Православието като начин на живот - 9

Осъдили са го на смърт заради богохулство. Понеже казвал, че не сме слуги на Бога (както се твърди в стария Завет), а негови деца. И в този аспект той е син на Бога. Това е скандализирало тогавашното еврейско общество.

mama Barba , колко се зарадвах, че отново си при нас! Добре завърнала се! 🤗 💗
Дано всичко е наред с теб и семейството ти 🙏
Съвсем напосоки, например Псалом 142 завършва със следното:
 "12. и по Твоята милост изтреби враговете ми и погуби всички, които угнетяват душата ми, защото аз съм Твой раб."
 Това не е единственото място, и в други Псалми има подобни думи и/ или подобен смисъл.

Катерица, извинявай, че чак сега отговарям, но исках да почета малко от Псалмите и да помисля. По принцип мисля, че тук Давид се крие от враговете си и се моли за божията помощ, уплашен е, враговете го търсят и няма кой да му помогне. Наистина моли враговете му да бъдат изтребени. Пак се сблъскваме с различното в Новия завет, да обичаме врага си. Всъщност Христос ни учи на доброта, милост, прошка, да се молим за врага си. Това е много трудно, поне за мен. Аз да си призная, дори не обърнах внимание на тези думи в Псалмите, а съм ги чела многократно.

Здравейте, дали може да ми препоръчате добър свещеник да изповяда и причасти мен и една приятелка става на въпрос за София. И двамата не сме добре, имаме и психически проблеми но отдавна чувстваме че имаме и нечиста намеса в живота. И на двамата в много аспекти не ни върви в живота. Помислихме и решихме че ще е добре да го направим, преди да е станало твърде късно.

В квартала в който живеете няма ли църква?

Живея между жк. Сухата Река и жк. Левски. Но само един параклис знам там. И не съм виждал свещеник там. На Герена парка.

В Левски-Г е храма свети апостол и евангелист Йоан Богослов. ж.к. Сухата река е близо до Подуене, където има поне два храма. Желателно е да отидете в църква близо до вас, защото според мен трябва да се вцърковите.

Сетих се за една приятелка в САЩ, на която българската църква й е в друг град, затова ходи в Сръбска, но така беше усетила, че нещо не е наред сякаш в живота й и отиде да поговори със свещеника и оттогава каза, че всичко се е наредило и вече редовно си я посещава църквата.
Мисля си и не само заради тази ситуация, как всъщност е хубаво да си малцинство...  защото имаш усещане за общност, а аз в моята църква съм единственият млад човек. Наскоро минавах покрай една католическа църква и видях, че е отворено и реших за влезна като турист и отново... пълно с млади хора и деца дори, защото са си малцинство у нас и това им създава среда и общност, след службата си говориха със свещеника на групи  ...

Не е до малцинството, а до църквата. Ходех в две български църкви в чужбина. Нищо подобно на описаното от теб. Хората влизат, излизат, няма общуване, по една малка групичка от десетина човека, които се познават, останалите се чувстват изолирани, ако решат да останат за литургията.
Като отидох първият път, никой не ме поздрави, не ме попита коя съм, каква съм, имам ли нужда от нещо. А бяхме няколко човека само.
За сравнение влязох в протестантска църква в същия град да се помоля, защото беше празник, а нямаше как да отида до българските. Освен това беше с много красива архитектура, исках да я видя и отвътре). На вратата ме поздрави свещеник, каза че не ме е виждал там, дали имам нужда от нещо. Като му казах, че само ще се помоля, ме покани да остана на литургията после и се отдръпна. Не беше натрапчиво, но беше приятно, че ме забеляза и поздрави. Църквата беше пълна с хора, които чакаха литургията да почне.
Ходила съм и в полска католическа църква, след литургията, да разгледам (интересни са ми всякакви религиозни сгради) и като тръгнахме да излизаме, ни поздрави една жена, попита ни дали се нуждаем от нещо. Признахме си, че не сме поляци и католици и само разглеждаме и се молим. Жената ни покани да се присъединим към тях в мазето на църквата, където след службата носят храна и се черпят. Искаше да сподели храната си с нас.
Двете български църкви се пълнеха само на Цветница и Великден. През останалото време на литургиите има десетина човека. Да, минават хора да запалят свещ "за здраве", но на път за магазина или ресторанта, просто защото са наблизо.
Няма никакво усещане за общност и винаги ми е било малко тъжно за това.
В същото време българите евангелисти там пълнят залата, организират събития, екскурзии, сбирки по домовете за изучаване на техни си материали и молитви. Дори аз попаднах на една такава, а уж бях поканена на гости.
Това че ние православните не сме агресивни да набираме последователи е хубаво от една страна и ми харесва, обаче някак ми се иска и да има някаква среда, в която да отидеш и да се почувстваш добре дошъл и сред свои.
Аз и в България в църквата в която ходя не се усещам на място. По време на литургията ми е добре и спокойно, но после просто си тръгвам, не мога да се впиша, не че има толкова в какво да се впише човек.
Това е тема, по която много съм мислила, още откакто станах вярваща и почнах да ходя на църква.

Добро утро и честит празник! Нека започнем деня с една добра новина. Раждането на малката Яна е обявено за чудо! Аз съм сигурна, че такива чудеса има всеки ден, просто хората ги споделят само с най- близките си. А е хубаво да се дава гласност.
https://glasnews.bg/balgariia-stranata/za-novo-chudo-saobshtiha- … -manastir-490020/

Честит празник. Какво означава да се ,,вцърковите"?

Това означава да започнете да живеете по православните канони.

Opossum, познати, изстрадани неща разказваш за църквите и енориите в чужбина.....
Много страдах, до непоносима болка от жаждата за принадлежност, но явно това е пътя ми.

Честит празник, нека по молитвите на Св. Богородица бъдем закриляни, защото тя се застъпва за нашите души.
Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица е един от най-големите християнски празници, честван еднакво и от православни, католици и от други християнски деноминации.

Което лично мен много ме радва. Дава ми надежда за всички ...
Имах колежка, с която се бяхме сближили, но не беше православна.
Когато почина внезапно, млада и здрава, отидох в руската църква и отеца ми каза, че не може да поръчам за нея, да й прочетат името. Разреши ми аз да се помоля за нея.....и да запаля свещ.
Това е нещо, което ме смущава.

Снощи слушах за пореден път беседа със Св. Паисий, който разяснява колко ..жадуват дшите на починалите ни близки за нашата молитва....която е безценна помощ за тяхното съществуване, за тяхното състояние отвъд.
Слушах и още нещо интересно...
Как душите ни там са с еднаква възраст и телата с еднаква височина....как може да сме забравили, че сме имали брат/ сестра/ майка и пр....

Здравейте! Честит имен ден на всички, носещи името Мария или производните му!

Имам следното питане: Мога ли да бъда кръстница на баща ми?
Аз съм кръстена.

Благодаря ви!

Кръстникът става духовен родител на кръщелника си. Как ти ще станеш родител на баща си. Не ми се струва много редно това.