"Излъгаха ме" - Стар народен майтап, който си се оказа истина или ...?

Интересна темичка. Аз съм от разведените, които искат да си живеят сами, така че не мога да допринеса за дискусията, обаче се записвам да следя.

И за мен ситуацията в днешно време би била ужас, ако човек търси партньор, с когото да си прекара живота. Аз такъв не търся и за мен нещата са ок.

Днешния щастлив и лесен брак не се знае как ще е утре Така че всеки човек трябва да се грижи за себе си, независимо сам ли е или семеен.

Не съм се превърнала в слугиня, понеже от години работя по въпроса. Имам помощ за чистенето вкъщи, отделно всички се грижим за дома, не само аз. Не съм особено добра домакиня. Обичам само да готвя, чистенето ме отчайва. Когато и каквото мога, прехвърлям на някой друг. Омъжена съм, но и сама да бях, пак не бих се товарила с всичко. Просто не смогвам да огрея навсякъде и не се и опитвам.

Според мен човек не трябва да бъде максималист във всичко. Трябва да си избере важните неща, а другите могат да вървят и по-спокойно, без да се впрягаме излишно всеки ден дали всичко е перфектно.

Със съпруга ми съм от 22 години.
Рецептата е една единствена- баланс.
Той готви, аз чистя, аз се изхвърлям повече с покупките, а той се съобразява. Аз давам идеите, той ги изпипва и доразвива. За всяко нещо с което ме дразни безумно, има друго което балансира. Не знам дали просто сме се уцелили или с годините сме се напаснали, но няма ли баланс в една връзка, нещата не се получават. Например, дори ако единият пие и си стои вкъщи, но готви, чисти и води и взима децата от училище, а другия носи парите и ходи по тийм билдинги и се развива, пак е някакъв баланс.  Не може и двамата патрньори да работят наравно, а само единият да се гърби вкъщи. Обичта е спойката, но справедливото разпределение на тежестта е съществено за една успешна връзка.

2 неща са важни за мен - комбинацията от здравословен егоизъм и пълно себеотдаване на партньорите и доброто познаване на другия.
Разбира се, наясно съм, че не всички се познават от деца, но съм на мнение, че поне 1-2 г. опознаване трябва да има. И да са готови и двамата за изненади, защото понякога хората се променят и разбирателството днес може утре да прерасне във война.
Ние се познаваме от моето раждане преди почти 47 г. (той е по-голям с 2 г.). Заедно сме от 30 г. Семейство сме от 25 г. Пораснахме заедно, напаснахме се. Няма такива неща като женска и мъжка работа при нас или жената с децата, мъжът на чашка.
Всичко се прави заедно или се поема от по-свободния в момента. Заедно готвим, заедно чистим (той по-тежките физически неща), заедно пазаруваме, заедно се забавляваме. Години наред работехме заедно. От 2 г. решихме да се "пенсионирам" след 27 г. работа (от тях - 20 като юрист) и да обърна повече внимание на себе си, останалите у дома деца и на опитите ни тогава за 5-то дете, което в момента е на път. Съответно, поех малко повече от ежедневното домакинство, докато той се ангажира повече със семейната ни кантора,която създадохме и развихме заедно през годините.
За мен търсенето на баланс и истинската обич към човека до теб са в основата на брака. И това да не търсиш общовалидно правило, защото всички хора сме различни и всяко семейство трябва да се напасне, намирайки собствената си "рецепта".

Когато единия възприема готвенето и чистенето като слугуване, винаги ще смята, че е излъган.
При нас баланса се крие в това всеки да прави всичко, да имаме лично свободно време и да не се опитваме да променяме човека до себе си. С ММ имаме различни интереси, различни гледни точки за живота. Обаче търсим спокойствие, уют и по-малко напрежение в дома.
В момента аз пия кафе и мълча, защото сутрин съм сърдита на целия свят, той сгъва пране, защото е ранобуден и от някъде копае сутрешна енергия.
Важното е да има баланс, да се комуникира и обсъждат проблемите, за да се намират решения.

Аз не мога да се включа. 🤣 Въпреки че никой не ме е лъгал. Сама се набутах в екшъна, който за 18 г се промени поне 55 пъти. В смисъл и в къщи съм си седяла, и съм работила.

Нищо й няма на ситуацията в 21. в. Даже е по-добре от преди.

Че то всички сами сме се набутали в ситуацията, в която сме Минаха времената, когато родителите са избирали ерген за момата. Кой каквото прави, на себе си го прави. Нямаме ограничения обаче днес.

Датите за граждански брак са фул, ресторантите се резервират с година напред.
Любов има и се осъщестява под формата на семейства, пък докога и как - всеки си преценява.

Цялото черногледство на “какви бяхме” и “ какви станахме” не ми е по вкуса. Има прекрасни хора и от двата пола, въртенето на черпака е някъде в миналото.

Какво значи да сме се излъгали? Нереалистичните очаквания?

Имаше едно meme, което казваше “страстта е до време, ама гладът е вечен” 😁

Шегувам се, аз първите години грам не готвех. Ама въобще. Не исках да се занимавам и никой не ме е карал. Започнах да готвя, заради здравосовен проблем - исках да ядем качествено. Не се чувствам слугиня, защото съм чревоугодник. И двамата обичаме да ядем. Не съм от хората, които ще ядат сухоежбина или с една супа се наяждат. Правя го и за двама ни, а и той помага.

Чистенето ми е най-омразно, признавам си. Но имаме малък апартамент и не коства кой знае какво.
Мм е много грижовен. Няма да ме остави една тежка торба да вдигна, той винаги ще отиде да напазарува ако навън е студено и не ми се мърда, например. Колата изцяло е негова отговорност, той ходи по майстори и се занимава, минава преглед и тн.

С тия скучни примери по-горе се опитвам да кажа, че всичко е взаимно. Ако живеех сама, пак щях да пускам пералня и да чистя, защото ям и цапам.

Ако не си случил на човек, с времето ще си проличи. Когато сте “се намерили” битовизмите не са проблем.

И винаги сме имали подкрепа един към друг, защото това е едно от най-важните неща. Мм винаги е бил до мен като съм почвала ново начинание, борих излишни кила, сменях няколко пъти работа, записах магистратура (на почти 30 г).

Никога не съм се чувствала “прелъгана”, защото любовта и стойностните отношения са много над това кой готви и кой чисти.

Моето семейство беше антипример за мен, когато бях дете. Скандали, караници, обиди и накрая развод. Казах си, че това никога няма да го повторя и деца ако имам, такива картини няма да гледат, каквито аз съм видяла.

В същото време гледам родителите на мм. Може да са прекрачили 60 г, но то личи как имат грижа и любов един към друг, още се обичат. Аз вярвам в това “да си намериш” човека и вярвам, че имах късмета да ми се случи.

Според мен едно от най-важните правила за щастлив брак или отношения е човек да преценява добре дали този, когото си е набелязал за партньор е някой, с когото си пасва или е просто влюбване/любов. Само емоциите според мен е много лоша и неподходяща рецепта за дългосрочни отношения. На първо място трябва човекът до теб да има сходни ценности, разбирания за семейна среда, за кариерно развитие и т.н. Винаги има някакви различия, съвсем нормално е, но тук идва и моментът с компромисите, които са си цяла наука при дългосрочните отношения. Защото това, което всъщност са те, е пренебрегване на собствените нужди в името на другия и ключовият въпрос е "защо, в името на какво?". Ако не можем да си отговорим, а просто машинално ги правим, значи сме сгрешили с избора си. Освен това компромиси не може да се правят с всичко, не могат да спасят всяка ситуация.
На кратко да отговоря и на въпроса за моите отношения, познаваме се цял живот, което не е от толкова голямо значение, колкото обаче са общата ни среда и еднакво разбиране за света, което всъщност е ключовото. Заедно сме от 10 години, в брак съвсем от скоро. И двамата работим, но не сме кариеристи. Важно беше да намерим спокойна работна среда със стабилна заплата, за да може работата ни да е единствено с цел доходи и създаване на някое друго приятелство, но нищо повече. Основните неща като дом и кола вече ги имаме, сега остава да се появят и децата. И двамата се грижим за дома ни, аз с удоволствие готвя и подреждам, а мъжът ми чисти. Ако обаче той е изморен, а аз съм имала повече свободно време, ще го отменя и дори ще ми е приятно. Идеята е да има любов и уют в дома, да ни е хубаво, а не дали е прострял прането 2 пъти тази седмица или само 1. Ако не е егоист и по принцип винаги би го направил, значи всичко е наред.
Ако една двойка няма еднакви планове за етапите и очакванията от живота, не виждам как може да се получи. Така че проблемът не е толкова, в това че сме 21-ви век, просто сега разделите са повече, защото са нормално приети, но грешните избори са тези, които са причината.

А кой е критерият, по който да различим фуклите от жените с наистина хармонични взаимотношения, деца и са реализирани в професията си? Междувпрочем, защо "деца" е с главни букви?

Защото децата най-много разхвърлят и цапат?

Дайте определение за хармонични отношения.