В момента чета ... 75

  • 42 283
  • 764
  •   1
Отговори
# 615
  • Мнения: 4 679
Forest Rain,

Скрит текст:
?

# 616
  • Мнения: 12 379
Спомням, че като дете, бях намерила в библиотеката на нашите една малка книжка, която беше за бомбардировките над Хирошима и Нагасаки. Много ме беше трогнала. През годините съм се сещала за нея, но някъде изчезна. Не помня нито автора, нито заглавието, нито сюжета. Някой сеща ли се за коя книга може да става въпрос? Искам да си я взема, ако изобщо се издава все още. Беше наистина много кратка.
Сигурна съм, че е "Историята на говорещото столче", Миоко Мацутани. Може на старо да се купи, има я и в Читанка, дъщеря ми я чете като малка преди 5-6-7 г. и аз с нея, не бях преди това. Прекрасна книжка! След това доста говорихме по темата..

# 617
  • Мнения: 2 147
Tsugumi_ , 50 Shades of purple, много ви благодаря!
По- скоро мисля, че е била "Хирошима, моя любов", но ще се зачета и в "Историята на говорещото столче". Беше много тъжна книга, би трябвало да си я спомня, ако започна да я чета.
Моят син скоро ще стане на 6г., а направо е алергичен към книги. Много се радвам на четящи деца. Сега надеждата ми е в дъщеря ми. Аз, като малка, много обичах да анализираме с майка ми и баща ми книги. Те даже ме записваха. Още си пазя касетите.

Последна редакция: нд, 10 апр 2022, 21:29 от Forest rain

# 618
  • Мнения: 12 379
... но ще се зачета и в "Историята на говорещото столче". Беше много тъжна книга, би трябвало да си я спомня, ако започна да я чета.
Въпреки, че я определих по-горе като прекрасна е и именно тъжна.. вярвам, че е тя..

# 619
  • Чукарландия
  • Мнения: 4 773
Завърших "Момичето на скалата" - хубава семейна история. Четири поколения от две фамилии, чиито съдби се преплитат, къде за добро, къде за лошо... 5* от мен. Ще потърся и други книги на Лусинда Райли.
Започнах "Камък, ножица, хартия", която измести заплануваната преди това "Момчетата Бърджес". Началото ме грабна...

# 620
  • Мнения: X
Завърших "Момичето на скалата" - хубава семейна история. Четири поколения от две фамилии, чиито съдби се преплитат, къде за добро, къде за лошо... 5* от мен. Ще потърся и други книги на Лусинда Райли.
Започнах "Камък, ножица, хартия", която измести заплануваната преди това "Момчетата Бърджес". Началото ме грабна...

На Лусинда Райли много ми хареса "Италианското момиче". Беше лека, лесна за четене и много приятна италианска атмосфера. Смятам да прочета и нещо друго от нея, но първо да наваксам с всички, които съм купила, но не съм прочела... 😁 Онзи ден си купих "Приключенията на добрия войник Швейк" и скоро ще я подхвана.

А като се сетя, че предстои и Пловдив чете юни месец... 😆

# 621
  • Мнения: 10 761
Надявам се да ти хареса Швейк, щом си си я купила. Аз не харесвам тази книга.

# 622
  • Мнения: 2 579
"Тютюн" и като книга, и като филм ми е тежка. Много ме натоварва емоционално.
"Момичето Айнщайн" и на мен ми беше любопитна, но чак да й се възхитя не можах. Научих неизвестни за мен неща от биографията на учения, за мен това беше най-ценното. Иначе като сюжет ми беше доста тромава.
Нещо зациклям с "Натясно в ъгъла" на Моъм. Получих някакъв плексит и четенето преди заспиване не ми беше удобно. Все пак нещо в историята има, което започва лееко да ми дотяга. Много се бави съспенса, а аз не съм много търпелива.

# 623
  • Мнения: X
Аз завърших "Белканто" на Ан Патчет - авторката на "Холандската къща". Това за мен е по-добрата нейна книга .
Скрит текст:
Интересен сюжет - група терористи вземат за заложници хората от едно парти в неизвестна латиноамериканска държава.  Зараждат се интересни взаимоотношения, сближават се, опознават се противоположните в живота  светове на терористи и  заложници, талантливи и посредствени ,заражда се  Стокхолмски синдром, любов . Книгата завършва като оптимистична трагедия . Нищо не е черно-бяло - доброто ,злото, морално, неморално са част от всеки герой и цялото действие  в романа,  който звучи  въпреки трагедиите в  белканто. Това е книга и за музиката в нашия живот , която събира, влюбва , помага , дава нежност и сила.

Последна редакция: пн, 11 апр 2022, 09:56 от Анонимен

# 624
  • Мнения: 41 696
Според мен, колкото и да е променана Тютюн, пак си остава антикапиталистическа, предвид, че
Скрит текст:
Борис и Ирина са опортюнисти, които градят щастието си върху чуждото нещастие. Освен това, не се сещам и за един от богаташите, който да е представен в положителна светлина.

Аталанта на Джани Родари също имаше комунистически нотки -
Скрит текст:
споменава се колко добре бил постъпил Тезей, като се отказал от царската власт и оставил управлението в ръцете на народа. Според мен, в оригинал (митологията) не се случва точно така, но както и да е.
Но Родари не е имал нужда от подканване, за да вплете подобни идеи - той си го е правел с удоволствие Simple Smile

До средата съм на Котаракът, който спасяваше книги - не е лоша, много лежерна, донякъде психеделична. Различна е от това, което очаквах, но не съжалявам, че си я взех.

# 625
  • Мнения: X
Вижте, попаднах и на един подкаст за книги. Нов е и мисля, че ще има добро развитие.

https://youtu.be/0xfsV82PTqg

Ако и вие слушате някакви подкастове или канали за книги, ще се радвам да ми препоръчате. 🤗

# 626
  • гр. София
  • Мнения: 1 733
Здравейте, имам един въпрос към челите Мозайка от убийства. Аз съм я чела, но се чудя дали паметта ми не ме лъже. В моите спомени и представи главната героиня Сюзън е 40 и няколко годишна, а в сериала са избрали много по-възрастна актриса. Аз ли съм в грешка?

# 627
  • Мнения: 11 784
“Сестрите от Монмор” става все по-заплетена, а особено ми хареса този диалог от там:
Скрит текст:
между полицай и арестант в местното полицейско управление, вечерят заедно от двете страни на решетките  :

“- Защо дойдохте да вечеряте тук?” (пита арестантът)

“ - Защото нито един човек не трябва да се храни сам” (отговаря полицаят)
“-Милостив ли сте?”
“- Не, хлапе, знам какво е да се храниш сам, правя го всяка вечер. Не е приятно, това е всичко ….”

Свободен превод, като умишлено не посочвам имената на героите.

Този Жером Лубри, все повече го харесвам, интересна мистерия е заплел и в тази книга, хората вършат необичайни за поведението им и лоши дела, под влияние на тайнствени гласове.

Последна редакция: вт, 12 апр 2022, 09:34 от fenyx

# 628
  • Мнения: 2 139
Дочетох "Момчето в снега", а можех спокойно да си я спестя - книга, която не ми даде нищо, по-скучен криминален роман не помня да съм чела някога, а безсмислено дългите празни диалози допълнително допринасяха за отегчението. На моменти просто се чудех какви са тия глупости и измишльотини, даже за момент не почувствах напрежение или интерес към случая. Като цяло усещането, което ми е остава след една такава книга, е като след купа безсолни фъстъци, които се чудиш защо ги ядеш, като нито си гладен, нито ти харесват, но все пак не можеш и да спреш.
Хубавото е, че ще взема "Писма до непознатата" от А. Мороа, която си бях заявила в библиотеката и тя със сигурност ще ми хареса. Ще взема и "Белканто" заради коментара на ananas.

# 629
  • Мнения: 4 744
Зарязвам Баба Яга снесла яйце след 150 с. В повече ми идва културологичния дискурс. Не схващам идеята във втората част на книгата и ми се чете нещо по-интригуващо в момента.
Може би след време ще отворя пак и ще успея да продължа. Ако все пак някой може да дръпне една лекция с малко обяснения, ще следя.

Общи условия

Активация на акаунт