В момента чета ... 75

  • 42 910
  • 764
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 547
Пиша по постинг на Миж от онзиден, но да вмъкна, че във "Водовъртеж" на Ирса също имаше много редакторски грешки, преводът беше калпав. После при "Изкупление" се бяха справили по-добре.
Мари, и аз не се справих с "Фонтани на мълчанието", ти ми е беше дала под наем, ако помниш. А много се мъчих да се 'справя' с нея именно заради размяната и усилията, които положи да ми я пратиш, но уви! Докарах я до около 30% вероятно.
Завърших "Докторе, боли" и съм си взела от библиотеката "Понеделник сутрин" от Санджей Гупта /бях си я харесала по препоръка оттук/, две докторски една след друга, но аз си обичам медицинската тематика така или иначе.

Последна редакция: нд, 13 мар 2022, 19:24 от Минерва

# 91
  • Мнения: 42 910
Не съм чела книгата, но попаднах случайно на едно интервю на авторката (по бг телевизия). Тя казва, че описва своя връзка, която я е увредила психически. Което ме навежда на мисълта, че не е била особено щастлива връзка.

# 92
  • Мнения: 1 003
Минерва, бях забравила.Blush
Фонтаните ще ги преборя . Заделила съм няколко книги, които ще даря на някое читалище и ще прибавя и нея.

# 93
  • София
  • Мнения: 2 227
Разтоварвам се с Матю Райли и "Четирите легендарни царства". Харесвам приключенията на Джак Уест. Тук се появяват и герои от другата поредица за Плашилото. Надпревара, преследвания, древни загадки, страшно увлекателно и като свърши не помниш какво си чел Laughing

# 94
  • Мнения: 36
Тъкмо започнах ''Другата'' на Е.Г. Скот.... някой ако я е чел бих искала да чуя отзиви за нея..?

# 95
  • Чукарландия
  • Мнения: 4 812
Приключих "Образована". В крайна сметка дадох 4*. Разбрах, че вината не е в героинята, а в мен самата - не можах да влезна в нейните обувки... Може би не мога да проумея този начин на живот, коренно различен от това, с което съм свикнала.
Започвам "След края" - Клеър Макинтош. 🤗

# 96
  • Пловдив
  • Мнения: 16 653

"Колекционерът на парфюми" - Катлийн Тесаро
Лека и приятна история. Бързо се чете, страхотен вариант, след някоя тежка книга или за романтични натури.

# 97
  • Mediterraneo
  • Мнения: 43 191
Хиляди късчета дъга на Изабел Брум изслушах, нищо особено, претакане от пусто в празно, скука.

Започнах Майките... WTF е работата след почти час слушане! Гнусна боза. Ще я изслушам заради отзивите тук и понеже не си губя времето в четене( напротив, уплътнявам времето, когато върша нещо и мога да слушам). Но определено вече ми остави горчив привкус.
Чета Шепнещия мъж- добра идея, но ми идва нещо повърхностно изпълнението. Ще видя какво ще се случи докрая.

# 98
  • Мнения: 6 909
Прочетох "Където пеят раците". Много четена, много харесвана. Не ме впечатли. Нереална някак си. А и финалът.. Но все пак заслужава да бъде прочетена.

# 99
  • София
  • Мнения: 9 578
"Където пеят раците" ми беше все едно написана от двама различни човека - до половината една, след това съвсем друга. Съответно ми допадна повече първата половина.
Започнах успоредно на Сторител да слушам "Богат, беден". Нямам спомен да съм я чела за моя изненада. Увлекателна е дотук. Разказва се за семейство Джордах и успоредно вървят историите на всеки от членовете на семейството. Открих слушането на книга, докато се занимавам с битовизми от типа - правене на салата, зареждане на миялната, готвене. То било много приятно Innocent .
След като ми изтече абонамента на Сторител, си го поднових от сайта без проблем, явно е трябвало просто да изтече първо.

# 100
  • Мнения: 547
И аз се каня да препрочитам "Богат, беден". Имам я и на хартия.
Тарталетка, съжалявам да чуя за "Майките". Виж, колко сме различни и какви различни вкусове.
"Където пеят раците" ми е в списъка за близко бъдеще.

# 101
  • София
  • Мнения: 1 884
Богат, беден съм я чела поне 3 пъти. Много ми хареса в юношеските ми години, след което съм я препрочитала няколко пъти. Много обичам да чета семейни саги Purple Heart. Но пък никога не съм чела продължението Просяк, крадец. Може би трябва да я прочета отново, след което да продължа с Просяк, крадец.... Така бях и с Вечната Амбър, четях я всяка лятна ваканция като бях на село Purple Heart.

Относно Грехът на Малтица, много лесно се чете, почти съм сигурна какво ще се случи и как ще приключи историята /на около 50% съм/, но е приятна за четене и съм сигурна че ще се плаче. Стилът ми напомня на трилогията Тътени, която беше книжното ми откритие за изминалата година.

# 102
  • Мнения: 5 494
Имам всички книги на Светлана Алексиевич (Молитвата не е най-тежката, но тя ми беше първата, продължих с Войната не е с лице на жена и Последните свидетели.... Е няма такава мъка!!!). Особено актуални са в нашето време. Но ги пазя, искам един ден и децата ми да ги прочетат, за мен е важно да знаят. Силно ги препоръчвам на всички, които се чувстват нещастни от живота си (след тях човек би преосмислил дори собственото си нещастие). Цитат от" Реквием" на Роберт Рождественский "Беше седмият ден от войната. Започнахме да отстъпваме. Скоро се обляхме в кръв. Имаше страшно много ранени, но те бяха толкова кротки, толкова търпеливи... Всички искаха да доживеят до победата. Чакахме: аха да свърши. Спомням си как всичко по мен се просмукваше с кръв...Гуменките ми се скъсаха, вървях боса. Какво видях? Близо до Могильов бомбардираха една гара. А там беше спрял влак с деца. Взеха да ги изхвърлят през прозорците на вагоните, мънички дечица - три-четиригодишни. Наблизо имаше гора и те тичат към гората. Точно тогава се появиха немски танкове и почнаха да газят отгоре им. И помен не остана от дечицата...От тази гледка и днес можеш да се побъркаш. Но през войната хората издържаха, побъркваха се след войната. Боледуваха след войната. А през войната стомашните язви заздравяваха. Спиш в снега, шинелчето ти е вехтичко, а на сутринта нямаш дори хрема... Пред очите ти умира човек...И ти знаеш, виждаш, че с нищо не можеш да му помогнеш, остават му броени минути. Целуваш го, галиш го, говориш му мили думи. Сбогуваш се с него. С нищо друго не можеш да му помогнеш...И сега още тези лица са в паметта ми, виждам ги - всичките момчета, всичките. Години минаха, а поне някого да забравя, поне едно лице. Никого не съм забравила. Всичките ги помня...Всичките ги виждам..."

Покрай коментарите за войната в Украйна разбрах, че Светлана Алексиевич има и други книги и много искам да ги прочета. Иначе Чернобилска молитва се чете трудно, но е задължително четиво. Филмът също е добър - много показателен за това как действа съветската комунистическа машина, без значение колко ще са човешките жертви. Другото, което е важно, е неотменното чувство за дълг към родината на руснаците. Не само при тази авария, те просто го имат това в себе си - жертвоготовността. Rolling Eyes Много изстрадал народ са Disappointed Relieved И много често страдат от собствените си управници Sad
Където пеят раците ме порази най-много с това, че става въпрос за реални места и то съществуващи и днес Open Mouth

Последна редакция: пн, 14 мар 2022, 14:58 от Джинa

# 103
  • на острова на мечтите
  • Мнения: 6 379
Пак с питане. Намерих доста електронна книги на Бакман. Но май, точно тази, която търся я няма, или поне заглавието не съвпада с българския превод!? Някой да сподели оригиналното заглавие на Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг, моля! И благодаря, предварително!
Много от книгите, за които пишете тук не мога да ги открия. Местната библиотека е с доста ограничен брой нови книги. Обикновено тези по- нашумели, но не винаги по мой вкус. Решила съм, да не купувам повече книги на хартиен носител по различни съображения.
Боже мили, момичета! Сигурно сте много прави да четете книги за войната, но аз лично не мога... Ето че плача след поста на Vanessa! Моите книги за войната, а и филми, ги изчетох и изгледах преди години... Рекох си, край! Стига ми толкоз! А то виж, че доживяхме почти до нас да я срещнем отново...

Последна редакция: пн, 14 мар 2022, 17:45 от danilu

# 104
  • Мнения: 189
(..)Някой да сподели оригиналното заглавие на Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг, моля! (…)

На английски е “And every morning the way home gets longer and longer”.

Общи условия

Активация на акаунт