Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 32

Нямаме помощ. Аз и бащата сме уж, но повече аз по стечение на обстоятелствата. Разходките са си едно на ръка. Имаме батут в двора, скутери за вътре в къщи (open plan е първия етаж), няколко игри дето включват стълбите... Често си тича из къщата на пълна скорост, и съм доволна че не иска и в това да участвам. Мебелите са избирани да издържат на тормоз, и тях ползваме (скача, катери се...). Буди се нощем, но не ми е проблем, защото се научи че ако е тъмно да пази тихо (лежи си в леглото, пее си, разглежда книжки).
Нямам съвет за умората, и аз не съм го измислила още...

при този сорт хиперактивни деца само движението му е лекарство. моята е ХАДВ с дислексия , проходи на 9 месеца. Всеки който е имал допирни точки с нея казваше че не виждал такова дете... и директорката на градината също. Никога не е спала на обяд. Дори тогава лягаше към 23 и ставаше в 7:00. нощем задължително поне един път ставане с нея до WC. Дълго време не можех да помисля за второ дете. То пукната глава, но навехната ръка, майките пият кафе аз бягам след нея. В ДГ я записахме на всичко, що имаше като занимания - танци два вида, плуване, айкидо, у-шу, рисуване, англисйки. Всеки ден по два пъти някъде ангажирана. Плюс не я слагаха да спи следобед с всички, защото ги будеше подред. Оставяха я в стаята, тя можеше да чете и да си играе. След ДГ я водим последно на площадката за час тичане ( студ пек един час още )  и къде къде към 22"30 каталясала заспива. И до сега е такава, пет часа сън на нощ и е пушка -  все нанякъде бърза бяга.


Само ресурсно ли ползвате? на нас това ни беше най-слабия вид помощ на фона на всичко с което се занимавахме в платени терапии. каквото усвояваше беше там , а се правеше опит да се приложи в  градината на практика. Често не много успешен. Не му дали стихче, не го включил в сценка . Добре че имаше една две феи в групата да го обгрижват там ( момченцата са изключтелно грижовни )
Ресурсната влиза когато има занятие само. Тя това подпомага , иначе включване в игри и други се очакава от учителките, но на тях им е все тая. Даже им е по-добре да не се занимават. Ох сори че така го казвам но няма смисъл да извъртам истината. Така си беше. Те чакат хоп нещата да се променят и детето един ден да влезе социално контактно пък да се заиграе с децата. КАк да стане това? като сте на детска площадка извън градината нали това не се случва естествено ? родителят подпомага защото има интерес, В градината кой има интерес ... аз редовни играех роля на медиатор на площадките, закачам го за играещите деца по някакъв начин и от играта си върви, той участва, но сам да успее да се включи в игра- абсурд...

Не, не ползваме ресурсно. Все още се чудя дали да се захващаме с него. Всъщност точно заради това започнах да пиша тук - за да събера повече информация от родители за въпросното подпомагане...
Иначе извън градината ползваме кинезитерапевт, ерготерапевт, логопед, специален педагог и психолог.
А за социализацията в ДГ мога да кажа, че никаква я няма при нас. Днес например ни изпратиха клипчета от тържеството с Баба Марта. Децата, наредени в полукръг, пеят песнички, казват стихчета. Моето и още едно момченце се въртят, навеждат се, ходят насам-натам, за пеене и дума да не става. Моят гледа над очилата си, запленен от пианото, и изглежда изобщо не знае къде се намира. Буквално не се вписва. Сякаш за първи път е попаднал там...
А в действителност знае добре песничките. Пее ги непрекъснато. Това му е една от силните страни. Пее изключително вярно, има много добра памет и обожава музика. Като чуе, и забравя всичко друго. Изключва се и се потапя... Преди няколко дни бяхме в парка. Отнякъде се чу уличен музикант. Нашият просто „драсна” по посока на звука и спря чак, когато намери човека със саксофона. Застана пред него и го гледаше в захлас...
И друг път се е случвало. Едва успявам да го отлепя. Определено музиката му въздейства много силно. Установих го случайно, когато беше много малък. И това се превърна в безотказен метод за успокоение. Всеки път, когато беше нервен или разстроен, започвах да пея.  Независимо дали сме на улицата, на площадката, пред лекарския кабинет... И, като с магическа пръчка, млъква и се заслушва. После, също така случайно, установих, че той пее много добре. Една вечер, докато го чаках да заспи, (беше на две годинки и нещо тогава) изпя целите „Мила моя мамо” и „Зайченцето бяло”. Ей така изведнъж. В тъмното.
А в ДГ не пее. Не комуникира с никого.
Няколко пъти го наблюдавах в двора, когато отивах да го прибирам. Винаги е сам, някъде в страни. Или прави тегели напред-назад, или си чопли нещо, или седи и просто гледа.
Всъщност е в тази градина от септември. Миналата година беше в друга ясла. А децата в сегашната му група се познават, създали са си приятелства. Пък нашето момче хем е ново и чуждо за тях, хем е по-различно, а и не умее да общува...

Много съм разсеяна. Разбира се че не ползвате ресурсно. Нали от там тръгна разговорът - дали си струва да се започва.
За музиката - защо не опитате да го занимавате с музика - 5 години е добро начало. Децата като нашите често имат страхотен афинитет към изкуства във всякакво направление... За тях е начин да комунират да разпуснат да им бъде  позволено да бъдат странни като пораснат. Помогнете му да избере инструмент. Такива занятия биха били и много добри откъм терапевтична стойност - стимулира концентрация, внимание, контакт с преподавател, разбиране, отговорност и много другои.
За градината - особено като е нанесен учителския фактор нещата стават много трудно. Те са тези които трябва да обединят групата, да помогнат на новите деца са се влеят в нея. Ами не, много са инертни. Затова не знам дали ще намери приятелчета но след година ще бъдя някак по-добре. Ако се провежда с него терапия и има напредък тя е забележима. Ние се вляхме някъде края на втора група благодарение на момиченцата в групата.. Децата са толкова добри по природа. Усещат когато някой има затруднения когато е изолиран. Все кръжаха около моя 2 феи.

В групата на моето дете имаше дете по-късно диагностицирано с аутизъм, което не говореше. Едната от госпожите искренно се раздаваше за децата и беше забелязала не само не говорещото дете, но и моето, което не можеше да комуникира. Тя зедно с децата от групата помогнаха на другото дете да проговори и откликна на молбата на психоложката да съдейства в работата по социализацията на моето дете. Говорих с нея насаме и тогава сподели, че е забелязала проблема но не знаела дали ние сме наясно и дали ще искаме да се направи нещо по въпроса.
Децата обаче бяха усетили че детето е различно и или му се подиграваха, или страняха. Другата учителка отказа съдействие като заяви, че проблема е в моето дете, защото говорело като възрастен, а не като дете и затова съвсем естествено другите деца страняли от него. Затова с учителката която се съгласи да помага и искаше да помага се уговаряхме как да следваме указанията на психоложката и въпреки, че другата госпожа подхождаше отблъскващо детето резултат определено имаше.
Затова, познавайки учителките преценете коя от тях би съдействала и говорете насаме с нея. Когато получите съгласието й да се включи обсъдете с психолога с какво тя  може да помогне.

Здравейте майки. Пиша за първи път и да се представя на кратко. Имам 2 момиченца на 5 и на 2г и 11 месеца. С малката госпожица ходим по доктори откакто е на 2. Поради късно проговаряне, което в момента все още се води забавяне в говора за възрастта си. Винаги са се съмнявали за аутизъм. Но по често лекарите- логопед и психиатър и психолог, са оставали с впечатление, че сме с аутистични прояви , но не аутизъм.
Невролозите обаче си държат, че сме с аутизъм и предписват успокояващ сироп на детето -алора и брейн бустер.
Не идвам тук да търся мнение дали сме или не сме. Майчиното ми сърце повече му прилича, че сме с аутизъм. - честите избухвания и писъци, трудно и не винаги се обръща на името си и на повикване( да не кажа рядко) трудно проговаряне. А на последък когато е развълнувана се е случвало да маха с ръце по един конкретен начин.
Притеснението ми е да започна ли да давам алора. Има ли майки, давали този сироп и брейн бустер? Имахте ли ефект от тях. Благодаря много

Какво ви притеснява в сиропа Алора? Съдържа само екстракт от пасифлора. Такъв има и в разни бебешки сиропи - например Неврозит на Педиакид (+други билки). Друг е въпросът, дали ще има някакъв ефект. Поне на моето такава лека артилерия не му действа по никакъв начин, а не е за пренебрегване, че вкусът си е доста скапан. Възможно е да откаже да го пие. С Брейн Бустер нямам опит, но съм давала съставките отделно или в други комбинации. И двата сиропа не са лекарства, а хранителни добавки

hriska91,няма какво да се притеснявате за Алора. Съмнително е обаче доколко ще се успокои детето от този сироп. Давала съм Брейн  Бустер без ефект...то и какъв ефект да има от витамини в неактивна форма и минерали. С каква цел е изписан сиропа...

Една майка във Facebook групата беше писала, че е давала alora, brain booster и ноотропил заедно 6 месеца. Детето й беше напреднало много от никакво говорене до доста говорене. Детето беше на 4.

Здравейте. Бих искала да чуя мнението ви за дете на 13 месеца, имам чувството, че нещо не е както трябва. Има добър очен контакт, познава близките си, радва им се. Когато го повикал почти винаги се обръща или ако някой влезе в стаята пак. На непознати се усмихва, срамува си или се дразни, гледа ги в очите, като му говорят. Обича да гледа деца, също животните са му интересни. Прави браво, дай пет, боц понякога. Имитира ме когато кашлям. Не може да маха за чао, здравей, не сочи с пръст. Най ме притеснява, че няма лепетна реч, не имитира животни. Понякога съм го забелязала да си гледа ръцете и ги ближе или лапа. Обича да разглежда книжки, играе с музикални играчки, пуска си ги, натиска с пръст че бутоните. Не може да нанизва рингове например. Не пълзи и не ходи. Прави някой кръчка хванат за ръце, но е много нестабилен. Какво бихте казали?

доносен ли е роден ? стои ли стабилно, ходи ли прихващайки се за стени, мебели? как беше с държенето главичка, навреме ли се случи? въобще чисто физически развитието как беше според педиатъра? Какво казва педиатъра по принцип за възможни неврологични проблеми?



Алора, брейн бустер са все добавки. С тях без тях все тая. Могат нещо да повлияят общото състояние , възприемчивостта,  но нямат някакви особени отражения на терапевтичната част. Могат да яподпомогнат... частично. И въобще на дете с дефицити и изсотаване ( и без  да е  И ако Е от спектъра) му помага само работа, за преодоляване на дефицитите и наваксване. С много работа  И у дома . Невролозите са медици , те не са терапевти. Те не оценяват прогнози, те ви казват какво виждат СЕГА. И може би вапето дете сега се държи като дете от спектъра НО дали е такова- никой не знае. Няма как един невролог да ви каже- ето това е аутист, защото има еди си какви показатели, еди си какви изследвания ... . Това не е плоскостъпие, нито късогледство че някой да можеда конкретизира чисто физически симптом . Няма чисто медицински показател за аутизъм искам да кажа. Даже чупещата хромозома е само хипотеза.
Вие  също няма как да имате представа що е аутизъм и затова си мислите разни неща, но колко аутиста познавате, какво знаете за диагнозата за спецификата развитието за прогнозите за поведението... Майчното ви сърце ви казва че имат проблем а не че детето е аутист.  Няма сироп нито хапче което да ви помогне качествено в момента, пък и когато и да е било. Няма проговорил от алора или от брейн бустер... затова вместо да се занимавате с с добавки си намерете специалисти по поведенческа терапия , да ви оправят писъците и тръшкането (между другото родителите често дори  го закрепят като поведение, защото като почне да се тръшка едно дете те застават в поза мирно и изпълняват всичко ) както и добри специални педагози и лодопег. И работет и то много. Това е добра възраст за формиране на компенсаторни умения.
От там по притесняващото ви
- махането с ръце е самостимулация, имате сензорни проблеми
- необръщането на повикване може да е знак за много неща, даже и за проблеми със слуха. Старайте се да влезете в поелзрението на детето, да осъществявате контакт с него на много нива и в много моменти. ако трябва сядайте на земята, заставайте пред очите му. Опитвайте се максимално да имате с детето споделеновнимание. Ако иска нещо ако дава нещо винаги през задържане сочен контакт
Всичко това може(!) да бъде преодоляно в хода на терапията - може и  не, но може и да. Много е рабо още да с екаже какво точно се случва с детето ви и какво може да бъде постигнато с адекватни и навременни мерки.

_re_ge, роден е 17 дни преди термин. Главата от рано си я държи изправена. По мебелите само стои изправен, като цяло прави опити на пълзене, но без успешни. С педиатъра не съм споделяла притеснения, тя е от старото поколение и едва ли ще ми обърне внимание

Здравейте,не съм писала отдавна,най-вече поради липса на време,но ви чета като мога. Включвам се пак с въпроси,в главата ми е каша от информация,мнения,съжаление,яд и едновременно с това целодневна борба с моето момиче. Накратко погледнато за 3 месеца детето започна да сочи с пръст, подобри концентрация и внимание,започна да се обръща на име и все по-често да ми казва мама без да го карам(беше спряла целия говор преди това),поведението и разбирането са значително подобрени,научи животни,плодове и зеленчуци, цветове, изпълнява при желание кратки команди, започна лека ролева игра,започна да гушка плюшени играчки и да търси да  къпе бебета,  има опити за имитация,груба моторика(вече кара камионче и тротинетка,качва ниски стълби,високи с държане- на 1,10г),финна моторика значително подбрение(не можеше да нагребе с лопата или лъжица и да пресипва,сега ниже, пресипва, хваща почти пинсетно,реди пъзели с незначителна помощ ако се наложи), възвърна думи като каки,ам,мама. Каза нови-бо бо за бонбона,бу за кола,бу-бу за бухал, ке-ке или само ке за тати,ва за вода (като ги казва и спонтанно вече). И тук с този говор съм в шах и мат. От 4-5 дни вече при подкана да повтори нещо на всичко казва пее,пее или пе-пе. Всичко това се случи (все още не знам случайно или не) след преглед при невролог и нейн съвет да спрем телевизията. Детето гледаше детски песни в ютуб докато се храни,но определено е пристрастено към тях и се тръшкаше и през друго време да се пускат  (което разбира седи правеше в крайни истерии).сега отказва да яде,детето се хранеше отлично и изведнъж спря и изпитва сякаш ужас и отвращение ат храната,която ядеше. А говоря вместо да се подобри (не очаквам за тези 5 дни да се подобри), но има влошение! Според невроложката детето е псевдо аутист от това,че е гледала детски и развитието се е забавило и е отключила аутистично то поведение. Колкото съм съгласна,толкова и се чудя как го прецени така,но … като за капак еег не направи,била малка,затова пък предписа брейнбустер или пантогам, забележете аз да си избера. ?!?!не знам как се избира това от мен. Пошашавих се да чета. Детето е с б12 над Горна граница,за което ни препрати към известна докторка,която биохимично да види нещата. Все повече си мисля,че това дете има нарушение в говорния апарат и зона. Еднакви срички като та-та не може да каже, а казва ке- ке или ке. А пък с това пее или пе-пе вече ме побърка съвсем.   Само преди 5 дни опитваше да каже аба за жаба. Не разбирам вече как да ме помогна на това дете. Хем я виждам,че иска да общува, да говори,хем при опит да я накарам да каже нещо или бяга с триста и вика не или не може да го каже просто. От около 2 седмици научи с жест да показва страх или уплашена и сега на интервали от по 10-15 минути макс на ден само това показва-че е уплашена от кафе машината и една играчка на кака си. И само това иска да “обсъждаме”. Чудя се шок от спирането на детските песни,които гледаше ли е всичко или просто ѝ идват в повече за мозъка ерготерапия,логопед и работата с мен вкъщи,капацитета ли му е толкова на детето. Говорно нарушение тип апраксия ли някаква да има и яз да я напъвам излишно. Всякакви мнения и съвети ще са ми от полза,защото и аз се обърках вече какво да мисля и правя с нея.

А иска ли да ходи, дърпа ли ви да ходите, вие водите и го хванато , както се води прохождащо дете, което още не върви само. Стои ли стабилно на краката си без да ходи. Примерно ако има проходилна ходи ли с нея. Пълзенето не ме притеснява не всички деца пълзят макар че това е знак за добра координация. Непълзящите обаче прохождат по-рано. Често е защото са в къща с малко пространство и те вървят държейки се за мебели вместо да препълзяват.

Елена ужасно сте объркана в момента, в главата ви е каша.
Хайде стъпка по стъпка
5 дена няма да се подобрят нещата. С тази телевизия във вашия случай сте направили лошо опитвайки се да направите добро. Многото гледан е утвърден навик в момента, но доколко  е полезен във вашия случай? явно не е.  Сега няма пак да цикля защо на съседското дете не му пречи телевизията , а на вашето му пречи. И нормално е да имате влошаване след спиране на "дрогата"  вие сте в абстиненция в момента. може да имате тръшканици ревове, тантруми. Грубо е но на един наркоман или алкохолик като му спрете "радостта" нали знаете какво се получава... за да се върнете към нормалността в момента и вие и детето ще трябва да преминете през някои неприятности,, неудобности, дискомфорт.

Сетих се , вие сте дамата дето бяхте решили че детето има синдром на Ретт нали ?

Re_ge Благадаря за отговора за пореден път! И аз като цяло смятам,че в момента състоянието ѝ наподобява абстиненция. Просто не очаквах освен нервни изблици, да откаже и храната и да не опитва да казва думи,а да повтаря едно и също. Иначе да, аз съм този перко дето я тества за Рет (1300 лв междудругото )и едва не умря от ужас докато станат резултатите. Свалих 10 кг от стрес,вече я виждах в инвалидна количка. По това време, освен изчезналия придобит говор, детето висеше 20 дни с изплезен език от сутрин до вечер. Правеше учестено дишане като хипервентилация,което се оказа стимулация някаква и имаше стереотипни движения с ръцете 1:1 като Рет. Невроложката беше категорична да го изследваме. Това с ръцете изчезна и се оказа,че детето просто се е впечатлило от движението за миене на ръце,което е научило,но го правеше на ден по 100 пъти и винаги по един и същ начин,след което протриваше ръце. Към онзи момент бях 1000 процента сигурна,че е с Рет. Пъхаше си ръцете в устата,скърцаше със зъби,хапеше и беше като олигофрен с този изплезен език. Просто като се сетя какво беше Януари и ми става лошо. Спрели сме тв,даже и аудио детски песни не смея да пусна, да не пристрасти и към тях. На мен ми е абсолютно ясно,че екраните са я бутнали мощно до това състояние,просто смятам че вероятно е била предразположена. Мерките са взети. Това,което мен ме притеснява е,че детето сякаш не може да каже това което иска или чува. Ама може и това да е поредния филм,в който влизам. Наистина ми е каша в главата,за което моля да ме извините, аз самата това казах,че се ушяшявих и аз вече какво му е на това дете. По дефицитите си работим и вярвам,че с упорство и работа непрестанно вкъщи и логопед и ерго ще се вдигне детето. То вече си личи напредъкът.(като описвах какво е било преди 3 месеца и съвсем си дадох сметка). Но наистина си ме тревожи тази възможност за говорна афазия и това е.