Връзка с мъж с дете - как се справяте?

  • 16 801
  • 360
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 4 531
Аз не съм мома, разведена съм и нямам намерение нито да имам повече деца, нито да живея с някого занапред. И въпреки това старателно отбягвам мъже с деца. Имам лош опит откато бях млада и глупава като тебе. Хем дъщерята в моя случай тогава беше на 17. Може да е разведен, но деца под 20 години да няма в картинката. Предпочитам да няма никакви, де и подсъзнателно ги пропускам бащите.
Съветвам те да си търсиш мъж без деца, иначе ще има много да патиш.

# 16
  • Мнения: X
Първо искам да благодаря на дамите с адекватни съвети.
Второ старата публикация не се отнася за този мъж, и би било много добре ако не ги скалъпвате някакви мелодраматични истории, защото просто няма такава драма.
Драмата е проста и описана в публикацията.
Много ми е любопитно, ако мъж беше написал тази публикация за жена с дете от предишен брак какви и щяха да бъдат коментарите.

# 17
  • Мнения: 10 666
Децата са егоисти в най-нормалния смисъл на думата - смятат, че са център на света, стремят се да задоволят приоритетно своите подребности и т.н. Нормално е да искат родителите за себе си, особено при развод и в зависимост как е преминал той, какви са сегашните отношения между родителите и т.н. Имай предвид, че когнитивните им качества са в процес на развитие, което продължава дълги години и те не могат да правят причинно-следствени връзки със сложност, типична за големите хора.

Ти казваш, че супер много се стараеш да се харесаш. Похвално е, че имаш отношение към детето и така трябва да бъде, но не прекаляваш ли с опитите непременно да те хареса? Имай предвид, че децата постоянно тестват граници, за да видят докъде ще им бъде позволено. Възрастните са тези, които поставят и отстояват тези граници. Ако връзката ви с мъжа е пълноценна, развива се добре,  не виждам защо ще се оттегляш защото детето е споделило мнението си. То има право на такова, а вие имате право на собствени решения за живота. Утре тя ще влезе в пубертета - около 10-11г започва този период, ами по тази логика трябва да застанете на челна стойка, за да посрещнете периода на емоционални промени, които предстои.
При нужда потърсете консултация с детски психолог. Не водете детето, а отидете с бащата и вижте какви насоки може да получите.

# 18
  • София
  • Мнения: 15 167
.

Въпреки това, днес ми заяви, че не иска баща ѝ и аз да сме заедно. Честно казано, това леко преля чашата. Ако беше мое дете, не знам дали щях да успея да сдържа нервите си. Супер неприятно ми стана, защото полагам огромни усилия, а накрая получавам това.

Явно нямаш деца и нямаш представа какво е да имаш. Ако беше твое дете, понеже нямаше да си инфантил, нямаше да и обърнеш внимание емоционално, а иначе щеше да и кажеш, че не се говори така, защото е невъзпитано, и че както ти един ден няма да и казваш с кого да е гадже, така и тя сега няма думата, защото това е личен живот и не я касае. Не тя избира с кого да са родителите и.
Нямаш поводи за драми, но се пообразовай, ако трябва посещавай семеен терапевт, който да те научи как да гледаш на нещата и как да реагираш. Като и да те просветли, че децата ревнуват, децата на разведени родители ревнуват понякога повече, или мечтаят родителите да се съберат и прочее. Както и, че децата са често доста гадни и не винаги трябва да чакаш до пубертета, за да ти кажат, че те мразят.

Иначе нямам опит с подобен случай, няма и да имам, защото нямам намерение да се събирам и да живея с някого, за да трябва да се занимавам и с децата му. Иначе на моите 48 е ясно, че повечето мъже,  с които съм имала или имам отношение имат деца. Нула шанс да се запознаваме.

# 19
  • Мнения: 2 243
Детето от друга връзка е доживотен ангажимент и това трябва да е ясно на всеки.
Явно приятелят ти е уикенд татко, но я си представи, че бившата утре реши да споделят родителството. Седемгодишно две седмици в месеца ще скапе всяка романтика плюс училищни занимания, извънкласни и прочие.
Разиграй си в главата и сценария - жените се, имате собствени дете/деца, ревността ще става все по - голяма и дъщерята все по - нетърпима. Плюс финансова част от общия бюджет и то немалка (ако бащата си е на мястото) ще отива за нея.
Аз смятам, че мъжете много по ги бива за пастроци и съм се убедила с очите си, но жените като мащехи са трагедия.
Аз на твое място не бих се занимавала изобщо.

# 20
  • Sofia
  • Мнения: 7 494
Много зависи от характерите и на четирите страни (майка, баща, дете, втора жена), за да бъде успешно едно такова начинание.
Била съм и от двете страни - както дете на разведения баща, така и втората жена на мъж с дете.
Майката не трябва да говори лошо за новата жена. Таткото трябва да е посредник между детето и втората си жена. Детето трябва да е положително настроено (или поне не негативно) към новия човек. И втората жена не трябва да се опитва да замества майката, но в същото време и да се отнася достатъчно добре с детето, без да му е трън в очите.
Сложно е, но не е невъзможно. Има   успели такива семейства.

При нас като цяло не е имало проблеми. Но факт - втората жена никога няма да има отношения с детето на мъжа като майка. Така че по-добре си спести усилията и не се бутай много при детето да се грижиш за него (има си двама родители за целта), но и не му се пречкай.

Последна редакция: вт, 07 яну 2025, 19:25 от Brin de muguet

# 21
  • Мнения: 3 180
Съвсем нормално. Ако пък беше ваше дете, например можеше да изцепи нещо от сорта, че харесва много еди-си-коя-какичка и иска да се премести да живее при нея, вместо при вас. Тогава пак би ви стрелнало право в сърцето и пак бихте усетила всичките си усилия неоценени.

Бих подходила спокойно и с любопитство, на момента: "Така ли? А защо?" Ако я предразположите да поговори още малко, причината може да се окаже съвсем различна от тази, която предполагате.

Не променяйте нищо и в никакъв случай не се престаравайте да постигнете заветното одобрение от това дете. Направете нужното да преработите емоцията и да продължите напред, все едно нищо не е казано. Отношенията ви ще се развиват във времето.
Съгласна. И за въпроса също.
Децата понякога имат добра интуиция, но понякога просто се глезят, търсят внимание, манипулирани са от другия партньор. А и не разбират живота на възрастните. Нямат житейски опит.
Ако мислите за дългосрочна връзка, просто се разбирайте с партньора си и показвайте минимално изискуемото добро поведение към детето. От там нататък, не се престаравайте. Проявявайте разбиране доколкото това не засяга романтичната ви връзка. Сигурно и мъжът иска да има връзка, а не само с детето си да общува. Така че и той може да се опитва да не дава ухо на постоянно менящите се мнения на децата.
Даже аз бих дала съвет да не излизате с детето. Откажете тактично. Без излишни намеци. Предложете нещо интересно в свободното време, когато той не е с детето. Така и приятелят ви ще зажадува да ви види, а и няма да сте виновна на детето за нещо само и само задето дели внимание с вас. Така и детето няма какво да рапортува на другия родител, докато вие всъщност ще заздравявате връзката си.

Последна редакция: вт, 07 яну 2025, 14:17 от Linda*kiss

# 22
  • Мнения: 2 506
Е, преди няколко месеца си лекувала ППБ, ама не били от този мъж, с когото си от две години заедно. А от кого?

# 23
  • Мнения: 3 180
А вие даже правите опити за забременяване. Ясно.

# 24
  • Мнения: 1 434
Трудно е с деца от предишни връзки. Мой приятел не издържа и се раздели с жена, която твърдеше че е голямата му любов, защото не успя да се сработи с детето й. С неговите от предишен брак тя не е имала проблем.

# 25
  • Мнения: 2 506
Тоя те кичи с рога, докато уж дете правите, на теб детето ти е проблем.

# 26
  • София
  • Мнения: 1 260
Ама това същата потребителска ли е, която уж обгрижвала всичко, а партньорът й очаквал да се грижи за детето му като свое? Имаше подобна тема, но те много се нароиха. Ако е така, детето е най- малкия проблем. Но дори да не е същата, детето си е дете. Правилно са те посъветвали да не си мериш ината и силите с него. Ти си възрастната, уж. То ще присъства в живота ти и занапред и ако не ти е по силите или според желанието, отстрани се от конфигурацията.

# 27
  • Мнения: 3 495
Сама казваш, че се стараеш, чак сигурно се и престараваш, а не ти идва спонтанно вниманието към детето и то го усеща. Преструваш се и това те напряга. Чак едва се сдържала да не избухне! Сериозно ли?! От думите на 7-годишно? Признание ли очакваш, благодарност ли, що ли?! Децата са сензитивни, усещат липсата на емпатия, колкото и да лицемерничим. Не го харесваш и то не те харесва, само дето си го казва.

# 28
  • Paris, France
  • Мнения: 17 455
Първо искам да благодаря на дамите с адекватни съвети.
Второ старата публикация не се отнася за този мъж, и би било много добре ако не ги скалъпвате някакви мелодраматични истории, защото просто няма такава драма.
Драмата е проста и описана в публикацията.
Много ми е любопитно, ако мъж беше написал тази публикация за жена с дете от предишен брак какви и щяха да бъдат коментарите.

Ами като ти е любопитно, само от предишната седмица има 2 подобни теми.

https://www.bg-mamma.com/?topic=1726462

https://www.bg-mamma.com/?topic=1728146

Потърси и ника Даскалка и ще намериш филм на ужасите, във който всички участници си мият ръцете, но всеки живее тегоба. Последно главната героиня още нямаше дете, а беше в средата на 40те години. Искаш ли да останеш без собствени деца? Ако да, продължавай да гледаш чуждите и да си косиш нервите.

На нас можеш да ни разказваш каквото искаш за прЕателката с мъжа с дете, но от себе си не можеш да избягаш. В анонимна форум няма значение кой кой е, но последствията от безумното ти поведение ще си ги носиш ти.

Е, преди няколко месеца си лекувала ППБ, ама не били от този мъж, с когото си от две години заедно. А от кого?

Да, нека си отговори на този въпрос. Първо за себе си, второ за да не разнася болести насам натам и трето за да си вземе здравето и живота в ръцете. С един е от две години, а от друг налепва инфекции, но не казва на този, с когото е. Някой може и да я осъди за такива поведение.

Тоя те кичи с рога, докато уж дете правите, на теб детето ти е проблем.


Може, но сега разбирам, че май и тя него. Може би си казва, че той има дете и затова е ОК да ходи с други.

# 29
  • Мнения: 1 374
По начина по който пишеш ли личи , че нямаш опит с деца  и предполагам не си от хората, които децата харесват от раз (разбира се ще е друго като ти си имаш).

Както са ти писали другите, по-добре не се занимавай, а почни начисто с някой, за твое добро. За да съществува мирно такъв тип семейство трябват много много компромиси, житейски опит, емпатия и най-вече родителите на детето да нямат никакви чувства един за друг.

Общи условия

Активация на акаунт