Не знам тук ли е мястото, но не питам само семейните, може и разведени да сте... За онези кофти моменти, когато усещате, че потъвате в плаващите пясъци, кое ви вдига, кое ви връща тръпката и живеца, да се съхраните и продължите напред? Било то адреналин или малките неща от живота?
- Публикувана: 18 март 2022, 11:52 ч.
- Последно мнение: 24 март 2022, 23:09 ч.
Какво ви вдига?
Очакванията на хората около мен,семейство ,работа.Даже да се депресирам ,да псувам ,да се ядосвам или да поплача в края на деня,знам ,че имам задачи на другия ден.Трябва да свърша куп неща,няма как да занимавам никой с моята откачация и проблеми.Стягам се ,работя,готвя и още куп задачи и така ми минава.
Не мога да си позволя да потъвам, имам семейство и възрастен родител, които разчитат на мен.
Зависи какво те кара да затъваш. Ако са изчерпани, или токсични отношения с човек, който уж трябва да е близък, само прекратяването им ще те "вдигне".
Винаги си давам крайна точка на затъването - три дни, пет, седмица.
И си затъвам, потъвам, бълбукам, както ми е кеф.
След това си казвам - стига ти толкова, нажали ли се? Нажали се, ставай.
И си затъвам, потъвам, бълбукам, както ми е кеф.
След това си казвам - стига ти толкова, нажали ли се? Нажали се, ставай.
Детето и работата мен. Детето, независимо, че е голямо, все още за някои неща разчита мен. Не мога да го изоставя, ако има нужда от мен. И заради него се е случвало много пъти да се стягам и да продължавам. Другото е работата, която е доста отговорна, там ми трябва пълна концентрация и никакво отпускане. Забелязвам, че потъвам, когато нямам работа, тогава ми влияят някакви странични фактори и ме вкарват в разни дупки. Имам ли, се събирам, концентрирам и я върша.
Но да, зависи от "кофти моментите" все пак... Както казва Елунария, ако са свързани с друг човек, който те потиска, кара те да страдаш, дърпа те надолу, по-добре далече от него.
Но да, зависи от "кофти моментите" все пак... Както казва Елунария, ако са свързани с друг човек, който те потиска, кара те да страдаш, дърпа те надолу, по-добре далече от него.
Много неща... успешна сделка в работата... вечер прекарана приятно с половинката... хубав секс... излизане с приятели... нова придобивка в гардероба, за дома... вкусно хапване... разходка навън, в парка, по магазините... да намачкам домашния любимец... да гледам интересно филмче, сериалче... да покарам колата, докато слушам любимата музика... Много, много неща. Старая се да се обграждам с позитивни емоции, и приятни за мен хора и изживявания. Така устроени неща, е доста трудно нещо да те свали, не и за дълго. Ако ми се случи някакво трайно "потъване", сериозно бих се замислила дали не трябва някаква драстична промяна в начина, по когото съм си подредила живота.
Не знам тук ли е мястото, но не питам само семейните, може и разведени да сте... За онези кофти моменти, когато усещате, че потъвате в плаващите пясъци, кое ви вдига, кое ви връща тръпката и живеца, да се съхраните и продължите напред? Било то адреналин или малките неща от живота?
Не съм много сигурна дали някога съм затъвала чак толкова, но лично аз имам няколко неща, които ме съхраняват. Имам две хобита, за които задължително отделям време и пари, колкото и да не са ми в излишък. Имам детето си, както и работата си, която много обичам. За себе си съм установила, че съм склонна да "затъвам", ако нямам нещо, с което да се занимавам. Говоря за постоянно занимание. Пусна ли се по течението, край. Вирея много добре на високи обороти. По тази и някои други причини сега, на почти 45 години, съм започнала курс с цел преквалификация. Въпреки че имам сигурна работа определено ще се пробвам на новото поприще.
Мисълта, че само смъртта е неизбежна. Задавам си въпроса "защо мислиш, че няма да се справиш?"
До една степен съм и егоист - позволявам си някакво глезене, гледам да не се пренебрегвам, да ям качествена храна, да тренирам, да се грижа за здравето си (имам хорнични проблеми + травма в последните месеци).
Тялото е дом на душата ми в този ми земен път и ако се грижа за него, то ще ми се отплаща. Затова здравословния егоизъм е ок за мен.
Опитвам се да си доставям малки радости - срещи с приятели винаги ми се отразяват добре, смеха, комуникацията много ме зареждат.
Наскоро загубих двама колеги (твърде млади), починаха ненадейно в рамките на 2 м. Замислих се струва ли си да се ядосвам, че колата се е счупила, че нещо друго се е объркало или някой ме е ядосал? Не, не си струва, защото животът е днес и от мен зависи дали ще посрещна деня с усмивка.
До една степен съм и егоист - позволявам си някакво глезене, гледам да не се пренебрегвам, да ям качествена храна, да тренирам, да се грижа за здравето си (имам хорнични проблеми + травма в последните месеци).
Тялото е дом на душата ми в този ми земен път и ако се грижа за него, то ще ми се отплаща. Затова здравословния егоизъм е ок за мен.
Опитвам се да си доставям малки радости - срещи с приятели винаги ми се отразяват добре, смеха, комуникацията много ме зареждат.
Наскоро загубих двама колеги (твърде млади), починаха ненадейно в рамките на 2 м. Замислих се струва ли си да се ядосвам, че колата се е счупила, че нещо друго се е объркало или някой ме е ядосал? Не, не си струва, защото животът е днес и от мен зависи дали ще посрещна деня с усмивка.