В момента чета ... 75

  • 42 241
  • 764
  •   1
Отговори
# 660
  • Мнения: 5 460
Отдавна не бях влизала, едвам ви изчетох Simple Smile
Първо, докато не съм забравила - може ли да помоля, ако ме подкрепите и не ви представлява голяма занимавка, да подчертавате името на книгите Kissing Face Много е удобно така, поне за мен, някак по-лесно се ориентирам Simple Smile
Благодаря на всички, които го правят Purple Heart
Аз вчера приключих "Зеленият път" на Кинг - не знам дали по препоръки тук, или по отзивите в ГР, но очаквам много от нея. Много повече Rolling Eyes Бях се настроила за четиво тип Кинг - неочаквано, интригуващо, трепетно, а всичко беше толкова предвидимо. Дори не беше ужасно и кошмарно, като в по-стария му стил Rolling Eyes Може би ако авторът беше друг, щеше да ми хареса повече. А и доста мудно вървеше, чак към края почна да се раздвижва действието.
Сега не знам какво ще подхвана - може би пак някоя от книгите на Светлана Алексиевич. Много ми хареса "Цинковите момчета", макар че точно "хареса" не може да се използва в този случай Sad
Някой беше писал по-назад за "Сол при солта", че едва ли не се оправдавали немците и се изкарвали руснаците злодеи - ами това не е никак преекспонирано. Много книги и факти има за това, какво е правила руската армия след навлизането си на германска земя, и точно това е, което ме кара и сега да го вярвам, че е възможно да се случва и не е просто провокация и манипулация Sad За съжаление за изнасилването на чуждите жени от победителите се описва в много книги, не само за тази война. Същото се е случвало и в Босна, и в Сирия, и къде ли не. Като се замисля, и в Устоите,  която разказва за Средновековието, се случва това - що за примитивно племе сме, щом можем да отидем до космоса, а не можем с векове да надделеем над животинските си инстинкти Rolling Eyes

# 661
  • Мнения: 10 561
Във възторг съм от "Тихи години" на Морнщайнова. Ето, че е възможно да напишеш силна книга за родовата травма/травми, както и за майките, без да травмираш читателя, или го занимаваш със съзнанието на индивиди чието душевно развитие е останало на ниво влечуго (Визирам "Майките" на Т. Димова).
Без излишна мелодрама, но те докосва дълбоко. Няма как да останеш равнодушен.

# 662
  • Мнения: 4 602
Вчера писах,че съм на около 100стр. от Тайните убежища и,че ми върви слабо но след още няколко страници  в такъв водовъртеж попаднах,че 24 ч по-късно прочетох цялата книга. Даже незнам дали имам друга по-бързо прочетена книга😄 така те поглъща,буквално не я оставих докато не затворих и последната страница. Определено много ми хареса! В спойлер слагам нещо което не ми стана ясно
Скрит текст:
Как Сандрин ,уж в началото е журналист и отива във фермата за интервю а после тя разказва версията си като избягала и говори за острова,представя се с това име на журналистката Сандрин защото си го избира четейки статии от стари вестници и полицаите също ползват версията на журналистката,така разбират за селскостопанските изложения

# 663
  • Мнения: 4 739
В началото съм на Свекървата от Сали Хепуърт… леле, каква дразнеща снаха само. И тя, и мухльото-съпруг ме отегчават до крайност. Езикът на авторката пък е толкова превзет и банален, че не съм сигурна, че ще го изтърпя на 300 страници. И какви имена само е избрала за героите си: Даяна, Арчи?!! Явно е фенка на кралското семейство.
Дотук намирам книгата за посредствена, но очаквам обрат.

# 664
  • Мнения: 10 561
Вчера писах,че съм на около 100стр. от Тайните убежища и,че ми върви слабо но след още няколко страници  в такъв водовъртеж попаднах,че 24 ч по-късно прочетох цялата книга. Даже незнам дали имам друга по-бързо прочетена книга😄 така те поглъща,буквално не я оставих докато не затворих и последната страница. Определено много ми хареса! В спойлер слагам нещо което не ми стана ясно
Скрит текст:
Как Сандрин ,уж в началото е журналист и отива във фермата за интервю а после тя разказва версията си като избягала и говори за острова,представя се с това име на журналистката Сандрин защото си го избира четейки статии от стари вестници и полицаите също ползват версията на журналистката,така разбират за селскостопанските изложения

Едвам ме нави! Grinning Купих я на Киндъл за $1. И "Куклата" на Ирса взех за толкова. Много хубави цени.
Ще я прочета този уикенд.

# 665
  • Мнения: 6 754
Прочетох "Медея и нейните деца" на Улицка. Това ми е запознаване с авторката и вероятно няма да повторя. Не че не ми хареса. Но толкова герои, толкова имена, загубих се кой кой беше, чии син, чие дете. Изведнъж Медея към края реши нещо, ама защо-не разбрах. Инак пък научих факт, който, въпреки доста прочетени руски книги, не знаех-в университета е имало квота/минимална/за евреи. А и човек добива представа какъв е бил животът в средата на миналия век в Крим, а и в СССР.

# 666
  • Мнения: 11 690
W, Улицка е мащабна авторка. Мога да я оприлича донякъде с Маркес.
Аз точно Медея не съм чела, но изобщо не съм изненадана, че си се загубила в лабиринта от герои и съдби Simple Smile
Все пак, дай ѝ шанс с "Казусът "Кукоцки" и с "Непрекъсната линия" , та и с Шурик Simple Smile

Последна редакция: ср, 13 апр 2022, 22:23 от Happy Mijjj ツ

# 667
  • Мнения: X
Animal Unicorn

Последна редакция: ср, 13 апр 2022, 22:33 от Анонимен

# 668
  • Мнения: 11 690
***

Последна редакция: ср, 13 апр 2022, 22:24 от Happy Mijjj ツ

# 669
  • Мнения: 4 677
Крайността в изказванията не би следвало да е типична за хора, които имат широк литературен  мироглед (все пак, в такава тема сме).

“Мистерията Моцарт”на Ф. Солерс е книга, която не бих препоръчала на всеки. Написана е със силно лично отношение. Четох я докато слушах някои от творбите, за които ставаше дума.
Въпреки това, у мен остана усещането като спед прочит на Юлия Кръстева. Не знам, доколко и как си влияят двамата съпрузи, но откривам прилики в стила им.

“Употребата на света” на Бувие е роман-пътуване. Отново не го препоръчвам с лекота.

Историята за двамата пазачи на фара ми е позната, нямам обяснение за случилото се. Патисън направи също роля с Дефо https://www.imdb.com/title/tt7984734/.

# 670
  • Мнения: 41 686
Скрит текст:
Мен пък ме дразни едностранният начин, по който се представят новините за всичко, свързано с войната в момента. Нямам съмнение, че се случват зверства, това не прави украинците невинни ангели. Пропагандата е отвратителна! Допреди няколко години всички сериозни медии (буквално всички, нямам предвид някакви съмнителни сайтове - вероятно тези репортажи и статии все още могат да се открият из нета) говореха и пишеха за начина, по който украинците се отнасят с малцинствата, включително с българското, сега изведнъж се оказа, че всичко това е било лъжа?!
Отделно, че се очаква да имаме някакво специално отношение към тези бежанци. Защото са по-бели (от онези другите бежанци) или защото са християни? За мен са еднакви, нямам расови или религиозни предразсъдъци.

Не е редно едните да са в центрове за бежанци, а другите - в тризвездни хотели. Против съм.

Започвам Дървесна история. Дано да ми хареса.

# 671
  • Мнения: 991
В интерес на истината, "Медея" на Улицкая едва я прочетох. Не ми беше интересна, и героите ми бяха скучни.  "Шурик" беше много по-добра.

Виждам, че сте дискутирали "Тютюн."  За мен е един от най-добрите романи, които съм чела. Чела и съм двата варианта--и този с Лила и този без. За първи път го прочетох като ученичка и се връщам към него периодично.

Чета "Последните Ритуали" на Ирса от поредицата за Тора. Засега е доста увлекателна.

# 672
  • Мнения: 2 137
Слагам лайк и заради скрития текст, но и защото после с интерес ще прочета коментар за "Дървесна история", набелязала съм я за четене през годината.
Възникналият офтопик ми напомни на един роман на Ромен Гари, който не дочетох - "Корените на небето". Главната героиня е германка, преживяла войната и чрез нейните спомени се загатва само за издеватвлствата на руските войници над германските жени. Но във всяка война е така, губи се човешкото, няма баланс между добро и зло, има само зло. Може би е време да опитам да я завърша.
Бях си взела две - три книги за ВСВ, обаче точно сега въобще не ми се четат, чета новините и сърцето ме боли за всяко момче, загубило живота си, независимо на чия страна е изпратено да се бие, защото в него не виждам нито агресор, нито защитник, а син. Ако и политиците виждаха войниците като синове, сигурно щяхме да живеем в ерата на водолея.

# 673
  • Мнения: 3 178
Тръгнах да пиша и аз за Медея, но го изтрих. Не я харесах и аз - първата от авторката и единствена ми остана. Разхвърляна и безинтерсена, а може и неразбрана. Не харесах стила и историята, толкова, че запомних само да стоя далеч от авторката Sad
Тихи години бих прочела, но не намерих инфо, че е издадена на бг?
Мисля да препрочета Майките, преди 11 г. - когато синът ми беше бебе - много ме беше впечатлила. Струва ми се, че пак ще е полезно (и приятно) да си припомня.

# 674
  • Мнения: 990
Скрит текст:
Мен пък ме дразни едностранният начин, по който се представят новините за всичко, свързано с войната в момента. Нямам съмнение, че се случват зверства, това не прави украинците невинни ангели. Пропагандата е отвратителна! Допреди няколко години всички сериозни медии (буквално всички, нямам предвид някакви съмнителни сайтове - вероятно тези репортажи и статии все още могат да се открият из нета) говореха и пишеха за начина, по който украинците се отнасят с малцинствата, включително с българското, сега изведнъж се оказа, че всичко това е било лъжа?!
Отделно, че се очаква да имаме някакво специално отношение към тези бежанци. Защото са по-бели (от онези другите бежанци) или защото са християни? За мен са еднакви, нямам расови или религиозни предразсъдъци.

Не е редно едните да са в центрове за бежанци, а другите - в тризвездни хотели. Против съм.

Започвам Дървесна история. Дано да ми хареса.
Скрит текст:
Малко спам, но скрит. Снощи имах възможност да гледам новините по Канал 1 и БТВ. Направи ми впечатление следното- по БТВ казаха, че нашите моряци са евакуирани . Но по Канал 1 новината беше, че след като руснаците са превзели Мариопул, всички заложници на корабите са били освободени. В крайна сметка , украинците са държали моряците като заложници ли?
А относно хотелите, според мен има разлика между бягащите от Далечният изток( Иран, Ирак, Сирия) , които 90% са мъже и жените с децата си от Украйна.
Започвам Някой дебне в нощта на Мери Х. Кларк.
Прочетох 5 страници от Жестока любов на Колийн Хувър , но това ще е една от малкото книги, които няма да чета дори по диагонал.

Общи условия

Активация на акаунт