Православието като начин на живот - 9

Джуд, и аз съм чувствала вина по различни причини , в някои периоди от живота повече, в някои по-малко. Преди време попаднах на една мисъл, че дяволът иска да се чувстваме виновни и недостойни, за да се отдалечим така от Бога.
Много съжалявам за състоянието ти в момента. Четенето на Псалмите и Притчите винаги ми е помагало. Освен това, можеш да молиш Бог за това за което копнееш, но да бъде неговата воля и да ти дава сили да преминаваш през трудностите. Да чуеш словото божие е винаги ободрително, но лично аз не изпитвам силна вина, по-скоро изпитвам радост , когато успявам. Почети нещо любимо от Библията, изгледах някой христиански филм.
 
 Аз също много неща не разбирам и ми е трудно да приема. Много е трудно да виждаш несправедливостта и страданията в този свят и да останеш весел и бодър, поне за мен е така. Нека Бог ни помогне да се справим и да продължаваме да вървим по пътя му.
Псалм 91:
1.Този, който живее под покрива на Всевишния и пребъдва под сянката на Всемогъщия,
2 той казва на Господа: „Ти си мое прибежище и моя крепост,
Бог мой, на Когото се уповавам.

Мило момиче, Джуд,
Няма нищо лошо в това, че преживяваш нещо и не можеш да се справиш. Не се самообвинявай непрекъснато. Понякога животът е труден и не е нужно да сме отличници през цялото време.
Първо, хубаво е да се ходи на литургия, но ако не можеш, не е края на света. Иди по-късно, на другия ден, през седмицата, когато можеш. И няма по-голяма защита за човек от това, да му бъде споменато името по време на литургия, дори когато не може да присъства.
Второ, не е нужно да вярваш като другите. Не е нужно да месиш питки или подобни неща. Вярвай като себе си. Всеки дава на Господ каквото има и може.
Трето, много си се пренавила за връзка, семейство и деца. Тези работи не стават винаги така, както на нас ни се иска. Каквото и да ти кажа, все ще ти тежи, това си е естествено, човешко чувство. И аз исках като теб, чаках много, за съжаление уж вярващ мъж се оказа лицемер и намерих моята сродна душа на 44 години. Беше ми много трудно и на моменти и аз се депресирах, че съм сама, а сега като погледна назад виждал, че животът ми е бил хубав, че Господ ми даде да направя много неща и е било напразно да се тревожа. Обаче треважех се и не се наслаждавах напълно и да благодаря за това, което имам. Така че разбирам колко ти е трудно и гадно.
Дано скоро срещнеш правилния човек за теб, но и да сбъркаш, това ще ти е урок, който ще ти помогне да разбереш и оцениш после това, което Бог е подготвил за теб.
Радвай се и благодари всеки ден за малките неща в живота. Например вместо да се чувстваш гузна, че не си отишла на църква, иди по друго време и благодари на Господ, че имаш тази възможност, че имаш църква, крака, пари за свещичка, че грее слънцето, че има бабички, които са кукувици, но все пак са там и не си сама. На циганките не се ядосвай, аз преди го правех, но вече приготвям стотинки и давам. Хубаво ми е да давам, независимо дали човекът заслужава. Първите пъти си мислех, нека да идат да работят, както аз работя, сега свикнах и давам даже с желание, защото съм късметлийка да имам повече пари, отколкото ми трябват да живея добре.
И така... не мога да ти говоря за догми и правила, за разлика от теб аз малко съм чела религиозна литература.
Просто ме докосна твоята история и реших да ти напиша нещо.
Бог е милостив и дълготърпелив, не се сърди или гневи, вечно ни прощава, така че спокойно, нищо непоправимо не е станало.
П.П. Занимаваш ли се с някаква благотворителна или доброволческа дейност? Може би това липсва в живота ти, да правиш нещо за другите?

Джуд, за част от нещата те разбирам прекрасно, защото имаше време, когато това бяха и моите мисли и все още са, но се старая да се науча повече да обичам Бог, отколкото да се страхувам от него, както са ме възпитали в семейството ми. Смяам, че това е била голямата им грешка, защото след доста години се усетих, че ходя на църква, постя, моля се стурин и вечер не, защото Бог ми е мил, а защото се страхувам от възмездието му, че не правя нещата "както трябва". Откакто се помня вкъщи се пости, всяка неделя се става в 7 , за да ме заведат на църква, защото дядо служеше в близко село и се почваше рано и толкова ми беше писнало, че имах своите бунтарски години в студенството ми. Но се върнах попорастнала и поуспокоена. Особено като станах родител и ми се налага ежедневно да правя компромиси с оведението на тийнейджърите ми , да прощавам неща, които едва ли на друг бих простила лесно си помислих за Бог като за баща - любящ и благодатен. Не, че не изпитвам страх Божи /сматам, че това е здравословно/, но гледам да не го вменявам на децата си и аз да го прилагам в случаи, когато вече прекалявам като непокорно дета
Не знам какво би ви помогнало в случая. Дайте си малко време, поговорете за това със свещеник. Ако сте от София ми пишете лично. Мисля, че ще успокои душичката ви

Леле, Джуд, все едно аз съм го писала всичкото това!
Баща старостилец, що книги съм изчела в тийнейджърските си години - книги за подвижничество, отсичане на собствената воля! Постоянно вменяване колко сме грешни, негодни, как трябва да се чувствам най-грешна от всички, недостойна, каквото и да правя. Не трябва да изпитваш никакви земни удоволствия - от вкусна храна, добра компания, приятна музика и каквото се сетите - не!
 За молитвата, както каза дядо хаджия, постоянно самопринуждение, искаш, не искаш, очите ти се затварят, не, трябва да изпълниш цялото молитвено правило и само ако се разсееш в някой момент - връщаш лентата назад. Нали така учи св.  Теофан Затворник.
Каква радост, какви 5 лв след като всяка една минута огорчаваш Бога с греховете си и некаенето си!
За капак по същито тийнейджърско време срещнах човек, привидно единодушен с баща ми и се закопах в ранен брак без любов.
Сега съм в духовна криза, тотално объркана, и като че ли напълно изстудяла.
Успех на теб!
И аз съм в София, ако ти се среща, или някой друг...

Браво Джуд! Браво че си го написала в прав текст, защото ето и аз съм минала през тези неща както и други и е хубаво да се говори за това. Защото именно тези конспирации и адови заплахи карат хората да гледат на християните като някакви откачалки или превземащи се лелки.
Аз имах късмета да се запозная с мъж, който е вярващ, но е безкомпромисен по отношение на религиозното лицемерие и покрай него постепено се излекувах от "ритуалните си страхове". Така наричам страховете, че ще ти се случи нещо ако не спазиш някой ритуал. Нали разбираш, че това не е вяра, а суеверие и не само не е полезно, а направо е вредно за душата защото е подмяна на истинската вяра. Господ ни обича и вижда в сърцата ни, а не е някакъв инспектиращ, който проверява дали сме се поклонили 3 пъти или записва закъсняваме ли за литургия. Пожелавам ти да намериш храм и да дойде момента когато литургията ще те успокоява и ще копнееш за нея и ще те е яд, че по някаква причина я пропускаш!
Поговори си с някой свещеник, който ти се струва че ще те разбере. Може да се окаже много полезно. Мен ме беше срам, но мъжът ми отиде при свещеника ни да поговорят за интимния ни живот по време на пости и о, чудо оказа се, че не е нужно да водим монашески такъв.

И във връзка с последните постове на milmich и горчива, които описват детството си, аз ще споделя, че имам притеснението че не направих от моите деца християни. В началото почнах като вашите родители. Водене всяка неделя на литургия, на 8 год. изповед, кръжок по иконопис, опит за  неделно училище. Представях си как синът ми ще стане иподякон в храма ни Обаче нещата не вървяха гладко и с радост. Имаше едно напъване и изнервеност. Непрекъснато да шъткам на малки деца в храма, вместо да се отпусна и да ми олекне. Учителите по вероучение и иконопис ми се струваха превзети и неискрени. Децата ми си изсмукваха изповедите от пръстите. А и се отегчаваха и се дразнеха, че им отнемам почивния ден. И аз реших, че така вместо да изпиша вежди, ще извадя очи. И ги оставих. Спрях да ги карам да постят, спрях да ги карам да се причестяват (подсещам понякога, че има възможност). Уж реших, че личният пример е достатъчен. Понякога ми е съвестно дали не бъркам. Тъжно ми е. Нали всеки желае най-доброто за децата си и аз желая тяхното спасение. Но насила хубост не става.

Благодаря, gorg0nzola! Миналата неделя отидох на литургия в католическата църква. Чувствах се странно в началото, пак се изпълних със страх заради всичко изчетено и чуто (знам, че е абсурдно и смешно да имам чак толкова страхове, но съм такава), плюс това обичам филми на ужасите, а там е пъъъъълно с какви ли не ужасяващи сцени именно в католически храмове, отделно всички истории за педофилия (не омаловажавам престъплението), критикуването на папата и т.н. Е, никой не ме уби, не ме изгони, не ме погна, не ми досади, не ми навлезе в пространството. Даже свещеникът,  който изнесе проповед, каза много хубави неща. Не, няма да ставам католичка и не искам, просто имам нужда да погледна малко по-спокойно на нещата, защото пропагандата е много силно нещо и аз няма да си затварям очите, че и в православието я има доста.
П.П. С това не защитавам докрината на католицизма, пък и не съм толкова навътре, че да водя богословски спорове. Не ми допада възхваляването на папата, също не ми допада като повтарят няколко пъти, “моя вина, моя вина, моя вина”. Но и в нашата църква има неща, които не ми допадат. Сигурно според догмата не съм напълно отдадена и лоялна към църквата, но предпочитам да запазя свободата си и да се доверявам на интуицията си. Пък и ако наистина Господ е милостив, едва ли иска от мен да съм безгласна буква, която приема всичко сляпо. Нямам представа. Предпочитам да имам свобода. Ето, ще намеся и евреите, тези така хулени от много християни хора. Веднъж една еврейка ми каза, че равин, който не е накарал хората да спорят и да му задават въпроси по свещената им книга, не е изпълнил работата си. Това страшно много ми хареса. Искам да имам свободата да споря (не със злоба, разбира се) и да търся истината, но заради пустия ми страх какво ще стане и кой какво ще ми каже, нямам смелост.
Мисля, че никога няма да мога да приема с лекота всичко в Библията. Решила съм от време на време да слушам по малко аудио записи на английски, в които я четат. Действа ми по-успокояващо. Но не мога да приема всичко, което пише със спокойствие. Просто моята психика приема застрашително някои неща от Библията. Всеки човек си има някакви особености на психиката и душевността. Аз съм свръхтревожен типаж с много богато въображение. Една от “греховните ми страсти” са тези филми на ужасите. Просто обожавам да ги гледам, колкото и да е ненормално. А като има монахини и религиозни символи, още повече. За съжаление, те правят много лоша услуга на църквите, защото хората често формираме вижданията си върху образи, които сме видяли. Именно заради престъпленията на църквата, доста хора се отказват от нея, но това не означава, че не трябва да има църква или че тя не върши и добро… трудна тема…

Потърси църква, в която да ти е спокойно и да се усетиш на място.На мен лично не ми допадат нито храмовете с прекалено строги правила, в които надписите започващи с "НЕ" и завършващи с удивителна са разлепени на всевъзможни места. Нито т.нар. "либерални храмове" защото там пък интелектуалците ми идват в повече с тяхното дъдорене и дискутиране. Но ето на теб това ти липсва, може пък там да ти допадне - млада си и търсеща. Аз вече остарях и искам някоя забита църква тип "селска", в която да има места за сядане и да ме оставят на спокойствие.
Като бях на твоите години така се случи, че живях известно време в едно забито португалско градче. Православен храм нямаше как да намеря в обсег от 200км., но липсата на каквато и да е духовност ми тежеше и грях - не грях една неделя отидох на меса. Ама тамошните баби, досуш като тукашните - забрадени, с черни престилки, раздадоха ми строги разпореждания къде да застана, какво да направя, че и трябваше да се целуваме по едно време един с друг по бузите. Почувствах се много неловко и не на място и повече не стъпих на меса. Ходех в друго време, ей така да си поседя и да се помоля. Но дори и в София после не посмях да вляза в католическата ей така от чисто любопитство. Такъв стрес ми нанесоха с тези целувки Добре че имам близка приятелка католичка, с която си организирахме "опознавателни екскурзии" - тя ме разведе из тяхната църква и ми разказа много исторически факти, а аз из нашата по същия начин.  И беше много приятно и полезно и нямащо нищо общо със сърдитите португалски баби. Та мисълта ми е че не деноминацията ще те накара да се почувстваш различно, а хората.

Така е, gorgonzola, благодаря.

Да разгледаме и двата варианта:
1. Не ти се ходи и не отиваш- чувстваш се зле целия ден, сякаш си изгубила нещо ценно.
2. Не ти се ходиш, но ставаш и отиваш- целия ден се чувстваш добре.

Еми моят съвет е сутрин да се поозориш малко, но после целият ден да ти е ОК.

Ето това е.

Здравейте!

Може ли някой да ми каже дали е позволено да се върши домакинска работа, по-точно чистене, на Лазарова събота?

Предварително ви благодаря!

Лека вечер!

Не от суеверие, ми не се работи, за да се иде на църква най-вече-да се почете празникът- днес също има литургия, освен утре.  Аз лично ще чистя следобяд  защото то и утре е празник , а другата седмица от четв. нататък съвсем. Не че съм права, но както се вика- цялата мара втасала и най- големият ми кусур е да не работя днес. / за мен си говоря/
Има българска поговорка: "Сетила се булка за къделя, ама то било срещу неделя "  демек че някой се сеща не навреме за нещо , та и аз се разработвам баш кога не трябва

Библията е съставена от книги, писани преди хиляди години. Когато се чете библията осъзнато за пръв път е нормално да се почувстваш обезпокоен. Най-вече стария завет! Та там има инцест, наложници, жертвоприношения и  много други обезпокоителни текстове. Но след като мине първоначалният шок, човек трябва да разбере, че текстовете са писани в други времена и културата и обществата са били други. Но есенцията, ядрото си е валидно и днес. Големият смисъл е важен. Но човек трябва да има малко исторически познания и да чете тълкования, за да разбере нещата в контекст. Защото няма как да имаш разбиране, без допълнителни познания, без допълнителна теологична литература.  В нашата църква има хора, които спазват ритуалите, а не са чели библията. Размахват пръст вместо да образоват. Имаме нужда от повече благост, толеранс и обучение и по-малко критика и забранителни табели.


Мисля, че можеш да споделиш всичко, което те безпокои тук или не разбираш от библията. Много от хората тук са знаещи - може да ти предложат перспектива и ново разбиране и приемане. 
Дай си време да укрепнеш във вярвата. Моли се! Когато имаш силна вяра ще изчезне и твоята тревожност. Когато знаеш, че Господ е като сянката от дясната ти страна и те закриля ще се научиш да се доверяваш. Но това е процес. Бавен процес.

Здравейте!
На 19 май се навършват 40 дни от кончината на баща ми.
Вярно ли е, че не трябва да боядисвам в червено яйца за Великден и преди да изтече 1 година не трябва да се прави ремонт в жилището му?

Ако има значение, той не почина в дома си.

Не, не е вярно. За ваше успоение питайте свещеник.