В момента чета ... 75

"Нищо" не ме подразни; може би - ужаси, да, на моменти. Но ми беше любопитно накъде ще изведе. Добър замисъл, реализация като за пиеса, стегнато, но колоритно описание. Още мисля за нея. Пресилена е, да, до известна степен, може би умишлено. Не харесвам по принцип да чета за жестокости и насилие, затова и не си взех Бялата хризантема. Интересно, в някои книги обаче подобна тематика не ме отблъсква - например в тази и в "Трябва да поговорим за Кевин". Може би са ми интересни повече личностните процеси, отколкото социално-историческите, въпреки че и те понякога събуждат интереса ми. Чичо Томовата колиба навремето ми беше любима, макар че доста рев беше отнесла. Сега не ми се четат такива, за робство и подобни издевателства при някои нации. Почвам "Две сестри"

Някой чел Кейго Хагашино? Има само две книги издадени на български език. Смятам да купя всичките му, издадени на езиците, които владея.

Някой чел ли е нигата-онова лято на лорън уилиг…и какво мислите за нея

"В безопасност" - С. К. Барнет
Хареса ми книгата, има интересна линия сюжета. Никой не е този, за когото се представя.

  Аз съм чела "Смъртоносна отдаденост" . Сега видях , че има и друга преведена книга. Бих  прочела и нея, въпреки,че не съм от най-запалените  по  жанра. Японската атмосфера в криминалния сюжет ме привлича. Историята беше интересна , имаше мистерия , бруталност ,психология ,семплост , непредвидим финал - все съставки на увличащ роман.

Най интересното за мен е , че точно тази книга когато и да я прочета , остава неизменена за мен.
Има толкова книги, които съм харесвала, препрочитам и пречупвам през нови изживявания, опит, разбиране, идеи и интереси ... не оставят в мен същото впечатление както при първото прочитане.
А Страната на хилядите желания е неизменна за мен. Така е написана, че не казва нищо поддатливо на други впечатления и интереси.
Май не успях да го кажа разбираемо, но не съм писател.

Приключих скорострелно Мъжете от фара на Ема Стоунекс и определено ми хареса доста. Насладих се на книгата в открито море, което направи прочита още по-вълнуващ. Романът е последната интерпретация (завършен и публукуван е 2021) на историята за изчезнали пазачи на фар от малък, отдалечен остров от Шотландския архипелаг. По този действителен случай са изписани много текстове и са заснемани много екранизации. Някои от тях сполучливи, други - не.

Любопитството ми по темата е огромно и винаги ми е интересно всеки нов поглед към случилото се конкретно в тази история. Имаме лодка, плаваме често и съм чувала всякакви предположения и легенди относно въпросния инцидент. В книгата са споменати най-разпространените от тях. Има загадка, мистерия, емоция и всички те разказани увлекателно и приятно. Тайните изплуват една по-една и хвърлят светлина по пътя към тълкуването на събитията.
В действителност, никой никога не е научил какво се е случило с тримата охранители и защо и къде са изчезнали.

Предполагам, че за човек, който никога не е чувал за този случай Мъжете от фара ще е интригуващ роман. Не само е способен да държи читателя в напрежение до края, но и поднася едно бурно пътешествие из дълбините - понякога и на тези в човешката душа.

* забравих обаче нещо, което ме дразнеше ужасно да спомена!
Четох бг изданието. Както и много други, които държа да чета, имам и купувам, но нямам възможност да видя в книжарница, бях неприятно изненадана. Дребен кегел, който просто тормози очите. Не знам защо е странирана като за четящи с лупа. Вероятно по този начин се съкращава обемът на книгата и цената може да се калкулира по-добре, но е важно все пак да не се мъчиш докато четеш.

Прочетох "Камък, ножица, хартия". Като цяло нищо не разбрах. С това мога да я обобщя .

Прочетох "Дамски гамбит" Уолтър Тевис. Стилът ми хареса, но образът на главната героиня ми изглежда като незавършен. Авторът успява да предаде само и единствено емоциите й, свързани с шаха, алкохола и хапчетата и нищо друго. Нещо ми липсва, за да й се насладя напълно.
Това, което ме подразни, е, твърде многото описания на партиите шах, с които е заета поне 90% от книгата.

Тази книга губи много от очарованието си, ако четящият я не играе шах. Аз съм такъв читател и общо взето впечатленията ми са като Вашите

Точно така е. Аз също не харесвам и не играя шах и може би това е причината да не мога да я оценя подобаващо.
Иначе си струва да се прочете.

Колекционерът на желания-зараждаща се любовна история, в стил " Красавицата и Звяра. Малко вуду магия, духове от миналото , които трябва да бъдат освободени и изкупление в настоящето. За плажно четиво е обемна, но за юноши става.
Верити- коментирана е доста тук, но успя да ме изненада с обрата си. Не ми се беше случвало от доста трилъри насам. Няма да пиша за сексуалните сцени, които заемаха 70% от книгата.

Дочетох Котаракът, който спасяваше книги - хареса ми, въздейства ми по положителен начин, въпреки че е схематична (конструирана на нива), с малко персонажи и относително постен сюжет. Книгата е трогателна и има някои добри теми за размисъл.
 

само като инфо - в Лидл има "Холандската къща" за 8,89.

И аз ще спусна инфо за фенките на Криско Картър https://www.instagram.com/tv/CcSe0xAPjCe/?igshid=YmMyMTA2M2Y=
Сега ще мога да си прочета вече "Написано с кръв", че си я пазех за десерт.