Връзка с мъж с дете - как се справяте?

  • 16 781
  • 360
  •   1
Отговори
  • Мнения: X
Здравейте,

Тъй като не намерих подобна тема (или може би не съм търсила достатъчно добре), реших да се обърна към вас с въпрос, насочен към жените, които са с мъж с дете от предишна връзка.

Как ви прие детето и колко време му отне да свикне с мисълта, че вие сте новият човек до баща му?

Причина за въпроса:
С партньора ми сме заедно от близо две години, а с неговото дете – 7-годишна госпожица – се познавам от около година. През това време съм се стараела да бъда максимално добра с нея: опитвам се да бъда неин приятел, играем заедно, понякога ѝ купувам малки подаръци, а често излизаме тримата, за да се забавляваме.

Въпреки това, днес ми заяви, че не иска баща ѝ и аз да сме заедно. Честно казано, това леко преля чашата. Ако беше мое дете, не знам дали щях да успея да сдържа нервите си. Супер неприятно ми стана, защото полагам огромни усилия, а накрая получавам това.

Ще се радвам, ако някой сподели опита си и даде съвет как да постъпя в подобна ситуация.

Благодаря, че ми изчетохте терзанията.

# 1
  • Somewhere beyond the moon and stars
  • Мнения: 1 003
Изобщо не съм в цитираната категория, но е съвсем нормално малко дете да иска родителите му да бъдат заедно и да е настроено към новата “какичка” на тати.

Роля на възрастните е да се държат като такива и да имат реалистични очаквания. Ако детето беше “Ваше”, щяхте да проявите разбиране и повечко зрялост.

# 2
  • Мнения: 408
Мила спести си мъките и приключи , особено ако нямаш деца.В такива случаи управия няма ,а като се намеси ревнивата мама, която все още го иска,ти колкото да си добра и ако ще света да и подариш, хубава няма да станеш.
И,все известен факт е че в такава ситуация децата са инструмент за манипулиране от отритнати я родител.

# 3
  • Мнения: 3 849
Сега се представи не твое дете, а ти да се на мястото на малката госпожица.
Какви подаръци и колко добрина биха били достатъчи, за да не си искаш твоя си живот, без какичката?
Защо трябва едно дете да разбира "ситуацията", в която е навряно без да е направило нещо лошо?
И къде пък се тикате в излизанията на бащата и дъщерята? Това трябва да се явява някаква валидация за сериозността на отношенията с бащата?
Оставяте  чуждото дете намира. То е чуждо и с нищо не е длъжно.
Като си родите свое, тогава изисквайте поведение.

# 4
  • Мнения: 122
Зависи от много фактори. Децата порастват и си хващат пътя, ако си намерила стойностен човек, се бори да заемеш място в живота му.
Всеки има в обкръжението си познати, срещнали нов човек след децата и дори имат общи или просто си живеят готино, защото са се открили в по-късен осъзнат етап от живота си.
Следвай интуицията си, а не ни слушай нас!

# 5
  • София
  • Мнения: 276
Съвсем нормално. Ако пък беше ваше дете, например можеше да изцепи нещо от сорта, че харесва много еди-си-коя-какичка и иска да се премести да живее при нея, вместо при вас. Тогава пак би ви стрелнало право в сърцето и пак бихте усетила всичките си усилия неоценени.

Бих подходила спокойно и с любопитство, на момента: "Така ли? А защо?" Ако я предразположите да поговори още малко, причината може да се окаже съвсем различна от тази, която предполагате.

Не променяйте нищо и в никакъв случай не се престаравайте да постигнете заветното одобрение от това дете. Направете нужното да преработите емоцията и да продължите напред, все едно нищо не е казано. Отношенията ви ще се развиват във времето.

# 6
  • София
  • Мнения: 37 642
Ако се косиш на първокласничка, въобще не си готова за мащеха на пубер.
Хубаво си помисли.

Последна редакция: пн, 06 яну 2025, 21:12 от Ms.Gorgeous

# 7
  • Мнения: 2 886
Здравейте,

Тъй като не намерих подобна тема (или може би не съм търсила достатъчно добре), реших да се обърна към вас с въпрос, насочен към жените, които са с мъж с дете от предишна връзка.

Как ви прие детето и колко време му отне да свикне с мисълта, че вие сте новият човек до баща му?

Причина за въпроса:
С партньора ми сме заедно от близо две години, а с неговото дете – 7-годишна госпожица – се познавам от около година. През това време съм се стараела да бъда максимално добра с нея: опитвам се да бъда неин приятел, играем заедно, понякога ѝ купувам малки подаръци, а често излизаме тримата, за да се забавляваме.

Въпреки това, днес ми заяви, че не иска баща ѝ и аз да сме заедно. Честно казано, това леко преля чашата. Ако беше мое дете, не знам дали щях да успея да сдържа нервите си. Супер неприятно ми стана, защото полагам огромни усилия, а накрая получавам това.

Ще се радвам, ако някой сподели опита си и даде съвет как да постъпя в подобна ситуация.

Благодаря, че ми изчетохте терзанията.
Това е дете за Бога! Дете на седем, което има майка и баща и очевидно още не разбира и не може да приеме, че това са двама отделни души и имат нужда от човек до себе си. Преляло било чашата и едвам си си сдържала нервите?! Ако детето живее с майката и чува лоши неща за теб и за баща си е много лесно мислите му да бъдат насочени към изричане на тези думи, а може би детето просто иска отново семейство от баща му и майка му?
Една от вас двете трябва да действа разумно и зряло и това си ти. На някои деца им трябва повече време. Той може да е бивш на жена си, но на дъщеря си няма да бъде бивш баща. Разбирам ти мъката, но трябва да се научиш да живееш с това.
В съседство има тема за жена с дете, която пък се чуди дали мъжете ще я приемат. Може би ще ти даде друг поглед ако я прочетеш.
Пожелавам ти детето да те приеме и да имате хармонична връзка тримата. Любопитни теми напоследък свързани с това до колко за човек е позната безусловната любов.

# 8
  • Мнения: 429
Моя близка се справя, и то много добре. Но! Тук голяма роля има и бащата на детето. Както и майката, както и това в какви отношения са след раздялата.
Не е невъзможно.
Да, понякога ще ти  се иска да избухнеш срещу детето, но е важно  винаги да помниш, че то не е виновно, че се е появило на този свят. Било е плод на любов.
Освен това, по-горе са ти казали, че няма нищо по-нормално от това детето да иска да живее с биологичните си родители. Пак идваме до това, че тук бащата има роля да поговори с детето защо е наложило да се разделят с майката. И като цяло бащата е човекът, който да е медиатор между теб и детето.

# 9
  • Мнения: 19 538
Моята дъщеря един ден иска да ходи на танци, друг ден не иска.
Един ден Х. й е приятелка, друг ден я дразни неописуемо.
Нали разбираш, бързо се сменят мненията. Не се впечатлявай чак толкова. Освен това на дете не можеш да угодиш - подаръчета, еди кво си - то си ги приема за даденост и 5 минути след това е забравило случката. Усилията евентуално ще бъдат оценени някой ден като порастне, засега няма шанс да каже: "Мамо (или Д. Калинова), колко много правиш за мен!" Grinning Децата са си така.

# 10
  • Melmak
  • Мнения: 8 823
Виж, това дете може да ти съкрати живота и да ти лази по нервите. Разбираемо е да не те иска до толкова, че смята “ако какичката я няма, тати ще е с мама.”

Одобрение от 7 годишно не търси. Каквото и да правиш то няма да умира от кеф по тебе.

С годините може да се опитва да прави много повече проблеми, да се намества все между теб и бащата и да печели съчувствие като детето, все ще е по-важна от теб.

Намери си мъж без ангажименти. За твое добро.

# 11
  • Мнения: 8 093
ОМГ
Че то моето петгодишно ми казва, че не ме иска като го накарам да си измие зъбите или го събудя сутрин за градина... И..?

Личи си, че нямаш деца. По-добре не се занимавай. Честно.

# 12
  • Мнения: 9 245
Не бих се занимавала с мъж с дете, което да ми каже тези думи. Много показателно и за бащата, и за детето. Не бих се борила с вятърни мелници.

# 13
  • Мнения: 6 624
Супер неприятно ми стана, защото полагам огромни усилия, а накрая получавам това.
Лесно е - не полагаш никакви усилия и се отдръпваш. Сегашните ти нито ще бъдат оценени, нито ще се внедриш по този начин. Остави баща и дъщеря да се виждат самостоятелно, нямаш място в картинката на този етап. Да водиш война с дете е толкова комично и с предизвестен губещ.
Не се натрапвай, остави нещата да се развиват от само себе си. Питаш кога ще те приеме, отговорът е - никога. В някакъв момент просто ще свикне с теб, но дотогава има много, много време.

# 14
  • Paris, France
  • Мнения: 17 454
Супер неприятно ми стана, защото полагам огромни усилия, а накрая получавам това.

evencee ме изпревари, но да, спри да полагаш усилия! В една връзка който бута и блъска в началото, бута и блъска цял живот.

Дъщеря съм на разведени родители и харесвах някои от гаджетата им повече от други, а някои откровено не ги харесвах и няма корелация с вниманието, което ми обръщаха. Децата искаме родителите си за нас си, само за нас и така до поне 14 или 15г. После изобщо не ги искаме наоколо, но това е друга тема.

Ясно е, че не се чувстваш комфортно в тази връзка. Чак си питала какво да правиш с твоите и на мъжа данни, но обяснявайки, че питаш за приятелка. Срам ли те е, че е доста по-възрастен и има дете?

Аз като мома до мъж с дете не припарвах, а да имам връзка с такъв - абсурд. Тесла е във всички отношения.

Видях, че опитваш да забременяваш от въпросния, а ти е налепил някакви болести. Червена лампа не ти ли светва? За мене се вижда от космоса.

Родители имаш ли и какво мислят за тази връзка? Би ми станало доста неприятно дъщеря ми да се забърка с подобен типаж.

Пиша ти това, което бих казала на собствената ми дъщеря - маратонките и бягай с 200! Не от дъщеря му, а от него! Ще си имаш много проблеми във всякакъв план ако родиш от него. Ще си разбираш здравето и накрая майка ти и баща ти ще ти бършат сълзите, сополите и л*ината, а той ще иде да го раздава голям любовник със следващата.

Помисли кое те кара да седиш с мъже с непопулярен профил и заети ресурси! Млада си и имаш шансове за свободен мъж. След още няколко загубени години няма да е така.

Гледай си здравето и влагай във външност!

Успех и щастие ти желая.

Последна редакция: вт, 07 яну 2025, 01:54 от Nevena Virolan

Общи условия

Активация на акаунт