В момента чета ... 75

Аз я харесах Момичето от влака. Преди 5г я четох ,една колежка ми я беше дала за прочит и филма гледах след това. Алкохоличка да,но винаги има причина човек да посегне към чашката в случая домашното насилие.

В момента чета пиесите на Тенеси Уилямс, след което ще започна биографията му. Запалих се по неговата драматургия от филми, които са адаптация по текстовете му. А преди месец гледах и една страхотна версия по Трамвай Желание, наречена Нощта на Покера в Театър Азарян. Тенеси Уилямс е много чувствителен, фин автор. Има доста любопитен живот. Бисексуален е. Бил е влюбен в Марлон Брандо. Но в драматургията си описва често сестра си, която му е била най - близка. Изгражда сложни и тайнствено - привлекателни женски образи. Абе разбира душата и най - ранимите кътчета в сърцето на жената.  До сега не го бях чела, но мисля, че ще ми стане един от най - любимите автори.

“Момичето от влака”,”Кървав портокал”и др.алкохолизирани гл.героини т.н….ми бяха интересни,когато модата на разни момичета,жени и съпруги в заглавията на еднотипни трилъри започна да изгрява:)..сега вече не ме блазнят,явно съм се наситила.

Срещала съм хубави отзиви за “Момичето от влака” и затова беше в списъка ми, макар и по-назад, но по темата за домашно насилие и алкохолизъм достатъчно книги четох в последно време (включително и в “Аномалията” - в тази книга какво ли не е включено като теми, макар и по малко, заради обема ѝ, включително теми като религия и екология), затова и заради времевото ограничение предпочитам да дам предимство на “Грехът на Малтица” и временно изчакващата “Момичето от Бруклин” (но на френски я чета). Плюс още някои скандинавски набелязани, книгата на Лубри от 2021 (Les Sœurs de Montmorts) и още някои други.

Не зная дали някога ще посегна към "Трамвай желание". Гледала съм филма с Марлон Брандо 2 пъти, макар и доста отдавна, но така ме е грабнал, че го помня почти в детайли. Не вярвам, че пиесата ще ми въздейства така ако я чета.

Прочетох я, само че в италианското издание.
Нееднозначно мнение, краен текст. Но пък открих, че Каспаров има и други книги и ми е интересна “Как животът имитира шаха”.

Аз прочетох тази


Авторът е бивш заместник на върховния главнокомандващ на обединените сили на НАТО в Европа. Участвал е във военни мисии по време на Войната в Залива, в Косово, Босна и Ирак.
Не я препоръчвам и не мисля да продължавам да чета по темата.
Вчера бях в един музей с впечатляващи възстановки на ВСВ и най-кошмарното беше, че си дадох сметка, че това, което преди е било история, сега някъде е реалност.
Не съм оптимист за случващото се…

Сега ще трябва (т.е. ще се наложи) нещата да са различни, защото няколко държави разполагат с атомни бомби. Не може да се гледа по същия начин на ситуацията. Няма да коментирам повече, защото знам, че постът е спам.

Ние с майка ми сме така. Книгите, които купуваме или вземаме от българската библиотека на острова ни, ги четем и двете. Обсъждаме си ги и различните ни мнения за дадена книга не са повод за спор. Показваме си една на друга различни гледни точки. А понякога ни впечатляват, дори разплакват, едни и същи книги. Като цяло любовта ми към четенето е формирано първо от майка ми, след нея са всички останали. Преди години не искаше да чуе за Стивън Кинг /аз го наричам татко Стивън/, защото ужаси не ѝ се четяли. Почти насила ѝ пъхнах в ръцете "Зеленият път" и оттогава му е фен.

Аз до тоя момент съм гледала Трамвай Желание с Марлон, Син Жасмин на Уди Алън, който всъщност е по пиесата. Един английски онлайн театър с Джилиън Андерсън и българското Нощта на Покера... Ами страшен кеф е когато видиш, тази гениална пиеса как различно може да звучи и всеки път по - различен начин да вълнува. Сега моите фаворити са Синия Жасмин и изненадващо - новата българска версия. И двете просто издигат пиесата на много модерно ниво, като не губят историята. Имат актуално звучене. И когато сега я четох просто започнах да си представям, каква история бих разказала пък аз, ако в следващия си живот се занимавам с изкуство.

Absolve te започнах вчера и някакси неусетно приключих сега. Не знам какво да кажа, поплаках си малко накрая. За мен е тежка книга, тежка тематика, и то точно сега ли уцелих да я чета (нямах никаква идея за какво се разказва, имам я понеже преди време много се споменаваше в новите книги…).
Сега не знам какво да подхвана.

С майка ми имаме различен вкус за книги. Тук там имаме допирна точка. С ММ повече сякаш, с него четем за ВСВ, класики, отвреме навреме някой трилър подхваща той, просто защото ги имаме много у нас. Иначе исторически обича, по-екшънски, хумор, но не чете много. Ако и той вземе много да чете няма да има опция за гледане на деца , по-скоро ми е отстъпил по някой и друг час отвреме навреме, за да чета аз.
Аз също имах проблем с "Майстора и Маргарита", с много прехвалени книги също. Не умея много да говоря за книги и да описвам, по-добре ми върви да ги преразказвам. Също и нямам от темата потребители-фаворити, на чиито мнения да се уповавам и да смятам, че нещо, предложено от някой от тях, би ми допаднало.
Чета по-скоро за забавление, имам си определени любими жанрове и тематики, а и такива, каквито не обичам да чета.
Ето, миналата седмица 'препоръчах' Майките, а Тарталета /мисля, че тя беше/ толкова много не я е харесала. Противоречиви мнения за нея. Не се обиждам, мен ме докосна тази книга /може би в скоба трябва да кажа, че си имам и лична причина/. Много зависи и от момента и настроението, понякога ми се четат леки /което при мен са трилърите/, а понякога - по-сериозни произведения. Твърде философски не обичам, аз самата имам такъв уклон и нямам нужда и да го чета това на хартия. Нямам и необходимост като цяло да разсъждавам по смисъла и циклите на живота. Чета предимно за забавление, обичам да ми е представен и много различен от познатия ми начин на живот - например за екзотични култури или тип "Изхвърлени в Америка" - за преселвания, войни, вкл. и болести - трудности, които героят изживява и как преминава през тях, но по-скоро описателно и в действие, отколкото от философска гледна точка.
Харесах и "Сливовиц", пък и за нея имаше лоши отзиви. Нормално е, хората сме различни, не ме безпокои това, давам шанс на всякакви произведения и после без жалост изоставям. Така разширявам кръгозора си от една страна, а и се убеждавам лично и си създавам собствено мнение.
Малко ми остава до края на "Понеделник сутрин". Докторска, не е лоша, но не блести с нищо, около 3,5* бих й сложила. Сравнително бързо и леко се чете, ако обичате книги на медицинска тематика, без да са прекалено тежки, това е вашето нещо. Тип "Спешно отделение" на книга.
На аудио съм на "Гръцко кафе" на Хапсали, хареса ми стилът й, а на четеца ми виси "Лебедова песен" на 630 страница съм /което е около 63%, бая книга си е/, нещо се закучи и стана еднообразно, не знам как ще го прескоча този момент, на вентилатор я карам вече.

Прочетох "След края" и да си призная - тихичко си поплаках. Много ме докосна историята, звездите ѝ са твърдо 5, едно не можах да си изясня. В частта "СЛЕД" не можах да схвана защо вървят паралелно две различни истории за едни и същи неща, коя е истинската или читателя трябва да избира истината сам за себе си? Защо е използван този похват? Мен ме объркваше, непрекъснато сравнявах годините, за да хвана нишката в разказите на Пип и Макс, но такава не намерих. Коренно различни истории...
Може и в спойлер. 🤗

Започвам "Момчето, което чуваше всичко" - Робърт МакКамън

Прочетох Момичето от влака. Със смесени чувства съм. Има действие, но е толкова монотонно, че когато се стигна до развръзката не усетих удовлетворение.
Продължавам с Вила с басейн .
Ще чакам отзиви за Момчето, което чуваше всичко. Тя ще е следващата.
"След края"

Успешна и хубава седмица ви желая и дано пролетта ни донесе повече приятни емоции с и без книги 🍀

Като чета рецензиите на "Песента на Ахил" (чака ме от над година), ме учудва, че Роулинг й дава толкова добра оценка. Не съм подходила още с ентусиазъм към нея, заради старогръцката тематика. Уважавам миналото, но предпочитам други култури.
"Момичето от влака" ме беше заредила с очаквания и силно разочароващ край. Авторката потвърди тенденцията и с последващите си книги. Не я следя повече.