Фентъзи и фантастика - 23

Ако се бе подложил на операция щяха да го убият.

Откъде знаеше, че няма да го убият, след като изпълни указанията?

в случай на смърт, че нещата просто са взели непредвиден край,

В средата на третата част, когато става ясно че е работила за ЗЛО под прикритие, за да работи срещу него. И преди това  в бележката, която му дава да вярва на нея  и на Ева Пейдж.

Именно Тереза го убеждава, че Зло е добро, и че трябва да се подложи на операция, защото Плъха го моли. Е, какъв щеше да е краят ако я бе послушал? Обратно- Бренда му помага да махне импланта от главата си, като го води при нейния приятел. Впрочем шпионката Тереза на няколко пъти го изоставя, защото се доверява на ЗЛО. Шпионката Бренда не го изоставя до самя финал (изключваме моментите, когато той е в бесъзнание)

като Галпи

ато Чък

Рилдж инстинктивно се изпъна и погледна Наат право в очите. В драконовото общество това се приемаше като израз на уважение и признаване силата на другия.
— Бързо схващаш — доволно отбеляза Наат. Дори без маската-облик на върховната власт, гласът му оставаше дълбок и тътнещ. — Вече разбра, че не си тук заради неприемливата ти връзка с Пел. Със сестра ми решихме да уважим чувствата ви.
— След като премине допълнително обучение, Пел ще получи ранга на моя Съпровождаща, но преди това ще бъде приета като осиновен член на династията — допълни Наата. За разлика от Наат, тя продължаваше да носи маската-облик. — Така ще имате възможност да останете заедно, без да предизвиквате излишно внимание.
Рилдж се опита да се изпъне още повече. За него това означаваше много. Без значение какво щяха да поискат Наат и Наата, а вече не се съмняваше, че ще поискат нещо, той щеше да го изпълни.
Наата също свали маската-облик и Рилдж видя топла, разбираща усмивка на лицето ѝ. За разлика от брат си, нейната коса беше останала черна, а почти гладката кожа на лицето криеше истинската възраст. Но дори да е била съвсем млада, когато е поела отговорностите на Наата, седемдесетте години съвместно управление указваха възраст над сто години. В светлозелените  ѝ очи се таяха мъдрост и разбиране, които накараха Рилдж да се почувства неудобно. Нищо не можеше да се скрие от този проникновен поглед. Тя се пресегна се до малката масичка и наля чаша вода. След това собственоръчно му я подаде. Младият дракон се поколеба, но я взе, внимавайки да не докосва пръстите ѝ. Имаше чувството, че с това си действие, подписва договор на сляпо.
— Няма да искаме нищо от теб, Рилдж. Пел ще получи този ранг заради собствените си качества, независимо дали ще останете заедно или не. Наата ще има нужда от служители като нея. Сега ни разкажи за видението, което имаше преди малко – Наат се облегна назад и зачака.
Рилдж сведе глава и се загледа в повърхността на водата в чашата, извиквайки спомена за смътните картини.
— Бяха няколко картини едновременно. Прозрачни, разпокъсани, без плътност и детайли. Млада алтарианка, плачеща и с разбито сърце, която е бременна и бяга от нещо. После умира при раждането. Огромна вълна залива остров, а Съвета на Алтара се събира и Наместниците разбиват в пода фигура на дракон. В един момент все едно времето се върна назад и този път дракон обви с крилата си Алтара. После видях… — Рилдж замлъкна и погледна притеснено към Наат. Той му кимна да продължи.
— Видях Наат и момиче от Алтара с драконови люспи. Бяха на Огненото плато. Наоколо изригваше лава, Ранафер се разпадаше, планините и Цитаделата рухваха, океанът изчезваше, но те правеха любов, все едно не забелязваха ставащото. После Наат свали облика си и направи нещо с Дарбата си. Ранафер започна да се пресътворява.
— Как изглеждаше пресътворения Ранафер? — попита спокойно Наата.
— Не зная. Видях само, че разпадането се прекрати и започна обратен процес. После виждах само вихрите на Вортекса и плочите на терасата, които бяха твърде близо. Опитах се да се коригирам приземяването, но не успях.
Наат и Наата кимнаха разбиращо. Не изглеждаха много притеснени от видението, в което техния свят загиваше. Наат се облегна назад.
— Рилдж, на площадката ти спомена, че това видение се е различавало от предишните, които си имал. Защо?
— Дарбата се проявява рядко, но зная, че когато това се случва, виждам само една хрононишка. Но я виждам ясно и с детайли. Зная дали е минало или бъдеще. Сега бяха няколко нишки, сплетени в картини. Не зная как са свързани, Не зная коя е минало и коя бъдеще. Всичко се размиваше, долавях повече движенията на образите, отколкото техните детайли, а цветовете бяха като избледнели и с виолетов оттенък… все едно виждах отражения в огледало.
Рилдж щеше да продължи, но замря, виждайки как Наат хвана ръката на Наата и я стисна. Тя му отвърна със същото. Лицата им, обаче не промениха спокойното си изражение.
— Кажи ни, дете, имал ли си видения за себе си? — неочакваното обръщение и смяна на темата не се харесаха на Рилдж, но той беше дракон, още повече потомствен член на династията и честта му го задължаваше да говори истината, независимо от последствията. Е, винаги можеше да не спомене за някои незначителни подробности, ако изрично не то попитаха за тях. На това го бяха научили годините в детското крило на двореца, когато казваше всичко, което вижда. Спестяването на цялата истината понякога беше за предпочитане. Така направи и сега.