Какво ви вдига?

  • 5 098
  • 57
  •   1
Отговори
# 30
  • INFJ
  • Мнения: 9 418
Нещата не стават насила, особено когато става дума за лични, или романтични отношения. Търпение, все някога ще се случи. Това, което зависи от теб, е да бъдеш отворена за нова среща, да не се затваряш в себе си и вкъщи... и ще се случи.

# 31
  • Мнения: 1 732
Сама се вдигам. Страдам, плача, затварям се за известно време и после се издърпвам за косата. Имам дете и родители. Не е за хвалба, но съм имала моменти, в които ми беше трудно чисто физически да свърша каквото трябва - работа, пазаруване, готвене. И най-тъпото е, че не е било заради смърт, безработица или крайна безизходица. Заради човешки взаимоотношения. Винаги си повтарям, че времето лекува и това ще мине. Аз съм от тези, на които излизания, пътувания и преживявания не им помагат особено. Вътрешната ми борба помага, след като изстрадам, анализирам и продължа. Дева, бе!

# 32
  • София
  • Мнения: 38 632
Винаги има избор. Поне 2-3 решения на един проблем. Поне 2-3 начина да реагираш. И да се научиш.

# 33
  • Мнения: 2 646
Напоследък често потъвам. Оправдавам се с предменопаузата, удобно и универсално оправдание, между другото Grinning Вдига ме музиката, превод в картата, да си намачкам булдочката, дребни битови задачи, предстоящо пътуване...Простички неща ми оправят настроението, но и аз не съм сложно устроена.
За войната и евентуалните последици за страната ни гледам да не мисля. Без друго нищо не зависи от мен. Няма как да се подготвя за лошото ( каквото и да е то) предварително. Умишлено избягвам да чета и да слушам новините. Не ме интересува, не искам да се страхувам, не искам да знам. Когато дойде, ще го мисля. Същата стратегия имах и за Ковид. Това ми помага да не се поддам на общата истерия.

# 34
  • София
  • Мнения: 38 632
А да. Като казахме Ковид. Никога не съм спирала да излизам! Както казах, ден два на дивана. На третия ден се вдигам и навъртам 3-4-5 км из квартала. Ковид, шмовид, хоум офис, все още не падат бомби по улиците, така че ходенето е възможно и полезно.

# 35
  • Мнения: 2 494
Старая се да анализирам нещата. Това, което зависи от мен се опитвам да го оправя, а ако не зависи от мен се старая да го приемам спокойно и да не се ядосвам и тревожа.
Има един прост принцип: ако не можеш да промениш ситуацията, променяш погледа към нея. Това помага много.

# 36
  • Мнения: 6 852
почивка и хубава книга и нищоправене ... т.е. според мен в такива моменти е добре да не се прави нио, вместо да се опитва да прави каквото и да е

# 37
  • Мнения: 526
Анализирам проблемите, които ме дърпат да потъвам. Пиша ги на лист. Да ги виждам добре, причините. До тях пиша Шипка, Дойран, няколко имена. Гледам едното-гледам другото. Заключавам:няма как да съм такова мекотело, нямам право да съм. Емоционални кахъри от хорски отношения?? Битови въртележки? Нееееее!!!! Нищо от това не е достатъчно основателно да ме дръпне. Хора, четете история, за да си спомните кои сте. Ако има проблем, гледам да не го замаскирам с покупка, изживяване, happy компенсация. Защото след два дни проблема пак ще си го има. Мисля си така:ако има куп с л... а в центъра нс стаята, аз не мога, не трябва да изляза на кино. Защото като се прибера той пак ще е там. Трябва да го изрина и почистя. Тогава чак за награда ще ида на кино, после ще се прибера на чисто.

# 38
  • Мнения: 2 166
Наскоро го преживях и ми е прясно. Дупката е сигнал, че трябва да рестартираш живота си, че не може да продължаваш по същия начин. Това правя и в момента, опитвам се да живея нов живот. Бях без работа известно време, това допринесе без съмнение. При депресия се губи майчинския инстинкт, просто не ти пука за нищо и никой, което е много страшно. Мислех си само за март месец и как зимата ще свърши, ще излизаме с приятели, ще започна работа и всичко ще се нареди. Вече съм сравнително добре, но е много страшно, определено и не го пожелавам и на най-големия си враг.

# 39
  • Мнения: 3 021
Вдига ме мисълта, че и преди съм била в тежки ситуации и съм успявала да изляза успешно.

# 40
  • Мнения: 821
Давам си време. За някои неща съм многострадална няколко дни, имала съм случаи да съм депресирана и няколко месеца. Не си давам срокове, но моето правило е да не занимавам никого. Не защото съм загрижена да не притеснявам околните, а защото на мен ми минава по-бързо и лесно. А и си спестявам риска, един път излязла от дупката, някой загрижен да ми я напомни. Трябва да си намериш твой начин за справяне. Просто приеми, че душата боледува в момента и трябва да си мила със себе си. Глези се и после сама ще усетиш кога ти се връща към живота.

# 41
  • Great Britain
  • Мнения: 2 208
Преди бяха пътуванията и партита с приятели.
В момента нищо. Откато е войната живея в страх. Затънала съм. Не ме вълнува нищо, не се справям с нищо, на ръба съм. Плача всеки ден, страхувам се, бясна съм, защото съм безсилна и нищо не мога да направя, това ме плаши много.
 Имам много проблеми в момента. Но всичко от това може да се нареди, само мир и здраве да има. Нищо не смея да искам вече, нищо. За нищо не мечтая. Искам си само предишния живот, колкото и зле да се чувствах, колкото и трудно да ми беше. Искам си живота и спокойствието отпреди 24 Февруари.
В свят на Трета Световна не искам да живея.
 Възхищавам се на тези от вас, които казаха, че близките, работата, отговорностите ги вдигат. Силни сте, и сте борбени. Браво!
Ще изгрее слънце и на твоята улица.Няма да е все така.Успех!

# 42
  • Мнения: 12 848
Вдига ме дълбокото убеждение, че имам късмет. Каквото и да е ставало и става, се измъквам с възможно най-малко щети. Това ми беше внушено от майка ми, още като бях тийнейджърка и някак си тази идея, че мога да се справя с всяка ситуация, ме вдига отново и отново.

# 43
  • София
  • Мнения: 38 632
Аз вчера имах емоционален момент и се разревах на улицата. Просто много ми дойдоха 3-4 неща вчера. Обадих се на една приятелка, добре че ми е тя.

# 44
  • Мнения: 6 852
Rockstar не помня различни потребителки много, но съм останала с впечатление че ти напоследък имаше проблеми. Емоционални моменти и тежки изживявания съм виждала и от хора с абсолютно никакви проблеми. Познавам човек в депресия без абсолютно никакъв проблем и причина, с изкл. на някакви си негови си емоции.
Т.е. не е нищо невероятно подобно изживяване. Ако можеш да намалиш проблемите и да се радваш на идващата пролет ти пожелавам. И повече приятели и приятелки на които можеш да се обадиш.

Общи условия

Активация на акаунт