Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 32

Благодаря, _re_ge, според мен мислиш и се изразяваш много ясно и коректно. Обединяваш всички гледни точки. Бих казала дори нещо повече за теб, но не искам да омаловажа специалистите, които имат дипломи.
Аз знам, че при всички случаи няма да е лесно на училище. То и в детската градина не е лесно.
Но...вървим в положителна посока. Днес се връщаме от почивка. Споделям пресни впечатления. Знаете как е по големите хотели - народ, шум, музика, басейни, деца. Моята госпожица като види деца и очите ѝ светват. Отива при тях и първото нещо, което прави е опит за осъществяване на очен контакт. Гледа ги и очаква реакция от тяхна страна, за да разбере дали са на нейната вълна (някаква предполагам невербална игра). Не може да започне разговор, по-скоро няма увереност (знам, че това е кофти симптом, но е факт, че още речта ѝ не е на толкова прилично ниво). Децата я питат как се казва, тя отговаря. Не ѝ е неприятно да я разпитват, но за някои отговори помагам аз. Тя усеща, че не се справя и леко се отдръпва, но после пак отива при тях. В басейна като види, че има деца, иска при тях (аз не я карам, тя сама иска), дори е готова с дрехите да скочи, ако я оставя. Тоест тук реагира  спонтанно, като 2-3 годишно дете, а е на 6. Много има да се желае в посока психо-емоционална зрялост. Иначе в посока социализация има голям прогрес. Осъзнава, че човекът е социално животно, тя самата е щастлива сред хората. В ресторанта оглежда хората, усмихва се на малки деца, или като види някоя картинка, играчка на някое дете. Като сме в басейна и всички деца излязат, тя започва да се оглежда за тях. Дори е склонна да излезе и тя най-после.
Вечер има детска анимация - организирани невербални игри с танци. Тя отива при децата, хващат се за ръце, изпълняват инструкциите на аниматорката, имитира в синхрон с децата. В този момент отстрани не се различава от децата в норма. Щастлива е.
Радвам се на прогреса, но дефицитите, които борим не са малки. Продължаваме напред!

Абсолютно си права ! Моето дете говори ,повтаря всичко що чуе ,иска си нещо , което иска ,но и по нагоре съм писала ,ако му зададеш въпрос тц ,няма отговор . Излизаме на разходка и се срещаме с познати той е в триколката "я какво хубаво момче ,как се казваш " отговора е цирикане и мрънкане чак плаши ,a моя е той не иска да спираме , трябва да се движим. Той не ходи ,ходи вкъщи ,навън тича ,подтичва много интересно

Здравейте на моя много близка приятелка детенцето е на около три и половина се съмняват за аутизъм,може ли да ме насочите към някакви изследвания къде и какво да му направят,нямат диагноза,никъде не са ходили освен от скоро на психолог.
Знам че е пило Ефира🙄 ако така съм разбрала правилно🙄и са го спрели и майката казва че е по-добре след спирането му.

Ефирата се пие за астма. Няма общо с аутизма. Синът ми също приема Ефира заради нощната кашлица.

Здравейте
Вашата приятелка трябва да дойде максимално бързо тук, да започне да чете, да се образова по темата, да пита и да "работи" с детето. Дори по въпроса за диагностирането има много какво да бъде прочетено в тази тема, както и по терапиите. Няма да споменавам че родителя е половината от цялостната работа с детето. Всичко това, защото спектъра не е дюстабан да отидеш на лекар да ти предпишат стелки. Предстои й дълъг път и колкото по- бързо стъпи толкова повече шансове за детето да прогресира.

Копирам пост от една от Facebook групите за деца с аутизъм. От една книга е, не знам коя точно.
"Децата аутисти. Десет неща, които можем да направим веднага, за да помогнем на детето с аутизъм":
1. Въздържайте се от реакция.
Негативно поведение: Най-добрият и лесен начин да се научим как да не реагираме на поведението на детето, е да приемем, че е в реда на нещата. Знам, че реакцията на родителите се дължи именно на факта, че не смятат това поведение за редно. Но като определяме дадена постъпка като лоша или неприлична, изобщо не допринасяме за разрешаването на проблема. Дори напротив, така подсилваме желанието на детето да продължи да се държи по определен начин. Така че най-добре да престанем с излишните реакции. Представете си някое от проблемните действия, които детето прави. Пригответе се да го възприемете като нещо нормално, дори това да ви създаде известни затруднения. Казвате си, че поведението е в реда на нещата – детето е постъпвало така преди и най-вероятно ще продължи да постъпва по същия начин и в бъдеще. Затова решавате от този момент нататък да приемате държанието му за нормално.
Позитивно поведение: В действителност след като бъдат похвалени, децата (както и възрастните), започват целенасочено да се държат по начина, предизвикал похвалата. Колкото по-щедра е похвалата, толкова е по-голяма вероятността хората да продължат да извършват дадена постъпка или действие. Когато реакцията е пестелива (или дори когато липсва такава), хората принципно губят мотивацията си за дадено поведение. Вероятно ще останете изненадани като разберете до каква огромна степен собствените ни реакции влияят върху поведението на околните. Малчуганите, страдащи от аутизъм, са като радари що се отнася до искреността и много бързо долавят фалшивите нотки.
Начинът, по който реагираме на дадено действие, оказва пряко влияние върху мотивацията на детето да продължи да го извършва. . Равнодушната реакция е най-лесният начин да се справим с поведение, което не одобряваме. . Всяко действие, което искаме да поощрим, трябва да бъде увенчано с похвала. . Всяка наша реакция е от значение, било тя вътрешна (как се чувстваме) или външна (какво правим).
2. Превърнете зрителния контакт в приоритет.
Подобряването на зрителния контакт е от съществено значение, когато искаме да научим детето да общува пълноценно с другите хора. Понякога родителите се концентрират върху другите предизвикателства, пред които са изправени децата им и подценяват зрителния контакт. Резултатите показват, че в повечето случаи зрителният контакт е това, върху което трябва да се наблегне, преди да се премине към другите умения. За да има добър зрителен контакт, е важно да сме в полезрението на детето. Това означава да избягваме да заставаме отзад или отстрани. Най-добре е винаги, когато е възможно, да заставаме пред него. Децата поглеждат към всичко, което им се подава, затова когато предлагаме нещо е най-добре да го държим точно пред лицето си. Така детето ще забележи предмета, но ще погледне и към нас. Усмихнете се широко като невербален начин да насърчите детето за зрителния му контакт. Зрителният контакт е жизненоважен за развитието на детето. Той е в основата на комуникацията с външния свят. Колкото повече гледат, толкова повече учат. . В повечето случаи родителите имат погрешна представа за зрителния контакт на детето. . Заемете правилната позиция. Дръжте предметите на нивото на очите. Всеки поглед заслужава похвала. Помолете се за поглед. Радвайте се на всеки поглед, който детето отправя към вас.
3. Включете се в повтарящите се действия.
Може би най-характерната черта на аутизма е желанието и/или нуждата да се демонстрира „самостимулиращо се” поведение, изразяващо се в ограничени, повтарящи се и стереотипни действия. Някои по-често срещани повтарящи се действия са: . Непрекъснато търкаляне на топка по наклонена повърхност . Подреждане на предмети (например детски колички) в редица на пода . Разглеждане на една и съща книга/списание/картина . Гледане на едно и също филмче или сцени от него. Други се катерят нагоре, после надолу, после пак нагоре и пак надолу и така до безкрайност. А има и такива, които се въртят до припадък. След като вече знаем, че детето има основателна причина да извършва повтарящото се действие, ще подходим към този проблем по съвсем различен начин. Ако тръгнем на война срещу тези действия, само ще накараме детето да се затвори още по- дълбоко в себе си. С други думи, присъединете се без колебание към детето, когато видите, че започва да прави някое от любимите си занимания. Точно така – ако пляска с ръце, пляскайте и вие, ако подрежда колички на пода, вземете други, легнете на пода и започнете да ги подреждате в редица. И не забравяйте, тези действия трябва да се извършват с неподправен интерес от ваша страна, а не механично. Ако вътрешно смятате, че не е редно детето да прави повтарящи се действия, по-добре помислете защо се чувствате така. Колкото поспокойно приемате тези действия, толкова по-големи резултати ще постигнете с детето. Когато се включим към повтарящото се действие на детето, далеч не оказваме влияние само върху желанието му да се учи от нас. Аутизмът е нарушение, което засяга главно способността на човек да общува със света. А като се присъединим към любимото занимание на детето, ние насърчаваме желанието му да общува позадълбочено с нас и да ни чувства поблизки. Ето така атакуваме аутизма право в сърцето.
4. Променете начина, по който реагирате на плача.
Как да се справим, когато се правят на нещастни. И така, разбрахме кои са двата възможни варианта (емоционален стрес или симулиране), които се крият зад детския плач. Подходът към всеки един от тях има два аспекта: от една страна външното ни поведение, а от друга – вътрешната ни нагласа. Покажете му, че плачът не само не ви кара да се движите по-бързо, но дори ви прави по-мудни. Ако детето има говорни нарушения, правете се, че не го разбирате, че не сте сигурни какво точно иска. Нека разбере, че се опитвате да помогнете, но наистина не знаете какво точно трябва да направите. Движете се из стаята, предлагайте редица неща, но не и това, което иска. По този начин показвате, че желаете да помогнете, че сте на негова страна, но просто не сте сигурни какво да направите, за да помогнете. Ако непрекъснато забавяте движенията си и не давате на детето това, което иска, когато се разплаче, то много скоро ще започне да пробва други начини за комуникация. Винаги казвайте неща от сорта: „Искам да ти помогна, но не разбирам какво искаш. Опитай се да ми кажеш.” Ако детето знае да говори и е заявило ясно какво иска, продължете да се движите бавно и му кажете, че плачът не е начин да го получи. Може да му обясните със съвсем спокоен и добронамерен тон, че няма да го получи, независимо дали плаче или не, но може да получи нещо друго в замяна. След като детето разбере, че с плач няма да постигне нищо, сълзите ще започнат да намаляват.
5. Осигурете на детето възможно по-голям контрол.
Физическо манипулиране е всяко прилагане на физическа сила спрямо детето, след като ясно ни е показало, че не желае да прави нещо или когато действаме без да го предупредим. . Винаги, когато е възможно, трябва да избягваме физическото манипулиране. . Като оставим детето да контролира повече неща около себе си, ние изграждаме връзка помежду си, която от гледна точка на детето е значително по-дълбока и силна. . Трябва да обясним на детето, какво смятаме да правим с него, преди да сме го направили. . Ако сме решили да предприемем някакво действие спрямо детето, трябва да го правим пред него, за да вижда какво предстои. . Трябва да уважаваме знаците за отказ, които детето показва: дърпа се, бута ни ръката или съответния предмет, казва „не” и т.н. . Понякога физическото манипулиране е неизбежно, главно от съображения за сигурност. . Ако прилагането на физическа сила е наложително, не бива да проявяваме нерешителност. Трябва да бъдем ясни и категорични и да запазим спокойствие по време на ситуацията.
6. Обърнете внимание как се чувствате.
Децата аутисти имат изключителната способност да надушват емоциите на хората около тях. Причината е може би във факта, че не са така концентрирани върху речта, както сме ние и затова са по-чувствителни към невербалните знаци. Много логопеди твърдят, че 80% от информацията, която получават децата под 3-годишна възраст, е невербална. Това означава, че малчуганите обръщат внимание на следните неща: . Тонът ни . Изражението на лицето . Начинът, по който движим ръце . Начинът, по който дишаме . Скоростта, с която говорим . Скоростта, с която се движим . Думите, които казваме . И най-вероятно още куп други неща. Не е възможно да се правим на щастливи, защото има много признаци, които ще ни издадат, а детето зорко следи всеки един от тях. А и е напълно неоправдано да се правим на щастливи, когато не се чувстваме така. Много по-важно е да се държим естествено, не да се опитваме да прикрием чувствата си. Емоционалното ни състояние е от огромно значение, защото оказва пряко влияние върху детето. . Няма смисъл да се преструваме, че сме добре. . Хората се чувстват нещастни от дадена случка, защото я определят като лоша или защото така се мотивират за определено действие. . За да се почувстваме по-различно, трябва да вникнем в истинските, дълбоките причини за нещастието ни.
7. Работете индивидуално в обстановка, която не действа разсейващо.
Важно е да осигурим на детето възможно по-голям контрол върху нещата около него. Това означава, че трябва да създадем такава обстановка, в която да не се налага да му отказваме много често. По този начин правим света около него значително попривлекателен и то ще е много помотивирано да общува с него. Колкото почесто се налага да му отказваме, толкова е по-малка вероятността детето да иска да общува с нас. Разбира се, има случаи, в които просто е невъзможно да не откажем, но задачата ни сега е да намалим тези случаи до минимум. По принцип детето ще предпочете да общува с човек, който е уверен и усмихнат, отколкото с някой, който е намусен или несигурен. Редовните индивидуални занимания с детето у дома вършат чудеса. Постарайте се да казвате „Да” на възможно повече негови желания. Стремете се да създадете ситуация, в която детето да вижда колко е прекрасно да бъде в компанията на хора. Когато правите това в обстановка без дразнители, където детето има контрол, вие му осигурявате най-добрата възможност да се научи да живее с хора.
8. Бъдете забавни и динамични.
Най-важното е да имате желание да се занимавате с детето. Ако се чувствате потиснати, няма никакъв смисъл да се преструвате. Детето веднага ще усети това. Има три неща, които можем да направим, за да изразим ентусиазма си. Това са: 1. Промяна на тона 2. Промяна на изражението на лицето 3. Промяна в движенията на тялото. Ето каква е целта: искаме да бъдем „динамично променящи се”, което просто означава да променяме достатъчно често държанието си, за да бъдем непрекъснато интересни в очите на детето. От време на време е добре да променяме тона, силата на гласа си, да говорим по-бързо или по-бавно. Не е необходимо винаги да сме с откачено изражение на лицето, но е добре да можем да направим някоя интересна физиономия, когато се наложи. Когато хвалим детето, защото ни е погледнало или защото е казало нещо, една интересна физиономия на лицето би направила похвалата много по-ефектна.
9. Наблегнете на речта.
Някои деца с аутизъм знаят доста думи и дори ги произнасят сравнително добре. Те могат словесно да изразят това, което искат и разбират ползите от речта. Речниковият запас обаче не е достатъчно богат или произношението се нуждае от доусъвършенстване. Тези деца използват речта, за да получават това, което искат, но далеч не е задължително да участват в пълноценен разговор. В повечето случаи те не задават никакви въпроси. Важно е да изразим всяко действие с една дума и да не я променяме. Казано по друг начин, за действието ядене не бива да използваме думата „ям” в понеделник, „храна” във вторник и „обяд” в петък! Това само ще обърка детето и нищо чудно да реши, че трябва да научи три различни думи за едно и също действие. Целта е да направим нещата по-прости като подберем една дума, която да използваме за всички видове ядене. Ако детето вече използва дума, която е правилна – няма смисъл да я променяме. Вашето дете не е като останалите деца. То е аутист. Всеки опит да го направите да изглежда по-нормално, е прахосване на ценна енергия, която може да използвате, за да го научите на неща, които са наистина важни за него, като зрителен контакт например, или подходящи думи. Надявам се вече сте разбрали, че няма нищо лошо в това да не си като другите. Изумително е колко са уникални и смели децата с аутизъм. Затова моят съвет е да спрете с опитите да го правите да изглежда понормално, по-добре се съсредоточете върху това как да му помогнете да превъзмогне големите предизвикателства, пред които е изправено.
10. Уверете се, че храната не е част от проблема.
Много деца аутисти се хранят с ограничен брой храни. Ето списък на храните, към които повечето деца имат склонност: . Храна от Макдонълдс или Бургер Кинг . Бисквити . Сладолед . Бонбони . Пица . Хляб . Газирана вода . Мляко . Бяла захар. Със сигурност има още какво да добавим към списъка. Трябва да отбележим, че всяка една от тези храни създава проблеми на детето, ако ги консумира (да, дори млякото и хлябът). Разбира се, по-голяма част от децата няма да пожелаят да се докоснат дори до онези храни, които най-много им помагат да растат и да възприемат, а именно: плодовете и зеленчуците. Много родители твърдят, че децата им проявяват нетърпимост към млечни продукти. Тук не се има предвид самото мляко, а един от основните протеини в него, казеинът. Деца, които имат такава нетърпимост, често пъти показват забележителни резултати, когато не консумират млечните продукти в продължение на няколко месеца. Същата теория се прилага и за хляба. Основният протеин в него се нарича глутен. Много родители казват, че децата им имат нетърпимост към него. За да разберем какво точно яде детето, ще направим таблица с храните, които яде най-често. Това на което трябва да обърнем внимание е дали храната е богата на захар или мляко и дали е тестена. Две неща трябва да направим, за да накараме детето да яде по-здравословна храна: изхвърляме от къщата всичко, което не е здравословно и се концентрираме върху поднасянето на храната. Вече стана въпрос за отстраняването на нездравословната храна. Запомнете: трябва да я изхвърлим от дома си и да не я допускаме обратно! Повечето деца са наясно, че е по-вероятно ние първи да се откажем. Затова трябва да сме много постоянни в тази борба, в противен случай ще загубим. Когато поднасяме храната, трябва да я направим да изглежда интересна и да я поднесем с нужната доза решителност и оптимизъм. Един от вариантите да променим начина на хранене на детето е да изхвърлим всички неподходящи храни и ясно да му покажем, че няма да се върнат. Детето ще яде, когато огладнее.

За сега пред нас стоят 2 основни проблема . Единия може да ви се стори смешен ,но детето ми е обзето да пипа носове ,разбирате ли мен ме скапва ,като лепка е стои ли при мен ръката е на носа ми ,притеснявам се ,че ще го прави и в градината на децата ,как да го отуча ? Другото е общуването . Никога не казва гладен съм,а искаш ли да ядеш ? Вече прави изречения ,но аз яко му задам въпрос ,той го повтаря -няма искам или не искам ,как да се справя с това ?

Първото е сензорен проблем. Детето ви е с хипосензитовност, вероятно тактилна
и търси самостимулация. Трябва да му я осигурите но под друга форма, да пренасочите нуждата от сензорно задоволяване с други дразнители - брашинг по длани, пръсти, сензорни топки, играчки.

Повтарянето на въпрос е ехолалия. Използване на чуто в контекст на разговора. Отучването става с хиляди повторения. Освен това вие не трябва да го питате дали е гладен а трябва да чакате детето да ви покаже че е гладно. Сядате пред него и с апетит ядете нещо като се правите на разсеяна. То трябва да каже, покаже по какъвто идае разбираем начин че иска да яде . Тогава му пояснявате че се казва "гладен съм". Може да използвате "искам да ям" НО САМО ЕДНО ОТ ДВЕТЕ ИЗБЕРЕТЕ ЗА НАЧАЛО. не го обърквайте с двете. Чакате да повтори. Не повтаря, вие не разбирате и продължавате да ядете без да му давате. Когато повтори похвалвате и давате храната.

Здравейте! Детето ми е на година и 11м и забелязвам някои неща, които ги има като симптоми за аутизъм.
Когато се радва скача и пърха с ръце.
Не отговаря винаги на името си. Пробвали сме го например баща му не е в стаята и като влиза казва името му, понякога се обръща, понякога не, ако е съсредоточен в нещо, което прави. Не посочва с пръст, а с цяла ръка. Например онзи ден искаше вода, взе си чашата и после ми показа с ръка каната. Понякога хваща моята ръка и я насочва към даден предмет. Когато разглеждаме книжка хваща ръката ми и иска да му кажа какво е животното.
Проходи на 1г и 1м. Като цяло бяга много, скача, катери се, но забелязвам, че понякога ходи на пръсти, но за някакви секунди и после спира. Върти се в кръг понякога. Ако реша да го хвана, за да спре той го приема на игра и започва да се смее.
Иначе дава боц, дава пет , целувки също дава, но когато той реши. Имитира куче, пате, кокошка, прасе,змия, пиле.Казва мама, но не постоянно, браво, десет и др. От скоро се опитва понякога да повтаря думи след нас. Показва колко голям ще стане, на колко години е, пляска с ръце. Обича да се гушка. Не избягва деца, прегръща ги и ги целува, както прегръща и целува нас. При непознати също ходи. Отвръща ми на усмивката в усмивка, има дълъг очен контакт, като му говоря ме гледа в очите. Когато знае, че е направил беля ме поглежда.Плаче, когото излезем от стаята. Разбира прости команди като вземи си шишето и топката. Дай ми целувка. Копира нашето поведение. Например иска да изчисти тоалетната на котката,после взема пакета и иска да изсипе нова, взима праха за пране и иска да го сложи в пералнята, като знае къде се слага,когато готвя нещо иска да бърка. Прави се, че говори по телефона.Отговаря ми на даден въпрос, но само когато отговора е не. Наскоро взе да бърбори много, но на негов си бебешки език.  Моля ви, тези които сте по наясно имам ли според вас повод за притеснение. Също да спомена, че гледа тв, но от няколко дни съм спряла изцяло всякакви екрани.

Сходно поведение беше  моето дете. Като съвсем не казвам ,че на вашето му има нещо ,понеже за своето си не знам . И моето все още сочи с цяла ръка ,но понякога и с пръст и то супер рядко .

Здравейте!
 Опитах се да ползвам търсачка, но не мога да изчета всичко. Искам да попитам нещо и дано е уместно да го направя тук.
 Имам съседи с дете аутист. Скоро майката сподели онлайн за поредна криза на детето, като акцентът беше неадекватната реакция на хората, или по-точно в случая адекватната реакция на случаен човек. Аз се замислих, опитах се да намеря повече информация, но не успях. Искам много чистосърдечно да ви попитам, освен с разбиране, има ли друг начин по който може страничен човек да реагира и дори да помогне в такива случаи, защото от написаното от моята съседка оставам с впечатлението, че има.
 Извинявам се, ако въпросът ми ви се стори неуместен и не за тук, но не намерих такава информация в интернет.
 От сърце пожелавам на вас и на вашите близки здраве и усмивки!

Здравейте, някой правил ли е - EXOME SEQUENCING , това е ново от 2 години май изслеване на гените в Европа, сканират се всички гени на 98 процента, за деца в аутистичния спектър, епилепсия и тн. Предложиха ни го, защото нашето дете е изследвано преди 10 години, а това било нещо ново.  При доста деца с аутизъм излизал проблем. Аз го правя заради епилепсията при нас най- вече, да видим дали има дефектен ген.

Не съм го чувала, кой и къде го предлага? Цена? И какъв е смисълът по принцип?

Здравейте
Много мислих какво да ви отговоря.  Аз лично не виждам друга опция освен разбиране и приемане в ситуации, когато детето с поведението си не застрашава околните. Ако ги застрашава бих казала че детето трябва да бъде изолирано, но то все пак трябва да се помни, че то не отговаря за действията си. Помощ не съм сигурна че може да бъде оказана във всички случаи, понякога може да влоши ситуацията, а не да я подобри.
Би ми интересно да прочета въпросния коментар. Пратете ми го на лични ако дамата може да се разпознае по коментара. Ако намекът в него е за финансова помощ, то аз не го намирам за коректно. Ако намекът е за промени в социалната политика - това е в сферата на научната фантастика.

И ако има дефектен ген, какво?
Интересно ми е да споделите резултати, ако го правите.
Има генетични изследвания, които струват 2000 лв и нагоре за всички болести, но в момента, в който ми казаха, че има процент в резултатите да излезе “не се знае”, ми се струва неоправдано.