Кой какви сериали гледа?- Новини, премиери, обсъждане - тема 34

Радва ме честността и реализма в погледа на екипа към живота.  Това , че едно от първите неща, които Хенри ни казва е: „Пътуването във времето не е суперсила. Недъг е. Това е увреждането ми.“
А в епизод 3:
„Животът ти, какъвто и да е, е изцяло изграден върху избора, който правиш. Бъдещето, предначертано или не, е твой избор. Ти ще го предначертаеш. Не се движиш по релси. Ти решаваш за всичко.“ – Е, поне един филм, в който скоростното каране на коли и неспазването на правилата не са СУПЕР демонстрация на това колко готин е персонажът, а са точно това, което са и в истинския живот – опасност не само да се самонараниш, но и лекомислено и безотговорно застрашаване безопасността и живота на други хора.
Както казах – тук се говори за класически семейни ценности, за любов-болка, за отговорност, за трудностите по пътя в търсене на нормалността и обикновените житейски радости... Не случайно едни от най-често отправяните критики към сериала са , че е скучен, клиширан и старомоден!!! Е, по тази логика вероятно и Ромео и Жулиета, Одисей и Пенелопа, Орфей и Евридика, Амур и Психея са клишета... Но са вечни! Нали! Защото очевидно са символи на  вечни копнежи и истини,  оставащи близки и важни за хората от всички времена и епохи, при всички случаи по-дълговечни от екстремните странности и крайности на модерността.
Харесвам непатетичното, но откровено повече показване и по-малко казване на некрасивата истина за:
              -   американския (западния) модел на живеене. Няма по-тъжно и по-красноречиво нещо от препълнената с играчка стая на малката Клеър...   Обезпечена всестранно материално, тя е напълно игнорирана от родителите си. Единственото човешко същество с нормално емоционално излъчване в дома й,  е прислужницата... И Хенри запълва огромните липси в живота на момиченцето, явявайки се като по чудо в своеобразната райска градина. Мястото,  където  нейната детска невинност постепенно се превръща в любопитство към света, от където благодарение на него тя  пристъпва плахо по пътя на познанието за сложността на живота, разбира какво е да се довериш и опреш на някого в труден момент...
              -   „любимия“ герой на американската училищна общност-момчето с мускулите и красивото лице, в чиито крака лазят всички мацки. Не си спомням друг филм, в който така многостранно да са показали сбъркъната природа на този тип млади мъже-самовлюбени, арогантни страхливци, чието семейно възпитание е толкова тотално погрешно и недостатъчно, че дори в момента на разобличението, продължават да твърдят, че момичето си е търсело изнасилването, поругаването и побоя...
Удивително е, колко близко остава до текста на романа, екранизацията. На места е пипнато малко, някои сцени са допълнени или промемени, но всичко е направено деликатно, с усет и уважение към първоизточника. И точно както и в книгата, сериалът говори и показва сцени на любов и смях, редом с тежки и тъжни събития, успявайки да обгърне всичко с усещането за уют, топлота, нежност, смирение и мъдрост. В крайна сметка - с любов към живота какъвто и да е той. Внушава, че най-голямата сила и най-голямото човешко достойнство е да съумееш да обичаш пълноценно и да се наслаждаваш на малките радости, докато (и въпреки) очакваш да дойде лошото.. То ще дойде... все пак, но няма да е днес...!