Вчера обеща, да ми помага за яйцата, но обаче се уговорил с брат си, да човъркат по колата. И за да не кажа, че не ми е помогнал, пък и да свърши набързо с помагането, взе че напълни тенджерата с вода и я тръсна на котлона с доволен вид. Ми нали първо трябва, да измия яйцата, па да ги наредя в тенджерата, та чак тогава, да наливаме вода и той, да я занесе до котлона. Ама изглеждаше така, все едно е свършил сам всичката работа по боядисването.
- Публикувана: 4 март 2022, 17:37 ч.
- Последно мнение: 14 май 2022, 15:10 ч.
С какво ви дразнят мъжете /тема №11/
В кухнята заедно е перфектна рецепта за убийство. Колкото припряна съм аз, толкова методичен е той. Ще се изтрепем. Макар че щом тази вечер не го убих, дълго ще живее гадината. Щял да ме глези и да ми прави бургери. Ама с всички салтанати. Вярно, направи ги. Ултра-мега вкусни бяха. Обаче започна в 7:30 и беше готов малко след 9:30. Аз умрях от глад. Вече бях готова него суров да го заръфам и да го изям, че бях на крачка от гладна смърт. МАКАК така два часа бургери?! Ааааааа! И знае, че като съм гладна съм още по-зла от обичайното.
Аз няма да се оплаквам, а ще споделя една великденска случка от днес, да се посмеете и вие.
Запретнала съм се и аз да правя козунации, на последния съм, само че детето пищи и държи на моето внимание. Дръпвам ММ и се разбираме той да довърши, а аз да се занимая с детето, обяснявам му какво и как - само остава да се довърши последния козунак, да се направи на плитка и в тавата. Връщам се след известно време в кухнята, питам всичко ли е наред, а той - "да, само че твоите козунаци станаха много красиви, а моят е... Ами.. Като бахур". Как така като бахур? Гледам го - той вярно на бахур прилича, не на плитка.
Така остана и умрях да се смея цял ден с този козунак като бахур, че и утре ще се смея сигурно, като го видя.
Запретнала съм се и аз да правя козунации, на последния съм, само че детето пищи и държи на моето внимание. Дръпвам ММ и се разбираме той да довърши, а аз да се занимая с детето, обяснявам му какво и как - само остава да се довърши последния козунак, да се направи на плитка и в тавата. Връщам се след известно време в кухнята, питам всичко ли е наред, а той - "да, само че твоите козунаци станаха много красиви, а моят е... Ами.. Като бахур". Как така като бахур? Гледам го - той вярно на бахур прилича, не на плитка.
Така остана и умрях да се смея цял ден с този козунак като бахур, че и утре ще се смея сигурно, като го видя.
И днес пак успя, да ме издразни ранно сутрешно - гласим се да ходим на неговото село -традиция ни е и изведнъж момчето решило, че ще носи всички яйца както са си така в кошницата. Естествено че подпалих, не ми се свидят яйцата (и без това са от свеки), просто много ме изненада - 20 години живеем заедно и 20 години ходим и носим боядисани яйца и за техните и за брат му. Но определен брой и никога с кошницата (ползвам я от години). Още не мога да си обясня от къде му хрумна това.
ММ искаше да боядисат яйцата с детето,а аз да отида да взема козунаците от пекарната.
Като се върнах яйцата бяха боядисани,а също и ръцете им и дрехите на детето и незнайно защо и котката беше изцапана със синя боя...
Днес сутринта-откакто се събуди и се започна-,,Хайде да ходим някъде,, ,,Кога ще ходим?,, ...
Все едно вкъщи вода извира....
Ходихме на Камен бряг.
Там пък с детето и кучето се мушнаха в някаква дупка под скалите ,изкараха ми акъла...Аз отгоре мърморя,те отдолу се хилят...
Като се върнах яйцата бяха боядисани,а също и ръцете им и дрехите на детето и незнайно защо и котката беше изцапана със синя боя...
Днес сутринта-откакто се събуди и се започна-,,Хайде да ходим някъде,, ,,Кога ще ходим?,, ...
Все едно вкъщи вода извира....
Ходихме на Камен бряг.
Там пък с детето и кучето се мушнаха в някаква дупка под скалите ,изкараха ми акъла...Аз отгоре мърморя,те отдолу се хилят...
То пък щото като ги белиш, не се цапаш….Предполагам си чувала, че с първото (червено) яйце се рисува кръстче или само се докосва челцето на децата, за здраве.
Събирах 4 семейства, с преспиване на селския ми терен. Може би е редно да се оплача от мрънкането му, докато действаме в кухнята, но няма да го направя, защото двамата изработихме перфектно празничните дни и всички са повече от доволни. Просто ще си знам да не го питам за някои неща, понеже после отрича, че е казал “не, няма да трябва” на въпрос “да вземем ли еди какво си”, и после казва - не си взела това 😅
Събирах 4 семейства, с преспиване на селския ми терен. Може би е редно да се оплача от мрънкането му, докато действаме в кухнята, но няма да го направя, защото двамата изработихме перфектно празничните дни и всички са повече от доволни. Просто ще си знам да не го питам за някои неща, понеже после отрича, че е казал “не, няма да трябва” на въпрос “да вземем ли еди какво си”, и после казва - не си взела това 😅
Моя вече толкова много ми лази по нервите, че не ми стигат думите.
От януари е в болничен, защото си счупи много лошо крака. Оперираха го, сега ходи на рехабилитации, но се възстановява бавно. Или поне бавно по неговите критерии, защото той си мислеше, че за 2-3 месеца ще е пушка. Да ама не. И е нетърпим просто. Това болен мъж е най-голямото женско проклятие, наказание или както щете го наречете. Хем ми е жал за него, хем на моменти ми иде да му приключа мъките веднъж за винаги.
От януари е в болничен, защото си счупи много лошо крака. Оперираха го, сега ходи на рехабилитации, но се възстановява бавно. Или поне бавно по неговите критерии, защото той си мислеше, че за 2-3 месеца ще е пушка. Да ама не. И е нетърпим просто. Това болен мъж е най-голямото женско проклятие, наказание или както щете го наречете. Хем ми е жал за него, хем на моменти ми иде да му приключа мъките веднъж за винаги.
Е то си има и приказка, за това ....
И родилните мъки не могат да се сравнят, с мъките на мъж, вдигнал 37.4 температура.
И родилните мъки не могат да се сравнят, с мъките на мъж, вдигнал 37.4 температура.
В последно време в повече ми идват нервите и проблемите на работа и в личен план, баба на легло и какво ли още не ми се струпа за месец. Явно повече си поплаквам и хленча, ама имам нужда да му споделя, пък някои неща са лични и не става на приятелки да разказвам. Та взе да ми нервничи и да става сприхав като започна да споделям. И ми става още по-мъчно, защото е зад гърба ми и ми помага много, но като ми стане най-тежко не мога да му поплача на рамото и да си кажа мъката. И постоянно съм с една буца в гърлото, чувствам се като в дупка, от която няма излизане.
Джейн, на всички момичета в темата ни е ясно, че ти си поплакваш и ти олеква. Но много от мъжете приемат женския плач по друг начин. Като плачеш, той иска да намери решение на проблема ти сега и веднага, за да спреш да плачеш. И понеже не може да ти реши проблема, се фрустрира. Освен това, може и той да си има проблеми, и да не ги споделя с теб, защото ти и без това си разстроена и плачеш.
Казвала ли си му, че когато плачеш ти е нужно само да те прегърне? Ако той осмисли рационално това, и остане спокоен когато плачеш, може да ви помогне и на двамата.
Няма прав и крив в такава ситуация, просто различна перспектива. Надявам се да се оправят нещата при теб.
Казвала ли си му, че когато плачеш ти е нужно само да те прегърне? Ако той осмисли рационално това, и остане спокоен когато плачеш, може да ви помогне и на двамата.
Няма прав и крив в такава ситуация, просто различна перспектива. Надявам се да се оправят нещата при теб.
Според мен в едно семейство няма мои и твои проблеми. Проблемите са общи. Като цяло той е голям темерут и много обран от към емоции, а аз съм другата крайност. Много често се случва да ми каже, че рева за глупости, сякаш омаловажава проблемите ми и това още повече ме наранява. Най-пресния случай, баща ми катастрофира и докато разбера състоянието му се разстроих много, което е напълно нормално. После ми го натякваше сумати време, че с тея мои състояния не помагам на никой и не съм рационална. Ами, такава съм... За мен лично е много важно да мога да споделя и да усетя подкрепа. Много пъти съм му казвала, че имам нужда да ме изслуша и съм му обяснявала, че нищо не се изисква от него. Но или се ядосва, или обръща темата.