Фентъзи и фантастика - 23

Аз днес започнах Барутните магове, отдавна им се каня:).

За мен Айн Ранд е антиавтор, ужас някакъв
 А Ан Райс не знам какво да кажа. По-страшна е от Кинг и по-добра

Във връзка с нашия проект за фен преводи, не знам дали ще направя услуга, ако я преведа както трябва или ще ме бият с камъни, зачетох се в 4-та книга за крадец на тела. На моменти изпадам в дива паника 😅 нямам предвид философските размишления и набожните... Ама Кинг вода в пробита лъжичка да й носи 🤣

Хепи,  според мен не е по-страшна от Кинг, но е много по-увлекателна от него - е, поне за мен. И поне спрямо  половината авторки пишещи "розови" вампирски романи е доста по-мрачна, което много ми допада.

За Айн Райнд споделям твоето мнение. Един от малкото случаи,  да не дочета дочита книгата до края.

Айн Ранд така виртуозно е смесила истини и лъжи,че чак е интересно да я четеш. До известно време.

Пътепис е литературно произведение, описващо пътуване до определено географско място, град, планина и други . Пътеписът е разказ от името на пътуващия човек, описващ видяното и даващ своите субективни оценки и коментари . Питали ли сте се , дали някой автор има топки , да сътвори пътепис в  даден фантастичен свят, измислен от него ? Колкото и невероятно да звучи съществува и такова нещо . Става дума за книгата Замъкът на лорд Валънтайн на писателят Робърт Силвърбърг - част от цикъла Маджипур.  Силвърбърг е познато лице на българския читател . Като автор е доста ползотверен , но за съжеление освен серията за маджипур с коята е известен   , на български са преведени малък брой негови книги .  Ако потърсите информация в интернет или прочетете някое ревю на книгата ,  най - често ще попаднете на изстърканото клише , че Силвърбърг е създал нещо иновативно , което представлява едновременно и фентъзи и фантастика в едно. Но това , с което пленява книгата и не те оставя докато не я прочетеш е уникалното описание на детайлният свят на маджипур . А света на маджипур е просто необятен .Силвърбърг движи историята си през пределите на огромен континент. Цялата история проследява пътуването на главния герой през  маджипур , като непосредствено с това ни запознава с различните раси и същества обитаващи този свят и с тяхната история  бит  и нрави . Има разбира се и любовна нишка , главен герой с ясна цел , злодеи , все неща присъстващи в класическите фентъзита . А фантастиката тя само се споменава бегло. Някога светът на маджипур е изследван от високотехнологична раса и колонизиран   след война с местната господстваща раса , като тя е почти избита и заселена в резерват (  това да Ви звучи познато ) . С времето вместо светът да стане по технологичен и зависим от модерни технологии , той попада в една епоха която силно наподобява нашето средновековие . Да съществуват  наистиина развити технологии , но хората са приели че живеят по  добре без тях . Планетата се оправлява авторитарно и еднолично , като владетелите са почти с ранг на богове , и властта се наследява . И тук започва и нашата история  , управникът се събужда без спомени в чуждо тяло. Но толкова за сюжета . В рамките на около 500  страници , и  прекосявайки цялата планета той ще си възвърне това , което  му е отнето и което му принадлежи. Приятно четиво , неангажиращо , можете да го оставите и след време зачитайки го пак ще вникнете веднага в сюжета . Ако Ви се чете нещо нестандартно , писано от един класик в жанра , това е книгата за вас  .

Хора, колебая се кое да почна.
Вещерът или Малазанска книга на мъртвите?
За Вещерът съм гледала сериала, но съм чела, че няма много общо с книгите.

И за малазанската се чудя.
За нея нищо не знам, ама някъде четох хубави отзиви.

Вещерът е приятен, но по леко четиво. За лятото идеално
Другата е доста по-мащабна. За твърди фенове на жанра. С много време.
Точно Валантайн зачетох последно, но не съм дочела. Приятна е. Бях я взела на смешна цена от озон

А, обичам мащабни неща.
Но и двете ще прочета.
Но нещо ме влече към Малазанските книги.

Голям фен съм на Вещерът, ама другата си е по-хубава

Аз грам не харесах Вещера, изчетох го от единия инат...За Книгата само първата, просто на останалите не им е дошъл реда

Ели, Аз на Вещера харесах първите една-две книги (и по-специално - Вещер, едната от двете книги от Гласът на здравия разум), но постепенно действието заби за мен в посока, която бе глупава. Последната седма книга ми се стори до голяма степен пълнеж.

Но аз не съм меродавен, защото Малазана ми хареса още по-малко или по-скоро - не ми хареса  - за разлика от масовия читател в този клуб. Там пък нямаше свързаност между книгите. Викингската част книги 5-7, нямаше нищо общо да речем с книги 1-2, в които централен бе бунтът на Ласийн, срещу Келанвед . Също така в него разни богове и полубогове се бият със смъртни, което ме издразни яко.

Абе чете ми се нещо мащабно.
И Вещерът ще уважа, но ще опитам с Малазана първо.
Хубавото гледам на Малазанските книги, че са довършени.
Нали?
Има си ги и в Читанка.

Аз съм фен на Малазана, най-вече защото я смятам за олицетворение на понятието епично фентъзи, образец за мащабност в жанра. Стивън Ериксън е автор с направо необуздана фантазия, няма друга поредица, в която с такъв гигантски замах е изграден не един свят, а космос от различни светове, раси, империи, магични системи, богове, полубогове и каквото още се сетиш, при това без да се губи и мястото на хората между тях.

Обаче четенето на книгите си е  сериозно изпитание. Първо, Ериксън често се увлича и докато стигне до съществената част, си минал през такъв лабиринт от насипана информация за герои, места, богове и т.н., че в главата ти е тотална каша. Второ, стилът му е далеч от четивен, а на места буквално измъчва. Трето, историята се движи в абсолютно всички посоки, за които човек може да се сети, и в един момент сякаш самият автор ѝ изпуска края, и в крайна сметка, след 10 книги има куп сюжетни линии, които така и не стигат доникъде. Четвърто, понеже персонажите са хиляди, много от тях са абсолютно излишни и безсмислени, но читателят няма как да го знае, докато си проправя път в лабиринта. Има и пето, и шесто, и седмо, но стига толкова. Само трябва да отбележа, че насилието във всички томове е много. То няма и как иначе, след като е Книга на мъртвите и разказва историите на падналите.

За мен, Малазана има един гигантски плюс. Ериксън постоянно изненадва, а понякога и направо шашва с емоция. И когато стига до кулминационните сцени, те са блестящи, помитащи. Чак не ти се вярва, че след толкова сухота и претовареност, се разгръща такава епична сцена, която ти се иска да препрочетеш поне 10 пъти. Всеки от томовете включва поне една такава, било на битки, било на крушение на идеи, светове и т.н., които направо те потрисат. Лично за мен, краят на Кучешката верига е най-силно въздействалата ми сцена във фентъзи жанра въобще. Не съм от ревливите или силно впечатлителни читатели, но тази сцена съм я сънувала дори.

Първите 5 книги са страхотни, шеста и седма (поне за мен) - нещо близо до провал, после от осма до края нещата леко се оправят, макар че накрая, според мен, и самият Ериксън вече е бил твърде уморен (по-скоро направо изцеден) от собствената си поредица, за да приключи всичко напълно удовлетворяващо.  Но Малазанската серия е нещо, което страшно си заслужава да се прочете.

Благодаря за хубавото резюме.
Джордан съм чела, та ще изтърпя малко локуми.