Да не се живее с караници и скандали, да има мир и спокойствие. На мен това ама на 100% ми стига.
- Публикувана: 21 фев. 2022, 05:06 ч.
- Последно мнение: 7 март 2022, 02:28 ч.
"Излъгаха ме" - Стар народен майтап, който си се оказа истина или ...?
Децата са изпитание за нервите на родителите, а оттам и за връзката 
И друг съм споделяла.Женени сме повече от 20 години.
Имаме 1 дъщеря.
Бракът ни е успешен,щастливи сме заедно,тръпката не е изчезнала.
Според мен е така,защото сме от една и съща социална среда,имаме еднакъв манталитет и ценности.Имаме и еднакво образование-учихме заедно.Гледаме в една посока...
Как така ще ме,, излъже,, някой.Не се влюбвам и не се доверявам лесно.Не търпя грубо отношение и ако не ми е комфортно с гаджето-зарязвах го.Млада бях,разглезена и все с рогата напред....
Никога не съм бързала да се обвързвам сериозно, преди да опозная човека.Нито пък да прибирам някого в жилището си,бях предпазлива,защото живеех сама.
С мъжа ми бяхме гаджета 1 година,но не сме живяли заедно.
На втората година ми предложи брак .Живяхме заедно 6 месеца и през това време организирахме сватбата.
Естествено навсякъде има проблеми-при нас бебето не се получаваше,много сме страдали заради това.
Но сега имаме дъщеря.
Раждането на детето ни сплоти още повече.
Но то беше много желано и много чакано.
Имаме 1 дъщеря.
Бракът ни е успешен,щастливи сме заедно,тръпката не е изчезнала.
Според мен е така,защото сме от една и съща социална среда,имаме еднакъв манталитет и ценности.Имаме и еднакво образование-учихме заедно.Гледаме в една посока...
Как така ще ме,, излъже,, някой.Не се влюбвам и не се доверявам лесно.Не търпя грубо отношение и ако не ми е комфортно с гаджето-зарязвах го.Млада бях,разглезена и все с рогата напред....
Никога не съм бързала да се обвързвам сериозно, преди да опозная човека.Нито пък да прибирам някого в жилището си,бях предпазлива,защото живеех сама.
С мъжа ми бяхме гаджета 1 година,но не сме живяли заедно.
На втората година ми предложи брак .Живяхме заедно 6 месеца и през това време организирахме сватбата.
Естествено навсякъде има проблеми-при нас бебето не се получаваше,много сме страдали заради това.
Но сега имаме дъщеря.
Раждането на детето ни сплоти още повече.
Но то беше много желано и много чакано.
Интересна темичка, очаквам да се заформи дискусия.На първо място научих се да обичам себе си.Казвам в прав текст какво искам без недомлъвки ,очаквайки той да се сети.Баланс не може без него.Изключително важен.Бяхме на почивка в Доминикана разходихме се с катамаран до остров Саона на връщане ни извозиха с моторни лодки ,целта беше да видим морски звезди на мястото където е сниман карибски пирати.Та като се качиха хората на лодката повечет оседнаха от едната страна и тя видимо се наклони.Като се яви капитана набързо ни размести и каза че няма как да пътува с тази не балансирана лодка,която има реален шанс да потъне.Случката е пред очите ми ,почти всеки ден се сещам,минаха около 3 години.Та така баланс.
Женена съм 19 години, това ми е втори брак, та много добре знаех какво е съжителство с мъж, битовизми, пари и т.н. За мен най важното беше да не си правя илюзии, че всичко ще е е по мед и масло и че мъжа ми никога няма да ме разочарова. Щото като влезеш в една връзка с големи очаквания, претенции, капризи и общо взето розови очила, то много бързо се разочароваш. Ключът е допустими компромиси от двете страни и много много без сериозни разговори " за нас". Взаимност и компромиси, това за мен са двата най важни фактори за успешна връзка. И най важното - каквото даваш, това получаваш
Един път се "излъгах" от външността и повече това не се повтори.След това търсих конкретни качества.
За да не те ''излъже" някой,разбрах,че трябва да мислиш и наблюдаваш.Не да се нахвърлиш,защото изглежда добре.В повечето случаи такива мъже са женкари.
След това преди да навлезна във връзка известно време наблюдавах как се държи човека от който се интересувам.Изпитвах търпението им,реакциите им в различни ситуации,държанието.Опитвах се да разбера възгледите им .И наблюдавах с месеци.
Направих същото и със съпруга ми 😁 мъчих го 6 месеца.И не съжалявам за избора си..
Вече сме женени от 9 години и сме страшен тандем.Успяхме заедно да си направим дом и си имаме две прекрасни деца.
Всичко е по равно-домакински задължения,готвене,гледане на децата,финанси..Разбира се не всичко е розово,но тези периоди отшумяват много бързо при нас.Най-важното е,че се чувствам свободна.
Не влизаме никък в рамките на обществото ни.Радвам се,че и той е далеч от етническото мислене и държание на повечето такива мъже,защото и аз не попадам в графата на "такива жени"
С напредването на годините все повече се разбираме.Това ми беше мечтата..Да имам семейство,което живее в хармония и спокойствие.
За да не те ''излъже" някой,разбрах,че трябва да мислиш и наблюдаваш.Не да се нахвърлиш,защото изглежда добре.В повечето случаи такива мъже са женкари.
След това преди да навлезна във връзка известно време наблюдавах как се държи човека от който се интересувам.Изпитвах търпението им,реакциите им в различни ситуации,държанието.Опитвах се да разбера възгледите им .И наблюдавах с месеци.
Направих същото и със съпруга ми 😁 мъчих го 6 месеца.И не съжалявам за избора си..
Вече сме женени от 9 години и сме страшен тандем.Успяхме заедно да си направим дом и си имаме две прекрасни деца.
Всичко е по равно-домакински задължения,готвене,гледане на децата,финанси..Разбира се не всичко е розово,но тези периоди отшумяват много бързо при нас.Най-важното е,че се чувствам свободна.
Не влизаме никък в рамките на обществото ни.Радвам се,че и той е далеч от етническото мислене и държание на повечето такива мъже,защото и аз не попадам в графата на "такива жени"
С напредването на годините все повече се разбираме.Това ми беше мечтата..Да имам семейство,което живее в хармония и спокойствие.
Определено ще следя. Аз съм много мързелива за домашна работа, мъжът ми също. Той често готви, но чинии, пране, чистене е основно за мен и това не ми понася. Признавам си, минава ми през ума развод по този повод.
Обичаме се и се разбираме, но това със задълженията си е бракоубиец. Детето е малко, цапа наред, не се карам, обяснявам, но е рано за видими резултати.
Обичаме се и се разбираме, но това със задълженията си е бракоубиец. Детето е малко, цапа наред, не се карам, обяснявам, но е рано за видими резултати.
Определено ще следя. Аз съм много мързелива за домашна работа, мъжът ми също. Той често готви, но чинии, пране, чистене е основно за мен и това не ми понася. Признавам си, минава ми през ума развод по този повод.
Обичаме се и се разбираме, но това със задълженията си е бракоубиец. Детето е малко, цапа наред, не се карам, обяснявам, но е рано за видими резултати.
Обичаме се и се разбираме, но това със задълженията си е бракоубиец. Детето е малко, цапа наред, не се карам, обяснявам, но е рано за видими резултати.
Как вас не ви "излъгаха"?
След като ме излъгаха буквално.
След брак с изцяло лъжливо представяне, отношения и тн. и близане на рани и възстановяване няколко години, мнооого сериозно поставях всеки под лупа и при най-малката индикация, че нещо се преправя или не ми е ок, прекъсвах отношения и си давах дума, че няма да правя компромиси с нищо в себе си, ако ще й да си остана сама. И след това го срещнах и разбрах, че е трябвало да преживея всичко преди това, за да мога да оценя това, което сега имам.
Не слугувам, той се грижи за пазаруване, готвене и като цяло за организацията на реда, аз поддържам организацията, прането и чистотата, като периодично викам и чистачка. Не сме коментирали, че така трябва да бъде, случи се естествено. Аз никога не съм била домакиня и не си падам по готвенето, защото не ям готвено, той пък харесва да се грижи за мен и дома и го прави с удоволствие.
Като цяло той е много по-деен и върши за секунди всичко като тасманийски дявол, а аз само го "юркам" в правилната посока..))
Истината е, че с него имам пълната свобода да бъда себе си с всичките си женски състояния, и той ме приема във всяко едно от тях безусловно и без опити да ме променя или корегира.
За мен това е формулата - пълно приемане и взаимно желание за напасване. И изговаряне на всяка една ситуация, в която другия не се е почувствал добре.
След като ме излъгаха буквално.
След брак с изцяло лъжливо представяне, отношения и тн. и близане на рани и възстановяване няколко години, мнооого сериозно поставях всеки под лупа и при най-малката индикация, че нещо се преправя или не ми е ок, прекъсвах отношения и си давах дума, че няма да правя компромиси с нищо в себе си, ако ще й да си остана сама. И след това го срещнах и разбрах, че е трябвало да преживея всичко преди това, за да мога да оценя това, което сега имам.
Не слугувам, той се грижи за пазаруване, готвене и като цяло за организацията на реда, аз поддържам организацията, прането и чистотата, като периодично викам и чистачка. Не сме коментирали, че така трябва да бъде, случи се естествено. Аз никога не съм била домакиня и не си падам по готвенето, защото не ям готвено, той пък харесва да се грижи за мен и дома и го прави с удоволствие.
Като цяло той е много по-деен и върши за секунди всичко като тасманийски дявол, а аз само го "юркам" в правилната посока..))
Истината е, че с него имам пълната свобода да бъда себе си с всичките си женски състояния, и той ме приема във всяко едно от тях безусловно и без опити да ме променя или корегира.
За мен това е формулата - пълно приемане и взаимно желание за напасване. И изговаряне на всяка една ситуация, в която другия не се е почувствал добре.
Мен ми е интересно толкова ли са изнежени вече хората, че ги мързи да си приготвят храна и да си изчистят за да не живеят в кочина...че и жени. Но въпросът ми е като сте сами кой ви готви и чисти? Понеже дали се готви за 1 или 2ма няма голяма разлика та връзката и мъжа само с готвене и чистене ли се свързва, че и мислила за развод участничка по-горе..... Вие май искате на вас някой да ви чисти, готви, пере, издържа....това при мама ще го получите. Та не виждам разлика в готвене и чистене за 1 или 2ма човека...