Автоимунен тиреоидит на Хашимото - тема 69

"The results of this study confirm and also challenge some of our basic assumptions about the relation between food intake and insulinemia. Within each food group, there was a wide range of insulin responses, despite similarities in nutrient composition. The important Western staples, bread and potato, were among the most insulinogenic foods. Similarly, the highly refined bakery products and snack foods induced substantially more insulin secretion per kilojoule or per gram of food than did the other test foods. Carbohydrate was quantitatively the major macronutrient for most foods. Thus, it is not surprising that we observed a strong correlation between GSs (glycemic score) and ISs (insulin score). However, some protein and fat-rich foods (eggs, beef, fish, lentils, cheese, cake, and doughnuts) induced as much insulin secretion as did some carbohydrate-rich foods (beef was equal to brown rice and fish was equal to grain bread). As hypothesized, several foods with similar GSs had disparate ISs (ice cream and yogurt, brown rice and baked beans, cake and apples, doughnuts and brown pasta).  Overall, the fiber content did not predict the magnitude of the insulin response.
Our study was undertaken to test the hypothesis that the postprandial insulin response was not necessarily proportional to the blood glucose response and that nutrients other than carbohydrate influence the overall level of insulinemia. Multiple-regression analysis of the individual results showed that the glycemic response was a significant predictor of the insulin response, but it accounted for only 23% of the variability in insulinemia. The macronutrients (protein or fat, water, sugar, and starch) were also significant predictors, but together accounted for only another 10% of the variability of the insulin responses. Thus, we can explain only 33% of the variation of the insulin responses to the 38 foods under examination. The low R2 value indicates that the macronutrient composition of foods has relatively limited power for predicting the extent of postprandial insulinemia."

"Резултатите от това проучване потвърждават и оспорват някои от
нашите основни предположения за връзката между приема на храна и инсулинемията. Във всяка хранителна група имаше широк спектър от инсулинови отговори, въпреки приликите в състава на хранителните вещества. Важните западни основни продукти, хляб и картофи, бяха сред най-инсулиногенните храни. По същия начин, силно рафинираните хлебни изделия и закуски предизвикват значително повече инсулинова секреция на килоджаул или на грам храна, отколкото другите тествани храни. Въглехидратите са количествено основният макронутриент за повечето храни. Следователно не е изненадващо, че наблюдавахме силна корелация между GSs (гликемичен резултат) и ISs (инсулин). Въпреки това, някои храни, богати на протеини и мазнини (яйца, месо, риба, леща, сирене, сладкиши и понички) предизвикват толкова голяма секреция на инсулин, колкото и някои богати на въглехидрати храни (месото колкото кафяв ориз, а рибата колкото пълнозърнест хляб). Както се предполага, няколко храни с подобни GS имат различни IS (сладолед и кисело мляко, кафяв ориз и печен боб, торта и ябълки, понички и кафява паста). Като цяло съдържанието на фибри не предсказва величината на инсулиновия отговор.
Нашето проучване беше направено, за да провери хипотезата, че постпрандиалният инсулинов отговор не е непременно пропорционален на отговора на кръвната захар и че хранителните вещества, различни от въглехидратите, влияят върху общото ниво на инсулинемия. Анализът на множествена регресия на индивидуалните резултати показва, че гликемичният отговор е значителен предиктор за инсулиновия отговор, но представлява само 23% от вариабилността на инсулинемията. Макронутриентите (протеин или мазнини, вода, захар и нишесте) също са значителни предиктори, но заедно представляват само още 10% от променливостта на инсулиновите отговори. По този начин можем да обясним само 33% от вариацията на инсулиновите реакции към 38-те изследвани храни. Ниската стойност на R2 показва, че съставът на макронутриентите на храните има относително ограничена сила за прогнозиране на степента на постпрандиална инсулинемия."