"Излъгаха ме" - Стар народен майтап, който си се оказа истина или ...?

Защо да не е за принцесите?Има и принцове,които си мислят,че някой е длъжен да им слугува,но има и такива жени,които в днешно време изобщо не са рядкост. А точно принцесите възприемат понякога нормални неща като слугуване.Аз съм мъж и изобщо не харесвам готованци било те от мъжки или женски пол,а сега са много и от двата.

П.С Самият факт на някого да му пречи,чувства се минат,че е изхвърлил боклука,направил е салата или е избърсал пода говори достатъчно за какъв егоизъм говорим.

Трудни и проблемни бракове е имало винаги, просто сега сякаш живеем пò на показ.
На сегашното време му няма нищо, или почти нищо. Дори е една идея по- добре, защото хората, стоящи в безперспективни и нещастни бракове, винаги са свободни да си тръгнат и да търсят щастие другаде, без да бъде упражняван въху тях обществен натиск и без да бъдат съдени и одумвани.
Рецепта за хармоничен брак няма. Всичко зависи от съвместимостта между двама души.
Важното е да не се правят големи компромиси в ощърб на личното щастие. Един брак е хармоничен, когато хората в него се чувстват достатъчно щастливи и удовлетворени.
Проблеми и облаци е имало всеки брак, въпросът е да не се превръщат в норма.

Не помня кой се учудваше, че имало жени, които не обичат да чистят и готвят. Аз мога да готвя и ме кефи, но това да чистя няма да ми хареса никога. Мъжът ми също готви отлично, но не обича да чисти. Освен това по цял ден работим. Нормално е да намерим някой друг да помага с основното чистене, а ние само да поддържаме. Лесно е и удобно. Всяка жена, която е почиствала досега у дома е чистила по-добре от мен. Е защо да се пъна да го правя сама при това положение.

Чела съм, че има жени, които намират кусури на помощниците си, не било добре направено и т.н. Но аз не съм от тях. Много ми е добре да го направи някой друг и не вървя после на проверка останала ли е някоя прашинка. Така се живее много по-добре (поне за мен това е формулата битовизми да не ни тежат).

Преди сто и повече години според мен и критерият за проблемен брак е бил по-друг (по-строг), и очакваното и предлаганото - по-еднакво, защото и изборът на начин на живот е бил по-малък.

И този момент го има.

И аз да кажа как намирам баланса. Като се вкарам в джаза спирам да ставам перфекционистка. Заменям едни задължения за сметка на други. Например гледам децата да са сити, чисти и облечени. Но пък в къщата цари хаос. Днешни чинии остават за утре, пердета се перат веднъж годишно, прозорците могат да не се бършат и пр. За по-голямо удобство в дома се обзаведох с прахосмукачка робот. Сега търся такъв и за прозорци. Мъжа ви не мрънка за нищо и аз съм в хармония със себе си.

Никой не ме е лъгал, сама съм се лъгала, защото ми се е искало нещо несъществуващо. Баланса го намирам в любовта и в контролиране на собствения егоизъм. И не отричам ролята на късмета. Аз готвя и чистя не винаги с удоволствие, ама като знам, че работата трябва да се свърши я върша. Мъжът ми прави също всичко, без готвенето, никога не сме се карали кой какво и случайно някой да не е свършил повечето работа.

На мен пък много ми харесва ситуацията в 21ви век. Няма нужда някой някого да "излъже", ако имаш партньор, добре, ако нямаш - пак добре.

22г брак, общо от началото на връзката-почти 23.От една страна може да е късмет, но от друга мога да се похваля, (всъщност понякога не е за хвалба) че имам изключителен инстинкт и усет за хора. И това се отнася за приятели, колеги и тн, всякакви отношения.
Не се вманиачвам в чистене, обикновено чистим двамата събота сутрин основно. През другото време-ако се налага, който свари. Само първата година на Ковид бях леко истерясала, повтарях "регламента" от работа с многократно миене на подове и чистене на дръжки. Банята основно се мие от мъжа ми, че е по-висок и стига по-нагоре. Пазар-поотделно, защото аз много се мотая, той по-набързо, уговаряхме се.
Обичам да подреждам шкафове, дори понякога и да са подредени, пак вадя и пренареждам, вид терапия ми е(нямам официална диагноза ). Ненавиждам готвенето и рядко готвя. Често готви майка ми (в същия вход е), но аз чистя и при нея и пазарувам. За празник готви мъжът ми, че той по-връткави неща прави, а аз нещо постно, супа, нещо простичко. Често сме само на салата и сирене, напр., зимата-чай, филийки, масло.
Не само не съм слугиня, но ако трябва със слугинаж да си изкарвам хляба, да съм умряла от глад.
За детето - много трески за дялане има, но за цапане, никога не е цапал като малък. Играчките се пилееха по пода, но бързо се събираха. Покривките аз и досега ги цапам повече от него. Навън си цапаше дрешките, да, но то каква игра е, ако не направиш кюфтета от кал. Сега е разпилян тийн, ама с напомняне, стават нещата. Той също готви, подрежда, пазарува.

Но хармонията в брака идва не от "длъжностната характеристика" в семейството, а от това, да си намериш твоя си човек. Също и да имате горе-долу еднакви стереотипи, сходни интереси и възгледи, да ви е хубаво заедно.

Сега обаче според мен, хората не са толкова толерантни... Много пъти младите са твърде крайни в изборите си да бъдат или не с някого например. Така в миналото хората са поправяли счупеното, а в наши дни го заменят с нещо ново... консуматорското общество се трансформира в стил на живот... И тук не винаги важи,максимата че счупеното не се лепи.... защото просто понякога този избор е най лесният, бързият и безболезненият...
Много хора тук споделиха за бракове на повече от 20години, който обаче не са създадени в наши дни...сега са изменени ценностите което само по себе си пречи на създаването на пълноценни семейни отношения...
От тази гледна точка не мога да възвеличавам толкова настоящето... освен ако не става случай за крайни ситуации в които един от партньорите е затворник на другият такъв...

Рецептата, за мен, е уважение и любов преди всичко (те са взаимосвързани).
Другият винаги да се третира с уважение, без обиди, подкопаване на самочувствието, и т.н.
Любов, която да се подхранва и съхранява с малки жестове и внимание.

Домакинската работа е точно това - работа, не е удоволствие - и тя просто трябва да се свърши.
В някакво партньорство, което устройва двойката; при нас има задължения, които за мен са неприятни и почти никога не върша (напр. чистене на котешката тоалетна) и задължения, с които почти изключително аз се занимавам (напр. пране). Останалото е - както дойде.

(Бракът ни е от около 5 г., ето ви пример от по-ново време)

Имала ли си и трите в даден момент? Бракът ти оцеля ли след децата и заетостта?

Чакай, чакай...нещо съм изпуснала. Апокалипсис ли иде? Не сме ли все още няколко милиарда?
Раздели и разводи е имало и ще има.
Преди десетилетия на жената и е било трудно да си тръгне, но за щастие сега не е така. Затова и ти се струва, че уж хората не ги бива в отношенията.
Иначе не мога да споделя моята тайна на успеха. Провал съм в това отношение. На 40, сама, не искам, нито съжителство, нито деца, не ми дреме за размножаването на човечеството.

Не разбирам спора и необходимостта от размяна на грозни епитети...на никои не му отива подобно поведение било то дори в сайт като бг мама... Както и да е никой не е защитен от това грандиозната кариера да се разпадне и да попадне в дупка и да се нуждае съпругът/съпругата да издържа другата половинка...това е кръговрат...и това всъщност е семейството и в добро и лошо...разбирането че нищо не е вечно...че кариерата може да си замине,но това не означава че с това свършва света... Затова семейството трябва да е едно силно цяло в което всеки да допринесе с каквото може за общото благо...

Успях да прочета преди метлата грозно,много грозно.Съжалявам.