Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 32

Дори и да излезе "лош" ген няма гаранция, че ще се прояви в бъдеще и ще доведе до заболяване. За мен пък е основание да се плаша и притеснявам на принципа "ами ако".
При мен баба ми и баща ми бяха с диабет, аз и синът ми също сме под риск. Но дали ще се прояви зависи от много неща.

La Catrala, искам да те попитам, дали отшумя проблемът с катеренето на сина ти. Моето момче сега ще става на 6 години. От около 2 месеца започна много да се катери. Даже на покрива на плевнята и на гаража се качва. Започна и да наводнява банята. Запушва канала на мивката, душа, преливника, даже тоалетната нарочно и пуска водата. Разбирам, че е сензорно, има нужда от течаща вода и да гледа от високо. Също започна и много да рови и да разглежда из шкафовете. Правят му се разни бели, иска да изследва света, явно. Не съм сигурна, дали да приемам това като напредък в развитието му, или просто като нараснала тревожност и съответно сензорни нужди. Има се люлка и трамплин на двора, пясък и пръст да рови. Ако някой има съвет, ще съм много благодарна.

Здравейте, аз съм с аутизъм. Може ли да участвам в тази група?
Диагностицирана съм на на 11 годишна възраст на 8 август, 13:30 ч. , 2014 г.

Добре дошла!
страхотно е да имаме в групата човек , който ще пише от първо лице!
Възрастен или тийнейджър?

Ами, ще правя 19 през ноември. Вече съм пълнолетна. На 15 септември почвам в Софийския университет.

Здравейте отдавна не съм писала в групата. Но на скоро ни изникна нова ситуация малко интимна и търся решение, незнам някоя от вас сблъсквала ли се е? Синът ми този месец навърши 10 г от няколко месеца насам , започна да се пипа по чурката. Говорила съм с психолози и те казват да му обяснявам , че това се прави , когато е сам в банята. Говоря ,обяснявам -ефект 0. Гледам и да не му правя  постоянно забележка да не се фокусира. Въпреки, че го прави доста често. Още по новото е, че взе да се търка по книжки и всичко , което е свързано с планински върхове( тази  асоциация от къде нямам никаква представа). Започнах да махам всичко свързано с тях, но той си ги рисува и си ги взима в леглото .
Направо не знам какво да правя, вкъщи гледам да го игнорирам, но понякога го прави пред хора. Сяда по големи камъни и казва , че това са му върховете .

Здравейте, аз нямам опит с подобен проблем, но в американската фейсбук група, която има около 130 хиляди членове, няколко пъти съм срещала този проблем да се обсъжда. Хората казват, че с много обясняване научават момчетата, че това може да го правят само насаме в стаята си или банята, но не пред други хора. Те просто не се срамуват от другите хора. И момчетата в норма го правят, но те се крият.

много хубав коментар. Наскоро говорих по темата с две дами, едната от които работи в нещо като център с деца с дефицити, а другата преподавател. И двете казаха че този етап е напълно естествен и се случва на всички деца. За съжаление в БГ да се говори за физическите случки от  този сорт се гледа като на нещо срамно а това е просто етап от порастването. Сложно е Защото ако при децата в норма може да стане с един път казване, особено ако има замесен социален фактор под формата на "срам и ще ти се подиграват",  то при деца от спектъра, с инетелктуални задръжки и други дефицити става по -бавно.  На запад,  имат дори предмети по сексуално образование, където родителите биват обучавани как да помагат на децата си да преминат през този етап.  Точно това обясниха че може да бъде постигнато с много казване с много повтаряне, с търсене на понятните за детето аргументи защо да не бъде правено на публично място нещо такова. Всичко става с работа и на специалисти и на родители , особено в моменти когато се стига до възрастта на маструбация ( баща при момчета и майка при момичета),. Знам че може би за много хора звучи абсурдно,  но тук в тази тема е актуално и разбираемо за всички.

Аутизмът не е дефицит, а просто различен начин на мислене (невроразнообразие). Даже във много случаи аутизмът може да е дар. Той допринесе за много мои постижения и успехи. Аз знам 5 езика, рисувам уникално, свиря на пиано, писателка съм и математиката ми е стихия. Бях най-добрата ученичка в цялото училище. Цял живот хората винаги ми казваха, че съм много умно, любознателно и талантливо дете. Моето IQ е 145. И да..именно заради това, че бях прекалено умна ме диагностицираха толкова късно. Ето, заради това искам хората да разберат, че аутизмът няма нищо общо с умствената изостаналост, защото така много хора остават недиагностицирани. Истината е, че  повечето аутисти с нормален или висок интелект.

Благодаря ви за коментарите. Явно не съм достатъчно настоятелна и това е начина. Просто на този етап няма промяна въпреки, че постоянно му обяснявам.

По повод шкафовете ,моето дете е на 2г ,отваря шкафовете и крие там чорапите , бибата ,и каквото му падне

А защо вместо да криете всичко, свързано с върхове и камъни, не сложите много такива плакати в стаята му. Така ще можете по-лесно да му създадете някакъв навик къде да отиде, нещо като мястото за това.

При моят син примерно трябваше да мине наистина много време преди нещо да се закрепи при него като полезна практика. Сякаш нещата му се изтриваха с гума . Налагаше се много настоятелност. Мисля че ако сте целенасочено постоянна нещата все някога ще се получат.

Някъде бях чела статия от психолог, където съветваше,ако прави някакви асоциации към предмет. Да се премахва дразнителя .Той в стаята си има, но това не му е достатъчно. Като е в друга среда ги търси, ако не вижда никъде си ги рисува. Но понеже на повечето бутилки с вода има върхове, просто си поръчва вода.

По принцип трябва да се анализира какво му носи това "обсебване" какви нужди задоволява. Най-често са сензорни , но има и друг вариант- емоционални ( спокойствие, рутина или обратното - нужна превъзбуда или пък нещо друго за което не се сещам ). Затова и пиша за необходими наблюдение и анализ. Според резултата от анализа,  трябва тази "нужда/задоволяване на сензорния дефицит при хипо примерно, или нужда от спокойствие или превъзбуда" да се пренасочи към друг дразнител, който удовлетворява същата нужда но по един по- приемлив начин. Много е важно ако ще се премахва нещо, което е неприемливо като поведение за околните, но то задоволява някаква детска сензорна потребност ( при дисфункция каквато имат  не само хората от спектъра, а и много от хората в норма), то да бъде заместено с нещо друго ( приемливо), защото иначе може да се получи обратен и неприятен ефект на неприемливо пренасочване.

Давам пример за да бъде по-ясно.
Синът ми на три години откри че има ципове, копчета и яки около врата си и смучеше всичко с голямо удоволствие. Паралелно с това обичаше да търка дланите си в  меки тъкани , да гали пухени дрехи или завивки. Била съм много далеч от знанията, които имам в момента, и гледах да премахна този дразнещ за всички нас и околните навик. блузите му постоянно бяха мокри около врата. и ако беше нервен идваше при мен и търкаше китките си на места където имам гола кожа. Не съм го отдала въобще на хипо сензитивност ( свързана с уста, език и тактилна ) и че с това смукане и търкане на китки той е задоволявал именно тези свои нужди. Нямала съм никаква представа за всичко това. Затова, просто и елементарно престанах да му слагам блузи с яки и ципове, почнах да го обличам в потници и му забраних да търка китките си в мен... и в крайна сметка, понеже нуждата си остава и детето търси с какво да я задоволи, той откри че има нокти на ръцете ( хем смуче хем са пръсти ) и ето тук настана ужас от които се спасявахме повече от две години. Едва когато разделихме сензорната нужда на устна ( дъвкане на дъвка, четкане в устата, ядене на твърди и жилави храни, смукане на бонбони и други) и тактилна ( постоянно нещо което заема ръцете - сензорни, топки, броеница, играчки )  - успяхме да се отървем от вечно обгризаните до кръв нокти. Пиша го защото изкоренявайки навика, трябва да се стремите да го пренасочите към нещо по-приемливо и по-малко дразнещо за околните - към  начин, по който активно да се задоволява сензорната му нужда  ( при Хипо сензитивна дисфункция) повече у дома, по-малко сред хората... и в последствие преминаваща към затихване с понижаване на Хипото, но вероятни никога изцяло затихнала.
Всички ние се задоволяване сензорно с напълно приемливи средства , които даже не забелязваме- нито ние нито околните - почесването на тила, наместването на очилата, клатенето на краката , дъвкането на дъвка, обикалянето напред назад на спирка и много други, това са начини за приемлива за обществото сензорна стимулация. Давам го като пример само за да стане ясно, че просто стимулациите биват приемливи и недотам приемливи.