9 годишно дете убило 8 годишно (и разсъждения за детската психика) ...

имаше поредица предавания в шоуто на Опра точно за тези проблеми. за американските деца, но проблемите са същите. там също стигнаха до извода, че родителите трябва да бъдат родители. децата имат много приятели, но само двама родители. сигурно приятелството може да е в по-късен етап, но като деца родителите са тези, които трябва да дисциплинират. трябва да имат авторитет.
говореха си за това как родителите липсват през повечето време, защото са заети и компенсират с вещи и отстъпки. ръководени са от чувството за вина. искат децата им да имат всичко онова, което те са нямали като деца, без да си дават сметка, че по този начин им вредят. децата стават агресивни за да привличат вниманието им.
заети майки, или които имат проблеми в семейството и работата, нямат време и нерви да обръщат внимание на децата си. доста са вече навсякъде. живота става все по-труден. децата израстват психически сами и понякога формират характера си под лошо влияние.
 май трябва да почнем да се заглеждаме повече в децата си. да ги разберем и да открием проблемите докато не е късно.
все си говорим дали са облечени и нахранени, но това макар и важно , не е основната ни грижа.

Примера на Василиса, Иван не мисля, че има шансове да стане насилник......невъзпитано и арогантно дете, да, но не и агресор............За да станеш агресор, според мен трябва да си притиснат до стената.......но не веднъж и два пъти, а постоянно.......едно дете, което се чувства жертва мечтае някой ден да види другите в краката си, като жертви.........Т.е. ако една майка вика "не пипай мръсната си пишка ".......и други неща, така че да накара детето да се чувства гадно, мръсно, нечисто, с неправилни помисли дете.......в един момент границите за него се размиват........убийство и пипане на пишка стават равни по ужасност.......нещо такова......
..

Сикрет, говориш за единия вид агресори - стъпканите деца, които в опит за самозащита сами стават насилници.
Има обаче и друг вид - тези презадоволените, разглезените, разхайтените...
Ето примера с мазането с екскременти - децата съвсем не са подтиснати, напротив! Свикнали са да получават всичко, което поискат, на всяка цена и ако вкъщи могат да манипулират близките си, в училище се оказва, че не е така. За техен ужас се появяват деца, които отказват да им угаждат на капризите и понеже не са научени да се борят и да работят за успеха си, те решават да го постигнат с агресия.
И лични примери имам такива, за съжаление. Момиче, презадоволено с каквото си поиска, чупи евтините играчки на децата не, защото няма да й купят такива само да отвори уста, ами от завист - че някой е щастлив от нещо, което тя няма в момента.
И тук вече стигаме до завистта - точно тя отприщва агресията. Че не учим децата си да се доказват със собствените си качества, а го постигат омаловажавайки или потъпквайки чуждите.
Ето примерите с ученичките, които убиха приятелката си. Харесвали я повече момчетата. Вместо да се вгледат в себе си и да се замислят защо пък те не са харесвани и да се променят, решават проблема по Сталиновски - премахват човека, който ги засенчва. Което нямаше да ги направи по-привлекателни, но е нямало кой да им го обясни, когато е трябвало.
Да, много куца системата с липсата на възможности на децата да се доказват. И не е само до пари въпросът. Иска се и желание, и труд.

Не е така Сийке ....те са тези, на които им липсва внимание..........какво значи, че имат всичко, може да имат пари, но нямат семейства като семейства

Ами за конкретния случай, за който споменах... За завистливото дете - ами всички са такива у тях. Мои близки са и имам поглед върху 4 поколения (по женска линия) - винаги са били заможни, никога не са знаели какво значи "няма", приятни, възпитани, чаровни, с много приятели около тях и... абсолютно алчни и завистливи! Завиждат за най-дребното нещо, което нямат в момента. Не, че не могат веднага да си го купят. Завиждат на радостта, която околните изпитват, а те явно не... Изглежда, така си върви възпитателната линия по традиция в това семейство.  И едни други си завиждат и непрекъснато говорят зад гърба си - майка срещу дъщеря, внучка срещу баба... И същевременно са жертвоготовни родители, които се грижат прекрасно за децата си. Но не ги учат на най-важното според мен - как да бъдат щастливи. 
Много сме завистливи българите, оттам са ни всички комплекси и всички беди... 

Според мен общият... как да кажа... агресионен фон се е повишил неимоверно. Когато едно дете израства в такава среда, много по-лесно е да "изтрещи" и да премине граници и норми. И вината за това е наша. Непрекъснато обвиняваме държавата, училището, телевизията, а не си даваме сметка колко агресивни сме ние самите, ежедневно. Псуваме, докато шофираме, вдигаме скандали в магазина, караме се с партньора си и в крайна сметка  шамаросваме детето, защото сме имали тежък ден. Това е поведението, което му предлагаме като модел. Защо се учудваме тогава, че децата стават агресивни?
Ще се върна към примера на Лили с котката, защото имахме наскоро сходна случка. Синът ми по принцип като види животно, налита да го гали - това му е първосигналната реакция. Един ден на село се засили и ритна котката. И понеже аз изумено попитах "Това пък откъде си го видял?", баба му с половин уста призна, че преди малко тя самата я е ритнала.
Та за личния пример ставаше въпрос... Някак го подценяваме, като че ли. Въобразяваме си, че възпитанието на детето е като дресировка на куче - казваш му Дръж, Стой и Добро момче, а какво правиш и как се държиш през останалото време - няма значение. Не е така, уви. Детето е един малък Биг Брадър, то вижда и чува всичко. Докато не си дадем сметка за това, ще продължаваме да се изненадваме "какво поколение расте".

Така е, личният пример на родителите е много важен. И в положителна, и в отрицателна насока.
Винаги съм се изумявала, когато например майка нахлува в ясла или ДГ , за да прибере детето си, няма "Добър ден", няма "Как беше детето ми днес", няма "Довиждане". Но накрая дръпва детето и пита: "Каза ли "довиждане"?". 
Ами как ще каже детето, защо да го каже, кой да му покаже???
Или някой подарява нещо на детето, то го грабва, без дума да каже. Мама гледа умилено и не се сеща да му напомни да каже "Благодаря".
Оттук се почва, а докъде ще се стигне... според културата на самия родител.

Ето тук виждам голям проблем

Защото хората непрекъснато се сравняват с останалите, което е едва ли не оправдание да не се спазват правила и да  се мерят не малкото положителни, а по многото отрицателни примери!
Тази назадничева мисъл е и една от причините ( голяма при това), за трагедията на тази страна.

" Защо да чистя пред блока, като никой друг не го прави"; " Защо да давам предимство на дясностоящия , като на мен не ми дават" ; " Защо да не давам подкупи, като всички дават"...
Мога да продължавам до безкрай! В този тип прокрадващи се мисли се крие една голяма част от трагедията на тази страна.

Обобщено " Защо да спазвам правила, като никой не ги спазва".

Въпреки това, моите родители са успели да ме възпитат в обратния принцип. И мен са ме заобикаляли ( и продължават) какви ли не примери на неспазващи правилата хора, както и хора, които си възпитават децата в " Епа , като те бие, бий го и ти!" .
Баща ми винаги е контрирал аргумента за 'всички' , с ' Мен всички не ме интересуват"
Затова аз спазвам 99% от правилата в това общество.

Та, ако по-малко гледаме тази размазня , наречена Всички и повече гледаме малкото успели хора, или собствения си морал, когато възпитаваме дечицата - само така ще дръпнем напред.
Обратното го виждаме до какво води.

Да, децата са огледалния ни образ.

Точно.
Има и още по-дребни, но симптоматични неща, напр. като вдигна телефона отсреща " ИВан?"
Няма добър ден, няма кой се обажда, няма може ли.. " Иван!?"
Масови простаци. Масови. Е как искаш децата да са възпитани.

Имам впечатления от една мама, която с повод и без повод нагрубява сина си. Простак, глупак, идиот за нея са като "Добър ден" и "Добро утро". И какво очаква от детето си, просто се чудя?!?! Акъл не ми го побира.

Това е за мен истината.Онази "безобидна"майчина толерантност към чедото,каквото и да направи то.Изумявам се от доволните усмивки,които не слизат от лицата на майки,когато говорят за това,че детето им е палавник,че се налага,че е буйно.Нали така ще успее в живота.
А колкото до сегашните тийнейджъри,те са децата най-много засегнати от времето на беззаконие,смяна на правила и липсата на такива.Защото времето след 90-та година е изключително преломно за ценностната система не само на децата,но и на родителите им.Не ми се мисли как щях да отгледам децата си,ако бях родила през 90-те години.А това са нашите 13-16 годишни деца( а и по-малки),които напълно отдалечени от родителите си,като  начин на мислене,като начин на изразяване дори,сега проявяват някаква безумна безотговорност и чувство за безнаказаност.

Точно така се държа и младежа вчера при Милен Цветков.Твърдеше така уверено и спокойно ,че има право 5-10 пъти в месеца да не си е научил уроците и да не влиза в час,защото така е решил или пък да отсъства,защото му се е приял дюнер,който си набавя от другия край на София(примерно).И майка му беше там,за да говори,че не е съгласна да и спрат детските,защото синът и имал 5 неизвинен отсъствия.А сега кой е виновен?


Но има и друг момент.Конкретно по вчерашните случаи.
Защо родители на болно дете(първокласничето),ще го пуснат самостоятелно да се движи на място,където всички знаят,че живее агресивното дете Х,което не веднъж е "закачало" и други деца?
Защо една баба ще остави сами 4-годишното си внуче(момиченце) заедно с по-малкото му братовчедче сами за два часа?


Спомняте ли си случая с малкия Пепи,при който за малко не се стигна до сваляне на правителството,а всъщност той се оказа невинна жертва на болната си майка?

Така е, да - в нас е проблема. Да не забравяме, че преди има-няма 10ина години бахме поставени в условия на конкуренция, която се преекспонира в целия ни живот и преобрази поведението ни. Трябваше да се научим да печелим на всяка цена, иначе щяхме да бъдем стъпкани от тълпата. Ние сме това поколение, оттам берем и днешните плодове.
Лиска си спомня с умиление годините на НВО и бригадите - за днешните деца това е лудост... Защо? Защото тогава за нас имаше авторитети и изградени на тази възраст те заеха място в съзнанието ни. Днес няма авторитети в детските глави... Никой нищо не може да им каже!
Днес бабите само припяват как днешните деца научени се раждали - хубаво, ама много трудно се учи, че с по-големите права идва по-голямата отговорност!

Да, винаги ми е било смешно как преобладаващата част от нас учат децата си да казват "Моля?", а те самите казват "А?" 
Но не това е най-страшното.
За мен лично по-страшно е, че когато в този форум някоя майка каже, че не бие детето си и не му крещи, автоматично се обявява за лъжкиня и ССФ 

Аз смятам, че цялата работа в тези дискусии е да си прехвърляме отговорност и вина до тогава, докато не се успокоим, че сме достатъчно добри родители, че такова нещо на нас никога не може да ни се случи, или ако се случи - виновни са всички останали.
Истината е, че жестокостта същестува от Каин и Авел, че съпътства човека от самото му раждане, че не е открит модел на държавно управление и на социална политика, който да може да противодейства по някакъв начин. За мен лично, има някаква надежда в религията, стига да не се профанизира и да се одържавява, по какъвто и да било начин. Което, за жалост се случва напоследък и съответно не носи нищо добро.
Мисля, че няма формула, от типа: тези и тези фактори от гените, средата и характера на детето ще го направят насилник, а тези и тези - няма.
Всичко е въпрос на личен избор, който се формира от милион неща. Може би някакви хилядни от тях, сме ние - родителите. Останалото е Божа работа.
Не казвам, че съм оставила детето си на самотек, че не я възпитавам, че не се опитвам да я предпазя. Но нямам абсолютно никакви гаранции какъв живот ще живее и какви ще ги свърши занапред. Както и за самата себе си, всъщност...