Не знам, кое мъжкарско и кое не, но мъжът ми на рисуване, правене на грънци, градинарство и т.н не би се навил, просто не му е интересно. Той може да ми разказва за мачовете си на тенис на маса, но аз не ходя да го гледам, защото ще заспя. Нито той ми се сърди, нито аз.
- Публикувана: 4 март 2022, 17:37 ч.
- Последно мнение: 14 май 2022, 15:10 ч.
С какво ви дразнят мъжете /тема №11/
Преди пандемията понякога ходех на готварски курсове - обикновено ок. половината от записалите се бяха мъже, повечето ИТ-та от горните етажи на сградата, но имаше и лекари, дипломати, някакви служители от околните сгради. Само на торти и десерти не се сещам да е имало мъже. Обаче на основни продукти, коледни, великденски менюта, бургери, регионални, по страни, вино (без рисуване), уиски, кафе и т.н. имаше доста и им беше интересно. Даже бях писала напътствия към една "авторка", която беше пуснала тема от рода "къде да си намеря гадже ИТ", жалко, че модераторите бързо я заметоха 
Изобщо не го мъкна по места, на които знам, че няма да се чувства добре. Какъв е смисълът да сме заедно някъде, където само аз се забавлявам? Или ще отида сама (не ми е проблем, и на кино съм била сама), или с приятелка, важното е да е приятно за всички. Той знае, че и аз не бих го придружила някъде, където ще си загубя времето само като придружител. Виж, малко проблемно е обикалянето по забележителности, като отидем в чужбина, защото него го мързи да ходи и не всичко му е важно да види, ама вече и на това намерихме решение.
Виж, малко проблемно е обикалянето по забележителности, като отидем в чужбина, защото него го мързи да ходи и не всичко му е важно да види, ама вече и на това намерихме решение. 
Доколкото разбрах не е чак такъв проблем, че той не иска да рисува, а че не иска, защото мисли какво ще кажат птиятелите му и като цяло мнението му, че той е мъжкар и трябва да върши само мъ ки неща - на пие бира, да гледа мач и да пърди.
Моят мило и драго дава да ораеим неща заедно. Даже иска да готвиям заедно (т. е. да ми се мотае в кухнята, докато аз готвя), да простираме дрехите заедно, да сменяме чаршафите заедно....
Едит: с уточнението, че той такива забавления организира... Моите забавления вклюпват наистина забавни неща каъо хапване на нещо вкусно и някакво интересно занимание. То нали за това беше драмата миналия месец...
Моят мило и драго дава да ораеим неща заедно. Даже иска да готвиям заедно (т. е. да ми се мотае в кухнята, докато аз готвя), да простираме дрехите заедно, да сменяме чаршафите заедно....
Едит: с уточнението, че той такива забавления организира... Моите забавления вклюпват наистина забавни неща каъо хапване на нещо вкусно и някакво интересно занимание. То нали за това беше драмата миналия месец...
Бяхме на гости и ММ онзи ден разказа как когато е бил дете една котка изяла гълъбите,които е отглеждал.Ядосал се и се опитал да я удуши.Дожаляло му и спрял и котката оживяла после обаче на мен ми стана много криво.Обичам животни и съм гледала много котки.За пръв път го виждам в такава светлина,винаги е бил много спокоен и добър.Никога не съм се притеснявала че ще ме удари.Не е агресивен.Той ми е казвал че като дете се биел за да защитава слаби приятелчета и видях че наистина приятели от детинство много го уважават.Обаче не вярвах че се е биел.Той никога не избухва и отстъпва.Сега не знам какво да си мисля.
От два дни преживявам случая с котето и не го прегръщам и целувам както обикновенно обаче не искам да му кажа.Няма да ме разбере че преживявам нещо станало преди много години.
Не е точно дразнене това.Искаше ми се да споделя а не искам да го разказвам на приятелки.
От два дни преживявам случая с котето и не го прегръщам и целувам както обикновенно обаче не искам да му кажа.Няма да ме разбере че преживявам нещо станало преди много години.
Не е точно дразнене това.Искаше ми се да споделя а не искам да го разказвам на приятелки.
Е, кво го мислиш толкова... Моят едно време се биеше, напиваше се и се биеше, ей така за спорта. После си седна на задника. Никога не си е позволил да ме докосне. Никога не съм си и мислела, че може да го направи. Виж, за пиенето още преди 25 години поставих ултиматум, който си свърши работата
Все пак е бил дете, и както каза Динчо, въпреки всичко се е спрял. Неговото не е било агресия срещу котето, а гняв срещу несправедливата смърт на гълъбчетата, които щом е гледал. Представи си колко привързан е бил. По-скоро приеми, че този човек е показал склонност да защити съществата, които обича.
Все пак не я е удушил, защото му е дожаляло, това говори достатъчно.