Уиш, уникално! 
А на мен при ходене в Зоопарка винаги ми излиза един мил спомен от времето, по което щерката беше 2-3-годишна. Заведохме я в зоопарка с дядо й и баба й. Купихме балон, който остана на съхранение в дядо й докато тя търчи като свободен атом. По едно време виждам как дядото подскача с протегнати нагоре ръце - изпуснал балонът, той лети-лети нагоре, пък дядото скок-подскок панически се опитва да го хване. Не успя. Последва рев от внучката и неизбежно купуване на нов балон, но вече нямаше от същите, така че нов рев. Бедният й дядо също беше готов да ревне от чувство за вина.
В същия този злополучен ден обиколихме клетката на всяко едно животно, а детето беше най-впечатлено от ... божите кравички, пълзящи в тревните площи на зоопарка. Голям фен е на тези твари и до ден днешен. По едно време си ги носеше за домашни любимци вкъщи. Гледаше ги на балкона докато не избягат.
А на мен при ходене в Зоопарка винаги ми излиза един мил спомен от времето, по което щерката беше 2-3-годишна. Заведохме я в зоопарка с дядо й и баба й. Купихме балон, който остана на съхранение в дядо й докато тя търчи като свободен атом. По едно време виждам как дядото подскача с протегнати нагоре ръце - изпуснал балонът, той лети-лети нагоре, пък дядото скок-подскок панически се опитва да го хване. Не успя. Последва рев от внучката и неизбежно купуване на нов балон, но вече нямаше от същите, така че нов рев. Бедният й дядо също беше готов да ревне от чувство за вина.
В същия този злополучен ден обиколихме клетката на всяко едно животно, а детето беше най-впечатлено от ... божите кравички, пълзящи в тревните площи на зоопарка. Голям фен е на тези твари и до ден днешен. По едно време си ги носеше за домашни любимци вкъщи. Гледаше ги на балкона докато не избягат.
Сега ми е "рошаво" и ме боли .
