Кралски работи и клюки- март 2022

Олимпия (ок. 375-316 г. пр. н. е.) е амбициозна и безмилостна владетелка на древна Гърция. Тя е дъщеря на Неоптолем I, цар на Епир, съпруга на Филип II, който управлявал Македония и майка на Александър Велики, който завладява територията от Гърция до Северозападна Индия и създава едно от най-големите царства на своето време. Олимпия също е майка на Клеопатра, царица на Епир.
Ранен живот
Олимпия е родена около 375 г. пр. н. е., дъщеря на Неоптолем I от Епир, гръцки цар и неизвестна майка. Тя е от влиятелно семейство в Древна Гърция, което е считало, че произлиза от гръцкия герой Ахил - главния герой на Омировата Илиада. Олимпия е известна и с няколко други имена: Поликсена, Миртале и Стратоника. Историците смятат, че тя е избрала името Олимпия, за да отпразнува победата на съпруга си на Олимпиадата.

Олимпия е имала мистични умения, наследени от старинни религиозни вярвания. Изпитвали са страхопочитание от нея, заради способността и да се справя със змии по време на религиозни церемонии. Някои учени смятат, че тя е принадлежала към Дионисиевия култ - група, която е почитала бога на виното, плодородието и религиозния екстаз.

Олимпия е омъжена за Филип II - цар на Македония, като политически съюз, организиран от баща й Неоптолем, който управлява гръцката империя Епир. От брака им има две деца - Александър и Клеопатра, с разлика от около две години. По-късно Олимпия твърди, че Александър всъщност е син на Зевс. Като майка на наследниците, Олимпия е била с много силни позиции в двора.
След като двамата са били женени за около 20 години, Филип се жени повторно, за млада жена от благороден произход на име Клеопатра и се отчуждава от Александър и Олимпия, които са изгонени в Молосия, при брат и. Те се връщат обратно след сдобряването на Филип и Олимпия, но усещайки се застрашени от полубрата на Александър – Филип Аридейски, те се опитват да го елиминират.
Впоследствие е уреден бракът на дъщерята на Олимпия - Клеопатра с един от братята на Олимпия. На тази сватба Филип Македонски е убит. Твърди се, че Олимпия и Александър стоят зад убийството на съпруга й, но дали това е вярно или не е спорно.

След смъртта на Филип и възкачването на престола на техния син Александър, Олимпия упражнява голямо влияние и власт. Твърди се също, че Олимпия е убила съпругата на Филип – по-младата Клеопатра, нейните две деца, както и други нейни роднини.
Александър често е отсъствал и по време на неговите отсъствия Олимпия е поела силна роля в защитата на интересите на сина си. Александър  е оставил своя генерал Антипатър като регент на Македония, но Антипатър и Олимпия са били в чести сблъсъци, заради което тя се оттегля и се връща в Молосия, където е дъщеря и. В крайна сметка обаче силата на Антипатър отслабва и Олимпия отново се завръща в Македония. По време на управлението си Александър разширява териториите на царството си, като завладява територии от Гърция до Северозападна Индия. Военните му умения са безпрецедентни. В рамките на няколко години той успява да завладее Персийската империя и прави планове за по-нататъшни нашествия в Азия, когато се разболява и умира през 323 г. пр. н. е.


    

Императрица Теодора (около 497 г. от 28 юни 548 г.), съпругата на император Юстиниан I, се смята за най-могъщата жена във византийската история. Поради своята интелигентност и политически познания, тя е най-влиятелният съветник на Юстиниан и използва влиянието си за насърчаване на религиозни и социални политики в съответствие с нейните интереси. Тя значително е разширила правата на жените.

Малко се знае за ранните й години. Според историка Прокопий, баща й Акакиос е бил пазач на мечки на хиподрума в Константинопол, където са се провеждали състезания с карети и други забавления.
Майка й се омъжва отново и Теодора започва да работи на сцената като мим с по-голямата сестра Комитона, като впоследствие става актриса и предлага забавления за публиката. Извън сцената тя е известна с много любовници и участие в бурни партита.

Когато Юстиниан я среща (поводът за срещата е неизвестен), той е привлечен от нейната красота и интелигентност и я прави своя любовница, след което се жени за нея през 525 г. Поради неподходящия й произход се изисква специален декрет, за да се признае брака.
Чичото и регент на Юстиниан, император Юстин I, умира на 1 август 527 г., датата, на която обикновено се смята, че е започнало управлението на Юстиниан, но съвременните учени смятат, че той всъщност поема управлението още през 518 г. когато Юстиниан заема трона, а Теодора става императрица.

Теодора упражнява значително влияние и заради нейната интелигентност и непогрешима политическа чувствителност мнозина смятат, че тя, вместо Юстиниан, е управлявала византийците. Името й се появява в почти всеки закон, приет през този период и тя приема чуждестранни пратеници и кореспондира с чужди владетели, роли, обикновено поемани от владетеля.
Нейното влияние в политическите дела е видно от въстанието в Никея от януари 532 г., в което участват сините и зелените, две политически фракции в Константинопол, които провеждат състезания с карети, битки и представления на Хиподрума и които са придобили значителна политическа власт. Сините и Зелените решават да се обединят и да въстанат, като сложат своя владетел на трона.
Въстанието започва на 13 януари, когато са организирани надбягвания с карети, а преди края на деня много обществени сгради са опожарени. Юстиниан не успява да овладее бунта и повечето от съветниците му го убеждават да избяга, като подготвят кораб, с който той и Теодора да бъдат отведени на безопасно място.
На заседание на императорския съвет на 18 януари Теодора присъства и според Робърт Браунинг, "Юстиниан и Теодора", прави следното изказване:

„Дали една жена трябва да дава пример на мъжете не е днес въпросът… Мисля, че бягството, дори и да ни изведе в безопасност, не е в наш интерес. Всички сме смъртни. Но императорът да е изгнаник, това не мога да понеса."
Тя предлага да се направи опит за потушаване на бунта. След обсъждане и решение на съвета, Велизарий, един от пълководците на съпруга й, в крайна сметка успява да затвори бунтовниците в хиподрума, където те биват избити.
Теодора е християнка монофизит и вярва, че природата на Исус Христос е чисто божествена, докато съпругът й отразява ортодоксалното християнство, което вярва, че природата на Исус е едновременно човешка и божествена. Някои коментатори, включително Прокопий, твърдят, че различията им са по-скоро фикция, отколкото реалност, вероятно за да предпазят църквата от твърде много власт.

Тя е известна като защитник на членовете на монофизитската фракция, когато са били обвинени в ерес и им е помагала да се укриват.

Теодора умира през 548 г., вероятно от рак или гангрена. След смъртта и се вижда колко важна е тя във византийския политически живот: малко значими закони са приети в периода между нейната смърт и 565 г., когато умира Юстиниан.

Теодора е родила дъщеря или преди да срещне Юстиниан, или в началото на брака, но детето не живее дълго. Други деца те нямат.
Чрез връзката си със съпруга си, който я третира като свой равностоен партньор, Теодора оказва голямо влияние върху политическите решения на империята. Юстиниан пише, че се е консултирал с нея за закони и редица реформи, предназначени да сложат край на корупцията в държавата.

На нея се приписват и много други реформи, включително разширяване на правата на жените при развод, забрана на принудителната проституция, даване на някои права на настойничество над децата им и забрана на убийството на жена, която е извършила прелюбодеяние. Тя затваря публичните домове и създава манастири, където бившите проститутки могат да се издържат.

 

Кралица Шарлот (родена София Шарлот Мекленбург-Стрелиц) е кралица на Англия от 1761-1818 г. Съпругът й, крал Джордж III, страда от психично заболяване и Шарлот е  негов настойник до смъртта си. Шарлот е известна и със смесения си произход, тъй като е имала африкански черти и цвят на кожата и се счита, че предците и са от тази раса.

София Шарлот Мекленбург-Стрелиц е родена през 1744 г., осмото дете на херцог Карл Лудвиг Фредерик Мекленбург и съпругата му, принцеса Елизабет Албертин Саксония-Хилдбургхаузен, в семейния замък в Миров, Германия. Подобно на други млади дами в нейните среди, Шарлот е обучавана у дома от частни преподаватели.

Шарлот е обучавана на основите на езика, музиката и изкуството, но голяма част от образованието й е насочено към домакинството, като подготовка за бъдещето като съпруга и майка. Шарлот и нейните братя и сестри също са обучени по религиозни въпроси от свещеник, който живее със семейството.

Когато Шарлот е на седемнадесет, тя е изпратена от Германия да се омъжи за Джордж III, пет години по-възрастен. Джордж се е възкачил на трона след смъртта на баща си Джордж II и все още не е бил женен.

Въпреки че в началото не говори английски, Шарлот научава езика в новата си страна бързо. Нейният тежък немски акцент и неразбирателството с майката на Джордж, принцеса Августа, я затрудняват да се адаптира към английския дворцов живот. Въпреки че Шарлот се опитва да разшири кръга си от приятели, Августа я предизвиква на всяка крачка, дори стига дотам, че заменя немските придворни дами на Шарлот с английски дами по свой избор.
През годините Шарлот и Джордж имат петнадесет деца, от които две умират в ранна детска възраст. Известно е, че тя се е обучавала по дипломатически въпроси и е упражнявала тихо и дискретно влияние върху политическите дела на съпруга си, както външни, така и вътрешни.
Шарлот и Джордж са запалени покровители, проявяващи особен интерес към немската музика и композитори. Дворът им е домакин на изпълнения на Бах, Моцарт и Хендел. Шарлот също е градинар, с научен интерес към ботаниката, разширява и обогатява градините Кю – Kew Gardens.
Съпругът на Шарлот страда от периодични пристъпи на психично заболяване през целия си зрял живот. По време на първоначалните пристъпи през 1765 г., майката на Джордж Августа и министър-председателят лорд Бют успяват да държат Шарлот напълно в неведение за случващото се. Освен това тя не е била запозната със законопроекта за регентството, който гласи, че в случай на пълна неработоспособност на Джордж, самата Шарлот ще стане регент.

Две десетилетия по-късно, през 1788 г., Джордж отново се разболява и този път е много по-зле, но Шарлот вече е добре запозната с възможната си роля на регент.
Постепенно през следващите няколко години Джордж изпада в перманентна лудост. През 1804 г. До 1811 г. Джордж е обявен за луд и е поставен под настойничеството на Шарлот, съгласно Закона за регентството от 1789 г. и това продължава до смъртта и през 1818 г.


Историкът Марио де Валдес и Коком твърди, че въпреки че Шарлот е германка, нейното семейство произлиза от черен прародител от 13-ти век. Други историци оспорват теорията на Валдес, като твърдят, че с черен предшественик от девет поколения е почти невъзможно произходът на Шарлот да се счита за смесен.

По време на управлението си като кралица Шарлот е обект на расистки обиди за външния си вид. Сър Уолтър Скот пише, че нейните роднини от къщата на Мекленбург-Стрелиц са „цветнокожи фигури, изглеждащи като орангутани, с черни очи и носове“. Лекарят на Шарлот, барон Стокмар, я описва като жена „с истинско мулатско лице“.

Доказателства за потеклото на Шарлот не са запазени в историята. Независимо от това, все още е важно да се знае тази част от нейната история, както и да се обмисли как концепциите за раса и кралски произход се представят в обществото днес

https://www.bg-mamma.com/?topic=1407573