Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 32

VDimitrova111, не мога да пиша от опит, но до колкото знам до към 2г и нещо се научават да следват простите команди. До към 3г вече усвояват и команди с 2 стъпки.

Може би един пост в темата за трудното проговаряне ще помогне също? https://m.bg-mamma.com/?topic=1454097

Моето дете пък много говори ,(ако изобщо е говорене )ама като казвам много наистина много. Миналата седмица навърши две, пее цели песнички , казва изречения например " "тате  кара буто" идва в кухнята и ме пита "како правиш мамо " гледа си ръцете и казва " мий ръцете " ,но ме притеснява ,че говори в трето лице ,никога аз . Ако му кажа гладен ли си ? Няма да или не , " айде папане " до скоро си казваше името сега не иска . Всичко повторено от мен се помни ,четка за коса му казах днес ,реше се и повтаря четка 100 пъти . Една кола му казах хайде заедно да я пускаме ,ами това "заедно" е ново повтаря го където трябва и не трябва.  Разпрознава плодовете , зеленчуци,за просто команди, не знам ,понякога като му кажа отиди в кухнята тати ще ти даде еди какво си отива ,но ако му кажа дай ми топката почти не я дава , отива до нея ,но започва да си играе , социалния контакт при нас куца

Здравейте!
Нагхлувам в темата много притеснена.
Детето ми е на 3 г и 3 месеца. Двуезичен е и съответно не говори много. Кратки изречения до 3 думи и то не много.
Но за друго се притесних. В последно време освен, че обича да пуска пералня и да я наглежда, започна да взима играчки (плюшени с опашки) или някакви връзки и върти с ръката. Мислех, че не е нещо лошо, но реших да потърся в нет и попаднах на една стара тема. Ще споделя оше някои неща и моля ви, кажете според вас прилича ли на проблем и има ли смисъл от тази тревога? Ако се налага и на специалист ще отидем…(не живеем в Бг)
Прави зрителен контакт, но е срамежлив с хората.
Има някакви малки фиксирания:
-В колата се дразни понякога, ако пуснем музика и иска да я спрем. (В началото много се дразнеше, сега сякаш поспря и се случва понякога, а не винаги).
-Сега ходи с блузи с дълъг ръкав, не иска да облече с къс, съответно и панталон. (Миналата година беше същата история и все пак накрая склони и заоблича летни дрехи).
-Да пуска пералня както споменах по-горе.
-много е активен физически, все се чекне, мята, по улиците тича и не дава ръка…спокойни настолни игри просто не приема.
Преди 4 месеца започна градина, но с много спирания заради боледуване. В началото ходеше нормално, но последните три седмици започна да отказва и реве. Смених градината и ще започва в нова понеже имам раЗни съмнения за старата.
-все вади играчки, хвърля и разхвърля по пода.
-отскоро има мания да мие ръце, стои на мивката и мие по 5 пъти един след друг.

Не очаквам диагностициране тук, просто искам да разбера дали е нормално поведение или имам повод за съмнение…

стереотипиите про разстроството от спектъра са част от цялостна картина. Те не могат да бъдат извадено от контекста на цялостното поведение. Примерно, човек може да го боли глава като недоспал, стресиран, но и като има тумор в мозъка. Аз не виждам да пишете нищо по другите характерни проблеми на спектъра- комуникация с връстници , игри, имитация, социализация.

Отворена съм за въпроси, не съм се сблъскавала отблизо с темата. Сега чета стари теми и сякаш се обърках още повече.
С възрастни комуникира, но само с познати. Съответно с учителките от първата градина свикна с времето и им казваше чао, маха с ръка.
Игрите опират до скачане по дивани и кревати , мятане, тичане. Има по-голяма сестра и обича да играе с нея отново подобни игри. Имитира я много също така.
С деца от градина не знам подробности. Казваха ми, че уж се заигравал. По площадките е със сестра си, но понякога се включва трето дете и го приема добре, но не е прекалено близък.

На какъв специалист се води при съмнение?

От каквото сте написали - не сте за нашата тема!

Понякога не разбирам истерясването на майки, чийто деца са здрави. Авторката да не чете теми назад, само ще се обърка още. Някаква мода ли е всички да търсят симптоми или… ако прочетете темата за рак, до 10 мин ще сте сигурни, че имате. Параноя някаква.

Преди градината как е било социализирано детето? Събира ли ли сте се с други семейства с деца или е бил само със сестра си? Как опитвате да "вкарате" тихите игри или просто очаквате детето само да започне? Играете ли с детето, показвате ли как се играе с играчките?
На тази възраст все още е нормално да играе успоредно с други деца и да наблюдава играта им, да имитира.

Това мисля е старта на една неприятна спирала. Щом до сега нищо не ви е притеснило относно развитието на детето, защо фокусирате над това точно?
Дребните фиксации и "странности" са част от израстването на всяко дете, като всяка друга фаза. При децата от спектъра обаче има система от взаимосвързани и влияещи си показатели, и наличието или липсата на всеки един не значи нищо сам по себе си, защото се гледа цялостната картина.
В тази връзка въпросите на miss_chichi са доста точни

Това е нормално и аз не мога да обвиня майките, дори приветствам някаква умерена осторожност. Защото ми е много тъжно да ме търсят за помощ когато детето е вече на 5-6 с обезпокоителни симптоми поне от 2 години, за които родителите са си затваряли очите . Превенцията е по-добрия вариант.  Когато нямаш познанията да видиш картината в цялостност , ти се струва че детето ти има този или онзи симптом и те са като на... Тогава,  ако не го играеш щраус - питаш. А ние отговаряме. Сега много се шуми около специалните деца. Те вече не са толкова невидими, има повече знания за тяхното съществуване, някакво виждане за симптоми и затова, когато нещо притесни майката, тя почва да търси и опира до нас. Ние сме първо звено помощници. Освен това разбираме притесненията й, защото и ние сме били притеснени, но нашите притеснения за съжаление са се оказали основателни.

Детеото расте в двуезична среда., има малко по-буен темперамент, фиксациите са нормални на тази възраст, за спектъра  те са съпътстващ симптом на нещо друго което за сега не виждам. Детето ходи на градина, заиграва се със сестра си, имитира - какво повече. Езиково заради двуезичието може малко да е изоставане но щом няма други дефицити не виждам проблем.

В коя държава сте, ни сме в Англия и всяка година правят health check от специалист. Има на 2г., на 3 също мисля, че има.  Дъщеря ми е на две , има изоставане в някои области и затова направиха обстойно изследване с 30 въпроса относно съмнение за  лек аутизъм. Естествено далеч е от тази диагноза, но проверете си и вие щом се тревожите

Абсолютно по никакъв начин не упреквам майките, които идват тук с притесненията си. И аз съм била в същата позиция и още съм.
Един от основните проблеми в БГ специално /не знам как е другаде/ е неглижирането на психичното развитие при бебета и малки деца /тодлъри/. Значи аз нямам проблем да получа направление за невролог, кардиолог, а вътрешни болести и ортопедия са дори задължителни, но при притесненя в развитието е "ще почакаме и ще видим". Още повече, че нещо толкова важно е оставено на педиатъра. При 10-15 минутен преглед на общото състояние + теглене и мерене + ваксина + писане на документи, аз като родител трябва да вмъкна притесненията си и наблюдненията си, с които и аз не съм наясно проблем ли са или не.
И така много като мен се обръщат към дявола - интернет. Там изобилства от статии, от клипчета особено в соц мрежи. И съответно се започва с притесненията, защото много "сиптоми" на аутизма при малки деца, са си всъщност нормален етап в развитието. Да - те можа да са индикация за проблем, а може и да не са. И точно тук трябва да идва ролята на специалиста - да мога да отида аз с мойте притеснения, да се обърне внимание, да се обясни, кое е ОК, кое не е. Следва да се дадат насоки за работа с детето и най важното ДА ИМА ПРОСЛЕДЯЕМОСТ какво се случва с това дете. Защото времето е най важния фактор да се определи дали има проблем или не. Едно дете, което напредва макар и с изоставане е различно от такова, което до един момент е ОК, но не напредва и започва все повече да изостава. Дори и в най добрия диагностичен център могат да видят само моментното състояние на детето. Затова проследяемостта е съществена.
На последно място ще кажа, че много изключително много внимание се обръща на аутизма. Що се отнася до психологично развитие, това е най страшното нещо. НО хора с ХАДВ, със сензорни смущения или други невронетипичности, също могат да имат много затруднения, но сякаш се замитат под килима. Да не говорим, че някои невронетипичности може да са много сходни. И специалистите трябва да обръщат внимание на този факт и да се говори за всички невронетипичности. Защото ти отиваш при специалист /добрал си се/ и ти казва, "ааа, споко, няма аутизъм". Хубаво, ама той не говори, все още е супер назад в говора /2 год и 4 месеца - имаме 5 думи/, какво да правя от тук нататък, къде да ида, кой може да ми помогне, кога да включа някаква терапия /това в моя случай/?
И пак отваряш интернет и там пак е страшно. И търсиш познати, които да те свържат със специалист/ти и се въртиш в омагьосан кръг и не знаеш какво да предприемеш, а времето си минава. И някой ти каже "а не се притеснявай, Петърчо проговори на 5". А то всъщност Петърчо, може да има проблем, заметен под килима и да си страда цял живот, вместо да е бил насочен към специалист по рано и да му е обърнато внимание навреме.
Спирам с размисли и страсти, че стана дълго.

Точно така, съгласна съм с всичко казано. И дъщеря ми на 2г.1 месец има само две думички мама и бебе и ги  използва за всичко. Едно познато детенце , Септември ще бъде ученик, не говори нищо. Ще бъде с ресурсен учител. Причината не могат да установят хората, годините така са  изминали за съжаление.

За съжаление за тези 13 г в които аз се въртя в системата НИЩО  не се е променило. Не е педиатъра този, който ми обърна внимание на проблема при моето дете. Нито ме е подкрепил с каквото и да е било. Дори ме успокояваше че нямам поводи за притеснения. А накрая вече ме търсеше давам съвети за други дечица пациенти.

 Педиатрите също не са напълно виновни, те горките доскоро самите не знаеха що е това специални образователни потребности. Виждат детето само за мерене и теглене, ваксини. Може детето да е срамежливо, може да е мълчаливо. И да виждат проблеми, има родители които тотално отказват да ги признаят, докаъо не станат очевадни, а тогава вече доста време е изгубено в залъгване. Трудно се казва на родител че детето му има проблем и е възможно те да са сериозни. Има отричащи с години родители.
Аз много се чудя коя би била истински работещата система за ранна профилактика. Не всички деца тръгват на ясла. Може би детската градина, ако всички деца ходят на градина. Но често родителите не ги пускат децата с проблеми в първа група, от срам ли от притеснение ли, да попорасне малко детето. Някакъв объркан начин на мислене . А ако пък е бил внимателен и вече знае че детето има проблеми не искат да го вземат в ДГ...
Мисля, премислям и ми се, струва че родителят е първото ниво. Преди всичко Него трябва да образова системата да има знания за базови възрастови показатели. И на втори ниво да има социално - медицински организации, държавни по възможност, които да се занимават именно с това  - да приемат такива родители с техните притеснения и да развъртат системата на диагностика и терапевтиране на детето. Да казват на родителя къде да отиде, какво да направи, как да постъпи... Както и във времето да го  подпомагат с информация и насоки  по необходимост и при нужда.
Но това в някое далечно бъдеще, фантазности мои...

Родителите, които отказват да приемат и да действат, не можеш да ги накараш насила, каквато и система да измислиш. Дори да се направи задължителна профилактика на 2, 3 и 4 години примерно, пак ще има хора, които отказват да приемат. НО така ще се обхванат хората, които виждат, че има проблем и такива, които не виждат, но са готови да съдействат, ако такъв се намери.
Няма как да образоваш родителите. Дори в чужбински профил в инстаграм се рекламират спрейчета и витамини за  "лечение" на аутизъм, за проговаряне и т.н. Може би в училище - специална програма, където в няколко часа да се разгледат различни невронетипичности.
Все още като кажа, че детето ми ходи на ерготерапия и хората си мислят, че е много зле. Все още не се разбира значението на това, да потърсиш помощ ПРЕДИ да е станало много зле, преди да е загубено ценно време. Аз виждам, че детето ми разбира, знам, че ще проговори, но това не означава, че няма да търся логопед или друг специалист при необходимост.

Не ми се струва ОК учителките в градините и яслите да са натоварени с това да казват на родителя, ако виждат проблем. Това трябва да идва от специалист. Знам, че има случай да са казвали и може би ще продължат, което е добре, но това не е тяхна функция и не са длъжни да са запознати с различни невронетипичности.
Според мен във всеки по голям град трябва да има детски психиатър/психорог + невролог и да се минава задължително на определена възраст. Не че пак няма да има изпуснати работи, никоя система не е перфектна, но все пак...