Истината е, че аз търсех майка, семейство, грижа, а не равнопоставен партньор. Така че, моята история е изкривена. Много малко мъже ще се наемат да ти лекуват травмите и да ти запълват дефицитите и да ти търпят истериите и депресиите. Аз съм тормозена, малтретирана, няма как да бъда партньор, нямам ресурса.
Не знам дали е рядкост, но има мъже приемат ролята на закрилник и това стимулира любовта им. Жената като е слаба, има нужда от закрила и помощ, това действа по този начин. Дали в дълготрайни отношения би продължило, нямам представа. Случвало се е и на мен, с приятелката ми, за която пиша често тук. Може би и за това се влюбих толкова силно в нея, щото беше слаба, търсеше ме за опора и утеха, за нея бях баткото, който да я утешава и който да е до нея като има нужда. Не знам до колко биха се получили нормални отношения от такива, но пък се радвам, че се е станало в твоя случай.
