И ние много пътуваме. Не знам дали това прави брака стабилен или е обратна връзката: хората със стабилен брак обичат да си прекарват времето заедно, пътувайки.
- Публикувана: 21 фев. 2022, 05:06 ч.
- Последно мнение: 7 март 2022, 02:28 ч.
"Излъгаха ме" - Стар народен майтап, който си се оказа истина или ...?
С други думи, хората със стабилен брак са такива дето могат да си позволят много свободно време и свободни средства за да пътуват много 
Cuckoo, много е рано още. Но 100 процента ще е пак с цветно име. 
От личен опит - не толкова свободно време, колкото време един за друг.
За средствата - зависи. Разходките, походите в планината, хепънингите и подобни не изискват голям разход. Т.е. може и с по-малък бюджет да се забавлява човек, стига да му е добре с другарчето. Защото имаме познати с много средства, но без разбирателство, които успяват да се изпокарат и по време на най-екзотичната почивка.
С други думи, хората със стабилен брак са такива дето могат да си позволят много свободно време и свободни средства за да пътуват много
За средствата - зависи. Разходките, походите в планината, хепънингите и подобни не изискват голям разход. Т.е. може и с по-малък бюджет да се забавлява човек, стига да му е добре с другарчето. Защото имаме познати с много средства, но без разбирателство, които успяват да се изпокарат и по време на най-екзотичната почивка.
Тук съм какво има? Съгласна съм.
Обаче, според мен успешните взаимоотношения започват от взаимоотнишенията между двамата и останалите неща просто ги поддържат свежи и приятни.
- Абе на първо мяство мъжът трябва да е съвсем наясно, че жената стане ли майка той трябва да поеме носенето на парите в семейството и да не и лази по нервите по никакъв начин, защото това ще ескалира в разваляне на отношенията завинаги. Никакви натиски да не се прилагат в-у жената желателно е - никога но особено докато е бременна и с малки деца. Очаквания, че тя трябва да работи и да гледала деца и да домакинствала в същото време трябва да се изкоренят поне за 2-3 години, за да можеш да се успокои жената и да поиска да се върне на работа сама.
- Всяко нещо което улеснява ситуацията вкъщи, трябва да се приветства (с удобрението на госпожата разбира се.) Нанита, чистачки, масажисти, готвачи, вечери и пътувания са добри за връзката и жената или мъжа да не се дърпат от тях. Иначе става досадно еднообразие.
- Жената трябва да си отвори малко полезрението и да престане да бъде опозиция на всичко или да изисква перфекционизъм от мъжа си, или пък постоянно да го критикува. В никакъв случай да не му вика. Това е убиец на връзката и състарява жената. Това ми е било грях и сред приятелките го виждам - искат да е изчистено по нейните стандарти, а той е кьопав.. еми вместо да се дразниш или го "изработи" някак си, или наеми професионалист.
- Да се чете психология и да се самоанализираш. Полезно е и за двамата, но жените някак са по интелигентни в това отношение. Аз започнах да се интересувам от психология в дълбочина и разбрах много неща за сабе си - защо реагирам еди как си при определени ситуации. Това ми харесва, защото не се паля за глупости вече.
- Жената задължително да се омъжи за умен мъж. Умен знае какво да прави, тъп - винаги ще о*ере и ще прави глупости до край. Колкото и да си мислиш, че можеш да го направляваш, да се занимаваш с тъп е изтощително. Мъжа трябва да е задължително по-интелигентен от жената, за да му има тя уважението. Съжалявам но това е истината, и колкото и да е болезнена си струва да се вземе предвид. Колкото и да е хубав той - глупав ли е - бягай.
- Не мисля, че ме "излъгаха", моето време за омъжване дойде и моят мъж беше най-добрия кандидат сред агитката... Аз се вкарах в играта въпреки кусурите му, с надеждата, че ще мина между капките. Това е живота, никога не знаеш какво те чака. Това "излъгаха ме" ми звучи като абсолютно управдание - всеки знае в какво се забърква, чувстваш го поне. Но така е било при мен, могло е да узрея по-рано и да имам много по-различен брак, но не съм. Слушайте интуицията си, не я затапвайте.
Това е за сега, като измъдрувам още, ще пиша.
Хайде сега някой литератор да ми поправи О-тата и У-тата - благодаря!
Съгласна съм.Обаче, според мен успешните взаимоотношения започват от взаимоотнишенията между двамата и останалите неща просто ги поддържат свежи и приятни.
- Абе на първо мяство мъжът трябва да е съвсем наясно, че жената стане ли майка той трябва да поеме носенето на парите в семейството и да не и лази по нервите по никакъв начин, защото това ще ескалира в разваляне на отношенията завинаги. Никакви натиски да не се прилагат в-у жената желателно е - никога но особено докато е бременна и с малки деца. Очаквания, че тя трябва да работи и да гледала деца и да домакинствала в същото време трябва да се изкоренят поне за 2-3 години, за да можеш да се успокои жената и да поиска да се върне на работа сама.
- Всяко нещо което улеснява ситуацията вкъщи, трябва да се приветства (с удобрението на госпожата разбира се.) Нанита, чистачки, масажисти, готвачи, вечери и пътувания са добри за връзката и жената или мъжа да не се дърпат от тях. Иначе става досадно еднообразие.
- Жената трябва да си отвори малко полезрението и да престане да бъде опозиция на всичко или да изисква перфекционизъм от мъжа си, или пък постоянно да го критикува. В никакъв случай да не му вика. Това е убиец на връзката и състарява жената. Това ми е било грях и сред приятелките го виждам - искат да е изчистено по нейните стандарти, а той е кьопав.. еми вместо да се дразниш или го "изработи" някак си, или наеми професионалист.
- Да се чете психология и да се самоанализираш. Полезно е и за двамата, но жените някак са по интелигентни в това отношение. Аз започнах да се интересувам от психология в дълбочина и разбрах много неща за сабе си - защо реагирам еди как си при определени ситуации. Това ми харесва, защото не се паля за глупости вече.
- Жената задължително да се омъжи за умен мъж. Умен знае какво да прави, тъп - винаги ще о*ере и ще прави глупости до край. Колкото и да си мислиш, че можеш да го направляваш, да се занимаваш с тъп е изтощително. Мъжа трябва да е задължително по-интелигентен от жената, за да му има тя уважението. Съжалявам но това е истината, и колкото и да е болезнена си струва да се вземе предвид. Колкото и да е хубав той - глупав ли е - бягай.
- Не мисля, че ме "излъгаха", моето време за омъжване дойде и моят мъж беше най-добрия кандидат сред агитката... Аз се вкарах в играта въпреки кусурите му, с надеждата, че ще мина между капките. Това е живота, никога не знаеш какво те чака. Това "излъгаха ме" ми звучи като абсолютно управдание - всеки знае в какво се забърква, чувстваш го поне. Но така е било при мен, могло е да узрея по-рано и да имам много по-различен брак, но не съм. Слушайте интуицията си, не я затапвайте.
Това е за сега, като измъдрувам още, ще пиша.
Хайде сега някой литератор да ми поправи О-тата и У-тата - благодаря!
- Да се чете психология и да се самоанализираш. Полезно е и за двамата, но жените някак са по интелигентни в това отношение. Аз започнах да се интересувам от психология в дълбочина и разбрах много неща за сабе си ....
....Мъжа трябва да е задължително по-интелигентен от жената, за да му има тя уважението. Съжалявам но това е истината, и колкото и да е болезнена си струва да се вземе предвид.
....Мъжа трябва да е задължително по-интелигентен от жената, за да му има тя уважението. Съжалявам но това е истината, и колкото и да е болезнена си струва да се вземе предвид.
Съгласна съм с частта с помощта за чистене и с нанината. Иначе е трудно. То това обаче никак не зависи от мъжете, ако оставим мъжа, той може да си иска жена му да върши всичко като многоръкия Шива. Още преди появата на детето, в главата на мъжа трябва да е узряла идеята, че ще трябва помощ за вкъщи, а след някой месец и гледачка. Която жена желае, може да го постигне. Иначе нека си върши всичко сама, ако е неуморна.
PrimaDonna, не съм убедена дали правилно разбирам темата ти - чудиш се защо в 21 век няма добри бракове, тоест визираш браковете, сключени последните години, и по-конкретно отношенията между хората във фертилна възраст (20-40), имайки предвид притесненията ти за продължаването на човешкия род?
Ако това е идеята на дискусията, ето и моите размисли за 5 стотинки.
Това ще да са т.нар. Милениали. Разделят ни на две групи - младите милениали сме между 25-32, а старите са между 33-40.
Имам малко познати в обкръжението си на възраст 33-40, предимно колеги, масово са сами, в мимолетни връзки или пък уж във връзка, но от разстояние без тенденция за заживяване заедно. Падат си саможивляци, на принципа 'търся си лятно гадже', постоянно са навън и все партита са им в главата - тийнейджърски манталитет. Все съм се чудила защо така се е получило, може-би прословутият 'преход' или нещо в 90-те години ги е разочаровало до степен да не искат дългосрочно обвързване, а да са си за тук и сега. Не мога да кажа, аз съм на 28, ярки спомени от миналия век нямам.
За хората на моята възраст (пак в моето обкръжение) забелязвам обратна тенденция. Ние по-скоро се, стремим към създаване на семейство. Около мен хората или са в брак, или са теглили ипотечен кредит заедно (а пък на банката възела е по-стегнат от подписа в Гражданското). Имам 2-3 приятелки, които са си чешити и не са си намерили още човека. Но те пък са много влюбчиви, хвърлят се с главата напред във връзки с непознати (Тиндър), после се разочароват и минават на режим саможивляк около година-година и половина до следващия. При двойките (с които сме достатъчно близки, за да знам детайли за семействата на родителите им) забелязвам определен 'модел'. Обикновено единият идва от задружно семейство, а другият е или с разведени родители, или с командорещ един родител, или пък с вечно каращи се родители. Един вид се събират заедно, за да компенсират липсите. Също така партньорът от кофти семейство видимо е по-привързан към партньора от хубавото семейство и прекарват повече време при разбиращите се родители. Не смятам, че някой се чувства прецакан в битов план, поделят се поравно къщните задължения.
Това, разбира се, са наблюдения върху хората около мен. Обобщенията ми са на база това. Далеч съм от мисълта, че отразяват правилно действителността.
Ако това е идеята на дискусията, ето и моите размисли за 5 стотинки.
Това ще да са т.нар. Милениали. Разделят ни на две групи - младите милениали сме между 25-32, а старите са между 33-40.
Имам малко познати в обкръжението си на възраст 33-40, предимно колеги, масово са сами, в мимолетни връзки или пък уж във връзка, но от разстояние без тенденция за заживяване заедно. Падат си саможивляци, на принципа 'търся си лятно гадже', постоянно са навън и все партита са им в главата - тийнейджърски манталитет. Все съм се чудила защо така се е получило, може-би прословутият 'преход' или нещо в 90-те години ги е разочаровало до степен да не искат дългосрочно обвързване, а да са си за тук и сега. Не мога да кажа, аз съм на 28, ярки спомени от миналия век нямам.
За хората на моята възраст (пак в моето обкръжение) забелязвам обратна тенденция. Ние по-скоро се, стремим към създаване на семейство. Около мен хората или са в брак, или са теглили ипотечен кредит заедно (а пък на банката възела е по-стегнат от подписа в Гражданското). Имам 2-3 приятелки, които са си чешити и не са си намерили още човека. Но те пък са много влюбчиви, хвърлят се с главата напред във връзки с непознати (Тиндър), после се разочароват и минават на режим саможивляк около година-година и половина до следващия. При двойките (с които сме достатъчно близки, за да знам детайли за семействата на родителите им) забелязвам определен 'модел'. Обикновено единият идва от задружно семейство, а другият е или с разведени родители, или с командорещ един родител, или пък с вечно каращи се родители. Един вид се събират заедно, за да компенсират липсите. Също така партньорът от кофти семейство видимо е по-привързан към партньора от хубавото семейство и прекарват повече време при разбиращите се родители. Не смятам, че някой се чувства прецакан в битов план, поделят се поравно къщните задължения.
Това, разбира се, са наблюдения върху хората около мен. Обобщенията ми са на база това. Далеч съм от мисълта, че отразяват правилно действителността.
Ами Миленка това ме мъчи и това въртя, дори не съм се усетила че се повтарям. Как да подготвя децата си за свят, в който се рекламира саможивството, женствените мъже и мъжествените жени и пълната инфантилизация на обществото + нарцистичност, алчност и порно се въртят нон стоп навсякъде и накрая те да пораснат хем щастливи, хем да имат семейство и деца, и да не в се развеждат. Айде кажи как?
Е, не гомисли толкова. Според мен си афектирана от някакво неща в живота ти, ти си знаеш. Нещата не са толкова страшни, колкото ги описваш. Ако у главите на децата са положени основи на стабилно семейство с правилните роли и модели, всичко е наред. Такъв е животът, длъжни сме да се адаптираме.