Връзка с мъж с дете - как се справяте?

  • 16 804
  • 360
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 3 180
По начина по който пишеш ли личи , че нямаш опит с деца  и предполагам не си от хората, които децата харесват от раз (разбира се ще е друго като ти си имаш).

Както са ти писали другите, по-добре не се занимавай, а почни начисто с някой, за твое добро. За да съществува мирно такъв тип семейство трябват много много компромиси, житейски опит, емпатия и най-вече родителите на детето да нямат никакви чувства един за друг.
Какъв компромис трябва да направи? Това че се е издразнила, е нормално. Не е нейно дете. Просто е искрена тука във форума. Не казва, да го е направила на въпрос пред мъжа.
А откъде дойде това с чувствата на родителите? Чувствата са на детето.
Друг е въпросът, че изглежда незряла, ако се прочетат предни й коментари в други теми.

# 31
  • София
  • Мнения: 15 167
По начина по който пишеш ли личи , че нямаш опит с деца  и предполагам не си от хората, които децата харесват от раз (разбира се ще е друго като ти си имаш).

Както са ти писали другите, по-добре не се занимавай, а почни начисто с някой, за твое добро. За да съществува мирно такъв тип семейство трябват много много компромиси, житейски опит, емпатия и най-вече родителите на детето да нямат никакви чувства един за друг.
Какъв компромис трябва да направи? Това че се е издразнила, е нормално. Не е нейно дете. Просто е искрена тука във форума. Не казва, да го е направила на въпрос пред мъжа.
А откъде дойде това с чувствата на родителите? Чувствата са на детето.
Друг е въпросът, че изглежда незряла, ако се прочетат предни й коментари в други теми.
И кое е нормално в това да се дразниш на дете? Не обичам деца, не предпочитам компанията им, но прекарвам много време около деца, по обективни причини, и не бих могла да им се дразня, защото не ме били харесвали, както е в случая. Те са деца. И родителите си не харесват, когато им забраняват нещо или не са им на вълната. Дори тийновете знаят това е не се дразнят на по-малки деца.

# 32
  • Мнения: 3 180
Е хайде сега, много хора даже с деца, не харесват чуждите деца. Няма нищо странно.
Пък тя дали е права толкова да се връзва на някакви приказки на дете, това е друго.
Вие нямало или не бихте могли да им се дразните. Хубаво.
Междудругото, даже детски учителки, които са си избрали тази професия, след време някои не харесват децата (чуждите).

# 33
  • София
  • Мнения: 15 167
Е хайде сега, много хора даже с деца, не харесват чуждите деца. Няма нищо странно.
Пък тя дали е права толкова да се връзва на някакви приказки на дете, това е друго.
Вие нямало или не бихте могли да им се дразните. Хубаво.
Междудругото, даже детски учителки, които са си избрали тази професия, след време някои не харесват децата (чуждите).
И аз не харесвам деца, затова изобщо не ми пука дали те ме харесват. И децата са като другите хора, не можеш да харесваш всички, нито те са длъжни да те харесват.

# 34
  • Melmak
  • Мнения: 8 825
Авторката иска да се впише в тяхната картинка. Според мен не й пука толкова за детето. Просто иска да се покаже като съвестна и приемаща.

# 35
  • София
  • Мнения: 15 167
Авторката иска да се впише в тяхната картинка. Според мен не й пука толкова за детето. Просто иска да се покаже като съвестна и приемаща.
То е очевидно, че не и пука за детето, не е и нужно. Да прочете повече за деца и да не му се връзва. Тя ще си е враг вероятно завинаги, но и да не е, това дете си има родители. Важното е да не се опитва и тя да стане родител, че ни нужда има, ни капацитет.

# 36
  • Мнения: 3 180
Е хайде сега, много хора даже с деца, не харесват чуждите деца. Няма нищо странно.
Пък тя дали е права толкова да се връзва на някакви приказки на дете, това е друго.
Вие нямало или не бихте могли да им се дразните. Хубаво.
Междудругото, даже детски учителки, които са си избрали тази професия, след време някои не харесват децата (чуждите).
И аз не харесвам деца, затова изобщо не ми пука дали те ме харесват. И децата са като другите хора, не можеш да харесваш всички, нито те са длъжни да те харесват.
Така е. Тук не споря.

# 37
  • Мнения: 3 849
Децата са егоисти в най-нормалния смисъл на думата - смятат, че са център на света, стремят се да задоволят приоритетно своите подребности и т.н. Нормално е да искат родителите за себе си, особено при развод и в зависимост как е преминал той, какви са сегашните отношения между родителите и т.н. Имай предвид, че когнитивните им качества са в процес на развитие, което продължава дълги години и те не могат да правят причинно-следствени връзки със сложност, типична за големите хора.

Ти казваш, че супер много се стараеш да се харесаш. Похвално е, че имаш отношение към детето и така трябва да бъде, но не прекаляваш ли с опитите непременно да те хареса? Имай предвид, че децата постоянно тестват граници, за да видят докъде ще им бъде позволено. Възрастните са тези, които поставят и отстояват тези граници. Ако връзката ви с мъжа е пълноценна, развива се добре,  не виждам защо ще се оттегляш защото детето е споделило мнението си. То има право на такова, а вие имате право на собствени решения за живота. Утре тя ще влезе в пубертета - около 10-11г започва този период, ами по тази логика трябва да застанете на челна стойка, за да посрещнете периода на емоционални промени, които предстои.
При нужда потърсете консултация с детски психолог. Не водете детето, а отидете с бащата и вижте какви насоки може да получите.
И като каква да отиде?
Ще ходи на психолог, та той да обясни какво да направи, че чуждото дете да я захаресва и приема?
Това е тотално безобразие.

# 38
  • Мнения: 126
Не е нормално детето да ти говори по този начин. Не е нормално даже да й минава през ума, че има думата за това кой ще е новият партньор до баща й/ майка й.

Ако си позволява да заема такава роля, родителите не са си свършили работата при раздялата. Както е написал и друг потребител преди мен, много вероятно е ревнивата мама да продължава чрез най-различни манипулации "да си варди територията" - в това число и чрез внушения към детето. Въобще не е нужно да казва пред момиченцето нещо в прав текст. Достатъчно е да го играе нещастна жертва - детето само ще си направи извода, че новата жена на татко е виновна (детската логика все още познава само прости решения, а и мама си е мама и винаги ще е на нейна страна).

Моят опит показва, че при раздяла детето е винаги прокси на майката. Ако майката е щастлива с новия си живот и си има нова половинка, детето се чувства спокойно. В неговата глава мама е щастлива, татко е щастлив - значи и то може да си позволи да се чувства щастливо в новата схема. Ако обаче майката злобее, че бившият й я е загърбил... Мъка...

Такава ситуация те оставя без полезен ход. Ако си мълчиш и търпиш, това в един момент ще започне много да те трови. Ако кажеш нещо, мъжът до теб ще настръхне, че не приемаш детето му и ще се отчуждите.

# 39
  • Мнения: 2 891
Скрит текст:
Първо искам да благодаря на дамите с адекватни съвети.
Второ старата публикация не се отнася за този мъж, и би било много добре ако не ги скалъпвате някакви мелодраматични истории, защото просто няма такава драма.
Драмата е проста и описана в публикацията.
Много ми е любопитно, ако мъж беше написал тази публикация за жена с дете от предишен брак какви и щяха да бъдат коментарите.
Същите.

Като цяло ме изумяват хора и с деца, и без деца, които очакват респект и автоматично харесване от децата заради неимоверните "усилия" като подаръчета, някоя манджа и добро отношение? И от възрастен да го очакваш е странно, но от деца пък съвсем. Може би има някакво подсъзнателно чувство за превъзходство над детето, че това, че си по-голяма е достатъчно, някоя друга вафла и трябва да ти козирува. Но и то е живо същество и има чувства, мисли и претенции.

За отношението с детето мога да кажа - дръж се с него като с всеки роднина на мъжа ти. Възпитано, но малко по-отдалечено, щом не мелите брашно. Без да се натягаш и да изнасилваш нещата и без да имаш очаквания, че ще те хареса и ще си станете най-добри приятелки. След време може да каже "ех, лельо Калинова, спомняш ли си как грам не те харесвах като малка, пък как се обърнаха нещата", а може и да те е блокирала и да не води децата си при дядо им заради теб. Ако се държиш възпитано вината няма да е твоя, но като цяло не зависят от теб нещата.

# 40
  • Мнения: X
Не бих се занимавала с мъж с дете, което да ми каже тези думи. Много показателно и за бащата, и за детето. Не бих се борила с вятърни мелници.
Абсолютно. Малката трябва да се научи да уважава хора, дори които не харесва. Тук може дори да не я харесва не заради самата нея, а заради ролята й на "майка-самозванка" (което може да дойде от прекалено престараване на авторката да се хареса).
Тук татенцето трябва да се намеси, защото нещо във възпитанието не е както трябва.

# 41
  • Мнения: 2 891
Тя може много възпитано да й е казала, че не желае с баща й да са заедно.
Или имате предвид 8-годишно да се учи на дипломация и тънкости в общуването (на прост език да лъже и никога да не казва какво всъщност мисли)? Ами малка е още, ще се научи.

# 42
  • Мнения: 7 947
От детската уста излиза винаги само истината.

Скрит текст:
Гаджето ми ме остави. Прибирам се с трамвая, седнала съм и тихо си плача. На седалката срещу мен седи майка с 4-годишно момиченце в скута. Момиченцето ме пита:
- Плачеш защото си дебела ли?

# 43
  • Мнения: 3 180
Децата може и да казват истината (и това е спорно), обаче какво от това? Така го мисли сега детето. И има право на това. Обаче това не би трябвало да е негова територия за решения. Децата не познават света през очите и опита на възрастните. И не трябва важни решения да се взимат, защото те се тръшкат и подобни.

Последна редакция: ср, 15 яну 2025, 22:09 от Linda*kiss

# 44
  • Мнения: 8 160
В случая зависи много от мъжа до вас. Отношенията ви с нея, както и тези между вас и дали ви поставя на първо място. Ако е така то има смисъл тази връзка.

Общи условия

Активация на акаунт