в която на мъжа се обажда майката да му наруши вечерята дискутира как тя се оплаква от сексуалните проблеми с баща му. Изобщо, има доста сексуалност. Това е различно от това за син/дъщеря да заведе майка си на вечеря веднъж на седмица или до мола особено ако жената е сама и възрастна! Или да помогне с нещо ако е наблизо.

Разбира се, че никой не трябва да обсъжда сексуални проблеми или проблеми с романтични партньори с малките си деца. Не е допустимо. Не е допустимо и да им търси съвет за борсата.

Кул кет, тук не става дума за нормални, редовни жестове на грижа между родители и деца, а за родители, които ползват децата си за заместители на половинката. Разликата е от небето до земята. Не можеш да очакваш детето да осигури нещата, които са грижа на половинката ти, но тя не иска или не може да го направи.

Според мен твърде много се очаква от родителите, особено в стресови ситуации и периоди.  Хората имаме склонността на главния герой на един разказ на Джеръм Джеръм, който започнал да чете медицинския речник и още до края на първата страница на буквата А имал чувството, че е болен от всички описани в нея болести. Всеки родител по подразбиране има някакви неща, които го човъркат и си задава въпроса "а аз добър родител ли съм?". По-леко гледайте на нещата, не си търсете проблеми постоянно, защото ще ги намерите неминуемо. Няма угодия.

А така! Благодаря, Андариел.
Побъркахме се от поп психология. 🤪