- Публикувана: 9 март 2022, 22:37 ч.
- Последно мнение: 27 юни 2023, 14:31 ч.
Фентъзи и фантастика - 23
Оо, аз съм голям фен на Хари Потър край щерката. Като се има предвид, че с голямо предубеждение ги почнах, се оказаха много приятна изненада. Дж. Роулинг успяла е да изгради пълноценен свят и засяга много от проблемите на подрастващите, приятелството, любовта и взаимоотношенията и не на последно място книгите са много динамични и завладяващи. Край тях прочетох и другите ѝ поредици - трите части на Фантастични животни и Прокълнатато дете. Макар че те вече са написани като сценарии и усещането е по-различно.
На мен, като че ли, най-много ми харесаха Даровете на смъртта, но бих гласувала за всички части на поредицата.
На мен, като че ли, най-много ми харесаха Даровете на смъртта, но бих гласувала за всички части на поредицата.
При нас не е в списък за четене от децата (малки са и имат само препоръчителен списък), по желание на едно от децата почнахме поредицата - чета им вечер (могат и сами, но ни е традиция), покрай тях неочаквано за мен се увлякох. Та затова си мисля дали няма да ми допадне и Абъркомби, досега странях от този жанр, предпочитах класическата научна фантастика, но винаги може да се поправя.
Хари Потър е доста сложна поредица, нетърпяща категоризация. Първите книги са доста детски, но последните две, да не кажа - три стават мрачни, зловещи и сесриозни
В нея се прокрадва и българската следа. Да не говорим, че има свеж хумор. Има всички предпоставки да ми хареса, но уви - не ми. Хари е твърде емоционално нестабилен, лесен за манипулиране и не спазва никакви правила. Винаги всичко минава с номера "ще кажа на Дъмбълдор и той с вълшебна пръчка ще оправи нещата" и "Дъмбълдор знае всичко". Ясно, че на Хари му трябва авторитет, но той никога не мисли с главата си. За седемнадесет-осемнадесет годишен, Хари разсъждава като шестгодишен.
Много повече ми харесвата Хърмаяни Грейнджър - която е трезвият ум в триото Хари-Хърмаяни-Рон.- и Сивириъс Снейп, който има трагичен образ.
Първият филм съм го гледал, стори ми се добре адаптиран и дори - симпатичен. Бих го сравнил донякъде с Нарния. Но както казах първите десет книги са дсто детски. В петата книга имаме герой хвърлен за десет години в Азбакан, повявяват се дименторите, научаваме някои неща са смъртта на Лили и Джеймз Потър. Шеста и седма книга са страшни за пръв път умира главен герой, а и избухва война. Да не говорим за изтезанията на които са подложени мъгълите.
Мариша, не съм абсолютно сигурен, но май не. Основният списък на номинации е към 33-37 страница и не те засичам там.
В нея се прокрадва и българската следа. Да не говорим, че има свеж хумор. Има всички предпоставки да ми хареса, но уви - не ми. Хари е твърде емоционално нестабилен, лесен за манипулиране и не спазва никакви правила. Винаги всичко минава с номера "ще кажа на Дъмбълдор и той с вълшебна пръчка ще оправи нещата" и "Дъмбълдор знае всичко". Ясно, че на Хари му трябва авторитет, но той никога не мисли с главата си. За седемнадесет-осемнадесет годишен, Хари разсъждава като шестгодишен.
Много повече ми харесвата Хърмаяни Грейнджър - която е трезвият ум в триото Хари-Хърмаяни-Рон.- и Сивириъс Снейп, който има трагичен образ.
Първият филм съм го гледал, стори ми се добре адаптиран и дори - симпатичен. Бих го сравнил донякъде с Нарния. Но както казах първите десет книги са дсто детски. В петата книга имаме герой хвърлен за десет години в Азбакан, повявяват се дименторите, научаваме някои неща са смъртта на Лили и Джеймз Потър. Шеста и седма книга са страшни за пръв път умира главен герой, а и избухва война. Да не говорим за изтезанията на които са подложени мъгълите.
Мариша, не съм абсолютно сигурен, но май не. Основният списък на номинации е към 33-37 страница и не те засичам там.
Хари Потър е доста сложна поредица, нетърпяща категоризация. Първите книги са доста детски, но последните две, да не кажа - три стават мрачни, зловещи и сесриозни
В нея се прокрадва и българската следа. Да не говорим, че има свеж хумор. Има всички предпоставки да ми хареса, но уви - не ми. Хари е твърде емоционално нестабилен, лесен за манипулиране и не спазва никакви правила. Винаги всичко минава с номера "ще кажа на Дъмбълдор и той с вълшебна пръчка ще оправи нещата" и "Дъмбълдор знае всичко". Ясно, че на Хари му трябва авторитет, но той никога не мисли с главата си. За седемнадесет-осемнадесет годишен, Хари разсъждава като шестгодишен.
Много повече ми харесвата Хърмаяни Грейнджър - която е трезвият ум в триото Хари-Хърмаяни-Рон.- и Сивириъс Снейп, който има трагичен образ.
Първият филм съм го гледал, стори ми се добре адаптиран и дори - симпатичен. Бих го сравнил донякъде с Нарния. Но както казах първите десет книги са дсто детски. В петата книга имаме герой хвърлен за десет години в Азбакан, повявяват се дименторите, научаваме някои неща са смъртта на Лили и Джеймз Потър. Шеста и седма книга са страшни за пръв път умира главен герой, а и избухва война. Да не говорим за изтезанията на които са подложени мъгълите.
Мариша, не съм абсолютно сигурен, но май не. Основният списък на номинации е към 33-37 страница и не те засичам там.
В нея се прокрадва и българската следа. Да не говорим, че има свеж хумор. Има всички предпоставки да ми хареса, но уви - не ми. Хари е твърде емоционално нестабилен, лесен за манипулиране и не спазва никакви правила. Винаги всичко минава с номера "ще кажа на Дъмбълдор и той с вълшебна пръчка ще оправи нещата" и "Дъмбълдор знае всичко". Ясно, че на Хари му трябва авторитет, но той никога не мисли с главата си. За седемнадесет-осемнадесет годишен, Хари разсъждава като шестгодишен.
Много повече ми харесвата Хърмаяни Грейнджър - която е трезвият ум в триото Хари-Хърмаяни-Рон.- и Сивириъс Снейп, който има трагичен образ.
Първият филм съм го гледал, стори ми се добре адаптиран и дори - симпатичен. Бих го сравнил донякъде с Нарния. Но както казах първите десет книги са дсто детски. В петата книга имаме герой хвърлен за десет години в Азбакан, повявяват се дименторите, научаваме някои неща са смъртта на Лили и Джеймз Потър. Шеста и седма книга са страшни за пръв път умира главен герой, а и избухва война. Да не говорим за изтезанията на които са подложени мъгълите.
Мариша, не съм абсолютно сигурен, но май не. Основният списък на номинации е към 33-37 страница и не те засичам там.
Книгата ми хареса, Абъркромби е мнооого добър. Но взе да ми нагарча малко преди финала, и като я прочетох се запитах за какво беше цялото това нещо.....
Според мен книгите са рядко срещани хубави и "растат" чудесно с децата. За незрелия или "незрелия" Хари сме дискутирали достатъчно. Знам, че само Конан е върха, да. Ами незрелия Хари нарочно е такъв дълбочина му се вика. Не случайно книгите са хит. Аз бих ги предложила на децата, най-малкото от обща култура да са запознати. Не едно дете е открило любовта към четенето с тези книги. Вярвам, че тези от вас, които са родители, ще го потвърдят.
С какво сме израсли ние и какво четем ние сега, на тази възраст, е друг въпрос. И пак. Дори и като възрастен - защото и аз дълго време глупаво отричах да ги прочета- и като възрастен ме изкефиха.
дълбочина му се вика. Не случайно книгите са хит. Аз бих ги предложила на децата, най-малкото от обща култура да са запознати. Не едно дете е открило любовта към четенето с тези книги. Вярвам, че тези от вас, които са родители, ще го потвърдят. С какво сме израсли ние и какво четем ние сега, на тази възраст, е друг въпрос. И пак. Дори и като възрастен - защото и аз дълго време глупаво отричах да ги прочета- и като възрастен ме изкефиха.
Според мен книгите са рядко срещани хубави и "растат" чудесно с децата. За незрелия или "незрелия" Хари сме дискутирали достатъчно. Знам, че само Конан е върха, да. Ами незрелия Хари нарочно е такъв дълбочина му се вика. Не случайно книгите са хит. Аз бих ги предложила на децата, най-малкото от обща култура да са запознати. Не едно дете е открило любовта към четенето с тези книги. Вярвам, че тези от вас, които са родители, ще го потвърдят.
С какво сме израсли ние и какво четем ние сега, на тази възраст, е друг въпрос. И пак. Дори и като възрастен - защото и аз дълго време глупаво отричах да ги прочета- и като възрастен ме изкефиха.
дълбочина му се вика. Не случайно книгите са хит. Аз бих ги предложила на децата, най-малкото от обща култура да са запознати. Не едно дете е открило любовта към четенето с тези книги. Вярвам, че тези от вас, които са родители, ще го потвърдят. С какво сме израсли ние и какво четем ние сега, на тази възраст, е друг въпрос. И пак. Дори и като възрастен - защото и аз дълго време глупаво отричах да ги прочета- и като възрастен ме изкефиха.
Само Конан - не. Но ето добър пример - Фицрицарин е 16 години в първата трилогия, за Придворният убиец, а не му липсва дълбочина. идва момент където спира да се допитва за всяко решение до Сенч и Бърич. Дори и в Хобит, Билбо не пита за всичко Гандалф, половината книга, че и повече Гандалф го няма. Дори в Игра на тронове, герои като Бран не питат за всичко някой по-мъдър и знаещ. в Черната Призма бащата на Кип го оставя на практика сам, за почти половин година.
На практика в един момент цялото човечство зависи от Хари, а Дъмбълдор 7 години не е успял да го подготви. Хърмаяни е на неговите години, а се държи много по-зряло.
На практика в един момент цялото човечство зависи от Хари, а Дъмбълдор 7 години не е успял да го подготви. Хърмаяни е на неговите години, а се държи много по-зряло.
Мъже, какво да ги правиш.
Все чакат някоя жена да свърши мръсната работа.
Само два от филмите от поредицата за Хари Потър бях гледала, преди доста време. Сега след като прочетох на децата първите три книги, след всяка им пусках и филма (и виждах съответно разлики, което не ми допадаше).
По-интересното за мен самата е друго - тъй като с тях по-бавно напредвах, а за себе си четох поредицата и бях по-напред вече в историята, вкл. на последните две книги, преди да ги прочета видях резюме на сюжета в интернет, а това не само не ми попречи да харесам поредицата, а даже напротив - и сега, когато на тях чета вече четвъртата книга (много в началото), а пък аз съм към средата поне на последната, връщането назад в историята не ми е нито досадно, нито безинтересно, ами си обяснявам някои детайли, които уж така само са били споменати, може и дори да се окажат значителни (но при прочит на толкова много страници могат и да бъдат забравени). Така че сега вървя към финала на историята, чета им паралелно и поредицата към средата на същата и пак ми е интересно. Вероятно заради увлекателния разказ на Роулинг. Вярно, че не е и блестящ стил (например има автори като Хавиер Мариас и Итало Калвино, които много харесвам), но пак ми допада. Магия, какво да се прави, и предубеден мъгъл като мен уцели, макар и късно. След “Даровете” съм си подготвила и “Приказките на барда Бийдъл”.
По-интересното за мен самата е друго - тъй като с тях по-бавно напредвах, а за себе си четох поредицата и бях по-напред вече в историята, вкл. на последните две книги, преди да ги прочета видях резюме на сюжета в интернет, а това не само не ми попречи да харесам поредицата, а даже напротив - и сега, когато на тях чета вече четвъртата книга (много в началото), а пък аз съм към средата поне на последната, връщането назад в историята не ми е нито досадно, нито безинтересно, ами си обяснявам някои детайли, които уж така само са били споменати, може и дори да се окажат значителни (но при прочит на толкова много страници могат и да бъдат забравени). Така че сега вървя към финала на историята, чета им паралелно и поредицата към средата на същата и пак ми е интересно. Вероятно заради увлекателния разказ на Роулинг. Вярно, че не е и блестящ стил (например има автори като Хавиер Мариас и Итало Калвино, които много харесвам), но пак ми допада. Магия, какво да се прави, и предубеден мъгъл като мен уцели, макар и късно. След “Даровете” съм си подготвила и “Приказките на барда Бийдъл”.
С ММ сме на по 50+ и пак всяко лято си препрочитаме ритуално ХП.
За мен едно от най-смислените послания в тази книга е, че магията изобщо не решава житейските проблеми и дори тези, които я владеят, често са нещастни. Т.е., разковничето е не в магическата пръчка, а в упоритата работа - за да се усъвършенстваш, да поддържаш приятелствата си, да гониш целите си и т.н.
За мен едно от най-смислените послания в тази книга е, че магията изобщо не решава житейските проблеми и дори тези, които я владеят, често са нещастни. Т.е., разковничето е не в магическата пръчка, а в упоритата работа - за да се усъвършенстваш, да поддържаш приятелствата си, да гониш целите си и т.н.