
Разказвам си историята след вече минал период и мисля с доста по трезвен поглед В момента се боря със себе си и какво да правя напред в бъдещето и сякаш изпитвам страхове…
Историята "накратко" – Аз, 40 годишен не съм се женил, нямам деца, от голям град , образован. Родителите ми са се развели, когато съм бил на 1 година. Създали прекрасни втори семейства и буквално съм изгледан от 4ма родителя всеки със своите плюсове и минуси……с това искам да кажа ,че съм ясно запознат със семейната динамика в такива отношения.
И сега тя ….близо 40 годишна разведена с 2 деца( момче на 6 , момиче на 9). Според нейните думи – мъжът и е изневерявал, никаква връзка и комуникация с децата. С две думи …..той си е имал негов си живот и вечер се е прибирал при тях. Според нейните думи в началото – Тя търси човека до нея, родителя за децата и „човек който да се прибира при нас с желание“. Бащата (поне към онзи момент) тотално абдикирал от задължения ( вижда се с децата не повече от 2 дни в месеца).Тя току що започнала нова работа с двоен доход на това което е взимала преди. В общи линии една изплашена за себе си и децата си жена.И аз се заех с това да е вдигна пак във въздуха , да и покажа ,че всъщност любов има и може и да е различна.
Срещаме се с нея близо една година след раздялата им. Аз търпеливо знам на кое място съм и в нито един момент не съм пришпорвал нещата. Оставих е тя да води , тя да се чувства комфортно и аз отстрани само да и показвам ,че съм напълно сериозен в намеренията си за семейство. Та прекарахме 6 месеца в свалки , екскурзии , обяснения в любов , подаръци (купувал съм неща за децата и съм и давал пари за тях без да ги познавам, за да създам в нея усещането ,че може да разчита на мен и ,че няма в нито един момент да кажа „Това е твой проблем“. Обясни ми ,че за деца не е сигурна дали ще иска ( което го приех за напълно нормално все пак има страх в нея и едва ли иска да се окаже с майка на 3 деца затова реших и да си мълча пък и никога не ми е било толкова важно дали ще имам дете или не) Не искала втори път да се жени .ок по принцип и това не ми е толкова важно……….сега като го чета .. Аз идиот ли съм???
През тези първи 6 месеца заедно вече сме се запознали със майки ,баби , бащи , братя сестри (без децата).
След 6те месеца , тя решава да ме запознае с децата, всичко мина повече от перфектно. Децата от ден 1 бяха напълно наясно аз кой съм. Започнахме в началото излизания по цял ден заедно. Преминахме в това да прекарваме по цял уикенд заедно. Стигнахме прекарване на 2 двуседмични почивки на море.
И така след 1 година обща връзка отидохме на един рожден ден на нейно приятелско семейство на което реално ние се показваме пред не знам колко много хора като семейство, но след мероприятието тя не ме покани да се приберем заедно у тях. Не мога да ви опиша какво почувствах в този момент ……..на следващият ден реших ,че това не е нормално и исках да говорим. Обясних ,че не се чувствам добре така , обясних ,че се чувствам като някакъв човек , който плаща за почивките и ако иска да имаме семейство аз не мога да се грижа и да възпитам тези деца през уикенда в хотелите (уточнение ….от ден 1 когато сме заедно с нея или с нея и децата аз плащам абсолютно всичко).Поставих ултиматум или се събираме да живеем заедно или всеки си хваща по пътя.
Започнаха се едни драми , едни чудесии , семейни психолози , разговори с хора и какво ли още не.В крайна сметка се събрахме. (Уточнение: децата ме приемат страхотно , търсят ме и искат да си прекарваме времето заедно, аз ходя у тях , те всички идват при мен) Цялостен период на връзката …..общо 18 месеца .Та се започна нашето семейно съжителство .......Аз си ходя на работа , веднага след това се прибирам , започвам да се занимавам с децата , да и помагам с прането , с храната с всичко каквото се сещам. Карам си децата сутрин на училище , водя си ги по извън класни занимания ,купувам им дрехи , телефони всичко каквото трябва да се прави от един родител.Говоря с тях , играем …в общи линии прибера ли се, целият ми свят започва да е децата и тя .Пътува се по различни дестинации , но усещам ,че изискванията и исканията стават все повече и повече към мен.Към нея отношението е като на влюбен мъж , с всичките му ухажвания , подаръци , изненади ,цветя и каквото още се сети човек , обаче Харченето на пари придобива заплашителни размери, получваме общи доходи над средното и въпреки всичко те не стигат. Обяснвам ,че с това темпо не можем да издържим , че сега тъкмо имаме добри доходи и е хубаво да направим някакъв буфер ….все пак имахме планове за децата да отидат на летни занимания в чужбина , имаме предстоящ разход по закупуване на общо жилище…..и тук вече всичко свърши. Бяхме говорили за жилище в един момент и тя реши ,че време за отлагане няма и трябва да се взима.
Добре всичко готино ,но банката ми отказа потребителския кредит за първоначалната вноска заради лошо ЦКР ( не и бях казал ,че във времето съм имал своите проблеми в живота , не смятах ,че и нужно).Тя се почувства излъгана ,че съм го скрил това от нея и беше ми посочен пътя навън……без обяснения , без право на връщане. Просто от сега за сега да си събера багажа и да се изнеса от тях.
Изминаха повече от 10 месеца от тази раздяла…….минах през всички фази , не ми описва и обяснява какво изпитах, някак разбрах какво изпитват хората при развод и това да те лишат от децата ти (да казвам „децата ми“ защото приех тези деца за мои и това за мен е правилният начин за да работи една такава връзка).
Ясно ми ,че имам огромна вина в тези отношения, ясно ми ,че не очертах никакви граници.Но все се надявах, че тя осъзнава сложността на цялата тази връзка , осъзнава кой в какво положение е ,не исках да съм аз човека ,който да е поставя на място. Не исках да съм и психотерапевт , не исках да съм и майка или нейните приятелки ……очаквах да знае и да може много. Както се искаше и същото от мен.
Наскоро се запознах с жена с дете……..само като си представих пак как минавам през тестове , доказване , финанси ,емоции и накрая някой нещо се събужда сутринта и ме праща да си ходя ….ми казвам го честно избягах с 200.Това да се окаже ,че съм имал всички задължения към деца и после да нямам правото да го видя повече не е за моята психика.Финансово ми ,честно казано също не е много готино ….да работя за някакви пари ,знам че трябва да харча ,но една такава връзка ми вдига харченето по 2 ,по 3 и накрая аз се оказвам не в изходна ами и в минусова позиция , защото просто няма как. В същият момент не мога да кажа на жената отсреща това си е твой проблем , оправяй се ……..след като съм взел това решение да влезна в такива взаимоотношения аз съм поел тази отговорност за нея и за детето/децата/.Но накрая аз съм изцеден……….
Да де ………ама не искам да е така , не искам да бягам , това не ми е природата искам семейство. Обаче се боря …..според психоложката ми , това е моментно…..ама още колко ще е този момент. Осъзнавам ,че ако си налагам ограничения във времето в което живеем съм доникъде.
Та сега въпроса е ……..Какво правим със себе си?
PS Видях колко е дълго всичко , но се опитах да съм максимално съкратен и да погледна нещата отдруга гледна точка , която след близо година мислене може да съм пропуснал.
PS2.Въпроса за събиране някога не стои на дневен ред ......след 3 месеца мацката си намери друг и в момента предполагам лети на крилете на щастието.