Оффффффффф незнам вече какво да направя....

Момичета, като ви чета, все едно че описвате мен отпреди 3 месеца. Бях изпаднала в параноя от себе си, синът ми заяви че моята ранна критическа е съвпаднала с неговия напреднал пубертет, но проблема си е мой, както и истеричните ме сълзливи изпълнения. Мъжът ми търпя, търпя пък накрая отсече - иди на лекар, вече и аз не издържам. Това ме стъписа и не че не бях ходила от йни до септември по доктори, но ... издебнах личната да я няма /защото тя, може би под мое внушение/ ми даваше Феминорм, и отидох при един млад заместник, който не вдъхва доверие с външния си вид. Отидох с пурл 130, кръвно - достатъчно, тремор /най-вече на ръцете/, излишък от нерви, сълзи и самопрезрение поради слабостта си да се справя само със себе си.
И, о чудо - ендокринолог, веднага и на момента. Думите му бяха - това са типични признаци, но аз не мога да ги лекувам. Та така вече три месеца си имам диагноза и лечение, и търпение и мир у дома. Е пак ги вдигам на "рогата си", то е рядко и за спорта, обаче мъжа ми ме преграща и казва умно - коригирай дозата, пак си я намалила рано. Та така, стана   дълго, но ако една от вас си помогне от моята история, ще ви се отблагодаря поне малко затова, че от две години шпионски ви чета анонимно и в захлас.

Последно, когато ендокриноложката ми постави диагнозата"Тиреотоксикоза", /а това просто казано е отделяне на голямо количество адреналин, с което сърцето не може да се справи/ излязох като смазана, а тя ме настигна и ме върна в кабинета си и ми каза "Госпожо, вие имате щастието да имате поставена диагноза, и това е половината от лечението. Това е най-важното, малко хора имат точна и ясна диагноза".
В заключение, мили момичета, не мислете, че нервите, плача и вечните изблици са само и единствено от дете, свекърва или колега. Това може да е първопричината, отключващия фактор, но последствията са си само наши и трябва да ги облекчим. Дано не ми се сърдите, че писах много, но аз три години се мразих, сърцетуптях  и борих със себе си, а било толкова просто!