За "социализацията", възпитанието, дисциплината...Един алтернативен поглед....

Много ми беше интересно това, което си написала. 
Имам само 1 въпрос - за колко деца максимално се грижи 1 учителка? И само 1 в група ли е или са няколко?

Amarena, благодаря за прекрасното заглавие на темата   


teo, благодаря за вниманието  - дали всички не сме в огледалния свят  - проекция на мислите и емоциите ни ? Помисли, ще се радвам да чуя мнението ти...

На кратичко това е моето /и на съпруга ми/ верую:

"Най-важното за учителя е неговото разбиране за живота и света (мироглед). Вдъхновението, което струи вътрешно и непрекъснато към учителя от неговия светоглед се пренася и в душевното устройство на поверените му деца."
д-р Рудолф Щайнер

Кой е д-р Р. Щайнер -  http://www.aobg.org/steiner/, в нета има доста материали, които могат да се прочетат; едно от нещата, до които стигаме е антропософията....

Лично аз се чувствам в положението на Ученик /дано да се разбере правилно/ - чета, търся и пречупвам през собствения си мироглед; затова и идеята е "обучение" и за родителите... От всекиго може да се научи по нещичко  - а и във форума открих човек, от който мога много да  науча   

Много ми хареса това, което eli_c описва /за съжаление в нашия провинциален град е само мечта - засега  / Вариантът за момента при нас е бавачка  /аз съм практикуващ юрист/ - една много специална жена    /занимавала се е и с йога/, която обичам и която прави нещата с Любов...

Поздрав за всяко "Wild Child", което живее във всеки един от нас:

http://youtube.com/watch?v=k_LCcAXr0ZU

заложено е и още как? Я опитай един темерут по рождение да го социализираш! 

Пък аз, племенника, щерката и т.н - к'ви се социални 

Не знам дали градината е важен елемент в социализацията или не - ще дам няколко противоречиви примера.
1. Започвам със себе си - не съм ходила на градина. Отглеждаха ни / мен, сесетра ми и братовчед ми / на смени баба, дядо и майка ми, както се случи. В училище ми беше трудно да се впиша в средата и да намеря място сред съучениците си. В университета се запознах и сприятелих с две невероятни близначки / благодарна съм на съдбата /, които просто бяха "душата на компанията" - атрактивни, контактни ... Е, те ме поразчупиха малко ... В последствие главна дума имаше работата ми - наложи ми се да комуникирам с много хора и да се науча да бъда социална ... Сега се чувствам добре в обществото, не като страничен наблюдател ...
2. Моят малък син винаги е бил усмихнато, весело и комуниативно дете. Свикна с детската градина почти веднага, с кратък адаптивен период. Сякаш това си му е в кръвта - да общува. Не мисля, че детската градина би изиграла някаква съществена роля в тази страна от характера му.
3. Имам приятелка, която гледаше до 2.5 години детето си неотлъчно сама в къщи / и с баща му /. Детето израсна един малък дивак, който не комуникираше с други хора. Говориш му - той не отговаря. Общуваше само с родителите си и сестра си. Тръгна на градина с много трудности / меко казано /. Повече от месец беше живо бедствие - рев, легнал на земята в занималнята, отказваше да се храни, да пие ... С триста зора свикна, уж ... Пак е най-трудното дете в групичката, но има коренна разлика в него.

Не искам да правя изводи...
И все пак... както казват в една реклама  всичко е от значение ...

Разбира се, че всичко е от значение. Точно за това съм написала тази мисъл, отдолу в подписа си, защото поне за мен е водеща в отглеждането на детето ми.
Diva, имах съвсем същия проблем като теб, преди време. Дали на държавна градина, на частна ли,  или детегладачка. Финансова възможност имаме. Вариантът аз да си я гледам, въобще не съм го мислила, поради съображенията на Арт мама, мнението ми напълно съвпада с нейното, затова няма да ги повтарям. Поради същите, и други причини, не наех гледачка. Найстина добра детегледачка се намира трудно и за мен лично (много съм взискателна) е мисия невъзможна. Ако не намеря точния човек, и подложа детето на различни опити, с различни хора, със сигурност бих му нанесла много по-големи травми. Мъжът ми беше категорично против частната градина, защото не искал да й внушаваме мисълта, че е нещо повече от другите деца, заради малко по-големите ни финансови възможности. Нещо от този род. Аз много се чудих, но наблизо нямаме ЧДГ, повечето ги карат с автобусчета, а на 3г., да я пусна сама да пътува без мен, абсурд. И да я карам толкова далеч, също. За щастие, наблизо имаме много хубава ДГ. Много мислих, проучих, разпитвах и я записах там. Много съм доволна. В нашата група никое дете не го карат да яде насила, за тъмните стай - без коментар (и аз съм ходила на градина, нито съм чула, нито видяла такова нещо), учителките са много мили и усмихнати, внимателни и т.н. Отговарят на веруюто за учителя, на Алиса и съпруга й. Разнообразните занимания, който им предлагат там, никога не бих могла да и ги осигуря, нито аз, нито някоя бавачка. Ходи на танци, английски, театрална работилница. Имат театър, редовно. Освен това аз не съм педагог и нямам необходимите знания и опит, за да се занимавам с нея, въпреки огромната ми любов и майчинския си инстинкт. Всичко това, плюс това, което съм написала в първия си постинг за социализацията (тази дума, ако я употребя още веднъж, и аз ще я намразя), мисля, че обяснява позицията ми по въпроса. Стана много дълго, спирам, въпреки, че мога да пиша още много дълго.
Алиса, здравей.      
За огледалния свят: Въпросът ти е много интересен, сложен и философски и много ми хареса. Ще си помисля с удоволствие. Обаче вие, ми дадохте толкова теми за размисъл, че по едно време се улових, че само седя и мисля, мисля и седя, а никаква работа не върша. Затова ще отида да свърша все пак нещо. 
Еи, такива работи.