В момента чета ... 75

  • 42 285
  • 764
  •   1
Отговори
# 630
  • Мнения: 11 696
Снощи приключих "Студен гранит" (Стюарт Макбрайд) - 580 страници истинско удоволствие за почитателите на мрачните трилъри! Grinning

Дадох ѝ 5* без уговорки и се радвам, че открих този британски автор!

В ревюто ми няма спойлери, но е малко дълго и го слагам в скрит текст Simple Smile

Скрит текст:
"Той винаги беше обичал мъртвите неща. Техният деликатен хлад. Усещането от допира до кожата им. Назрелият, сладък аромат на разложение, който се носеше от тях докато се завръщаха при Бог."

***
Статистиката сочи, че всяка година само в североизточна Шотландия изчезват над три хиляди души. Три хиляди човека, обявени за изчезнали на всеки дванайсет месеца е чудовищна не, а потресаваща цифра. Сред тях и стотици деца.. Ако не бъдат намерени до няколко часа или най-късно на следващия ден, в 100% от случаите с тях се е случило най-лошото..

Веднага казвам - "Студен гранит" е един изключително добре написан трилър , а Стюарт Макбрайд е напълно достоен съперник на колегите си от острова Саймън Бекет и Вал Макдърмид.

Историята е вледеняваща и няма как да е по друг начин като се има предвид жестокостта на тематиката, а именно в синтезиран вид най-големият кошмар на всеки родител - серийни изчезвания на 4-5 годишни деца, намирани впоследствие убити и изнасилени.

Какво се случва всъщност в скования от зимен студ Абърдийн и дали е само един върлуващият сериен убиец ? Това трябва да разреши инспектор Логан Макрей , самият той завърнал се от едногодишен отпуск по болест след нападение с нож на психопат и борещ се със своите собствени страхове и призраци от миналото.

И както се полага в подобни трилъри, полицаите газят в планини от сняг, присъстват на аутопсии на полуразложени трупове, докато други трупове изплуват в залива на Абърдийн с отрязани с мачете капачки на колена и какви ли още не прелести на жанра 🙂

Книгата е мрачна и много атмосферна ,студът буквално струи от нея и четейки я човек може да го почувства на физическо ниво. Историята е богата и плътна, написана с известна доза и хумор. Има много обрати и няколко сюжетни нишки, личните отношения между героите също са добре развити.

Препоръчвам я без уговорки! Книгата е наистина жестока , истински page-turner и е чудесно начало на поредицата книги за детектив Логан Макрей! Само ми остава да стискам палци и да се надявам да ни зарадват скоро и със следващите книги на Стюарт Макбрайд!

# 631
  • Мнения: 6 940
"Баба Яга снесла яйце" я взех, защото ми е интересна идеята във фолклора за вещицата/старата опитна жена, но нещо ме изнерви в книгата - авторката прекалено се отплесва в разни разсъждения, а и едно лекичко мрънкане усетих, което съвсем ме отказа да я чета.

Джани Родари в Лукчо е съвсем, ама съвсем комунист. Няма лошо, но това е от хубавите идеи, които още с написването на лист и се скапват.

Швейк не ми харесва, но пък много ми хареса една кратка история написана в този стил. Всъщност ми хареса повече от оригинала.

Чета "Злопатници", бг автор. Ем тъжно, ем смешно ми е. Преди две години беше в книжните препоръки на Силвия Недкова / Площад Славейков. От списъка взех тази и „Реката на боговете“ на Иън Макдоналд

# 632
  • Мнения: 41 696
Лукчо я четох като малка и ми хареса. Имаше приключения, на другото не съм обърнала голямо внимание. Но естествено, впоследствие не ми беше трудно да се сетя, че е силно комунистическа.
Всъщност, Икабог на Дж.К.Роулинг ми напомни по нещо за нея - благородниците са корумпирани, зли и/или тъпи и масите се надигат, за да ги свалят.

# 633
  • Мнения: 2 139
Снощи зачетох "Записки от шато Лакрот" и докато се усетя, почти я преполових - много свежа и забавна Мария Касимова-Моасе с чувство за хумор, точно каквото на мен ми допада. Други родни писатели с претенции да владеят хумористичния жанр като Иво Сиромахов и Алек Попов например ме отегчават до смърт, затова съм много приятно изненадана от тази находка. Страхотна история е описала авторката, истинско удоволствие ми е да я чета. От мен браво, но понеже с чувството за хумор е много особено, не смея да я препоръчвам.

# 634
  • Мнения: 2 627
И аз харесах много Шатото на Мария,харесва ми и като жена,личност авторката,книжката е чудесна.

# 635
  • Мнения: 71
Зарязвам Баба Яга снесла яйце след 150 с. В повече ми идва културологичния дискурс. Не схващам идеята във втората част на книгата и ми се чете нещо по-интригуващо в момента.
Може би след време ще отворя пак и ще успея да продължа. Ако все пак някой може да дръпне една лекция с малко обяснения, ще следя.
Ами качи я в някой файлообменник, пусни линк за сваляне и ще дръпнем една лекция, няма проблеми Simple Smile

# 636
  • Мнения: 3 178
Дочетох Нищо. Хареса ми въпреки зловещите елементи (каквито май вече не харесвам - мина ми времето да се стресирам).. Чудя се е ли възможно в реалността, мисля, че не, поне не в толкова хард вариант и в общество като нашето. Иначе за датчани и изчаткали скандинавци може би е възможно. У нас все някое дете би се усетило и би се отдръпнало от подобна "игра". Така мисля, ама моето дете - голямото - е много мислещо и умно затова. Иначе сигурно има други, които биха се повели по тълпата без да се замислят грам. Но чак пък толкова (че да се стигне до това, което стана с един от героите в книгата, от последните, дали "принос" за "смисъла")... Едва ли. Но всичко е възможно де, на теория поне. Ще ми е интересно някой, който я е прочел (май Миж беше), да сподели. Сега се чудя какво да подхвана - Две сестри, Нежна песен или Оставаме или напускаме.

# 637
  • Мнения: 4 744
alen mak,
Започни Две сестри, за да споделиш дали е хубава, че много ме изкушава.

# 638
  • Мнения: 4 605
Аз повече харесах Нежна песен.

Чета Тайните убежища,но нещо не съм впечатлена до момента над 100стр.

# 639
  • Мнения: 11 784
Сосо, интересното идва малко по-натам, може би след 150-та.
Имам подозрението, че “Сестрите от Монмор” е написал по същата схема, но съм едва още на около 30% от книгата. Само че тук още отначало беше интересно, а с напредването - по-заплетено става.

# 640
  • Мнения: 2 579
Alen Mak, чела съм я преди няколко години, но мен лично много ме подразни тази книга. Всичко ми се стори много преекспонирано с единствената цел да се шокираш и да ти стане гадно.

# 641
  • Мнения: 1 331
Момичета, чета с интерес темата и мненията ви за различни книги. Аз също обичам да чета, и то много. Харесвам и предпочитам криминалета/особено скандинавските автори/, трилъри, понякога нещо по-лежерно и спокойно. Чета за разтоварване и отмора,затова предпочитам тези жанрове. Фентъзи не понасям. Харесвам и  Хари Хуле и Корморан и Робин и редица други литературни герои. Сега влизам да споделя за един автор - Джонатан Баркър, от  който наскоро четох две книги - "Избери си жертва" и " Огледално зло". Харесаха  ми и двете книги, и то доста. За съжаление в библиотеката в която ходя, са само тези, а виждам,че по книжарниците има и други негови творби. Другата книга която ме впечатли е "Веригата" на Ейдриън Маккинти, също интересен трилър, показващ ни как може да се промени и какво може да  направи човек, под напора на определени обстоятелства....

Последна редакция: вт, 12 апр 2022, 16:41 от Lioness77

# 642
  • Мнения: 10 761
Като стана дума за детските книги и аз се зачитам понякога. Особено когато се прибера в София и си намеря старата библиотека у дома. Така прочетох отново Мери Попинз , Мечо Пук, Страната на хилядите желания ... последната е много мъничка , тъничка , нежна и чаровна книжка , която толкова много винаги съм харесвала.

# 643
  • Мнения: 1 563
Сега влизам да споделя за един автор - Джонатан Баркър, от  който наскоро четох две книги - "Избери си жертва" и " Огледално зло". Харесаха  ми и двете книги, и то доста. За съжаление в библиотеката в която ходя, са само тези, а виждам,че по книжарниците има и други негови творби.
Джонатан Баркър и в мое лице си спечели фен.
Предната седмица дочетох трилогията за Убиеца" Четирите маймуни", която беше брутално добра за мен. След една книга пауза от него, сега започнах "Сърца за изгаряне", тя е със сериозен обем, над 600 страници, аз съм минала около стотина и ми е много интересно как ще се заплете историята.
В списъка ми е и" Тя винаги се завръща".

Междувременно прочетох и "Злодеянието", която наградих с 5*. Не че е някакъв литературен шедьовър и предполагам, че оценката ми е малко щедра, обаче пък книгата много ми хареса и я изчетох доста бързо. И двете главни героини бяха тотално увредени психически, и двете в резултат от тежко прекарано детство. Имаше интересни обрати, планирано отмъщение, много хладнокръвие... в общи линии чудесен психо трилър.
Мисля да хвърля 1 око и на сериала.

Прочетох и "Бялата хризантема", която отдавна стоеше в библиотеката ми.
Историята е за две сестри корейки, като по-голямата се жертва в името на малката и бива отвлечена от японски войник. Оттам отново следва любимата ми времева линия минало-настояще, която проследява съдбата на двете сестри.
Две неща ми бяха много интересни да науча - първото беше за жените "хеньо", жени - гмуркачки, които се гмуркат на големи дълбочини за морски дарове и така изхранват семействата си. Другото беше за "жените за разтуха", жени отвличани  насила от цяла Азия, а дори и от Европа, с единствената цел да обслужват сексуално японската армия. Много дълбока, женска и тежка книга.

# 644
  • Мнения: 10 567
Като стана дума за детските книги и аз се зачитам понякога. Особено когато се прибера в София и си намеря старата библиотека у дома. Така прочетох отново Мери Попинз , Мечо Пук, Страната на хилядите желания ... последната е много мъничка , тъничка , нежна и чаровна книжка , която толкова много винаги съм харесвала.

Култова и магична ми е тази книга! Дори преди няколко години си намерих така мечтаната пола (не беше рокля) като полунощно небе обсипано със звезди. Blush Как съм я сънувала тази рокля като малка не е истина!
Мороа е прекрасен!


Продължавам с "Тихи години" на Алена Морнщайнова, и няма да я оставя, докато не я завърша. Изгражда много силни психологични профили, и силно ме интересува периода след ВСВ за който говори.

Общи условия

Активация на акаунт