Частни училища - информативно-дискусионна тема - 52

  • 53 413
  • 727
  •   1
Отговори
# 645
  • София
  • Мнения: 16 397
Не е лесно решението. Едно преместване си е стрес, няма спор. Трудно е да се даде съвет за такова нещо, мога само да споделя лични наблюдения: всички деца, които са идвали като нови в класовете на децата ми във втори, трети, четвърти и т.н. клас, са се адаптирали чудесно и много бързо. По принцип децата са положително настроени към новите, учителите полагат усилия за вписването.

# 646
  • София
  • Мнения: 62 595
На тази възраст нищо не разбират от "училището ще ти даде повече". Те гледат на нещата емоционално - харесва ми или не ми харесва, страх ме е или не ме е страх, искам или не искам. Хайде, да попитам - колко хора напускат работа, на която се чувстват добре, разбират се с колегите, напълно доволни са от положението, за да отидат на друга работа, за която нищо не знаят, никого не познават и изобщо не знаят какво ще се случи? Човек напуска или защото нещо не му харесва на сегашното място, или защото е вече с нагласата, че иска нещо повече. Но като цяло не напуска, ако се чувства добре, дори когато получава по-малко пари, примерно.

# 647
  • Мнения: 177
И ние минахме през същото миналата година с местене в ново училище от първи клас. Детето беше страшно щастливо в ПУК с предишния си клас, имаше много добри приятели и страхотна класна, която обича и продължава да споменава. Беше категоричен, че не иска да се мести, а положението се влоши към края на учебната година, когато стана ясно, че любимата му учителка ще остане с класа до 4 клас, а той единствен ще напусне училището. Поплакахме си всички заедно на последния учебен ден:(  Използвахме лятната ваканция за време за размисъл и обяснения защо е хубаво да опита на новото място. Признавам, че всички отидохме на първия учебен ден със смесени чувства. Имахме уговорка - поне да даде шанс на новото училище, а ако наистина не се получи - да се върне в предишното. Първият месец премина бурно..от "аз приключих с това училище" до "абе доста е яко, имам си вече братски приятели". За щастие положителните емоции надделяха и сега, въпреки промените и доста по-голямото натоварване, се чувства супер добре и ходи с огромно желание.
Децата са импулсивни и трудно разбират нашите решения, но са и много по-адаптивни от нас. Вие познавате най-добре дъщеря си и можете да прецените ситуацията. Стискам ви палци!

Последна редакция: ср, 20 апр 2022, 21:01 от LeeLu

# 648
  • Мнения: 6 393
Андариел, не обобщавай. Ако се обясни на детето защо е по-добре за него да се премести, повярвай ще разбере. Те все пак вече не са бебета. И говоря от личен опит. Ти? Моето съвсем добре разбра. Хайде да не ги подценяваме.

Примерът ти е нерелевантен. Защото децата нямат база са сравнение и не могат да оценят качеството на образованието, което получават в старото и което ще получат в новото училище. Това могат да го оценят родителите. И на прост език да го обяснят на детето.

# 649
  • Мнения: 177
Допълвам, както е писала и sanaka, в класа бяха общо 3 нови дечица, всички свикнаха бързо. И учителите, и децата ги приеха много добре!

# 650
  • София
  • Мнения: 62 595
Ооо, дори не можеш да си представиш какви са бебета в първи клас! При тях емоционалното е по-силно от рационалното. Разбира се, твоето е по-по-най, дори не мисля да си помислям за твоето!
Децата се тревожат от промените, защото не знаят какво ги очаква. Не искат да изгубят това, което имат. Могат да казват "тъмно е, шумно е, далече е...", но всъщност се притесняват. Ако характерът е по-"боен" или по-авантюристичен, по-лесно ще се адаптират към мисълта за новото. Ако са по-затворени или по-инертни е по-сложно с осмислянето и успокояването.

Примера го дадох като препратка към възрастните малко да поразмислят за местенето на нова работа или изобщо предприемането на някакви промени, когато са в състояние на спокойствие и дори щастие. Обаче с ръка на сърцето за себе си да помислят, не е нужно да го казват.

# 651
  • Мнения: 6 166
Какъвто и да е характерът на детето, ако училището е по-добро трябва да му се даде шанс.

Не случайно децата са деца, а родителите преценяват, кое е най-добре за тях.

# 652
  • Мнения: 6 393
Ооо, дори не можеш да си представиш какви са бебета в първи клас! При тях емоционалното е по-силно от рационалното. Разбира се, твоето е по-по-най, дори не мисля да си помислям за твоето!
Децата се тревожат от промените, защото не знаят какво ги очаква. Не искат да изгубят това, което имат. Могат да казват "тъмно е, шумно е, далече е...", но всъщност се притесняват. Ако характерът е по-"боен" или по-авантюристичен, по-лесно ще се адаптират към мисълта за новото. Ако са по-затворени или по-инертни е по-сложно с осмислянето и успокояването.

Примера го дадох като препратка към възрастните малко да поразмислят за местенето на нова работа или изобщо предприемането на някакви промени, когато са в състояние на спокойствие и дори щастие. Обаче с ръка на сърцето за себе си да помислят, не е нужно да го казват.

Дали не мога да зная какви са децата в малките класове? Сериозно? Хайде да не използваш лични нападки, за да си защитиш тезата! Нали! Защото използвайки, много олекваш. Много!
Моите спомени от 1 клас са далеч по-пресни от твоите.

Децата се тревожат. Това е факт. Но родителят е затова, за да подкрепя и обяснява.

# 653
  • Мнения: 1 006
Благодаря на всички за отговорите, бяха много полезни. Склонни сме да поемем риска, от сърце вярвам, че Питагор е нива над сегашното й училище, а и двете най-важни според мен неща (как са се държали с нея децата в пробния ден и каква е била учителката) бяха положително оценени. Призна, че всички са били много мили с нея.
Надявам се все пак да стигнем до решението заедно, за да не го чувства като насилие едва ли не. Ще говорим още Simple Smile
Благодаря още веднъж!

# 654
  • София
  • Мнения: 62 595
Освен ако не работиш с първокласници и изобщо с деца, малко трудно ще познаваш повече деца, отколкото познавам аз. Лични нападки няма, а ти замеси твоето дете, аз не съм споменавала ничие дете.

Дай да си го кажем - родителите решават нещо и търсят начин да го сервират на детето така, че то да се съгласи.  Но не всеки път децата се съгласяват и не всеки път родителите са прави. Преценката е на родителите, а последствията са за децата - в положителен и в отрицателен смисъл. Затова колкото и да пита човек и да получава съвети, трябва да вземе решение самостоятелно и според своето дете.

# 655
  • Мнения: 6 166
+1. Точно в този казус - Питагор срещу което и да е друго училище като за още година две комфорт на малкото е абсолютно в полза на Питагор.

# 656
  • Мнения: 9 050
+1. Точно в този казус - Питагор срещу което и да е друго училище като за още година две комфорт на малкото е абсолютно в полза на Питагор.

Е, чак така разглеждани нещата не съм много сигурна.
В Питагор имаше деца напуснали училището, преместени в друго ЧУ в което са много по-щастливи и доволни.
Така че всеки е хубаво да си предценява за собственото дете.

# 657
  • София
  • Мнения: 62 595
Всеки има личен опит - и моите съм ги местила от едно училище в друго. При това ги преместих за три дни, но те знаеха отдавна, че ще се наложи да се преместят, защото имаше причини да се преместят.

Да, имам служебно познания по темата, защото често се среща местенето от едно училище в друго и децата минават през горе-долу едни и същи терзания, също и родителите имат горе-долу едни и същи терзания. Дали ще е заради проблеми, дали ще е заради "по-добро бъдеще", ситуацията е доста често срещана, но за всеки е индивидуално преживяване, което го поглъща за известно време. Повечето деца се адаптират, но в интерес на истината има и такива, които не се адаптират. Родителят трябва да прецени какви са вероятностите.

Последна редакция: ср, 20 апр 2022, 14:32 от Фран

# 658
  • Мнения: 6 166
Да, имам служебно познания по темата,  Повечето деца се адаптират, но в интерес на истината има и такива, които не се адаптират. Родителят трябва да прецени какви са вероятностите.
Като самоизтъкнат експерт с опит по темата с преместването, според теб какво трябва да се случи за да не се адаптира едно дете към новата среда?

В Питагор имаше деца напуснали училището, преместени в друго ЧУ в което са много по-щастливи и доволни.
Поради какви причини?

# 659
  • Мнения: 5 768
На тази възраст нищо не разбират от "училището ще ти даде повече". Те гледат на нещата емоционално - харесва ми или не ми харесва, страх ме е или не ме е страх, искам или не искам. Хайде, да попитам - колко хора напускат работа, на която се чувстват добре, разбират се с колегите, напълно доволни са от положението, за да отидат на друга работа, за която нищо не знаят, никого не познават и изобщо не знаят какво ще се случи? Човек напуска или защото нещо не му харесва на сегашното място, или защото е вече с нагласата, че иска нещо повече. Но като цяло не напуска, ако се чувства добре, дори когато получава по-малко пари, примерно.

Ти да не мислиш, че пък толкова ще му обяснявам?! Отива там, където съм решила. Ако го питам какво иска, ще каже цял ден пред таблета, но като поседи половин час, вече започва да се оглежда за друго.

Ако на 10 години можеше да прецени разумно къде е по-добре за него, направо да ходи да работи. При приятелите е готино, ама идеята на училището е малко по-различна и обхваща повече купона.

Аз пък напуснах хубавата си работа, за да започна работа в чужбина ей така от любопитство. Като цяло съм консерва и не обичам промените, дори минималните. Това обаче не е в моя полза, защото всяка промяна ме кара да се чувствам зле, понякога твърде зле. Не искам синът ми да е като мен. Няма да му е полезно, особено в днешния свят, който препуска със стотици километри в час. Искам да подхожда положително към промените, да не се страхува и в крайна сметка от него зависи да направи така да се чувства добре и да си намери мястото.

Последна редакция: ср, 20 апр 2022, 15:48 от Nedinka

Общи условия

Активация на акаунт