В момента чета ... 75

Тъй като прочетох Тайната на Диор, а и като цяло съм изчела доста литература на тема Втора световна война, любопитството ми събуди темата за концлагера (който е бил само за жени) Равенсбрюк.
Сещате ли се за книги (художествена литература), които разказват за него?
Чела съм Люляковите момичета и Под алено небе.
За Аушвиц има ужасно много книги (повечето от които умишлено избягвам, тъй като случих на няколко доста нашумели и изключително плоски).
Та имате ли впечатления за други книги за другите концлагери?

Как съм плакала на "Без дом".

Започнах Пасиансът на Архангелите.
Като изключим клишираната философия, за сега ми харесва.

Прочетох Вила с басейн-доста от словоизлеянията ги пропусках. Оценка 3.5.

Данилу, дано да харесаш "Поправките".
Аз не успях да я довърша. Поредната ми недовършена франзенова книга... Бях споделила, че с книгите на Франзен имам един Рубикон към 40% , който просто не мога да мина и не мога да продължа нататък.

П.П. Като споменавате бабите, аз свързвам "Дървото на Юда" на Арчибалд Кронин с моята покойна баба... Тя ми я беше дала като "много поучителна" за девойки.. Винаги, когато някой някъде изоставяше бременно момиче , било в книга, било във филм, беше "много поучително"
Но книгата ми беше харесала, де. Сега не знам дали би ми харесала.
А, и за още една се сещам от този период - "Сама в живота", пак ми беше харесала, макар,че не помня кой знае какво от съдържанието...
Ех, спомени...

Винаги когато правя палачинки се сещам за Реми от "Без дом".

"Синовете на Великата мечка" ми беше най-любимата и ценна книга като дете, трите тома преследвах по антиквариатите, защото не се намираше. Голяма радост беше когато ги събрах и трите, дори помня къде намерих първи том. Голяма емоция беше. Преиздали са ги, и преди няколко години си купих първата с твърди корици. За другите нямах място в багажа. Може би следващия път. Още не съм стигнала до нея. От известно време ми се четат детски книги, приготвила съм си друга любима- "Две години ваканция". Купих я на детето, а той не я е пипнал. Май съм я купила по-скоро за себе си.

Чета "Каквото посееш" на Юрт и Русенфелт. Излезе най-сетне, и зарязах "Джентълменът...." Нямам търпение да видя какво става с Били.

"Времето" от Джени Офил е малко странна книга - с това заглавие очаквах очаквах нещо по-филисофско, а то излезе дневник - една обикновена жена си е записвала с по едно-две изречения какво е правила този ден, тук-там "мъдрост", записана върху салфетка в някой бар и хоп - ето ти материал за цял роман. Доколкото може да е роман нещо, в което една цяла страница със свързано съдържание няма - от начало до край текстът е във вид на кратки бележки, всяка следваща без връзка в предишната и с празен ред помежду. Затова и началото е доста объркващо, докато в един момент се усетиш, че историята ще си я събираш като пъзел от разбъркани парченца.
Разочарована съм, защото все си мисля, че за да напишеш книга, трябва да имаш някаква идея, която надхвърля дребното, ежедневното и битовото, нещо повече от ходенето на зъболекар и взимането на детето от училище.
Заради социалните мрежи ли стана така, че хората започнаха да преживяват всяко дребно и банално нещо като грандиозно събитие, което трябва да съобщят на целия свят?
Имам чувството, че четох книга, съставена от бележките, които някой си е лепил на хладилника и няма да се изненадам ако след време някоя писателка вземе да дебютира с роман с бележките от менструалното си календарче, че и награда да получи.
Ако имаше въобще нещо, което те кара да замислиш, то е една мисъл на авторката, че времето на съвременния човек е фрагментарно и точно така е написана и книгата. Книга, чието ревю на задната страница дава повече смисъл от съдържанието й.
Преводът също дразни на моменти - например на български професията е програмист, а глаголът програмирам или пиша код, но в текста е кодирам и то всеки път, дъските на пода са подовите дъски и подобни дребни недомислици.
Съжалявам за негативния отзив, всеки предпочита да прочете нещо хубаво и да си набележи книга, но понякога просто няма как.
Започнах най-сетне  "Симон" и мисля, че тя вече много ще ми оправи настроението.

Философията, иди- дойди, преживях я, но мен ми беше в повече описателната част на моменти. Иначе си я представих за едно мини сериалче, ще бъде чудесна за масовата публика.

Let it be ,поръчала съм "Всичко свое нося със себе си" и още една ,но сега не се сещам.После ще ти я снимам.Може да погледнеш "Френският фотограф" ,"Червената панделка",книгите на Виктор Франкъл и Примо Леви ,"Искрица живот " на Ремарк е доста смислена.Поредицата на Ели Визел и "Не се казвам Мириам" са по-скоро за живота на героите след концлагерите .
За Аушвиц,единствено Татуировчикът ме разочарова,все едно се разказва за  летен лагер .Не съм чела "Момчето с раираната пижама" и "Последна спирка Аушвиц",заявила съм ги в библиотеката ."Хана " мисля че беше за живота и в гетотоТерезин и в Аушвиц,но не съм сигурна ."Боксьорът.Истинската история на Херцко Хафт " също се сещам като смислена книга."Библиотекарката на Аушвиц" не знам дали си я чела,много ми хареса .

Миж, аз съм на 198 страница на Поправките. Значи към 1/3 от книгата. Още не съм се отегчила. Харесва ми стилът му и начинът на изграждане на героите.
Искрица живот ме потресе. След нея изчетох всичко на Ремарк.
Виж, Паоло Коелю вече не ми допада. В смисъл новите му книги са някакси безинтересни. Според моето скромно мнение се е изчерпил откъм идеи и си изсмуква сюжети от пръстите. Едвам дочетох Зехира. Виж Алхимикът ме грабна веднага.

Да, и аз не си падам по дългите описания. За мен си го обяснявам с това, че си ценя малкото свободно време, което отделям за четене и искам нещата да са в стил " по същество".
 В  днешно време, ако книгата е под 300 страници , явно не си заслужава да излиза от печат. Нали ще си каже читателя-" Ооо, тук има много страници, съответно ще е една увлекателна история". Ако е с малко страници пък, ще си кажат, че е нямало какво толкова да напише.
Започвам да се замислям за разкази.

Имам книги на Коелю, харесвам някои, но по-нови те наистина не са добри. Миналата година (или по-миналата) изтеглих на английски най-новото му произведение Стрелецът. То не може да се нарече книга - нещо като тефтер с афоризми.

Сетих се и за "Писателят",за лагера Сорбибор е.

Отворили сте тема за книгите от детството - моята най-най-любима беше “Матилда”. Още я пазя в родния ми дом, но е много овехтяла, сигурно съм я чела десетки пъти Ще си я подновя в тукашната ми библиотека.

Аз напредвам със “Свекървата”, но сигурно другата седмица “Наемателката” ще я измести, че ще трябва да ходя няколко дни в офиса и ще използвам да слушам докато пътувам.

Матилда я обожавам!Чела съм я поне десет пъти,страхотна е .
"Най-щастливият човек" и "Двама братя" ми пристигнаха ,за концлагер и ВСВ са .

Мари77, ако не си чела Съмърсет Моъм, разкази/ "Лъвска кожа", препоръчвам. Не помня колко пъти съм ги чела.