Здравейте, преди малко дъщеря ми, която е на 14 години ми каза, че е паднала по дупе на лед. Твърди, че не я боли. Аз обаче се притеснявам, че преди 4 месеца оперирахме за втори път киста на опашката. До момента проблеми нямаше. Дали е възможно след такова падане пак да се появи? Да я водя ли на лекар? Тези кисти са гадни и възстановяването след това е тегаво. В ужас съм. Тя е и с леко наднормено тегло, което не прави ситуацията по-лека.
- Публикувана: 18 фев. 2025, 08:26 ч.
- Последно мнение: 18 фев. 2025, 13:58 ч.
Падане
То следобед не знам какво ще се види, освен, че е натъртено. Няма как хирургът да предскаже дали ще се възобнови кистата, а е още рано да има признаци.
По принцип не ми се струва да е логичен подобен механизъм на случване на нещата, тя кистата, поне както ми обясниха на мен, понеже и аз съм рязана три пъти, са клетки, които са на място, където не им е работа да бъдат. Примерно може да има косми вътре, хирургът тогава ми каза, че можело и зъби да има, което не знам дали е вярно, или се будалкаше, но предпочитам да не научавам. И съответно мястото се възпалява и започва да набира гной.
Ако са изрязали цялата торбичка на кистата, или ако са изрязали добре тези дефектни клетки от вътрешността й, не би трябвало да има какво да се възпали при евентуален удар. Моите три операции бяха в рамките на десетина дни преди 20 години и половина (наложиха се три, понеже все не я доизчистваха добре, първите две бяха без никаква упойка). Не съм ходила после да ми махат и самата торбичка на кистата, докторът каза, че ако не ми прави проблеми, няма да я закачаме, понеже доколкото помня, се прави с пълна упойка. Оттогава насам и съм се удряла, и съм носила стегнати дънки, и в един период пътувах по две денонощия с автобус всеки месец във всевъзможни пози, демек травми да искаш, а от десет години работя седнала по осем часа на ден. Не съм имала рецидив. Разбирам притеснението ти, Боже, колко беше гаден тоя период, когато ме рязаха... Но дишай, всичко е наред.
По принцип не ми се струва да е логичен подобен механизъм на случване на нещата, тя кистата, поне както ми обясниха на мен, понеже и аз съм рязана три пъти, са клетки, които са на място, където не им е работа да бъдат. Примерно може да има косми вътре, хирургът тогава ми каза, че можело и зъби да има, което не знам дали е вярно, или се будалкаше, но предпочитам да не научавам. И съответно мястото се възпалява и започва да набира гной.
Ако са изрязали цялата торбичка на кистата, или ако са изрязали добре тези дефектни клетки от вътрешността й, не би трябвало да има какво да се възпали при евентуален удар. Моите три операции бяха в рамките на десетина дни преди 20 години и половина (наложиха се три, понеже все не я доизчистваха добре, първите две бяха без никаква упойка). Не съм ходила после да ми махат и самата торбичка на кистата, докторът каза, че ако не ми прави проблеми, няма да я закачаме, понеже доколкото помня, се прави с пълна упойка. Оттогава насам и съм се удряла, и съм носила стегнати дънки, и в един период пътувах по две денонощия с автобус всеки месец във всевъзможни пози, демек травми да искаш, а от десет години работя седнала по осем часа на ден. Не съм имала рецидив. Разбирам притеснението ти, Боже, колко беше гаден тоя период, когато ме рязаха... Но дишай, всичко е наред.
Благодаря! Надявам се и аз, но за всеки случаи. А тя е за бой направо - да тръгне с маратонки в леда🤯🤯🤯
Ходихме. Няма външни поражения поне. Само едно място, на което е бил дренажа и зарастна по-трудно и остана по-твърдо. Там кожата все се цепва, та доктора каза - там с Цикатридина.
Ходихме. Няма външни поражения поне. Само едно място, на което е бил дренажа и зарастна по-трудно и остана по-твърдо. Там кожата все се цепва, та доктора каза - там с Цикатридина.