Публикувана: 19 фев. 2022, 00:50 ч.
Последно мнение: 27 дек. 2023, 23:13 ч.

Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 32

122 495
1 059
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как трябва да представя дъщеря си, която е аутист?
Как мога да обясня състоянието на дъщеря си, която е аутист?
Какво да очаква родителят на дете с аутизъм след поставяне на диагнозата?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как трябва да представя дъщеря си, която е аутист?
  
  Когато представяте дъщеря си с аутизъм, важно е да подчертаете нейната индивидуалност и качества извън състоянието й. Можете да използвате изрази като „тя е с аутизъм“ или „тя е на спектъра на аутизма“, като винаги поставяте ударение върху личността й.
- Как мога да обясня състоянието на дъщеря си, която е аутист?
  
  Обяснението на състоянието на дъщеря ви с аутизъм може да бъде израз на подкрепа и разбиране. Можете да й кажете, че всеки възприема и обработва информация по различен начин, а нейният е уникален. Важно е да подчертаете, че аутизмът не я определя като личност.
- Какво да очаква родителят на дете с аутизъм след поставяне на диагнозата?
  
  След като бъде диагностицирано дете с аутизъм, родителят може да се изправи пред различни предизвикателства, включително необходимост от специализирана подкрепа, търсене на подходящи терапии и образователни програми и адаптиране на средата за по-добро подпомагане на детето.
- Как да се справя родителят на тийнейджър с аутизъм, който проявява опозиционно поведение?
- Какви могат да бъдат възможните причини за поведението на тийнейджър с аутизъм?

# 960 9 окт. 2023, 00:59 ч.

Мнения: 15 767

От начина, по който задаваш въпросите, разбирам, че нямаш съвсем точна представа за това какво точно е СИД и какво самият аутизъм като разстройство. Както и че всеки аутист има СИД, но не всеки със СИД е аутист. Също така хората наоколо виждат СИД проявите на спектралните ( липса на очен контакт, запушване на уши, удряне на глава, припърхане на ръце, ходене на пръсти и страшно много други) и смятат че това са по същество аутистичните прояви. Те не знаят, не си дават отчет, че сид проблематиката може да продуцира спектрално поведение. Хората като общо не си дават отчето че това поведение, което те смятат за спектрално, е резултат от проблеми в работата на някое сетиво. А вече имат ли проблем в социализацията не ги интересува, а това е самият аутизъм по същество. Без значение дали пърхаш или не .... Ако сетивото е претоварено - говорим за хипер. Ако то е такова с нужда да бъде натоварено - хипо. Хипер се преодолява чрез намаляване нивото на дразнимостта. Хипо изисква почти постоянно, ежедневно в началото "дразнене и задоволяване" на това сетиво, в противен случай детето сензорно ще се самозадоволява, а това често е непримливо за околните начин - смукане на пръсти или на ципове, вокализиране. махане на ръце, клатене, на тяло и много дуриг).

Според мен( само според мен) дори самият консерватизъм на спектралните е породен от сензорната дисфункция. съответно ако върху нея се работи и консерватизъм може да бъде много смекчен ( стереотипиите редуцирани) , но проблемите в социализация ще си ги има. А вече работата над тяхното смекчаване/преодоляване ( доколкото е възможно според капацитета на детето, ефективността на терапията, добрите специалисти, навременната работа и други фактори) , вече трябва да става по друг начин и това няма нищо общо със СИД-а.

Да се върнем на СИД. Ако си хипер се намалява нивото на дразнене , но ако си хипо, както го описваш при вас, трябва една ежедневна работа за стимулиране и задоволяване на тези "гладни сетива" . Ако те не се хранят по приемлив начин, а детето само ги задоволява по лесен и приятен за него начин - стават точно такива неща които описваш като поведение. Наричат се самостимулации и отново се свързват със спектралността, но базата им е сензорна. Децата с ХИПО СИД се самостимулират по техен си начин когато нямат какво да правят( когато родителите не разбират и ги оставят смятайки че именно това Е спектралното) , а тази самостимулация е както казах видима и неприемлива за околните. Има цели стратегии измислени за пренасочване на това самостимулиране ( За Хипо) от неприемлива към приемлива форма.
Примерно ако е орална, вместо да си смуче циповете, може да му бъде четката устата два три пъти дневно, да му се дава дъвка за дъвчене, да яде много груба храна ( гризе) идруги. И докато първото е видимо и дразнещо за околните, другите видове стимулация на същото сетиво не са дразнещи за околните. Така пак имаме сензорно задоволяване но то е пренасочено към "приемлив" вариант.

Ще продължа да пускам статиите една по една и като стигнем края се надявам да е много по ясна темата.

„Страничните ефекти“ при нарушение на Процеса на обработка на сензорната информация (Sensory Processing Disorder или СИД)

Три сериозни причини да бъде смятана повишената тревожност (GAD) за страничен ефект на SPD

Автор: Angie Voss, OTR
http://asensorylife.com/sideeffects-of-spd.html

По неизяснени причини, мозъкът на специалните деца активира симпатиковата нервна система с по-голяма честота отколкото при невротипичните деца. Това води до почти постоянно естествено усещане за „тревожност“ и константно включена реакцията „бий се или бягай“. Краен резултат от всичко това е освобождаване в тялото на все повече и повече хормони на стреса (адреналин и кортизол).

Всеки би бил безпокоен ако осъзнава, че няма ни малко понятие как ще реагира на нещо което се случва в момента? Дали някакви звуци или докосвания ще му доставят удоволствие или обратното- ще му причинят много силна болка, гадене, главоболие? Именно това може да се случи когато имаме дисфункция на сензорната интеграция ( СИД).

Когато детето има задължителна преекспонирана реакция (заради повишена чувствителност) към едно или повече от едно сензорни въздействия, не е учудващо то да изпитва почти постоянна тревожност. Да разгледаме тактилните преживявания. Ако едно дете, всеки път, вместо леко докосване ( каквото е въздействието всъщност) изпитва нещо, наподобяващо тежък удар? За него няма ли да е тревожно да се намира след тълпа от хора, в която те го докосват разминавайки се с него. Как се чувства едно дете със Сензорна дезинтеграция на групово занятие? А на опашка в магазин? А на разходка в парка? Към тези видове тактилна сензорна чувствителност добавете проблеми касаещи възможна слухова и обонятелна дисфункция...

Тревожността е много сериозен страничен и в същото време съществен ефект от SPD.

Като специалист. имам дългогодишен опит с деца с различни диагнози или комбинации от няколко диагнози. Колкото повече опит трупах във връзка с SPD, все повече разбирах, че всяко дете има своя индивидуалност заради своята уникална сензорна история. С времето започнах да разбирам закономерностите. По-голяма част от децата с които работех имаха ADD/ADHD (Синдром на Дефицит на Внимание или Синдром ха Хиперактивност с Дефицит на внимание), OCD ( ОРК обсесивно-компулсивни разстройства) или някакви общо разстройства , всички те свързани с повишена тревожност (GAD).
Много специалисти споделят мнението, че това не са съпътстващи диагнози, a са съпътстващи симптоми или т.н. „Странични ефекти“ от SPD. Всички ние разбираме значението на официалните диагнози, които подпомагат получаването квалифицирани терапевтични услуги, финансовата помощ, образователна подкрепа, но нека погледнем този проблем и от друг ъгъл. Смятам, че тези „етикети“, получени като резултат при официалното диагностиране, са и доста обременяващи – що касае и дете и родители.
Много от специалистите смятаме, че тези диагнози често подтикват предприемане и на някакво сериозно медикаментозно лечение , което според нас е ненужно, а понякога даже и вредно.

Почти всички сензорно-чувствителни деца изпитват затрудения в осъществяване на САМОРЕГУЛАЦИЯ И МОДУЛАЦИЯ (обработката) на постоянно променящите се сензорни въздействия, постъпващи в мозъка, подавани от човешките сетива. Този процес може да бъде изключително непредсказуем, болезнен , съпроводен с много високи нива на дискомфорт.
Съответно е нормално ТРЕВОЖНОСТТА да присъства като характерен признак. Това е много коректен симптом, който е резултат от трудностите в процеса на обработка на сензорната информация. Всеки би се тревожил, ако докосване на друг човек, говорене на висок глас или смях за него са болезнени, напрягат го и го карат да изпада в състояние „ Бий се или бягай“.
Именно това е начина, по който при сензорно-чувствителните деца се генерализира една тревожна реакция към обкръжаващия свят. И тук проявата на симптоми на ОКР също е доста типична. Децата си създават своеобразни „сензорни котви“ (стийминги), които им дават възможност по някакъв начин да решават своите сензорни затруднения. Когато детето се чувства разбалансирано и дезорганизирано, то използва тези сензорни самозадоволявания, за да може мозъкът му да се почувства по-добре и да си възвърне в някаква степен контрола върху случващото се наоколо. Често това са абсолютни симптоми на ОРК.
В ситуация, в която на детето му е изключително сложно да управлява тялото и мозъка си понеже е подложено на постоянно променящите се въздействия, които ги бомбардират от заобикалящия свят, то започва да подрежда нещата в линия, да отброява, да сортира, да се клати на едно място, да пърха с ръце- все действия, които карат нервната му система да се чувства по-добре , защото това е единственото нещо, което то може да контролира в този свят.
ADD/ADHD ( СХА/СХАДВ) е много често поставяна диагноза, много често съпроводена с медикаментозно лечение. Компонентите на това състояние вървят ръка за ръка с SPD. Ако мозъка на детето не е в състояние да сортира важните от маловажните за ситуацията постъпващи от сетивата сензорни стимули, то е разбираемо детето да има проблеми с концентрацията и лесно да губи внимание.
От друга страна, ако детето има понижени нива на сензорна чувствителност и няма да получава така нужната му сензорна информация, която мозъкът му да обработва за да се развива, то тогава детето ще демонстрира „хиперактивност“, ще има обучителни и поведенчески проблеми. Всъщност с това държание, детето се стреми да набави сензорна информация от заобикалящото го , която не му достига. По този начин то нормализира нивото на сензорната стимулация.

Отправям апел за сериозно разбиране и осъзнаване на тази симптоматика , която изисква не медикаментозно лечение, а прилагане на методи за сензорна интеграция. Трябва да бъдат търсени и намирани разнообразни сензорни инструменти и стратегии, които да работят ефективно за всяко конкретно дете.
Това могат от една страна да за инструменти тип защитни, които да предпазват детето от сензорно хиперстимулиране - тихи, уединени, сензорно-безопасни места, на които детето ще може да възстанови своята сензорна саморегулация. Желателно е при такива деца да има стремеж към сензорно балансиран начин на живот. Прилагането на сензорни стратегии в техните домове също има решаващо значение за постигане на успех.
Съветът ми е да анализирате – в какво се корени проблема на конкретното дете. Дали то има хипер или хипо сензорна чувствителност? И когато анализът ви даде правилния отговор, ще трябва да изградите база за правилното му сензорно развитие, което в единият случай да включва сензорна „диета“, а в другия сензорна стимулация в зависимост от състоянието на мозъчната преработка на постъпващите по сетивата дразнители. Чрез формиране на правилна стратегия проблемите ще започнат полека лека да отпадат.

ДИАГНОСТИЧЕН ВЪПРОСНИК
Нарушение на обработката на сензорната информация:
признаци и симптоми на Сензорно-Интегративна Дисфункция (СИД)
Източник :
Sensory Processing Disorder Checklist (sensory-processing-disorder.com)

СЪДЪРЖАНИЕ и Общи сведения

Усещане
Признаци на тактилна дисфункция
   1. Хиперсензитивност при докосване (тактилна защитна реакция)
   2. Хипосензитивност при докосване (недостатъчна реакция)
   3. Ниска тактилна перцепция, лошо различаване на обекти при тактилно изследване

Вестибуларен апарат
Признаци на вестибуларна дисфункция
   1. Хиперсензитивност към движение (повишена реакция)
   2. Хипoсензитивност към движение (недостатъчна реакция)
   3. Нисък мускулен тонус и/или координация

Проприоцептивно сетиво
сигнали получавани от мускули и стави за положение на тялото, тежест, налягане, разтягане, движение и промяна на положение на тялото в пространството.
Признаци на проприоцептивна дисфункция
   1. Търсене на сензорни дразнителни. Сензорно самозадоволяване.
   2. Трудности с контрола върху движенията

Слух
Признаци за слухова (аудио) дисфункция, при доказана липса на проблем със слуха.
Дисфукнция при обработка на речеви сигнали
   1. Хиперсензитивност към звукове (защитна аудио реакция)
   2. Хипосензитивност към звукове ( недостатъчна регистрация на звукове)

Орална сетивност
Признаци на орална дисфункция
   1. Хиперсензитивност към орални дразнители ( орална защитна реакция)
   2. Хипосензитивност към орални дразнители ( ниско ниво на регистрация на орални дразнители)

Обоняние
Признаци за обонятелна дисфункция чувствителност към миризми
   1. Хиперсензитивност към миризми (извънмерна реакция)
   2. Хипосензитивност към миризми (недостатъчна регистрация )

Зрителни сетива
Признаци на зрителна дисфункция
При доказана липса на понижаване на зрителната острота
   1. Хиперсензитивност към постъпваща визуална информация (извънмерна реакция)
   2. Хипосензитивност към постъпваща визуална информация (недостатъчна реакция, трудности при следене на обект с очи, трудности при възприемане на зрителен обект, трудности при забелязване на разлики между обекти)

Социална дифункция
Емоционална дисфункция
Игрова дисфункция
Саморегулативна дисфункция
Интроцепция (вътрешна саморегулация)

Целта на този въпросник е да даде важна информация за симптомите на сензорна дисфункция на всички, които контактуват с детето. Това не е пълен сбор от диагностични критерии, за установяване на сензорна дезинтеграция. Той е по-скоро обобщен инструмент за родители, близки, комуникиращи с детето, който демонстрира някакви проблеми, дължащи се на трудности със сензорната преработка. Специалистите обикновено имат и много други инструменти, с които тестват детето при наличие на някакви развитийни проблеми.

Този въпросник е по-скоро за родители. Възможно е, след като прегледа въпросите, един родител да реши, че детето му има някои черти, но не притежава други. И по този начин да сметне, че тъй като всяко дете демонстрира едни или други признаци на сензорна дезинтеграция в това няма нищо страшно. Възможно е той да прав и поведението на детето да търпи промяна всеки ден.

Но ние ви молим да обърнете внимание на следното:
   • кои симптоми демонстрира вашето дете
   • към коя категория спадат затрудненията му
   • до каква степен тези затруднения му пречат в нормалния живот ( личен и в обкръжение)
   • какво влияние оказват тези трудности върху развитието му и способстват ли отклонения от обичайте възрастови норми на развитие

Възможно е в някоя от категориите детето ви да има много проблеми, в други да няма нищо. Възможно е да има навсякъде по малко. Всичко това ще подпомогне диагностиката и терапията. Да се идентифицира дадено направление на сензорната дисфункция е вече голяма крачка напред.
В книгата си „Детето което няма синхрон“ Карол Сток Карновиц (1995г.) дава 5 предупреждения, които трябва да помни всеки, който попълва въпросника:

   1. Дете със СИД не е задължително да демонстрира всички описани симптоми. Примерно то може да има вестибуларна дисфункция, но прекрасен музикален слух.

   2. Детето може от ден на ден да демонстрира различни признаци на дисфункция – един ден има нещо, следващият ден това нещо е нормално. Непостоянството е признак на неврологичните разстройства. Дете с приприоцептивна дисфункция може днес да се спъва на почти гладък тротоар, а утре да бъде голмайстор във футболен мач.

   3. Детето може да демонстрира симптоми на определена дисфункция, но при това то може да няма проблеми с това сетиво. Да кажем едно силно чувствително дете може да мрази докосвания, но това да е заради емоционалната му специфика, т.е. то не се явява признак на сензорна дисфункция.

   4. Едно дете може да комбинира ХИПО и ХИПЕР сензитивност към различни стимули. Примерно може да го дразни, когато някой го докосва по рамото, но съвсем спокойно да понася да му слагат инжекции.

   5. Всеки от нас периодично има някакви сензорни проблеми, тъй като никой от нас не е състояние да запазва балансирана постоянна сензорна саморегулация. В такъв момент, най-различни стимули биха могли да попречат на мозъка да си върши нормално работата и по този начин да създадат сензорно претоварване или обратно да доведат до сензорен глад.

САМИЯТ ВЪПРОСНИК В СКРИТ ТЕКСТ

Скрит текст:

ВЪПРОСНИК
Поставяйте знак с последната колона, който е показател дали интервюираният демонстрира тези симптоми.

УСЕЩАНЕ или ОСЕЗАНИЕ
Входящи сигнали от кожни рецептори при допир, натиск, температура, болка, движение на косата

Признаци на тактилна дисфункция
1. Хиперсензитивност (тактилна защитна реакция)

Лекото и неочаквано докосване води до страх, тревога и агресия

Като бебе детето не е харесвало да бъде вземано на ръце, да бъде прегръщано. Възможно е да плакало, изгъвало гръб в опит да избегне такъв тактилен контакт

Когато е с мокър или мръсен памперс изпада в истерия.

Не харесва да му сменят памперса

Не обича да е в близост до други хора, особено когато чака на опашка

Не обича да е в близост до връстници при игра

Плаши се, ако някой неочаквано го докосне отзад, или ако не вижда докосващия го ( примерно под одеяло)

Не обича ресането на коса

Не обича да бъде целуван, трие мястото на целувка

Предпочита прегръдка пред целувка

Вземането на душ, мокренето от дъжд могат да предизвикат мъчителни усещания и негативна реакция (опит за избягване)

При много малко убождане, ухапване, одраскване, порязване има прекалено силна и бурна реакция.

Избягва допир до някои тъкани (одеяла, килимчета, меки играчки)

Отказва да носи нови дрехи, дрехи от груби тъкани, ризи с яка, дънки, колани, шапки и т.н.

Избягва игри в които участват ръце

Избягва понеже мрази игри с „мърсене на ръце“ контакт с – пясък, кал, вода, лепило, хлъзгави материали, кремове, пяна и др.

Изпада в истерия, ако си намърси ръцете и бърза да ги измие или избърше

Голяма чувствителност при гъделичкане

Не търпи груби краища на чорапи. Отказва да носи въобще чорапи

Обратното на горното - отказва да ходи бос, може да ходи само с чорапи

Не търпи допир на дрехата до кожата.
Готовност за носене на тениски и къси гащи целогодишно.
Малките деца предпочитат да ходят без дрехи.

Обратно на горното – може да ходи с дълги дрехи целогодишно, за да може кожата да не е изложена на въздух

Изпада в стрес при нужда да се мие

Изпада в стрес заради необходимостта от подстригване, рязане на нокти.

Отказва да чисти зъбите си. Панически се страхува от зъболекар.

Изключително капризен относно храната, има предпочитания към вкус и консистенция. Отказва да яде топло или студено. Отказва да пробва нови храни.

2. Хипосензитивност (недостатъчна реакция)
Има нужда да опипа всички и всичко

Не забелязва, когато някой осъществява с него контакт - дали е груб (блъскане, стига да не е прекалено интензивно) или фин (докосване)

Не обръща внимание на наранявания (синини, порезни рани). Не се страхува от инжекции, дори може да заяви е му харесват.

Не обръща внимание на мръсни ръце и крака, сополив нос.

Може да прояви самоагресия – щипане, хапане, удряне по главата.

Постоянно търси да смуче нещо

По време на игра често, но несъзнателно прави болно на деца или животни

Постоянно попипва повърхности, които го успокояват ( одеяло)

Търси повърхности и структури за силна тактилна стимулация.

Обича и търси игри с намърсяване

Обича вибрации и други силни сензорни сигнали

От вкусовете харесва кисело, солено, горчиво. лютиво

3. Ниска тактилна перцепция, лошо различаване на обекти при опипване
Трудности при фината моторика – сложности в закопчаване на копчета, ципове

Трудности при използване на ножица и прибори за хранене

Не разбира коя част на тялото му докосват, ако не гледа

Страхува се от тъмното

Не обръща внимание на това как е облечен – може дрехите да са накриво облечени или изгънати, копчетата незакопчани, обувките развързани косата разрошена.

Дори след 2 годишна възраст продължава да пъха всичко в устата си, за да го „изследва“

Трудно определя характеристиките на даден предмет: форма, размер, текстура, температура, тегло и т.н.

Не успява да определи обектите при докосване, винаги трябва да си помага със зрението. Когато бърка насляпо в раница или чанта изпитва затруднения.

ВЕСТИБУЛАРНО СЕТИВО – вестибуларен апарат.
Сигнал, получаван от вътрешното ухо относно равновесието , промяната в гравитацията, положението на тялото в пространството и неговата промяна.

Признаци на вестибуларна дисфункция
1. Хиперсензитивност към движенията (повишена реакция)
Не обича детски площадки (люлки,пързалки, въртележки)

Предпочита седящи активности. Движи се бавно и внимателно, избягва рискови ситуации. Изглежда като „женчо“

Не обича асансьори и ескалатори. Има нужда да приседне. Може да му стане лошо

Обича да се притиска към човек на когото има доверие

Плаши се от падане

Страхува се от високо, притеснява се дори от немного високи бордюри.

Страхува се да подскача. Сякаш изпитва страх да отлепи краката си от земята

Страхува се да се качва и слиза по стълби

Изпитва трудност да ходи по неравна повърхност

Страхува се да бъде обърнат с краката нагоре.

Некомфортно му е се да се накланя

Отказва да си мие главата наведен над мивката

Плаши се когато някой придвижва стола си към него

Като малко дете не е харесвал люлки или приспособления за скачане

Може да се страхува да кара колело. В състояние е да го усвои, но с много трудности и тренировки.

Страхува се да скача, балансира на един крак, особено ако е с затворени очи.

Като бебе не желае да лежи по корем

Лесно губи равновесие и изглежда неловък

Страхува се от всички дейности, изискващи равновесие.

Избягва резки и въртеливи движения.

2. Хипосензитивност към движения ( недостатъчна реакция)
Постоянно в движение, не може да седи мирен и секунда

Постоянно бяга, скача, прескача, рядко ходи нормално

Стреми се към всичко, което му дава усещане за бързо и интензивно движение, въртене

Обича да бъде подхвърлян

Може да се върти с часове, без да му се завие свят.

От атракционите обича всичко рисково, динамично, плашещо и напрегнато

Постоянно скача по мебелите

Обича батути, върти се на столове с колелца, прави кълбета, стои с краката нагоре

Ако се люлее, ще е най-силно и високо

Търси възбуда, нерядко дори опасна за здравето

Когато все пак седи, то постоянно си клати ръцете краката, главата.

Обича внезапна смяна на движението, примерно с колело да преминава през бабуни, да кара по стълби

3. Нисък мускулен тонус и/или координация
Тялото е отпуснато

Често, когато седи просто се изсулва надолу от седалката

Подпира глава с ръка, работейки на чина

Често седи във W образна позиция на пода, с цел стабилизация на тялото

Лесно се изморява

Компенсира отпуснатостта на тялото с много силен захват на ръцете, когато държи някакъв обект или се държи за нещо

Трудно отваря и затваря, трудно борави с дръжки на вратите

Не може да предотврати падане при залитане

Има трудности при обличане, закопчаване на копчета и други закопчалки

Като бебе е прескочило етапа на пълзене

Трудно осъзнава тялото си, често се натъква на предмети и ъгли, спъва се, изглежда неловко

Лоша груба моторика - трудно скача, трудно хваща топка, трудно се качва по стълба, не може да манипулира с марионетка.

Лоша фина моторика – трудно ползва инструменти или пишещи предмети, прибори за хранене, гребен, ножица и др.

Изглежда като амбидекстър, може често да сменя дясна с лявата ръка при различни дейности. Няма водеща ръка до 4-5 години.

Трудно се справя с близане на сладолед на клечка, фунийка

Изглежда неуверен в движенията си, затруднява се ако трябва да прескочи или прекрачи нещо.

Трудно може да научи някакъв танц или по-сложно упражнение.

ПРОПРИОЦЕПЦИЯ
Сигнал от мускулите и ставите за положението на тялото, тежестта, налягането, разтягането, движението, промяната на положението на тялото е пространството.
Признаци на проприоцептива дисфункция

1. Търсене на сензорни преживявания
Стремеж за скачане, за постоянно натъкване на нещо, за падане върху нещо

Тропане по време на ходене

Тропане с крака при седене на стол

Хапане на пръсти

Смукане на пръсти

Пукане на стави на пръстите

Стремеж за плътно завиване в одеяло, предпочитания към тежко одеяло, желание за плътно увиване при заспиване

Предпочитания към тесни плътни дрехи, колани, качулки

Обича груби прегръдки

Обича да бъде мачкано

Обича да чука с нещо върху нещо

Обича да се боричка, обича груби игри

Обича да пада на пода

С часове може да скача на батут

Може да скърца със зъби денем

Обича да влачи, да бута различни обекти

Често несъзнателно удря, бута други хора

Обича да скача от мебел на мебел, и да скача от високо

Обича да смуче и дъвче химикали, яки, ръкави

2. Трудности с контрол върху движенията
Не може да оцени когато изпълнява някакво действие колко да сгъне или разтегли мускулите си ( да кажем да пъхне ръката си в ръкав)

Изпитва трудности в регулация на натиск върху листа при писане и рисуване. Вариантите са или да е толкова леко, че не се вижда, или така да натиска че да счупи графита/пълнителя

Пише неакуратно, пише и трие понякога къса хартията

Постоянно чупи това, което пипа

Не може правилно да определи тежестта на обектите, може да не прецени колко е тежък обекта и да се оплаче, че е прекалено тежък, защото не преценило и приложило достатъчно сила за да го вдигне.

Може да не разбира категории „тежък“ и „лек“. Не може да сравнява обектите според тежестта им.

Изглежда като да прилага прекалено голяма сила, във всичко което върши – прекалено силно стиска, хлопа врати, слага предметите с тропане

СЛУХ

Признаци за аудио дисфункция ( при доказана липса на проблеми със слуха)
1. Хиперсензитивност към звуци (аудио защитна реакция)
Забелязва звуци, незабележими за останалите наоколо (лампа, хладилник, вентилатор, нагревател, тиктакане на часовник)

Страхува се звука на: пускането на водата в тоалетната чиния, прахосмукачката, сешоара, лая на кучета, скърцане на врати и обувки и др.

Неочакван и прекалено силен звук веднага грабва вниманието му и го отвлича

Дразни го фоновия шум извън пределите на зданието (примерно косенето на трева в съседство, звуци от близък строеж)

Често отправя молба за по-тихо говорене, шум или пеене

При неочакван силен звук може да подскочи, да запуши уши и/или да избяга

Може да отказва да присъства на шумни събития ( концерт, постановка, парад и др.)

В зависимост от това дали харесва гласът на някой може да харесва или не този човек.

2.Хипосензитивност към звуци (недостатъчна регистрация на звуци)
Често не се обръща на извикване по име

Често не чува, че някой му говори

Понякога самО създава шум, защото му харесва

Обича да слуша радио или да гледа телевизия с висок звук

Изпитва затруднения да запомня аудио информация

Изпитва затруднения да разбира аудио информация

Изглежда сякаш не разбира от къде идва звука и кой е неговият източник

Често повтаря на глас това, което трябва да изпълни. Самоинструктира се наглас.

Като бебе е проявявал редки вокализации. Периодът на гукане липсва.

Нуждае се от многократно повтаряне на командите. Често моли да му ги кажат отново.

ВКУС

Признаци на орална дисфункция
1. Хиперсенизивност към орален дразнител (орална защитна реакция)
Претенциозен към храните, яде органичен набор продукти

Отказва да пробва нова храна, където и да е

Може да яде само мека, пасирана храна след възраст 2г.

Дави се, когато консумира храна с по-плътна консистенция

Има трудности със смукане, дъвчене, гълтане

Страхува се да не се задави

Страхува се от всякакви манипулации по зъбите и от зъболекар

Може да предпочита само горещо или обратно може да предпочита само студено

Отказва заради вкуса да облизва нещо което се налага - заради залепване ( стикер, марки, пликове)

Не обича пасти за зъби и течности за плакнене на устата

Избягва пикантни храни – мариновани, сладки, кисели, люти, горчиви, солени. Предпочита храната да няма вкус

2.Хипосензитивност към орален дразнител ( ниско ниво на регистрация на дразненията)
Може да лапа, ближе, кусва всичко подред, дори нехранителни продукти, много след като израсне от възрастта за откриване на света чрез лапане

Предпочита храна с интензивен и пикантен вкус и аромат ( люто, сладко, кисело, солено)

Има повишено слюнкоотделяне

Често дъвче косата си, яката на ризата, ръкави, ципове

На различни вкусове реагира по един и същ начин

Обича прекалено да подправя храната си

Обича да си чисти зъбите повече от необходимото

Обича посещенията при зъболекар

ОБОНЯНИЕ

Признаци за нарушение на обонянието ( чувствителност към миризми)
1. Хиперсензитивност към миризми (прекомерна обонятелна реакция)
Отрицателно реагира на миризми, които не дразнят повечето хора и които обкръжаващите рядко забелязват

Обича да коментира кое и кой колко лошо мирише

Оказва се да яде продукти заради тяхната миризма

Силните миризми им докарват гадене и повръщане

Миризмите на парфюмната промишленост ги дразнят

Битови и кухненски миризми ги дразнят

Може да отказва да посещава някое място заради миризмите

Миризмата може да е водещ критерий за харесване или отхвърляне на някой човек и посещението на някое място

2. Хипосензитивност към миризми (недостатъчна реакция на миризми)
Трудно различава неприятни мирзими

Може да изяде или изпие нещо токсично, защото не усеща лошата му миризма

Не може да определи какъв е аромата освен ако не бъде с нос много близък до източника

Не забелязва миризми, от които другите се оплакват

Не забелязва или игнорира неприятните миризми

Обича да мирише новите места, новите хора, новите предмети

Обича да мирише всички нови неща. Така взаимодейства с тях.

ЗРЕНИЕ

Признаци на нарушение на визуалните функции ( при липса на понижаване на зрителната острота)
1. Хиперсензитивност към визуални дразнители (прекомерна реакция)
Чувствителност към ярка светлина, мръщи се и присвива очи или ги затваря

Ярката светлина може да предизвика плач и главоболие

Трудно задържа фокусирането на погледа за прекалено дълго време ( един урок примерно)

Лесно го отвличат други визуални стимули в помещението , където се намира – движещи се предмети, картини, играчки, прозорци, врати и много други

Чувства се зле в помещения с ярка светлина, но се чувства зле и в помещения с приглушена светлина

Обича да си търся очите

Очите сълзят след четене и гледане на телевизор

Очите болят след четене и гледане на много телевизор

Не обича да гледа в очите на хората

Обича да стои на тъмно, обича да играе на тъмно

2. Хипосензитивност към визуален дразнител (недостатъчна реакция, трудности с проследяване на предмет с поглед, трудности за откриване на разлики, трудности с възприятието)
Има затруднение при различаване на букви, които са сходни в изписването ( Л и П )

Има затруднение при различаване на фигури, които изглеждат сходни ( квадрат и правоъгълник)

Изпитва затруднения при търсене на разлики по цвят, форма, размер

Изпитва затруднения при търсене на разлики между картинки, думи, символи, предмети

Понякога се оплаква, че вижда двойно очертание

Трудно управлява очите си и трудно следи движещ предмет

Изпитва трудност при възприемане на цялостната картина, защото се концентрира върху детайли

Трудно намира предмет сред други – дреха в гардероба, учебник сред други, играчка сред другите играчки, продукт в магазина

Често губи мястото до където е стигнал при препис, прочит, решаване на задача по математика

Затруднява се да прави пъзели

Затруднява се да копира по образец

Затруднява се да повтаря по линии

Може да пише думите обърнати, след като вече ученик 3 или 4 клас.

Изпитва трудности да пише буквите еднакви по размер, да пише със съизмерими разстояние между букви, думи или цифри

Има тенденция когато пише да кривва нагоре или надолу

Бърка ляво и дясно

Лесно се уморява по време на часовете.

Затруднява се при формиране на пространствени съотношения

Лесно се спъва, бута, удря заради липсата на преценка на разстоянията

АУДИО ДИСФУНКЦИЯ

Дисфункция в обработката на вербалните сигнали
Аудио Вербална дисфункция
Не може да определи посоката, от която идва звука

Трудно идентифицира човек по гласа му

Не може да различи думи със сходно звучене

При общуване с някого, изпитва трудности да филтрира страничните шумове

Дразнят го високи, неочаквани, металически звукове

Трудно концентрира вниманието си върху четен и чуван текст. Трудно го разбира, трудно го запомня.

Често моли да му бъдат повторени още един път командите

Изпълнява обикновено едностепенна и двустепенна команди. Другите са му сложни

Преди да отговори да даден въпрос, търси одобрение от околните - несигурност

Изпитва трудности да формулира своите идеи ( устно или писмено)

Трудно чете, особено на глас. Може да има и дислексия.

Проблеми с артикулацията, говорът му трудно се разбира

След активно движение говорните изяви се подобряват

СОЦИАЛНА ДИСФУНКЦИЯ
ЕМОЦИОНАЛНА ДИСФУНКЦИЯ
ИГРОВА ДИСФУНКЦИЯ
ДИСФУНКЦИЯ НА САМОРЕГУЛАЦИЯ
1. Социална дисфункция
Трудно общува с връстници

Предпочита да играе сам

Игнорира опити за контакт от страна на възрастни или връстници

Не поддържа съдържателен диалог

Може да проявява агресия и самогаресия

Обкръжаващите изпитват трудности да разберат неговите намерения, нужди, емоции

Не търси контакт със семейството

2. Емоционална дисфункция
Консервативност, трудно понася промени в рутината

Лесно се фрустрира

Импулсивност

Показва по-добри резултати по време на индивидуални уроци или уроци на малки групи

Променливо настроение

Склонност към емоционални всплясъци и истерики

Предпочита да седи и играе леко встрани от групата или някъде в края й.

Понякога предпочита да е само наблюдател

Избягва очния контакт

Не умее адекватно да съобщи за нуждите си

3. Игрова дисфункция
Трудности в имитацията (след годинка)

Движение без игрова цел, липса на стремеж за придвижване с цел изследване (след 15 месеца).

При игра има нужда от участие и ръководство на възрастен

Не умее на играе сам

Не играе с предметите, а манипулира с тях. Не играе с играчките по предназначение

Може многократно да гледа един и същи филм

4. Дисфункция на саморегулацията
Колики при бебетата

Често има диария

Силно раздразнение от дребни неща

Не е в състояние да се успокоява с традиционни методи – прегръдка, целувка, биберон

Има нужда от допълнителна стимулация за да заспи ( на ръце, люлеене, в кола и т.н.)

ИНТРОЦЕПЦИЯ
Вътрешна регулация
Дисфункция на вътрешната регулация
По-бързо от другите хора му става топло или студено

Трудно поддържа вътрешната си температура

Обратното - никога не му е нито топли нито студено

Изпитва затруднения, когато е прекалено студено или прекалено топло

Трудно му е, когато има преход от топло на студено и обратно ( да кажем зимата от топло да излезе на студено или лятото да е влезе в помещение с климатик или да излезе на горещо от помещение с климатик )

Дишането е прекалено често или прекалено рядко

Трудно му е да почне да диша по-бързо или по-бавно – според ситуацията

Сърцето му бие по-бързо или по-бавно от това, което налагат обстоятелствата.

След физическо натоварване тялото му се връща много по-бавно в нормален режим от другите хора

Може да демонстрира рязка смяна на настроението без причина, по няколко пъти на ден ( сърдит, щастлив)

Може да се превъзбуди неконтролируемо или обратно неконтролируемо да изпадне в апатия. Постоянни колебания между хипо и хипер стимулация в рамките на един ден, в зависимост от обстановката.

Чести запек и диария. Може дори в рамките на един ден.

Трудности в научаването да ползва гърне или тоалетна. Изглежда да не може да контролира тазово - резервоарните си нужди

Не е в състояние да регулира чувството си за жажда. Винаги е или много жаден или никога не е жаден. Трудно контролира тези усещания

Не е в състояние да регулира чувството си за глад. Или винаги е гладен или никога не е гладен. Трудно контролира тези усещания, не усеща нито глад нито насищане.

Не е в състояние да регулира апетита си. Или има апетит или въобще няма такъв. Може да е много гладен и да не се нахранва с ядене.

Често има хранителни разстройства.

Забавяне в растеж и физическо развитие.

Последна редакция: пн, 09 окт 2023, 01:28 от _re_ge

# 961 13 окт. 2023, 19:21 ч.

Мнения: 3 062

В сезона на гриповете влизаме, как се справяте с болни невербални или слабо вербални деца? Аз направо развих невроза, защото нашият обяснява с една дума или сочи и е ужас да разбереш кое какви колко. При повръщане пък изпада в паника, че повръща и става още по-тегаво.

# 962 13 окт. 2023, 21:07 ч.

някъде в орбита...
Мнения: 2 972

Колко годишно?

Скрит текст:

При стандартни настинки и грип, раздразнен стомах и подобни не правим нищо особено. Например не правим инхалации, не даваме разни сиропи и подобни, и като цяло всичко е сведено до подпомагане на тялото да се справи самО. Например горещи душове, горещо какао, супи, и подобни. Когато детето е невербално си е малко налучкване какво не е наред, и отказвам да експериментирам.
Ако не помогне и се влоши, то говорим за широкоспектърен антибиотик, което вече си е борба и военни маневри. Имаме 2-3 антибиотика, които крием в сокове, мляко или супа. Според зависи - понякога не усеща единя, понякога другия, но личния е наясно и след първата доза казваме трябва ли смяна.
Повръщането беше проблем до като беше дребосъче, но като се научи да тича до тоалетната вече е по-лесно. Мисля че паниката идваше основно от визуалната част, плюс че вече може да се изчисти самостоятелно, не знам при вас как е. Естествено че се разстройва и плаче, не разбира съвсем какво става и само повтаря знака за "помощ" и "fix", в смисъл да оправим нещата, но поне вече няма агресия и истерия. Това обаче дойде с времето и опита, не мисля че ние направихме нещо кой знае колко специално.
Когато трябва да се намесят специалисти, се преценява може ли да се действа "бързо и смело", или е по-добре да ползват пълна упойка. Имали сме и двете ситуации, всеки случай се преценява индивидуално.

# 963 14 окт. 2023, 09:50 ч.

Мнения: 3 062

Цитат на: InaV в пт, 13 окт 2023, 21:07

Колко годишно?

Скрит текст:

На 6.
Разбира и отива до банята, ако ще има Драйфус, но се ужасява от самите спазми, според мен.

# 964 14 окт. 2023, 12:58 ч.

Мнения: 15 767

А по какъв начин комуникирате? Дори невербалните деца трябва да се стимулират да комуникират на някакво базово ниво с някакви знаци понятни за родителите - боли ме глава, боли ме корем, гладен съм, точно поради тези причини. Никой не кара детето да се изразява с фрази, всякакъв начин за комуникация е добре дошъл.
Ние комуникирахме със знаци тъй като проговарянето много се забави ( 4, 9 месеца) . Имахме знаци наши си за много неща -пишка ми се, а'ка ми се гладен съм, уморен съм, боли ме нещо, гледай ме, мълчи и т.н. Бяхме почнали дори да учим някакви неща от жестомимичния език но не този за глухонемите а за невералбалните тип Макатон. По едно време вкарахме и картинки, особено за тоалетната.

# 965 15 окт. 2023, 10:47 ч.

Мнения: 3 062

“Боли ухо/зъб/корем” може да казва, проблемът идва като трябва да разбера подробности, т.е. няма вариант да разбера много ме боли, малко, от вчера, от днес…. А ако е много зле пък тотално спира да говори и плаче или обикаля из къщата.

# 966 16 окт. 2023, 12:59 ч.

някъде в орбита...
Мнения: 2 972

При нас беше огромен напредък когато започна да казва че нещо не е наред.
Също беше огромен напредък и когато наскоро започна да посочва къде нещо не е наред, макар и все още да е с променлив успех.
Един ден се надявам да стигнем и до положение да може да предаде и какво не е наред.
За сега все още гадаем дали посочването на крак значи навехнато, ударено, или просто има "иглички" щото е седяло на чорчек...

Комуникацията на детето според мен се определя от осъзнатостта спрямо околния свят. Няма как да се очаква повече от това, което мозъка им успява да приеме, обработи и предаде.

# 967 16 окт. 2023, 15:58 ч.

Мнения: 15 767

Слагам един материал от една книга на Р.Шр@м, където видях как е възрастното усвояването на различни понятия. Вкл и тялото по някакъв тест на Бриганс. Като сложите закъснение в развитието на децата си, плюс лошата вербалност, не на последно място прагът на болка индивидуален за всяко дете - може да се получи че детето не може да определи, не може да посочи, или изпитва болка когато вече нещата с в напреднала сериозност. Пиша го защото синът ми е висок праг на болка и при едно възпаление на ушите около 4г. беше получил перфорация на тъпанчето без да разбера. Показваше ми че го боли глава.

Помбер , не съм сигурна че има някаква универсална рецепта. За "вчера днес утре" на вашата възраст и с вашето състояние не съм сигурна че тази времева абстракция е разбираема за детето. Нивото на болка както казах е различно и строго субективно и няма скала с която да ви "каже или покаже" колко го боли. В крайна сметка това е аналитично-логически процес които е трудно достъпен и за децата в норма на 5-6 че и 7 пък камо ли на спектралните. Ако питаш едно дете в норма на 4 дали е гладно сега ще ти каже че не е! , а след 5 минути че умира от глад.

РАЗЛИЧАВАНЕ НА
НАИМЕНОВАНИЯ / НАЗВАНИЯ
на предмети, действия и понятия
ЦЕЛИ
   1. Да се научат имената на предмети, действия, понятия
   2. Да се заложи основата на умението и навика да се знаят и разпознават наименования/названия
   3. Да се развива абстрактното мислене ( умение да се правят логически заключение)
   4. Да бъде развивано вниманието
   5. Да бъде развивана концентрацията върху заданието

МЕТОДИКА
Детето седи на работната маса ( в структурирана среда ) , а учителят е срещу него или до него. Сложете на масата два или повече предмета на разстояние един от друг. Дайте команда „Докосни еди си какво (предмет)“. След всеки блок разбърквайте предметите. Много от децата биха били по-активно ако командата е „Дай ми еди си какво (предмет) “ а не „Докосни еди си какво (предмет) “ или „Покажи еди си какво (предмет) “. Макар и в началото да казвате „Дай ми еди си какво“ колкото се може по-бързо започнете да сменяте конструкцията на командата. Използвайте следните командни конструкции:
   • посочи...
   • покажи ми...
   • къде е...
   • докосни...
   • вземи...
   • подай ...

Можете да пропускате специфичната дума ( къде, покажи, дай) и само да назовавате предмета. По този начин детето ще се концентрира по-лесно именно върху ключовата дума – названието/наименованието на предмета. Можете да повишите интереса към заданието променяйки начина за запознаване с дадения предмет. Примерно, детето трябва да обходи стаята за да намери някаква назовани предмети или да стане и да отиде до работната дъска (velcro board) и да вземе предмета, който предварително е залепен на нея.
ЗА ОБУЧЕНИЕ ИЗБИРАЙТЕ ФУНКЦИОНАЛНИ И МОТИВИРАЩИ ЗА ДЕТЕТО ПРЕДМЕТИ!

ПОДСКАЗКИ
Използвайте: физически подсказки, позиционни подсказки и посочване. Постепенно намалявайте интензивността на подсказките , а по-късно ги премахвайте напълно, за да може ученикът да продължава да работи самостоятелно.

КОГА МОЖЕ ДА ЗАПОЧНЕ ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕТЕТО НА ТОЗИ ВИД УМЕНИЯ
Когато детето успешно съпоставя предмети с названията им (прегледайте програмата „Съпоставяне“) или правилно имитира действия. Уменията за следване на вербални инструкции ще подпомогнат усвояването на тази програма, но като начало, точно това умение за следване на устни команди не е задължително.

КРИТЕРИИ ЗА УСВОЯВАНЕ НА УМЕНИЕТО
Ученикът всеки път трябва да демонстрира правилна реакция 8 пъти от общо 10 реакции , задължително БЕЗ ПОДСКАЗКИ! Този резултат трябва да бъде повторен с друг педагог и в други условия.

Скрит текст:

ЕТАП 1 МОЛБА
Използвайте предмети или картинки, на които са изобразени предмети или действия, които детето би желало да получи ( храна, напитки, филмчета, люлки и т.н.). Попитайте детето: „ Какво искаш?“. Когато то покаже желания предмет или действие ( може и на картинка) го възнаградете заради правилно изразената молба за получаване.
Детето трябва да има възможност да избере и нещо приложимо за самостимулация. Ценността на обектите за самостимулация ще се понижи, ако на детето се дава възможност да избира не само тях а паралелно и от нещо друг, също толкова желано (например шоколад).

ЕТАП 2 ЧАСТИ НА ТЯЛОТО
Забележка. Етап 3 може да бъде започнат след привършването на Етап 2, преди завършването на Етап 2 и едновременно с Етап2.
Започнете от една част на тялото. Кажете на ученика „ Покажи еди си какво ( някоя част на тялото)!“ или „Къде е еди си какво (част на тялото)!“. Когато детето научи тази първа част на тялото и може да я покаже без подсказки три блока подред, без грешка, можете да добавите втора част на тялото. Когато и тя бъде закрепена до три поредни блока без грешка и без подсказки, се върнете КЪМ ПЪРВАТА ЧАСТ на тялото за припомняне. Продължавайте с тези две части, докато ученикът не ги усвои и ги показва без грешка и подсказка в произволен ред. Добавяйте следващи нови части на тялото една по една и правете ротация с другите , усвоени преди това части. Само след като детето безгрешно назовава научените до тогава части на тялото в произволен ред , можете да преминете към нова част на тялото.
Етапи на обучение за познаване на части на тялото, в зависимост от възрастовото развитие (съгласно Теста на Brigance)
Номер
Възраст
Разпознаване на части на тялото
1 - На 1 година и 6 месеца
   • Уста
   • очи
   • нос
   • крака
2 - На 2 години
   • Глава
   • Коса
   • уши
   • език
   • зъби
   • ръце
   • крака
   • пети
   • пръсти
   • корем
   • гръб
3 - На 3 години
   • Брадичка
   • палци
   • колене
   • шия
   • нокти
4 - На 4 години
   • Лакти
   • челюст
   • гърди
   • пети
5 - На 5 години
   • Китка
   • рамо
   • бедро
   • лакът
6 - На 6 години
   • Талия

ЕТАП 3 ОБЕМНИ ПРЕДМЕТИ
Този етап може да се разработва паралелно с Етап 2. Използвайте предмети, познати на детето, които са били научени по-рано, по време на програмата „Съпоставяне“. Като начало изберете два предмета ( номер 1 и номер 2 ). Сложете първия предмет на масата, нека там няма други, отвличащи предмети. Отправете към детето инструкция „ Дай ми еди си какво (предмет)!“. Когато ученикът изпълни правилно 4 пъти от 5 опита НО В ПРИСЪСТВИЕТО НА ОТВЛИЧАЩ ПРЕДМЕТ и БЕЗ ПОДСКАЗКИ , повторете изцяло блока с другия предмет номер 2. После отново се върнете към предмет номер 1, а след него пак с предмет номер 2. Накрая вземете двата предмета и ги сложете един до друг на работната маса и направете опити в произволен ред с тях. Когато всеки предмет бъде усвоен, изберете следващ, допълнителен предмет за тренировка.
Предмети на които можете на обучавате детето :

ЕТАП 4 КАРТИНКИ НА ПРЕДМЕТИ
Учителят моли детето да покаже предмет на картинка. Детето трябва да направи аналогия между наименование на предмет и картинка с този предмет.

ЕТАП 5 КАРТИНКИ С ДЕЙСТВИЯ
Учителят показва картинки с изображение на различни действия и моли детето да покаже назованата картинка.

ЕТАП 6 КАРТИНКИ С ИЗОБРАЖЕНИЕ НА ХОРА
Често децата усвояват доста по-добре това понятие, използвайки картинки с хора, а не реални хора. Учителят назовава човек и моли детето да покаже/даде картинка с изображението на този човек. Включете в комплекта с картинки себе си, членовете на семейството, учители, връстници и т.н.

ЕТАП 7 ХОРА
Учителят назовава човек и моли детето да покаже назования човек. Той трябва да присъства наоколо в този момент.

ЕТАП 8 МОЛБА ЗА ДАВАНЕ НА ДВА ПРЕДМЕТА
Учителят моли детето да му подаде два предмета. Примерно „Дай ми чашата и обувката.“

ЕТАП 9 ГОЛЯМ МАЛЪК - РАЗМЕРИ
Децата усвояват тази относителност на възраст около 2 години.

ЕТАП 10 ЦВЕТОВЕ
Постарайте се да направите заниманията с цветовете много привлекателни за детето. Използвайте предмети, които да са идентични във всичко освен в цветовете ( чаши, картончета, играчки) . Можете да ползвате цветни лампи и примерно давайки отговор, детето да пали лампа с цветът, който учителят е поискал от него да покаже.
Етапи на обучение на цветове според възрастта:
Възраст
Цвят
На 2 -3 години - Червен, син
На 3-6 години - Зелен, жълт, оранжев, лилав
На 4 години - Кафяв, черен, розов, сив
На 5 години - Бял

ЕТАП 11 ФОРМИ
Етапи на обучение на цветове според възрастта:
Възраст
ФОРМА
На 3-6 години - Кръг, квадрат
На 4-6 години - Триъгълник, правоъгълник
На 6 години - Ромб

ЕТАП 12 КОМБИНАЦИИ НА ЦВЕТОВЕ И ПРЕДМЕТИ

ЕТАП 13 КОМБИНАЦИИ НА ДВА АБСТРАКТНИ ПРИЗНАКА ( Примерно: размер и форма)

ЕТАП 14 КОМБИНАЦИИ НА ТРИ АБСТРАКТНИ ПРИЗНАКА ( Примерно: предмет, размер, форма или цвят, форма, размер)

ЕТАП 15 КАРТИНКИ НА ПОМЕЩЕНИЯТА В ДОМА И НА РАЗЛИЧНИ МЕСТА ОКОЛО ДОМА.
Учителят показва на детето картинка с някоя стая/помещение/място и моли детето да му ги покаже ( детска, кухня, детска площадка, която се вижда от прозореца).

ЕТАП 16 ЕМОЦИИ

ЕТАП 17 КОЛИЧЕСТВЕНИ ПОНЯТИЯ
Етапи на обучение на цветове според възрастта:
Възраст
РАЗМЕР
На 2 години - Много-един ; голям-малък
На 3 години - Празен – пълен ; лек - тежък
На 3 – 6 години - Нисък – висок ; тънък – дебел ; по-малко – повече ; дълъг - къс
На 4 години - Бавно – бързо ; малко – много ; гъст - рядък
На 5 години - Тесен - широк

ПРОГРАМИ ВЗАИМОСВЪРЗАНИ С НАСТОЯЩАТА ПРОГРАМА
   • „Свойства и характеристики“
   • „Категории“
   • „Функции“
   • „Обществено полезни професии“ ( Етап от програмата „ Общи знания и логическо мислене“)
   • „Предлози използвани при отговор на въпрос Къде?“

Последна редакция: пн, 16 окт 2023, 16:04 от _re_ge

# 968 17 окт. 2023, 19:09 ч.

Мнения: 204

Здравейте!
Имам съмнения за момченцето ми. Тъкмо навърши 1г., не е роден недоносен, но е 3 седмици преди термин с ниско тегло 2500гр.
Нямаше никакъв проблем, докато в един момент не искаше да се изправя и почна ходенето по доктори. Оказа се хипотония, правим рехабилитация, до тук добре, но забелязвам и разни други неща, като:

- захранен е стандартно с лъжица, сега отказва да си слага играчки/храна в устата, ако му даваме ние с пръсти - погнусява се, ако му оставя храната на масичката - пипа я с 1 пръст или шепа и я хвърля на земята. Може би е и наша грешката, че не сме се хранили заедно с него.

- от няколко месеца върти китките на ръцете и пръцка с уста, когато няма какво да прави, скучно му е и най-често при превъзбуда. Сега сякаш това се увеличи.

- не сочи с пръст. Ако попитам къде е бебето, се обръща към картинката, но не я сочи.

Какво прави:
- обръща се на името си, освен когато не се е заиграл много съсредоточено с нещо, има завидна концентрация😀

- смее се, постоянно търси други деца и говори на бебешки език - мама,баба,тата

- не дава да му пипам ръчичките ако играе с нещо

Невроложката не ми спомена абсолютно нищо за аутистичен спектър, само че под 1,5г не се поставят диагнози на бебета.

И сякаш ми се струва, че прави много малко неща за възрастта си.
Моля ви, не ме нападайте, че е малък и се взирам много, просто тези месеци много ми дойде.
Благодаря за прочитането!

Последна редакция: вт, 17 окт 2023, 20:02 от ladyshrew

# 969 17 окт. 2023, 19:49 ч.

Мнения: 15 767

Етапи на Социализация по Бриганс .
Извинявам се за правописната грешка. трябва да е няколко приятелИ

# 970 18 окт. 2023, 01:00 ч.

Варна
Мнения: 2 800

Има ли тема във форума за екранни деца? Питам вас, защото се води вторичен или псевдо аутизъм.

# 971 18 окт. 2023, 09:54 ч.

Мнения: 15 767

Цитат на: Daisy_D в ср, 18 окт 2023, 01:00

Има ли тема във форума за екранни деца? Питам вас, защото се води вторичен или псевдо аутизъм.

Не, но редовно пишем за това и тук и в темата за труднопроговарящите. Лошото е, че почват да се вихрят спорове за това как някой си е израснал с нон стоп екран и това не му е попречило. Така че е трудно да убедиш в нещо някого , който не е отворен да допусне смислеността на някакво твърдение, да се заинтересува, да провери, да анализира.
По принцип съм казвала хиляди пъти последните десет че и повече години ( и за децата с някакво забавяне в развитието не само нископектрални), че за да бъде за детето от някаква полза гледането на някакви учебни филми и програми ( разбира се не по 1000 часа на ден) детето трябва да бъде "повдигнато до ниво". И това наистина може да носи полза за тях по определени причини, но и екранното време е в този случай съвсем друг тип, това не се равнява на екранното време на деца в норма, но тук няма да задълбавам в детайли. Всичко се върти около силната визуалност от която повечето деца с дефицити имат нужда. Но много често родителя не преценява: кога е дошло това време на полезност, за колко време визуални занятия става въпрос, за какви визуални стимули и накрая доколко ако виждат полза всъщност не виждат вреда.

За да доразвия темата мога да кажа че има немалко случаи, в които псевдоаутизмът всъщност се оказва че не е псевдоаутизъм а си е истински дефицит и детето дори след премахването на екраните продължава да има проблеми. Тогава родителите се чувстват някак излъгани ( защото сред много цветисти обещания, тезата че е възможно да няма пълно "излекуване" някак се губи ) , понеже след спиране на екраните детето изведнъж не се подобрява и не започва да говори , не се държи в норма, не се равнява на връстниците си. Всъщност в такъв случай екраните просто са влошили основната картина на състоянието но то изначално не е било норма. Така че родителите трябва да бъдат подготвени и към такова развитие на нещата, но рядко са подготвени.

За децата в норма пък, които родителите "зомбират с екрани" мога да кажа че това е "зорлем" да направиш всичко възможно детето ти да се държи като спектрално.

Каквото и както да казвам всеки родител преценява за себе си и прави каквото смята на нужно за детето си. Вече резултатът показва кое е било правилно и кое не.

# 972 18 окт. 2023, 12:07 ч.

Мнения: 3 439

Може и да не съм права, но ще кажа какво мисля.
Няма как само с телевизор да се направи детето спектрално или дори близо до спектралното. За да стане това, то трябва да е 24/7 пред телевизора, заключено само в стая и да има минимална интеракция с други хора. В днешно време това е трудно постижимо, защото родителите са доста ангажирани с децата си и до някаква степен са наясно с вредата от ТВ и го ограничават. Често децата в норма след спиране на Тв бързо наваксват изоставането поради причина, че общуването с други е нормално и е заложено в невротипичните деца. Когато силния стимул екрана бъде спрян, те се насочват към други стимули - играчки, игра с връстници, с родителите и т.н. За да се говори за влиянието на ТВ върху конкретно дете то според мен има някаква невронетипичност лежаща скрита. И понеже няма достатъчно симтоматика към момента, те не могат да я определят и се насочват към псевдо аутизъм от екрани.

# 973 18 окт. 2023, 12:50 ч.

Мнения: 15 767

Везенков прави доста сериозна обосновка на феномена "Екранни деца" , като повярвайте този феномен не засяга само деца, а и възрастни. при което възрастни в норма. Аз съм публикувала тук един линк към негов семинар и за мен си струваше всяка изгледана минута от тези 4-5 часа.

С когото от родителите сме обсъждали темата и които са дръзнали все пак да лишат децата си от екрани ( понасяйки стоически целият ефект от абстиненцията) твърдят, че има разлика при децата със или без екран ( говоря за дефицитни и спектрални деца) в това , че стават много по-възприемащи, съсредоточени, престават толкова активно и неприемливо за околните да се самостимулират както обичат правят в свободното си време . Лошото е, че от една страна може да им се освобди време за друг вид самостимулации ( визуални, вестобуларни) , както и че не всички родители са способни да преминат през неудобството на викове, недоволство и даже агресия, защото не си дават отчет, че същото се случва при принудителен отказ от някаква зависимост. Аз трудно приемам теорията на везенков за освобождаването от тази зависимост, но за възрастни, осъзнаващи но неспособни да се справят предполагам че това е в сила. За деца, зависими от родителите според мен е много лесно да се скрие устройството, дистанционното, да не се дава телефон. Ефектът ще има, но ще има преди това влошаване на поведението. Неизбежно е. Реципрочно същото важи и за АВА терапията и това е обосновано от цяла поредица учени които констатират , че "За да има подобрение трябва да се мине през влошаване".

Щом за спектралните и дефицитните деца спирането на безсмислено екранно време има такъв ефект, то можем да си представим каква полза имат децата с псевдоаутизъм.

# 974 18 окт. 2023, 13:42 ч.

някъде в орбита...
Мнения: 2 972

Цитат на: miss_chichi в ср, 18 окт 2023, 12:07

Няма как само с телевизор да се направи детето спектрално или дори близо до спектралното. За да стане това, то трябва да е 24/7 пред телевизора, заключено само в стая и да има минимална интеракция с други хора.

Точно моето мнение също. Вероятността да се постигне този ефект с екран е доста ниска. Отделно едва ли някой познаващ материята ще сбърка подобно поведение с аутизъм.

Препоръчани теми

Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 33

Пърхане с ръчички

Аутизъм? Да или не? 😐🤔😑

Трудно проговаряне - тема 26

Причина:

Причина: