Първото дойде нечакано(непланувано), но желано. За второто ми отне около 2-3 години да убедя мъжа си, че няма за кога да чакаме.
Не чакай удобен момент, действай!
Не чакай удобен момент, действай!
- Публикувана: 13 ноем. 2006, 21:04 ч.
- Последно мнение: 19 ноем. 2006, 21:04 ч.
Как решихте да имате дете?
Още преди да срещна бъдещия си съпруг вече чувствах, че съм готова, че силно искам дете! А след като се запознахме едва след няколко месеца си разменихме реплики от сорта - "аз знам, че искам ти да бъдеш майката/бащата на моите деца".. и така след няма и една година вече бях бременна.. Мечтаем си за три деца.. дано ни се случи! 
Има ли силна любов, спокойствие и взаимно желание - все някога нещата ще се получат!
Има ли силна любов, спокойствие и взаимно желание - все някога нещата ще се получат!
Ами как... Никога не съм искала дете и не съм усещала биологичен часовник да ми цъка Мъжът ми е този, който ме навиваше от момента, в който заживяхме заедно, аз пък се правех на ощипана 
И така, един ден излязох да пуша в дворчето пред офиса ми и се зазяпах в децата от съседната детска градина. И както ги зяпах, изведнъж усетих... някаква празнота в корема, почувствах се като Али Макбийл и си казах "Ох, добре, айде"
Мъжът ми е този, който ме навиваше от момента, в който заживяхме заедно, аз пък се правех на ощипана И така, един ден излязох да пуша в дворчето пред офиса ми и се зазяпах в децата от съседната детска градина. И както ги зяпах, изведнъж усетих... някаква празнота в корема, почувствах се като Али Макбийл и си казах "Ох, добре, айде"
не съм решавала-то просто се появи 
И аз съм писала. На втората среща с мъжа ми заговорихме за деца, на петата ми предложи брак. Оженихме се и започнахме да го правим. Просто така. Ден преди да "тръгнем" бях много далеч от подобни мисли - сватби, деца, семейство - не знам как всичко се обърна на 180.
И нас малко ни е страх, но желанието е по-силно
Не знам, дали е биологичен часовник 
Но не ми е и минавало през ума да си мисля готова ли съм или не.
Иначе става като в приказката за патката... мислила, мислила...
И нас малко ни е страх, но желанието е по-силно
Не знам, дали е биологичен часовник Но не ми е и минавало през ума да си мисля готова ли съм или не. Иначе става като в приказката за патката... мислила, мислила...
Не знам как стана, нито точно кога. Това не е най-важното. Сега съм горда майка обичам и съм обичана, а от това по-хубаво няма. Но те съветвам да не мислиш чак толкова много, защото ще започнат да ти идват разни въпроси 
дали си готов или не си гогов за родител. Има ли нещо, което човек със сигурност и на 100% да има отговор. Просто се реши и се наслади на момента - тогава се пръкват най-щастливите деца. Успех. 
дали си готов или не си гогов за родител. Има ли нещо, което човек със сигурност и на 100% да има отговор. Просто се реши и се наслади на момента - тогава се пръкват най-щастливите деца. Успех. 
След 7 години съвместен живот, което включваше завършване на гимназия, дипломиране, вземане на шофьорска книжка, един доста голям ремонт, сватба и хиляди невероятни мигове прекарани заедно решихме, че сме готови да си имаме прекрасно бебе! Т.е. някак си без да искам всичко си дойде по реда си - не ми се нравеше мисълта да съм студентка с бебе вкъщи и да се чудя от къде да я подхвана.
То като се позамисля, май е време да поработим и за второто вече че ще чукна 30-те след две години... пък искам да съм млада и хубава мама
То като се позамисля, май е време да поработим и за второто вече
че ще чукна 30-те след две години... пък искам да съм млада и хубава мама 
. Това е най-хубавото нещо, за което си заслужава да живееш. Сега съм щастлива и вярвам, че Господ ме обича! 
Препоръчани теми