Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 32

  • 122 490
  • 1 059
  •   1
Отговори
# 945
  • Мнения: 1 522
Лили, аз не отричам диагнозата ти и много се радвам, че си тук, за да ни помогнеш по-добре да разберем децата си. В същото време надявам се да осъзнаеш, че много малка част от аутистите са като теб и твоите приятели и има много деца в тежко състояние. Например моето е на 8 г. и вече започвам да губя надежда, че някога ще проговори, а да чете и да изразява мислите си писмено, като теб, даже е извън сферата на мечтите ми. Много често ми се е искало, както ти ни съветваш, да го оставя на собствените му влечения и да не го мъкна по разни терапии, но единственото, с което си запълва времето е правене на сапунки в банята и кухнята, ровене в калта и катерене по всевъзможни непредназначени за катерене (и съответно опасни за живота) обекти, като няколко пъти е събаряла тежки мебели върху себе си. Тоест, виждам как все повече се закопава в дъното и тези дейности вместо да доведат до някакво сензорно насищане, я карат все повече да губи връзка с околните и света. Дори и ние хората в норма бихме се влачили по течението, ако не сме принудени от други хора или от обстоятелствата постоянни да надграждаме себе си.
Иначе съм съгласна, че някои терапии могат да бъдат възприети като насилие от аутистите, докато ние родителите мислим, че правим най-доброто за своето дете. Например, моето се влоши от АВА и то точно поведенчески, а уж поведението трябваше да подобри. Започна да възприема всяко нещо, което искам от него като принуда, като това да седне да вечеря или да се изпишка. Имах един много тежък ден, в който тя не пика 30 ч., и колкото повече я подканвах и подкупвах с разни награди, толкова повече тя се заинатяваше. Осъзнах, че причината е в АВА, спрях терапията и за около 4 м.детето с е успокои и започна да реагира нормално, когато искам нещо от него. Въпреки дефиците си (или именно поради тях) тя има много силно развито усещане за намеренията на хората и кога се опитват да я "работят". В тази област е много по-напред от всяко нервотипично дете.

Последна редакция: чт, 28 сеп 2023, 12:26 от ice_sparky

# 946
  • Мнения: 43
Зравейте,

опитах се да проследя темите, но ми е доста трудно и затова реших да попитам тук. Имам братче с аутизъм и се интересувам от "звуковата терапия на Томатис". Прочетох доста по тази тема и в книгата "Мозъкът лекува" и ми се иска да опитаме тази терапия. Имам няколко въпроса:
1. Някой пробвали ли е терапията и ако да какви са ви наблюденията?
2. Може ли да ми препоръчате добри специалисти, от които сте доволни и се занимават с метода?

Много благодаря!

Аз проучвах този метод по препоръка на позната с дете с деспраксия, на което беше помогнала. Тя ми препоръча АБВ логос в София. Водих сина ми там за консултация. Важно е детето да може да стои със слушалки по 1 час в продължение на 2 седмици. Цената не е ниска, беше 60лв на час. Иначе жените в центъра ми се видяха компетентени. Но трябва някой да е плътно до него този един час, иначе ще си сваля слушалките. Има и друг специалист, за когото съм чувала, Елена Киселова, тя е в Черноморец, не съм сигурна точно. За нея, обаче, има противоречиви мнения. Има и варианти за домашна терапия, ако си купите слушалките, някъде от 600 лв до 1000 долара бяха. Има три различни програми, които съм разглеждала. Ето тук има free trial за 15 мин на ден за 7 дни https://advancedbrain.com/?utm_source=google&utm_medium=cpc&utm_ … R49RoCTdgQAvD_BwE

Иначе, освен терапиите, това, което най-много ни помага в момента е омега 3 в голяма доза, с много DHA и EPA, ноотропил, протокола на др Грег за справяне с дефицит на Б12 https://b12oils.com/rnbautism.htm , магнезий и фосфолипиди. Също максимално съм ограничила глутен, захар и млечни, без кисело мляко, то според мен си е полезно. Но не съм крайна.

# 947
  • Мнения: 15 765
Зравейте,
... интересувам се от "звуковата терапия на Томатис". Прочетох доста по тази тема и в книгата "Мозъкът лекува" и ми се иска да опитаме тази терапия. Имам няколко въпроса:
1. Някой пробвали ли е терапията и ако да какви са ви наблюденията?
2. Може ли да ми препоръчате добри специалисти, от които сте доволни и се занимават с метода?

Аз проучвах този метод по препоръка на позната с дете с диспраксия, на което беше помогнала. Тя ми препоръча АБВ логос в София. Водих сина ми там за консултация. Важно е детето да може да стои със слушалки по 1 час в продължение на 2 седмици. Цената не е ниска, беше 60лв на час. Иначе жените в центъра ми се видяха компетентени. Но трябва някой да е плътно до него този един час, иначе ще си сваля слушалките. Има и друг специалист, за когото съм чувала, Елена Киселова, тя е в Черноморец, не съм сигурна точно. За нея, обаче, има противоречиви мнения. Има и варианти за домашна терапия, ако си купите слушалките, някъде от 600 лв до 1000 долара бяха. Има три различни програми, които съм разглеждала. Ето тук има free trial за 15 мин на ден за 7 дни https://advancedbrain.com/?utm_source=google&utm_medium=cpc&utm_ … R49RoCTdgQAvD_BwE

Иначе, освен терапиите, това, което най-много ни помага в момента е омега 3 в голяма доза, с много DHA и EPA, ноотропил, протокола на др Грег за справяне с дефицит на Б12 https://b12oils.com/rnbautism.htm , магнезий и фосфолипиди. Също максимално съм ограничила глутен, захар и млечни, без кисело мляко, то според мен си е полезно. Но не съм крайна.

Исках да пиша и аз за АБВ Логос ( в момента мисля че е Логос А-Я)  и дамата, която е Олга Георгиева. Не я  познавам лично, познавам майки водили децата си при нея. Разбрах че е майка на голямо спектрално дете и разбира от това което прави, всички казват че е много квалифициран и харизматична. Както и че е праводържател за Томатис - но тук няма да задълбавам че тези неща не са ми ясни. Познатите ми казаха също че е много скъпо,  но всички имаха финансовата възможност да си го позволят. Важно било да има задължително проведено предварително изследване за да се изключи наличие на огнища на активност в мозъка защото иначе метода не бил приложим, в смисъл водил до влошаване. От всички,  никой не каза че детето му изведнъж много се е подобрило. Мненията варираха от - нямаше промяна макар и на детето да му харесва като слуша, до (най-оптимистичното мнение) стана малко по-концентриран, но това след една година, та може да  касае и просто израстване.
Важното което трябва да отбележа е че никой от родителите не разчиташе само на Томатис а паралелно работеха и със светата троица ( психолог, логопед, специален педагог) та може би това е тип подпомагаща грижа а не основополагаща терапия. Нямам личен опит, мога само да анализирам от каквото съм чула.

Моето дете не се повлияваше от никакви добавки под формата на каквото и да е било и от хранителни  ограничения, но то няма този "чувствителен храносмилателен тракт" като повечето спектрални. При нас помогна тежката артилерия - ноотропила, който хиляди пъти съм писала че предприехме като крайна мярка. Пил го е три години до първи клас, но и при ноотропил приемът не е самоцел. Той се прилага паралелно с интензивните терапии. Така  да се каже подпомага мозъчната дейност в новоусвоявания. Ако няма такива няма какво да подпомогне.

опитах се да проследя темите, но ми е доста трудно и затова реших да попитам тук. Имам братче с аутизъм

Интензивните терапии ( АБА логопед, специален педагог) трябва да се прилагат максимално възрастово рано защото със съзряването намалява "невропластичността на мозъка" и тъй като всичко е въпрос на развитие на компенсаторни механизми , формирането им с порастването почва да се затруднява. Вероятно това важи в някаква степен и за Томатис. Не че ще е без полза, но тя ще е силно редуцирана.

Пиша за последно по темата за аутизма и РАС, аспергерите и прочие.
Центъра за социална рехабилитация и интеграция на лица от аутистичния спектър за която пише потребителката е социална услуга. За Прием е необходимо направление/ПОП от Социални услуги, а не медицински документ  за заболяване ( подобно е и при ресурсно подпомагане - там те правят само обследването, можете да не представяте медицински документ, те нямат право да ви го изискват, макар че често го правят. неправомерно е) .

За деца в повечето случаи се плаща от държавата, за възрастни е по някакви си там тарифи, но зависи вероятно от здравословното състояние. Ние сме били в подобен център , но  с малко по-различен маниер на работа и минавахме интервю с агенция закрила на детето всяка година за да докажем че детето има нужда от подобна услуга ( логопед, психолог, специален педагог ) за които държавата отпускаше пари. Становището за състоянието му се издаваше след ежегодно комплексно обследване от самия център който включваше мнение на логопед, психолог и специален педагог . Ако всъщност ние говорим по въпроса с едно дете на 19 години, то  то няма как да знае всички тези подробности и затова така горещо защитава тезата си.

Странното е защо че посещавайки този център където има всякакви деца и възрастни,  все пак хората от ниския спектър не биват забелязвани от нея , сякаш не съществуват или те не са аутисти като всички други аутисти. Което но завърта към  твърдението с което започнахме, че всички аутисти са много умни. Затова както казах с това завърших рекурсията и спирам по въпроса.

Скрит текст:
 Копирам от Дирекция социално подпомагане.
________________________________________________________________________________________
Насочването на всички лица за ползване на социални услуги се извършва от Дирекциите „Социално подпомагане“ (ДСП), чрез изготвяне на писмена предварителна оценка на потребностите с участието на лицето.
...
Лицата, желаещи да ползват социална услуга заявяват своето желание устно и/или писмено на място, по телефон или по електронен път в ДСП по местоживеене. В срок до 3-работни дни от заявяване на желанието от лицето за ползване на социална услуга, социален работник от ДСП съгласува с него дата и място за провеждане на среща от разстояние в електронна среда или при желание на лицето – на мястото, където то пребивава, в случай, че не може да бъде организирана по друг начин. При подаване на заявлението кандидат-потребителят декларира семейно положение, доходи и имуществено състояние. След проучване на потребностите на лицето се изготвя предварителна оценка на потребностите (ПОП) за насочване за ползване на подходяща социална услуга в 20-дневен срок от датата на заявяване на желанието.
Предварителната оценка на потребностите е документ удостоверяващ извършеното насочване от дирекция „Социално подпомагане“.
...
Срокът за предоставяне на социалните услуги се определя в зависимост от индивидуалната оценка на потребностите от подкрепа на лицето и резултатите за потребителя, които се цели да се постигнат. Ползването на социалните услуги може да е: краткосрочно – за срок до шест месеца; средносрочно – за срок до една година; дългосрочно – за срок от една до три години.

В случаите, когато в социалната услуга няма свободни места, дирекция "Социално подпомагане" вписва лицето в регистър на чакащите за настаняване/ползване на услуга.
__________________________________________________

П.С Когато моят син беше малък държавата не налагаше ограничения от колко места може той да ползва терапия за която тя плаща. Така той ходеше хем в този център, хем имаше ресурсно в градината. В един момент това се промени и бяха поставени рестрикции според които детето може да ползва дадена услуга само на едно място ( платено от държавата ) .Дали в подобен център, дали от ресурно подпомагане ако детето е в образователна институция ( ДГ или уч-ще) дали към някакъв общински център- примерно логопедичен. Предполагам повечето родители биха ползвали услугите на училищата с ресурсно , ако и докато детето е тази институция. Вече след това биха преминали към социални услуги.

Последна редакция: чт, 28 сеп 2023, 13:34 от _re_ge

# 948
  • Мнения: 256
Lili, интересно с аутизъм си,но идея си нямаш за аутистичния СПЕКТЪР. И е точно обратното на това,което си писала...по голямата част за съжаление са с тежка форма на аутизъм.

# 949
  • Мнения: 15 765
как да се справим с  тръскане на ръцете. Не е класическо пърхане, а по-скоро леко разтръскване на ръцете от китките. Не е постоянно, но сравнително често. Не може да даде обяснение защо го прави, казва, че естествено му идва така. Моля за предложения с какво да ангажираме ръцете, мисля е сензорен проблемът.

Здравейте.
По принцип при припърхване, потръскване на ръце , при подобни движени, които биват следени с очи - трябва да анализираме кои сетива биват задоволявани. Наистина е сензорен проблема. Нормално е да не може да обясни защо го прави, сензорното задоляване  е на инстинктивно ниво. С времето просто много от хората го пренасочват към съвсем приемливи практики ( наместване на очила, приглаждане на коса, "чупене " на пръсти, оправяне на дреха, висока музика, пикантна храна и много много други!)
При сензорните проблеми трудността се състои в това че това сетиво или набор от сетива  има нужда да бъда задоволявано ( или обратното детето се дразни заради прекалената чувствителност)  и ако забраним на детето да прави тази самостимулация  то няма как да я изкорени а я пренасочва към друга самостимулация или  различни самостимулации, като понякога тя/те може да са също толкова неприемливи както първата , която сме искали да премахнем. Тука говоря основно за Хипо, при Хипер се работят други неща. Едно дете може да е едновременно хипо и хипер по различни направления.
От последната книжка за сензорната интеграция четох че потръскване и припърхването за вероятно показател за нужди на сетивата - тактилно, зрително, двигателно и често израз на емоция, която детето не знае как д а изрази. Съответно трябва да добавите сензорна стимулация по тези сетива.
Да кажем само предполагам:
а) за тактилно може да ползва сензорни топки, броеница, четкане на длани и пръсти, работа с дребни предмети
б) за зрително - повече зрителни стимули- святкащи играчки, ярки цветове на облекло, стая предмети, прожекционна лампа
в) за двигателните - повече активно движение - вие ще си прецените как и кога
г) емоционално - ако е в момент когато е развълнуван трябва начин за изплискване на емоции - става пляскане с ръце и Браво . Аз е защото е притеснен - там вече различни механизми за справяне с фрустрацията . Най-често да бъде подлагано в началото на малко дози фрустрация за да се научи да се справя с напрегнатостта. Паралелно може някакви допълнителни стимули - които вие познавайки детето да си измислите- да брои червени коли, да пее или рецитира наум - все неща които да го накарат да спре паниката и да минимизира текущото чувство за тревожност.

Много ми се искаше да ви дам нещо вълшебно и бързо като рецепта, но уви няма такова. Самостимулациите са нещо което много пречи на децата със сензорна дезинтеграция и там всичко е сложно , но пък с повече анализ и работа е постижимо намаляване на неприемливите самостимулации и пренасочването им към други - незабележими и приемливи.

# 950
  • Мнения: 1 712
как да се справим с  тръскане на ръцете. Не е класическо пърхане, а по-скоро леко разтръскване на ръцете от китките. Не е постоянно, но сравнително често. Не може да даде обяснение защо го прави, казва, че естествено му идва така. Моля за предложения с какво да ангажираме ръцете, мисля е сензорен проблемът.

Здравейте.
По принцип при припърхване, потръскване на ръце , при подобни движени, които биват следени с очи - трябва да анализираме кои сетива биват задоволявани. Наистина е сензорен проблема. Нормално е да не може да обясни защо го прави, сензорното задоляване  е на инстинктивно ниво. С времето просто много от хората го пренасочват към съвсем приемливи практики ( наместване на очила, приглаждане на коса, "чупене " на пръсти, оправяне на дреха, висока музика, пикантна храна и много много други!)
При сензорните проблеми трудността се състои в това че това сетиво или набор от сетива  има нужда да бъда задоволявано ( или обратното детето се дразни заради прекалената чувствителност)  и ако забраним на детето да прави тази самостимулация  то няма как да я изкорени а я пренасочва към друга самостимулация или  различни самостимулации, като понякога тя/те може да са също толкова неприемливи както първата , която сме искали да премахнем. Тука говоря основно за Хипо, при Хипер се работят други неща. Едно дете може да е едновременно хипо и хипер по различни направления.
От последната книжка за сензорната интеграция четох че потръскване и припърхването за вероятно показател за нужди на сетивата - тактилно, зрително, двигателно и често израз на емоция, която детето не знае как д а изрази. Съответно трябва да добавите сензорна стимулация по тези сетива.
Да кажем само предполагам:
а) за тактилно може да ползва сензорни топки, броеница, четкане на длани и пръсти, работа с дребни предмети
б) за зрително - повече зрителни стимули- святкащи играчки, ярки цветове на облекло, стая предмети, прожекционна лампа
в) за двигателните - повече активно движение - вие ще си прецените как и кога
г) емоционално - ако е в момент когато е развълнуван трябва начин за изплискване на емоции - става пляскане с ръце и Браво . Аз е защото е притеснен - там вече различни механизми за справяне с фрустрацията . Най-често да бъде подлагано в началото на малко дози фрустрация за да се научи да се справя с напрегнатостта. Паралелно може някакви допълнителни стимули - които вие познавайки детето да си измислите- да брои червени коли, да пее или рецитира наум - все неща които да го накарат да спре паниката и да минимизира текущото чувство за тревожност.

Много ми се искаше да ви дам нещо вълшебно и бързо като рецепта, но уви няма такова. Самостимулациите са нещо което много пречи на децата със сензорна дезинтеграция и там всичко е сложно , но пък с повече анализ и работа е постижимо намаляване на неприемливите самостимулации и пренасочването им към други - незабележими и приемливи.

Благодаря!
Ще пробваме различни варианти. Аз не го спирам и не забранявам. Не е нещо фрапиращо и чак  неприемливo като поведение.

# 951
  • Мнения: 15 765
Не е нещо фрапиращо и чак  неприемливo като поведение.
Неприемливо поведение го използвам, когато е нещо което прави впечатление на другите хора. Не става въпрос за агресия, автоагресия и фрустрация с тантурми. Но си представете да кажем  - гризането на нокти, ходенето на пръсти, смукането на яки също считам за неприемливо поведение, защото прави впечатление на хората. Гризането на нокти може да се замести с предмет ( играчка) който се държи в ръцете или държане на ръцете в джобовете където има някакви малки предмети за попиване, смукането на яки с дъвчене на дъвка, ходенето на пръсти да спадне с масажиращи стелки. Първото поведение би направило впечатление на хората ( неприятно впечатление ), второто  - не.  Припърхванията, махането на ръце , тръскането на китки ( синът ми е правил вторите две) прави впечатление на хората. А в съчетание с някои други неща по поведението като общо -  направо се набива на очи.

Последна редакция: пт, 06 окт 2023, 17:08 от _re_ge

# 952
  • Сливен
  • Мнения: 4 662
Здравейте!От известно време ви чета,а сега пиша за първи път.Сина ми е на 6 години,другата седмица сме в Св. Никола за първи път.
Моля,някой да ми каже как протичат нещата.Оставяме го сам със съответния специалист или и ние сме с него.
От клиниката ми казаха само,че първия ден е с психиатър ,а следващите два с психолог.Ако имало нужда да сме останели и за още един ден.По цял ден ден ли ще е там?
Благодаря.предварително.
И само за информация чакахме половин година.

# 953
  • Мнения: 6 971
През 2014г. когато водих моето дете аз бях в стаята, но само като присъствие и наблюдател. И когато са ми задавали въпроси отговарях. Работата с детето не беше повече от 1-2 часа, но не знам дали по принцип е толкова времето за работа с едно дете или е било по-дълго като времетраене, защото детето отказваше да съдейства в началото на всяка среща в т. ч. при психоложката отказваше и да влезе в стаята. Не съм се намесвала дори тогава, а я оставях тя да го убеди, но винаги бях в стаята значи така са искали специалистите.

# 954
  • Мнения: 48
Абсолютно по никакъв начин не упреквам майките, които идват тук с притесненията си. И аз съм била в същата позиция и още съм.
Един от основните проблеми в БГ специално /не знам как е другаде/ е неглижирането на психичното развитие при бебета и малки деца /тодлъри/. Значи аз нямам проблем да получа направление за невролог, кардиолог, а вътрешни болести и ортопедия са дори задължителни, но при притесненя в развитието е "ще почакаме и ще видим". Още повече, че нещо толкова важно е оставено на педиатъра. При 10-15 минутен преглед на общото състояние + теглене и мерене + ваксина + писане на документи, аз като родител трябва да вмъкна притесненията си и наблюдненията си, с които и аз не съм наясно проблем ли са или не.
И така много като мен се обръщат към дявола - интернет. Там изобилства от статии, от клипчета особено в соц мрежи. И съответно се започва с притесненията, защото много "сиптоми" на аутизма при малки деца, са си всъщност нормален етап в развитието. Да - те можа да са индикация за проблем, а може и да не са. И точно тук трябва да идва ролята на специалиста - да мога да отида аз с мойте притеснения, да се обърне внимание, да се обясни, кое е ОК, кое не е. Следва да се дадат насоки за работа с детето и най важното ДА ИМА ПРОСЛЕДЯЕМОСТ какво се случва с това дете. Защото времето е най важния фактор да се определи дали има проблем или не. Едно дете, което напредва макар и с изоставане е различно от такова, което до един момент е ОК, но не напредва и започва все повече да изостава. Дори и в най добрия диагностичен център могат да видят само моментното състояние на детето. Затова проследяемостта е съществена.
На последно място ще кажа, че много изключително много внимание се обръща на аутизма. Що се отнася до психологично развитие, това е най страшното нещо. НО хора с ХАДВ, със сензорни смущения или други невронетипичности, също могат да имат много затруднения, но сякаш се замитат под килима. Да не говорим, че някои невронетипичности може да са много сходни. И специалистите трябва да обръщат внимание на този факт и да се говори за всички невронетипичности. Защото ти отиваш при специалист /добрал си се/ и ти казва, "ааа, споко, няма аутизъм". Хубаво, ама той не говори, все още е супер назад в говора /2 год и 4 месеца - имаме 5 думи/, какво да правя от тук нататък, къде да ида, кой може да ми помогне, кога да включа някаква терапия /това в моя случай/?
И пак отваряш интернет и там пак е страшно. И търсиш познати, които да те свържат със специалист/ти и се въртиш в омагьосан кръг и не знаеш какво да предприемеш, а времето си минава. И някой ти каже "а не се притеснявай, Петърчо проговори на 5". А то всъщност Петърчо, може да има проблем, заметен под килима и да си страда цял живот, вместо да е бил насочен към специалист по рано и да му е обърнато внимание навреме.
Спирам с размисли и страсти, че стана дълго.

Здравейте, позволявам си да цитирам конкретния пост, защото всяка една дума отразява начина, по който се чувствам. Благодаря за написаното!
Имам своите притеснения за сина ми, който е на 1.7 г. Не искам "да ровя главата си в пясъка" и ако притесненията ми са основателни, да мога да реагирам възможно най-рано.
Изчетох голяма част от темата, но все пак ще помоля за информация относно диагностицирането. До колкото разбрах най-добре да се насочим към клиника "Свети Никола". Има ли конкретен специалист, който можете да препоръчате? Присъединявам се и към въпросите на oesi, като срокът от 6 месеца е... При тези срокове, може ли някъде другаде да ме насочите?
Извинявам се, малко съм хаотична в написаното, но статиите в Интернет вече ме побъркват.

Благодаря.

# 955
  • Мнения: 15 765
Два материала написано точно като за родители.
Много просто, разбираемо обяснено и за аутизма и за Сензорната дезинтеграция.



Структура на нарушенията
при Разстройство от Аутистичния Спектър



Според Л.С.Виготски



ПЪРВИЧНО
Повишена сензорна и емоционална чувствителност (хиперстезия) и слабост на енергетичния потенциал.

ВТОРИЧНО
Самият аутизъм, разстройството от спектъра се характеризира с :
    • изолацията от обкръжението
    • силна реакция при подлагане на  различни сензорни дразнителни
    • липса на реакция при викане по име
    • недостатъчна реакция на различни слухови и зрителни дразнители (афективна блокада), децата наподобяват глухи или слепи
    • сложност с концентрация на вниманието
    • странни интереси и фантазии
    • стереотипии
    • консерватизъм
    • стииминги ( автостимулация), които запълват дефицитите на усещания, породени от самоизолацията и в същото време задълбочават бариерата между детето и обкръжението


ПРОДЪЛЖЕНИЕ В СКРИТ ТЕКСТ

Скрит текст:

ОПИСАНИЕ И СПЕЦИФИКИ:

Когнитивната сфера
    • Ясно забележима неравномерност, големи вариации - възможно е да имат много високи способности в някои области ( музика, живопис, математика)
    • горното е съчетано с ниско развитие на автономни навици.

Внимание
    • Изключителни ниско ниво на активното внимание.
    • Вниманието е устойчиво само в рамките на минута две.
    • Наблюдава се липса на реакция при опит за контакт.
    • Имаме силно психическо пресищан, до степен, до която може да бъде провокирана  агресия.

Памет и въображение
    • Много добра механична памет, която се съхранява най-често на големи блокове, без да може да се обработва на по-малки порции.
    • Патологическо високи и странни нива на фантазиране, водещи понякога до неадекватни страхове или натрапливости.

Говор и реч
    • Разнообразни отклонения в развитие на речта ( ехолалия, речеви шаблони, говор в трето лице, мутизъм).
    • Речта се използва изключително рядко.

Мислене
    • Изпитва трудности в изграждане на символизация.
    • Затруднява се при преноса на навиците от една в друга ситуация
    • Затруднява се при разбирането на причинно-следствените връзки.
    • Възможна е изключителна дарба в някоя област, но независимо от това общата ограничена спектрална насоченост на мисленето се запазва.
    • Невербалният интелект е много по-висок от вербалния. Причина за това е нежеланието да бъде използвана речта за адекватно социално взаимодействие.

Игра
    • Манипулация с предмети не по предназначение.
    • Предпочитание към сензорен ефект на играта.
    • Игра без комуникация, самостоятелна, може да се намират до другите, но не играят с тях.
    • Имат неустойчив модел на ролеви игри.
    • Имат качества за целенасочени и заинтересовани действия при спонтанни игри.

Учебна дейност
    • Изисква се специална терапия за формиране на „Стереотип на обучение“.
    • Страховете, натрапливостите и неустойчивото внимание препятстват формирането на ефективна учебна дейност

Усещания и възприятия
    • Наблюдава се повишена сензорна дразнимост (от там ранимост), в резултат на което въздействията се игнорират.
    • Имат парадоксални реакции при сензорни дразнители.
    • Очният контакт се избягва заради именно тези парадоксални реакции на емоциите, които изразява едно човешки лице.
    • При възприятие  се наблюдава нарушение на ориентацията в пространството, изкривяване на цялостната картина на реалния предметен заобикалящ свят.
    • Демонстрира се повишена чувствителност към звуци, миризми, вкусове.
    • За тях голямо значение има тактилните дразнители  - което води до автостимулации, активиращи набавяне на впечатления.

Емоционално-волевата сфера
    • Основен симптом на РАС е именно нарушението на Емоционално-волевата сфера.
    • Липсва желание или задръжки при формиране желание за дейност.
    • Не формират значителна привързаност към близки.
    • Понижаването на прага на емоционален дискомфорт в процеса на общуване с обкръжението, провокира формиране на страхове. Те биват три типа:
1) типични за всички деца;
2) страхове обусловени от повишената сензорна и емоционална чувствителност;
3) неадекватни и патологически.
    • Най-малките промени водят до неадекватна тревожност и бурни емоционални реакции.
    • Нарушено е чувството им за самосъхранение, което се проявява и в изблиците на автоагресия.
    • Няма стремеж за вписване в детски колектив и на желание за комуникация с връстниците.
    • Силно ограничен социален опит.
    • Липса на емпатия.
    • Трудно разбиране на категории „добро“ и „лошо“.

Дейности
    • Основно манипулация с предмети, не по предназначение.
    • Самообслужването, автономията се формират много бавно и трудно.
    • Те могат да породят негативизъм.


ТРЕТИЧНО

Социализация
Необходимо е да се работи върху нея, но като се вземат под внимание възможностите на детето. Терапевтите трябва да са високо квалифицирани и да работят съгласувано и в колектив. Детският колектив също трябва да бъде подготвен. Изисква се много целенасочена работа за
    • формиране на социално-приемливо поведение ( чрез усвояване на шаблони)
    • усвояване на споделено внимание
    • намаляване на тревожността
    • преодоляване на формираните страхове
    • разбиване на негативните стереотипи
    • формиране на продуктивни дейности в областта на интересите на детето
    • разширяване на кръгозора
    • развитие на чисто личностни качества и способности
    • професионална ориентация на детето въз основа на личните му качества и интереси.

За комплексна работа при деца с РАС трябва да бъде използвана комбинация от различни методи, въздействащи върху ПЪРВИЧНИТЕ И НА ВТОРИЧНИТЕ НАРУШЕНИЯ.

А) Методът на въздействие на първичните нарушения ( въздействие върху „ядрото“ на нарушенията) се нарича – СЕНЗОРНА ИНТЕГРАЦИЯ

Б) Методите за въздействие върху вторичните нарушения включват голямо разнообразие от похвати:
    • АВА – Приложен Поведенчески анализ – обучаване чрез подкрепа на правилното поведение
    • TEACHH – формиране на подходяща среда за обучение
    • PECS – метод за комуникация чрез обмяна на картинки
    • DIR FT – развитие, емоционалност, отношения
    • MONTESSORI – смислови връзки, развитие на разбирането за обкръжаващия свят.
    • Глобално четене – развитие на разбирането на речта
    • Визуални стимули и разписания – структуриране на детското разбиране за време, процеси протичащи във вренето. Понижаване на тревожността.
    • Много други

Т.В. Кондратьева,
семеен психолог СГОО «Остров надежды»,
ГБУ СО «ЦДиК СО»



КАКВО Е СЕНЗОРНА ИНТЕГРАЦИЯ
Невидимо, трудно за разбиране и диагностиране нарушение


О.И. Ефимов  , ШКОЛЬНЫЕ ПРОБЛЕМЫ ГЛАЗАМИ ВРАЧА.
http://www.twirpx.com/file/254761/


Джейн Айрес, логопед и психолог от Оклахома САЩ, преди около 40 години, въз основа на наблюденията по време на практиката си, създава Tеорията за Нарушението на работата на сензорните системи. Това нарушение бива наречено Сензорно-Интегративна Дисфункция и привлича вниманието на огромен брой специалисти, занимаващи се с проблемите в детското развитие.
Айрес забелязва проблемите, препятстващи детското развитие и стига до извода, че тези трудности се наблюдават при минимум всяко десето дете. Преди нея, аспектите на сензорната дезинтеграция са неразбирани или подценявани. Оказва се, че повече от 70% от децата с проблеми и отклонения във вербалното развитие, в двигателната и емоционалната сфера, с Образователни проблеми, с дефицити в комуникацията и поведението -  задължително имат някакви нарушения в работата на сензориката.
Никоя част на Централната нервна система не работи самостоятелно. Информацията бива предавана от един негов сектор към друг. Докосванията помагат нещата да бъдат „видени“ по-добре, зрението спомага равновесието, равновесието - дава усещане за тялото в пространството и съответно подпомага движението, а движението способства ученето. Мозъкът има нужда от стимулация, тя го възбужда и го кара да бъде функционално активен. Така ние дишаме, храним се, движим се, четем. При достатъчна стимулация, лавинообразно се увеличава броят връзки между мозъчните клетки и сектори.

От самото си раждане децата се развиват единствено и само ако имат постоянна стимулация на усещания от собственото си тяло и околната среда.

Огромно количество информация ежесекундно бива изпращано от сензорните органи към мозъка. Той я организира и избира най-важните сигнали за обработка. Ненужните такива биват игнорирани. Потокът от нервни импулси от сензорните органи и вътрешните органи дефинира развитието на нервната система на детето. Ако детето е здраво, с нормална сензорна стимулация, то няма да има развитийни проблеми (двигателни, вербални, поведенчески).

За деца, с наличие на някакви проблеми в сензорното възприятие (заради увреда по време на бременност, раждане, генетично на сензорните органи, по мозъчния ствол, малкия мозък, нервните пътища и др.), процесът на сензорна стимулация става недостатъчно ефективен. При тези деца се развиват различни нарушения, водещи до дисфункция на сензорната интеграция. Неефективността на обработка на сигналите от околната среда и от организма оказва влияние върху процеса на развитие на детето като цяло (чувства, мисли, дейности). Дори леки отклонения в мозъчната дейност могат да повлияят процеса на усвояване на елементарни битови навици, обучение или социализация и комуникация.

С възрастта при такива деца проблемите се увеличават и те демонстрират обучителни, поведенчески, комуникативни дефицити.

Всички ние знаем кои са нашите основни сетива : зрение, слух, вкус, обоняние. Това са т.н. „външни сетива“, които отговарят за получаване на стимули от обкръжаващата среда.

Ние имаме и „вътрешни сетива / рецептори“ : интроцептивно, тактилно, проприоцептивно, вестибуларно възприятие. Тези сетива са ориентирани към тялото и действат извън съзнателността ни. Ние не сме в състояние да ги контролираме.

Интроцептивност: това са усещания, постъпващи от вътрешните органи ( честота на дишане, на сърдечна дейност, глад, възбуда, смяна на настроенията и т.н.).

Тактилност: усещания от докосване, натиск и т.н. Децата с тактилна дисфункция често се затрудняват с хранене, мимика, артикулация заради липсата на съответна информация от рецепторите, разположени в областта на лицето и устата.

Проприоцептивност: усещания, свързани с положението на тялото в пространството, получавани от мускули, сухожилия, стави. Често срещани признаци на проприоцептивна дисфункция са : невъзможност адекватно да се оцени положението на тялото в пространството, трудности при усвояване на нови моторни умения, тромавост. Затрудненията в моторните умения пък водят след себе си речеви дефицити.

Вестибуларна чувствителност: усещания за движение, сила на тежестта и равновесие.


ПРОДЪЛЖЕНИЕ В СКРИТ ТЕКСТ

Скрит текст:
Мозъкът подбира, сортира, подрежда получените сензорни сигнали, подобно на регулировчик, който контролира движението на дадено кръстовище. Основният елемент на нервната система е нейната клетка, наречена НЕВРОН. Тя се състои от тяло, дендрити, аксон и аксонни терминали. В човешката нервна система има милиони неврони, свързани един с друг. Дендритите получават нервни импулси или от други нервни клетки или от сетивни органи / рецептори ( очи, уши, език и т.н.) Импулсите преминават през ядрото към аксона, който ги провежда по своите терминали или към дендритите на други нервни клетки или към някакъв изпълнителен орган, примерно мускул.

Процесът на развитие на децата е свързан с нарастването на дендритите, аксоните и аксонните терминали. Растежът започва от мозъчния ствол и се разпространява към „горните“ етажи на нервната система. Сензорната стимулация, натрупаният опит способства този растеж. Жан Пиаже – швейцарски детски психолог твърди, че основата на детския интелект е сензомоториката. Едногодишно дете е готово да хваща всичко около себе си. Освен това то пъха всичко в устата си. То е „велик изследовател“, който по този начин активно опознава света. Пиаже изследва движенията на ръцете на много малки бебета, като смята, че тези хващания са от изключително голямо значение за развитието на детския интелект. Детето не се учи само да хваща, то паралелно усвоява сръчност, точност на движенията, гъвкавост на пръстите, развива координация „ръка-око“, формира представа за пространство и всичко това, за да се научи да държи лъжица или чаша, да изяде ябълка или да изпие чаша сок.
Хиляди пъти на ден детето повтаря тези движения, ден след ден, за да ги автоматизира. Паралелно с това, в мозъкът му протичат процеси, който автоматизират и облекчават движенията, усещанията, чувствата. Сензомотрният интелект се формира зрънце по зрънце, от тези „зрънца“ се оформят тухли, които изграждат невербалния детски  интелект.

В Медицинския Центъра на Глен Доман – американски учен, е разработена система от физически упражнения за бебета. Конструирани са креватчета с различни приспособления за хващане и „пътечки тип улеи“ с ширина точно 36,5 см, за стимулация и подкрепяне на пълзенето! Тези „улеи“ могат да бъдат накланяни, за да подпомагат пълзенето на деца с различни неврологични проблеми. Облицовани са  с различни тъкани за облекчаване или наопаки- затрудняване на пълзенето.

Глен Доман базира Системата си върху теорията на Ж.Пиаже и твърденията на Б. Клосовски ( руски физиолог, доказал че мозъчните структури се развиват нормално само при наличие на сензорна стимулация).

Ако искате интелектът на детето ви да се развива нормално, постоянно се занимавайте с него. Глен Доман съветва родителите да тренират както грубата ( пълзене, ходене), така и фината моторика ( движение на пръстите). Съветва и да бъде трениран вестибуларния апарат чрез люлеене, подхвърляне, въртене. Тренировки трябва да се провеждат ежедневно, по няколко пъти на ден ( по 5-10 минути)  и трябва да бъдат усложнявани постепенно.

Мозъкът има уникалната способност да приспособява сензорната информация и към потребностите на човека и към изискванията на околната среда. Той може да включва или изключва различни нервни вериги, за да регулира собствената си активност и по този начин да контролира нивото на обща активност. Ако се налага мозъкът ще изключи нервните вериги обслужващи „игра на топка“ и го превключва към „четене на книга“ ако дейността бива сменена.

Мозъкът забавя обработката на  сензорна информация, която получава,, ако тя не му е необходима за изпълнение на текущата задача.

Когато детето е в класната стая, неговият мозък тушира шумът на вентилаторите и така те не му пречат да слуша учителя. Ако мозъкът не блокира ненужната сензорна информация, той може да се претовари заради прекалена стимулация. Веднага, след като привикнем към някакви сензорни усещания, мозъкът ни ги игнорира. Примерно, ако раницата тежи и ви убива на раменете, след някакво време ще престанете да забелязвате това неудобство. Мозъкът облекчава възприемането и на приятни усещания, примерно люлеещото кресло  ни кара да се чувстваме добре и стартира усещането за „удоволствие“!

За съжаление, има случи в които при децата, нормалната работа на системата, възприемаща информацията от околния свят, е нарушена. Така, детето се оказва неспособно да реагира правилно при получаване на някаква сензорна информация. Когато тази информация е прекалено много и претоварва мозъка, тя кара детето да започне да избягва нови впечатления. Когато обаче тази информация е твърде малко - мозъкът търси допълнителни сензорни стимули.

От време на време всеки човек има затруднения с преработка на сензорната информация. Представете си, че не сте спали дълго време. Дългото безсъние ще наруши добрата ви координация и способността за концентрация.


Нека класифицираме симптомите на нарушение при възприемане на информация от различните сетива ( СИД) :

СЛУХ: детето се страхува от различни силни шумове, запушва си ушите, не желае да е на шумни места. Когато е шумно изглежда много разсеяно.

ЗРЕНИЕ: детето предпочита неярка светлина. Трудно се качва и слиза по стълби, избягва слънце, предпочита сянка, когато гледа хора или предмети е силно напрегнато, избягва очен контакт.

ОБОНЯНИЕ: детето се опитва да помирише абсолютно всичко наоколо, дори премети които не са ядливи. Мрази силни миризми.

ПОЛОЖЕНИЕ НА ТЯЛОТО: Детето постоянно иска различни двигателни активности, хваща се за хора, предмети, мебели, има слаба мускулатура, лесно се изморява, ходи на пръсти.

ДВИЖЕНИЕ: детето е неуверено и тревожно, не стъпва сигурно, избягва изкачване, лазене, скокове, детските площадки като цяло, или обратното - може да рискува несъзнателно и неоправдано в различни игри, не осъзнава опасности.

ДОКОСВАНЕ / тактилност : детето не обича да бъде пипано, докосвано, страхува се да се цапа с боя, пясък, не обича да има мръсни ръце, чувствително е към различни тъкани на дрехите, постелното бельо, завивките. Не обича да пипа предмети или хора, не иска да ходи босо, има понижена температурна чувствителност, нисък или обратното прекалено висок праг на чувствителност към болка.

ВНИМАНИЕ, ПОВЕДЕНИЕ, ОБЩУВАНЕ : детето обича бързо да прескача от една дейност към друга, което му пречи да играе адекватно. Има лоша концентрация, лесно губи внимание, лесно се афектира, изглежда тревожно, склонно е към инциденти, трудно завързва приятелства и изразява емоции.

ОБОБЩЕНИЕ:
    • Способността за концентрация върху определена задача зависи от способността на мозъка да забавя обработката на несъществената сензорна информация, получавана от сетивата – шум, образи и др. Много деца нямат развита способност за забавяне на обработка на сензорните сигнали от нервната система и това ги подлага на претоварване със сензорна информация, което може да изрази в хиперактивност, импулсивност, разсеяност ( т.н. „дете без спирачки“).
    • Детето изглежда напълно дезорганизирано. Липсва му целеустременост. Съответно, то не е в състояние да „изследва“ заобикалящия го свят и пълноценно да играе. То може да изглежда тромаво, лошо да пази равновесие, трудно да се успокоява след активна физическа игра.
    • Негативното поведение в случай на сензорна дезинтеграция има винаги скрита причина. Детето в тази ситуация е импулсивно, избухливо, раздразнително,  ядосва се от дребни неща.
 
Общият симптом на СИД е НЕСПОСОБНОСТТА ДА СЕ ПОДДЪРЖАТ ДВА ПАРАЛЕЛНИ ПРОЦЕСА: КОНЦЕНТРАЦИЯ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НЯКОЯ ЗАДАЧА И НЕОБХОДИМОТО ВНИМАНИЕ КЪМ СЛУЧВАЩОТО СЕ В ОБКРЪЖЕНИЕТО. Това особено добре се вижда в ситуация при възприемане на реч, много богата на информация, която нервната система при наличие на сензорна дисфункция не може да преработи.

Джейн Айрес, с наблюденията си,  стига до извода, че  основата за нормална работа на нервната система е състоянието на вестибуларния апарат. Вестибуларната система е главния организатор на усещанията, постъпващи по сетивата. Именно по този начин тя участва и в овладяване на речта. Американката подчертава, че вестибуларната система отговаря за т.н. „език на тялото“ и други форми на невербално общуване, т.е. за  координацията и регулацията на мускулната активност при него.

Джейн Айрес на практика прави оценка за това, как състоянието на сетивната система и особено на вестибуларния апарат оказват влияние върху развитието на детето. Именно по този начин, тя открива решаващото влияние на развитието и нормалното функциониране на малкия мозък върху развитието на речта, поведението и обучението на детето.

# 956
  • Мнения: 24
Здравейте, сигурно само вие ще ме разберете как се чувствам....
Започвам отначало, роди се секцио синът ми (второ дете), но разви плевмония същия ден и беше в кувиоз 6дни.
Няма да казвам през какво минахме ужаса и стреса....просто буквално сълзи не ми останаха. Той е много  чакано и желано бебе почти 3г.
Започнахме да се гледаме и всичко вървеше перфектно...само забелязах че когато телевизора е вкл. Той все там гледа.
Но аз нищо...
Така, проходи на 12месеца сам иначе го придържах 3месеца.
Но забелязах вече, че не се обръща на името си...и като му викна не реагира.
Нали както всички все се намира някой да ми каже "и моя беше ама се оправи".
Така вече сме на 2г и 1м и положението е същото не се обръща, започна ясла лелята ми каза, че като го викала не отивал и не и реагирал когато му казвала нещо, а и много тичал.
Казах проблем ли е и те ами ще видим още малко и ще ти кажем.
Много рядко се е обръщал когато му викна, най много 3 пъти  за тези 2г.
Дори мога да  кажа че не се и усмихваше сякаш не му беше забавно, но от известно преме вече се смее и на смешни муцунки(но може това да е някакво мое успокоение).
Обаче много детско изгледа за 1г детски му пускаше баща му, така беше по лесно да го храним. През деня аз му пусках бейби ТВ, вечер баща му детско филмче най вече ядосаното пиле- дори му се скарах да не го пуска защото детето става буйно.
Направих теста онлайн и излиза среден аутист. Запазих час за психолог аз живея е Хасково и тук няма кой знае какви специалисти. Моля кажете къде да отидем няма значение мястото.
Искам да кажа какво не прави:
- не говори, не се обръща като го викам, пие мляко още, цока биба и е с памперс.
Ходи, качва се сам, имитира всичко(без звуци), гледаме в очите, целуваме, ходи при големи деца седи до тях, гледа ги, закача ги, много обича да ритаме топка,играе с колички, с пръстчетата посочва(ама не разбирам какво) и не се сещам други неща още. Ако има още някакви признаци кажете ми ги,моля.

# 957
  • Мнения: 4 019
Веднага запишете час за обстоен преглед в Клиниката по детска психиатрия към Александровска болница!

# 958
  • Мнения: 3 439
Освен да запишете час и да направите преглед при специалист може да направите и следните неща:
1. Спрете веднага от раз всякакво детско и телевизор. При нас не работи от над година вече. Дори обикновени канали не са ОК, абсолютно нищо.
2. Докато времето е все още топло прекарвайте максимално повече време навън. Ровете в пясък, играйте с топка, пръчки, листа, събирайте кестени.
3. Запасете се с интересни за него играчки /колички/ и храна, която обича. Извиквате името му и казвате "виж какво имам тук" и опитвате да привлечете вниманието му към нещото. Не викайте детето, ако нямате нещо, което да му предложите.
4. Наблегнете на самообслужване - самостоятелно хранене /може първо с ръце/, махане на биба и памперс/регулиране на нуждите/.  Самостоятелно обличане/събличане, пиене на вода и др. течности от чаша със сламка и само от чаша.
Не слагайте срок на нищо, просто работете, всеки ден по малко. За всеки успех възнаграждавайте детето, радвайте се, ръкопляскайте. Използвайте времето до прегледа да работите над нещата и отбележете кое е било постигнато и за какъв срок.

# 959
  • Мнения: 1 522
re_ge, темата за Сензорната интеграция много ме вълнува, но колкото и да чета съм в задънена улица. Възможно ли е дете със СИД да прескочи трапа и да не развие аутизъм (ако смятаме, че СИД е първичен, а аутизма вторично нарушение)? И ако да, как точно? СИД при моето дете започна да става видим около годинката (макар че си дадох сметка за това по-късно), докато типичните аутистични симптоми - загубата на очен контант и имитация, загубата на вече научени думи и отказа да се обръща по име със сигурност се появиха след втората година. Първите специалисти, при която я заведох на  2 г. и половина все още бяха на мнение, че детето има СИД, но няма аутизъм. Та можело ли е да направя нещо между първата и втората година и какво? Или така или иначе СИД води до аутизъм. Да уточня, че на моето дете не са му липсвали сензорни усещания, дори напротив. Само си ги търсеше, но аз заради липсата си на опит в тази сфера, смятах това за обикновено беладжийство. Например, тряскане на шкафове и чупене на чаши по гранитогреса, заради оглушителния шум, отваряне на фризера, заради усещането за студ, катерене на високо, ровене в кал, мръсотия и слагане на всичко в устата и т.н. Пълзеше свободно и ровеше из цялата къща, макар в началото да използваше само ръцете и да се влачеше по корем като пехотинец. Та сензорни опитности не са й липсвали, но от това някакво положително развитие не съм забелязала.

Последна редакция: нд, 08 окт 2023, 22:57 от ice_sparky

Общи условия

Активация на акаунт