Защо българинът мисли единствено за себе си?

Dania1, не могат

Написах обобщен
някои са само едното, други другото, трети всичкото,
а има и такива, които не влизат никъде, малцинство някакво

Но за мен с това се описваме
и е добре да си го знаем и да не се пъчим колко сме велика нация,
че ставаме смешни
а да се учим от по- великите  ( винаги има по- велики, но няма най- велик )

или да се променяме


Аз вярвам в младите хора.
Те са много над нас

Положителни качества пак обобщено и пак според мен-

добродушни сме,
прощаваме на ангро, което е хем хубаво, хем не
хубави сме, наистина
сръчни сме и
занаятчий някак,
домошари хора, които си редят там огнището
това, че сме хитреци, може да бъде положиелна черта, ако се използва като такава
любопитни сме, но когато това не се храни се превръща в клюкарство

и освен това, всички, които обичам са българи

За да се случат тези неща трябва да се почне от образованието - сега като гледам в гимназията вече почват да учат неща, които се учат в университета, децата се натоварват спират да разсъждават и гледат да минават набързо и да зубрят.
Баловете за прием стават  ниски. На всичкото отгоре изпитите, матурите са по европейски изисквания, учиш едно в училище пък трябва да ходиш на частни уроци за изпитите.
Няма хубава система на образование, да  научат на основни неща, съответно с времето да се дава шанс на децата да се развиват. Някои няма да имат желание, трябва да има и работа и място за тях, но доста работни места бяха закрити и сега всички се втурват да учат компютърни технологии например.
Да не забравяме и възпитанието и манталитета у дома.
Може много да се разсъждава защо сме на това ниво.

Само купонджийски качества

Ето пример за криворазбрано "възпитание" - смята се за проява на лош вкус да кажеш, че някой печели от линковете за продукти, които хвали. И ако го споменеш - започват викове от разни семпли персони колко са лоши българите, та гледат в чуждото канче. Само защото същите персони сами не могат да потърсят нищо из нета.

По принцип съм съгласна, но все ми се струва, че при немалко хора мързелът и далавераджийството надделяват.

Не смятам, че българинът мисли единствено за себе си - особено в по-малките населени места, когато посещавам роднини, забелязвам, че хората много си помагат. Бях миналата година при баба ми, тя беше на помен, аз - сама. Ами влезе някакъв непознат човек - отивам да го видя какво иска, той каза - идвам да напръскам на баба ти лозите, че ще го правя и за себе си. Разхождаме се из селото с баба по-късно, срещнаха ни някакви хора, кои познавах, кои не - ами всичките ми донесоха кой каквото има - просто така. Домашна питка, зеленчуци от градината, едната госпожа (съпруга на приятел на баща ми от детството) дойде специално по-късно с едно кило череши, че нямала какво да ми даде. Е как да не обичаш такива хора!

В градовете е друго.

Клише е това, че в малкте населени места и селца взаимоотношенията са по добросърдечни, хората по отзивчиви и състрадателни. Напротив..Там злобата, пошлоста и зависта са доста повече отколкото в големия град. От личен опит говоря, като човек живял в 4 села и два големи града, без да смятам кратките си престои през годините в чужбина. Просто големият град дава анонимност, животът на другите не е от първостепенно значение и обект на коментари, някакси по размити са нещата, не се набождат така в очите, по повърхностно ги възприемаме, не задълбаваме толкова в чуждия характер, придобивки и начин на живот както на село, където сме ограничени от социални контакти, събития и преживявания. То всичко е субективно де, но аз каквото и да съм поискала от съсед в града, никога не ми е отказвано. Нямам основание да мрънкам, от село напротив, едната ми съседка е изключително жлъчна и язвителна дама, не пропускаща възможност да ме захапе  по всевъзможни поводи, другите са някакви странни, алчни хорица, които все нещо не им стига, все недоволни и оплакващи се, над нас са пък едни други - саможивници, не контактуващи с никого, затварят си външната порта и когато ги потърся само пердетата мърдат. На другото ми село пък постоянно ни докладват -  дали сме имали документи за дърварника който направихме, докладваха ни че сме си отсекли липата която вече опираше в жиците, докладваха за шахтата която изкопахме, макар да беше на пре/предостатъчно отстояние, макар че ние за техния свинарник вонящ на лайна и правещ атмосферата през лятото непоносима, никога и на никого не сме се оплакали. И така нататък..примери много. Село не ми хвалете, макар да съм селско дете, отраснала на село, живяла на село и ще завърша дните си там. Да, има си свойте положителни страни живота там, но характерите и взаимоотношенията на хората не са от тях. Положителното е - нощните славеи до реката, тишината,песента на  щурците, неповторимия комфорт който душата изпитва когато посрещнеш сама изгрева сред дърветата в градината, или на верандата с чаша кафе, усещането за собственост ( все пак не живеете цяло село в един блок), свободата да правиш разни неща в собствения си двор, независимоста от напиващи се, музикални или наводняващи съседи . На село животът някакси по се усеща, някакси по естествен и реален е, в града ми идва по синтетичен , с консерванти и набухватели. Гоня 60 години, и все още не мога да определя сама за себе си - къде е по добре да се живее, на село, или в града...

Мария, за докладването - ако не правите нищо нередно (и неразрешено), не е ли все тая дали ви "докладват"?

Злобата и завистта в града е значително по-прикрита и затова създава погрешното впечатление,че е по-малко отколкото на село.
Повечето селяни са свободни и независими със собствена земя и къща,докато градските хора са наемни работници и служители,и когато се съберат на едно място - става като змийско гнездо.

Както казвам в други теми - ценностите вървят в комплект. Няма как хем никой да не се интересува от вашите работи, хем да е съпричастен, ако се наложи.
Сякаш в града няма оплакващи се.

Дори и нищо нередно да не си направил, не е приятно да те клеветят за щяло и нещяло. Свързано е с разкарване по разни инстанции и с доказване, че нямаш сестра. Защото в БГ задължително си виновен до доказване на противното. Случвало ми се е  няколко пъти и знам какво е. Никак не е приятно и много нерви се хабят. Някои хора не могат да си обуздаят злобата и завистта, че и лудостта. И да, за градски хоора става дума, не за селски. Та донякъде си е и до човек.

Явно някои хора и в днешно време се припознават в образа на Бай Ганьо и се обиждат. Друго обяснение защо се плюе така грозно по един от класическите български автори, еталон за българската следосвобожденска литература, нямам.

Съвет към Роузи - смени си средата. Около мен такива хора, които описваш, няма - и да има някой, не е в близкия ми кръг от семейство/приятели/колеги. А за тирадата за анцуга - абсолютна глупост. Всеки да си носи дрехите, които му харесват и са му удобни! Покрай пандемията, ако не сте забелязали, е световна тенденция да се предпочитат комфортни дрехи. Има здравословни причини дори - дънките например стягат много и пречат на кръвообращението. Това да се оплакваш от “българина” защото носел анузи (а не бални костюми може би?!) показва единствено собствени комплекси

Сега я виждам тази тема, та и аз да се включа. Хората са еднакви навсякъде, но качеството на средата, в която са израстнали и се движат- не само личностна, но и физическа, определя държанието им. Затова не разбирам идеята - манталитетът ни бил такъв, изхвърляме си боклука през прозореца на колата. Ако сме обградени с боклук, това става. Но после същите, които наблягат на тезата за манталитета на другите, във форума използат характеристики към съфорумници като “глуповат”. Ако всички сме по-толерантни и разбираме, че можем да променим само себе си и да престанем да търсим вината в манталитета на останалите, корупцията на държавата и т.н и да гледаме по-усмихнато на живота и с повече разбиране към хората около нас, може и промяна да настъпи.

Това за анцуга донякъде го разбирам.  Особено чаровна гледка е мъж с наднормено тегло, на когото анцугът е виснал от седенето и отзад се е смъкнал до цепката.
Има свободни дънки, които не стягат особено. А има и спортни панталони от плат, не трико.

Има и спортни панталони от трико, които не са долнище на анцуг.

Напомни ми за една мисъл на Чехов: "Добре възпитан е не този, който не разлива супата по покривката, докато се храни, а онзи, който не забелязва това действие у другите."