"Излъгаха ме" - Стар народен майтап, който си се оказа истина или ...?

Не, бе, ако имаш и деца, и професия, трябва поне слугуване да няма, затова е. Така е зададена темата.

Аз преди като бях сама с детето и си развивах сама бизнеса - имах чистачка и с доставка на храна го изхранвах основно. Ежедневно метене (имахме и куче) и пране беше само.

Е като си сама с дете по-малко ли ще готвиш или чистиш?На това дете кой ще му чисти и готви?Или ще живее в кочина и ще я кара на fast food? Мъжа също има професия,също се грижи за мъжките неща.Сега ако е някой пълен лентяй,който не работи и виси на дивана съм съгласен,съгласен съм и ако му остава свободно време и вместо да помага в къщи ходи да пие бира. В една двойка с брак или без тези неща се вършат и от двамата без да се смята непрекъснато кой колко чисти,готви,пере и т.н . То така или иначе и сам човек го прави това.   Angel не,че нещо обаче хората,които могат да си позволят чистачка и непрекъснато поръчка на храна са много малко,а жените,които са сами с дете и се издържат изцяло сами от заплата още по-малко могат да си го позволят. Преценя се според възможностите независимо дали си сам или сте двойка.Не става с тръшкане не искам,не мога,искам това и онова ако няма такава възможност да не говорим за в момента с тази инфлация и цени.

Скоро се запознах с една интересна теория за щастлив живот. Според тази теория всеки човек има 5 основополагащи взаимотношения, които са неговата ценност.
Те са: Своето Аз, Съпруг, Работа, Деца, Родители. От тяхната подредба зависи колко сме щастливи в живота.
Което означава следното:
На първо място сме ние. Нашето тяло, здраве, хоби, времето за красота и срещи с приятели трябва да е обгрижено за да имаме сила и да чувстваме нашето лично щастие от живота.
Факт е, че когато започнах да си изпълнявам малките желания, за които преди си казвах, че несега е времето започнах да бъда по-щастлива, по-добър служител, съпруга, дъщеря, приятелка.
2. Тук според вътрешната ценност може да се нареди едно от "половинка, работа". Ако личността е кариерно ориентирана -  тук седи работата. Ако държи на семейството трябва да е половинката. Защото ако се сложат децата, взаимоотношенията между родителите може да пострада. Т.е. ако не се отделя достатъчно време само за любимият човек, той може да си пробва късмета другаде. Следват децата и родителите/свекъри, които естествено при един зрял човек със собствено семейство отпадат на задна, пета, позиция.
Аз например след себе си, сложих моят мъж, след това работа и накрая деца и родители.
ММ обаче въпреки че ме обича, е кариерно насочен и държи работата си на второ място преди мен. Така напр. трябва да вляза в болница и да се разболея зле, за да си вземе отпуска и да е до мен.
Но ако поискам да отидем някъде за почивка, той ще се съобрази с работата си, защото въпреки, че е началник, не може да отсъства когато си поиска.
В момента напр. понеже да имаме дете е наша, цел, той и аз можем временно да направим разместване, стараейки да постигнем целта си -деца.
От както съм наясно с тази теория, съм далеч по-спокойна и разбираща с ММ. Защото преди се ядосвах, че играе игри на телефона си у дома, въпреки че отделяше едва около час. Сега ми е ясно, че това си е неговото време за релакс и почивка. Аз отивам и си пускам телевизора, слушам музика и пия чай, като точно така си възстановявам силите. Без драми.
Второ, което е важно - винаги във всяко едно партньорство аз говоря с партньора си - какво ще търсим еди от друг - секс или повече? Обръщам внимание на неговите ценности, които трябва да съвпадат с моите.
Така, и само така, не са ме лъгали. Имала съм връзки за секс. После имах и хубаво партньорство, което доведе до брак, защото и двамата така си представяхме семейният живот - брак, деца....
Знаех неговите недостатъци, и той знаеше моите. Няма лъжа, няма измама, но това което знаехме и двамата - какво искаме от живота.
Е, понякога не всеки знае какво от живота си.... От където идват и проблемите...

Аз обичам да готвя,да изпробвам нови рецепти,да правя торти и сладкиши...
Мъжът ми също готви,но само елементарни неща-например да изпече пиле,да свари спагети,да направи омлет или салата..
Но сутрин винаги той става първи и прави кафе.

За чистенето-прахосмукачка робот,парочистачка.
за миенето на чинии-съдомиялна машина
за прането-пералняи сушилня или такава с програми за сушене

За прозорците-понеже и двамата мразим тази работа,намерихме една жена,която идва и чисти всички прозорци-за 25лв.

Имаме правило вкъщи-всяко нещо след като се използва се връща на място.
Не отлагаме днешната работа за утре.
За да се поддържа ред и чистота и да не се натрупва много домакинска работа.

Мъжът ми обича да пазарува,да се занимава с детето,коси тревата,чисти двора,разхожда кучетата...и сам си подрежда неговите вещи-дрехи,обувки,книги,инструменти...

Като живеех сама, готвех и чистех сама. Като живея с мъж, готвим, чистим и си гледаме детето двамата.

Ами то си е така и всичко е изключително просто.Другото е мързел бил то от мъжа или жената  и чувството,че някой е длъжен да им чисти,готви,сервира и т.н общо взето лапешка работа. Готви се и се чисти на децата и то дори до определена възраст,след която малко по малко родителя трябва да започне да ги учи да си подреждат,да си измият чинията и т.н за да не плачат после как нямало кой да чисти и готви. Това са супер елементарни неща как може да са проблем за голям човек не знам.

Никой не ме е лъгал. Аз сама се излъгах и колкото и да е удобно да хвърляме вината върху мъжете, не е особено градивно. Затова си признавам, че вината си е само моя, изкарала съм много време в мислене как точно съм се накиснала и най-вече как да не допускам същите тъпотии.
Засега успявам във втората си връзка, макар понякога да стъпвам накриво.

Заедно сме вече над 33 години, семейни малко под 25. Мисля, че сме с хармоничен брак, защото се допълваме един друг, никога не сме имали скандал, отгледахме и изучихме дете, което вече си е поело по пътя, все още не можем един без друг и правим редовен секс, на една вълна сме почти за всички важни неща.
А защо е така ли?
Ми най-напред късмет да се срещнем точните хора в точното време. После вече и добър избор (ако не се бяхме срещнали и да се избира, все тая, ако няма какво). Когато се взехме бяхме равни по възпитание, богатство (по-точно бедност), образование, ценности, религия и религиозност, местожителство. И на тази база постигнахме и единство на цели и амбиции. Когато се налага всеки прави компромиси, но не се чувства минат и прецакан от това. Никога не сме се ревнували или ограничавали в излизания и контакти. Равно сме допринасяли и за детето, и за дома, и за финансите... Ми това е то - да се намери точният човек и после да не живееш с мисълта, че са те излъгали и се минаваш нещо, ако случайно даваш повече. А впрочем то това с даването е като махало в дългосрочен план - ту единият дава повече, ту другият.

П.П. Сега дочетох до края и май темата е само за битовизми??? Кой чистел, кой не чистел? Е, няма да се трия, толкова съм писала

Чувството за минаване идва ако единият само присъства и консумира,а другият непрекъснато се раздава.Общо взето ако единият е абсолютен егоист.Ако обичаш някого ще ти доставя удоволствие да направиш нещо хубаво за него и да го зарадваш,което ще важи и за човека насреща.

Битовите неща ги прави този, който свари - да е свободен в момента, да има сили, желание и т.н. Това е. Не се прецакваме един друг.

И аз мислех, че идеята е как се постигат стабилни отношения и хармония, а не в това как си мием чиниите. Ако е това, явно съм в погрешната тема, защото вкъщи имаме пералня, сушилня, миялна прахосмукачка робот, електрически моп.
Ако още отначало се подхожда в стил, че той ще я излъже да му готви супа, а тя ще го излъже да мие прозорците, хармония трудно ще се постигне. Дребните сметки и страхът да не се прецакаме не помага.

Ами те на повечето млади принцеси това им е проблема.От къде на къде ще направи обяд за семейството си..да не е слугиня......

Съгласна съм с последните твърдения.
Майка ми е учила че не трябва да се шета в присъствието на мъжа, за да не те третира като слугиня.
А ако трябва да домакинстваш в негово присъствие, задължително го включваш и него в процеса.
От друга страна аз сама се улавям, че искам да му е чисто и приятно у дома и затова, тъй като работя у дома, е имало дни, когато претупвам работните ангажименти за да почистя преди да се прибере и после например да се разходим или да играем заедно, а защо не и нещо повече 😀
Но пък има и дни, когато не съм ошетала, а той не ми е мрънкал, че  сега излизам с приятелки вместо да пусна пералнята или прахосмукачката. Ако го дразни - той го прави, ако не го дразни си гледа кефа.

Темата не е за принцесите, а за принцовете.