Мами незнам дали и вие сте имали подобен момент в живота си,но аз вече направо незам каво да направя.Много съм изнервена-ужас,направо незам как ме търпят у дома всички.От малки незначителни неща толкова се вбесявам че чак ме заливат горещи вълни от яд ама за пълни глупости.Всяка сутрин се събуждам с адско главоболие,вместо да съм отпочинала аз се чувствам още по-изморена,през деня ........няма как да го опиша.Просто не мога да се позная и все пак се опитвам да се въздържам,смисъл побеснявам ама пак не си го изкарвам на околните,много често, все едно съм в ранна критическа и късен пубертет едновременно.Трудно се води разговор с такова същество като мен.Моля дайте съвет какво да направя?
- Публикувана: 16 ноем. 2006, 10:14 ч.
- Последно мнение: 19 ноем. 2006, 16:50 ч.
Оффффффффф незнам вече какво да направя....
Разбирам те много добре. Аз също доскоро бях изпаднала в подобен период. Кофтито е, че нищо не ми помогна да излезна от него- нито смяна на цвят на косата и на прическата, нито бясното обикаляне по магазините и пазаруване, нито сълзите, които изревах- ей така безпричинно... Просто на няколко месеца изпадам в такива периоди, които идват от самосебе си и така от самосебе си и изчезват, все едно никога не ги е имало.
Стискам ти палци и ти да излезеш от това си състояние възможно най- бързо
Стискам ти палци и ти да излезеш от това си състояние възможно най- бързо
От преумора е. И на мен често ми се случва да се нервя за идиотщини, и аз се чудя как ме търпят в къщи 
)) Ако имаш време захвани някой спорт, ще се разтоварваш, и ще ти е доста по-леко. Аз например обожавам да плувам. И още нещо, не се вглеждай и фокусирай толкова в това, че си в такъв период. Приеми го, той ще отмине.
Успех, миличка
)) Ако имаш време захвани някой спорт, ще се разтоварваш, и ще ти е доста по-леко. Аз например обожавам да плувам. И още нещо, не се вглеждай и фокусирай толкова в това, че си в такъв период. Приеми го, той ще отмине.Успех, миличка
Като начало си направи почивка-далече от мъж и дете-и ден-два вършат работа.Подреди си мислите,опитай се да откриеш защо набираш за дреболии.Отдели си време през деня само за теб-докато спи детето например-никаква домакинска работа,само глезотии по твой вкус.И се усмихвай често,дори да е без причина.
И аз имах такъв период през лятото.Цял месец ме държа.Всичко ми беше криво,карах се с близки,изпокарах се с колеги.Нито вкъщи ми се прибираше,нито на работа ми се ходеше.
Просто човек чувства когато има нужда от промяна. Отидохме на почивка за 2 седмици и се оправих.Е,друг е въпроса,че не ми се връщаше и пак ми трябваше време да се окопитя,но определено ми се отрази добре.
Просто човек чувства когато има нужда от промяна. Отидохме на почивка за 2 седмици и се оправих.Е,друг е въпроса,че не ми се връщаше и пак ми трябваше време да се окопитя,но определено ми се отрази добре.
Отдели си време през деня само за теб-докато спи детето например-никаква домакинска работа,само глезотии по твой вкус.И се усмихвай често,дори да е без причина.
Принципно е така. Нооо при мен нищо от изброените неща не помогна
Какво ли не правих... И аз определено исках да си подредя мислите, но какви ти мисли в една празна и тотално блокирала глава. И най- странното е, че не мога да го опиша това чувство и да кажа защо се чувствам така, това пък още повече ме объркваше.Просто една сутрин се събудих и всичко беше минало.
Желая ти да излезеш от тази дупка възможно най- бързо.
Може би всичко идва от малко или много еднообразния живот, това че всеки ден минава като предишния. Наистина най-доброто в случая е да се опиташ да смениш обстановката, да се откъснеш от ежедневието. Потърси приятели, които скоро не си чувала, запиши се на някакъв спорт- след една усилена тренировка надали ще имаш сили да се караш с някого. И ако все пак нямаш възможност за такова разнообразие просто приеми, че този период от живота ти рано или късно ще премине и си мисли за някое предстоящо хубаво събитие, като например Коледа и Нова година, когато ще си обградена с любовта на семейството и разбира се с много подаръци. 
Предполагам, че повечето майки минават през този етап.
Повтарящото се ежедневие малко или много изнервя хората. Освен всичко останало, за което си имала грижата до момента, вече имаш и бебе, за което да се грижиш. По лентичката виждам, че в момента то е във възраст, в която децата стават по-буйни, искат постоянно занимание, искат да стават, някои даже да ходят. Съдя по опита си с моето палаво детенце.
Бях страшно нервна, изпадах в истерия, крещях за най-малкото нещо.
Не ми се правеше нищо. След време ми мина, но все още си спомням какво чудо съм била 
Съвет: опитай се да не се ядосваш за дребни и несериозни неща. Нервите ще ти трябват - пази си ги!
Повтарящото се ежедневие малко или много изнервя хората. Освен всичко останало, за което си имала грижата до момента, вече имаш и бебе, за което да се грижиш. По лентичката виждам, че в момента то е във възраст, в която децата стават по-буйни, искат постоянно занимание, искат да стават, някои даже да ходят. Съдя по опита си с моето палаво детенце.
Бях страшно нервна, изпадах в истерия, крещях за най-малкото нещо.
Не ми се правеше нищо. След време ми мина, но все още си спомням какво чудо съм била Съвет: опитай се да не се ядосваш за дребни и несериозни неща. Нервите ще ти трябват - пази си ги!
Oткрий причината обмисли я ВИНАГИ има причина,макар и незначителна на пръв поглед,
Помисли, нещо дребно но постоянно поведението на съпругът ти, редки срещи с приятели кино разходки, все има нещо което възбужда гневът, и ако го осмислиш и увладееш и ссе замислиш колко си щастлива 4е имашдецата семсйство и си жива и здрава, миосля 4е бързо ще се освободиш от негативни мисли и поведение
Пий чай от жълт кантарион, яж сладко
Помисли, нещо дребно но постоянно поведението на съпругът ти, редки срещи с приятели кино разходки, все има нещо което възбужда гневът, и ако го осмислиш и увладееш и ссе замислиш колко си щастлива 4е имашдецата семсйство и си жива и здрава, миосля 4е бързо ще се освободиш от негативни мисли и поведение
Пий чай от жълт кантарион, яж сладко
Мами незнам дали и вие сте имали подобен момент в живота си,но аз вече направо незам каво да направя.Много съм изнервена-ужас,направо незам как ме търпят у дома всички.От малки незначителни неща толкова се вбесявам че чак ме заливат горещи вълни от яд ама за пълни глупости.Всяка сутрин се събуждам с адско главоболие,вместо да съм отпочинала аз се чувствам още по-изморена,през деня ........няма как да го опиша.Просто не мога да се позная и все пак се опитвам да се въздържам,смисъл побеснявам ама пак не си го изкарвам на околните,много често, все едно съм в ранна критическа и късен пубертет едновременно.Трудно се води разговор с такова същество като мен.Моля дайте съвет какво да направя?
все едно аз съм го писала.и аз имам такива периоди и напоследък са все по-често.направо не се понасям.всеки съвет ще ми е полезен.
Момичета, като ви чета, все едно че описвате мен отпреди 3 месеца. Бях изпаднала в параноя от себе си, синът ми заяви че моята ранна критическа е съвпаднала с неговия напреднал пубертет, но проблема си е мой, както и истеричните ме сълзливи изпълнения. Мъжът ми търпя, търпя пък накрая отсече - иди на лекар, вече и аз не издържам. Това ме стъписа и не че не бях ходила от йни до септември по доктори, но ... издебнах личната да я няма /защото тя, може би под мое внушение/ ми даваше Феминорм, и отидох при един млад заместник, който не вдъхва доверие с външния си вид. Отидох с пурл 130, кръвно - достатъчно, тремор /най-вече на ръцете/, излишък от нерви, сълзи и самопрезрение поради слабостта си да се справя само със себе си.
И, о чудо - ендокринолог, веднага и на момента. Думите му бяха - това са типични признаци, но аз не мога да ги лекувам. Та така вече три месеца си имам диагноза и лечение, и търпение и мир у дома. Е пак ги вдигам на "рогата си", то е рядко и за спорта, обаче мъжа ми ме преграща и казва умно - коригирай дозата, пак си я намалила рано. Та така, стана дълго, но ако една от вас си помогне от моята история, ще ви се отблагодаря поне малко затова, че от две години шпионски ви чета анонимно и в захлас.
Последно, когато ендокриноложката ми постави диагнозата"Тиреотоксикоза", /а това просто казано е отделяне на голямо количество адреналин, с което сърцето не може да се справи/ излязох като смазана, а тя ме настигна и ме върна в кабинета си и ми каза "Госпожо, вие имате щастието да имате поставена диагноза, и това е половината от лечението. Това е най-важното, малко хора имат точна и ясна диагноза".
В заключение, мили момичета, не мислете, че нервите, плача и вечните изблици са само и единствено от дете, свекърва или колега. Това може да е първопричината, отключващия фактор, но последствията са си само наши и трябва да ги облекчим. Дано не ми се сърдите, че писах много, но аз три години се мразих, сърцетуптях и борих със себе си, а било толкова просто!
И, о чудо - ендокринолог, веднага и на момента. Думите му бяха - това са типични признаци, но аз не мога да ги лекувам. Та така вече три месеца си имам диагноза и лечение, и търпение и мир у дома. Е пак ги вдигам на "рогата си", то е рядко и за спорта, обаче мъжа ми ме преграща и казва умно - коригирай дозата, пак си я намалила рано. Та така, стана дълго, но ако една от вас си помогне от моята история, ще ви се отблагодаря поне малко затова, че от две години шпионски ви чета анонимно и в захлас.
Последно, когато ендокриноложката ми постави диагнозата"Тиреотоксикоза", /а това просто казано е отделяне на голямо количество адреналин, с което сърцето не може да се справи/ излязох като смазана, а тя ме настигна и ме върна в кабинета си и ми каза "Госпожо, вие имате щастието да имате поставена диагноза, и това е половината от лечението. Това е най-важното, малко хора имат точна и ясна диагноза".
В заключение, мили момичета, не мислете, че нервите, плача и вечните изблици са само и единствено от дете, свекърва или колега. Това може да е първопричината, отключващия фактор, но последствията са си само наши и трябва да ги облекчим. Дано не ми се сърдите, че писах много, но аз три години се мразих, сърцетуптях и борих със себе си, а било толкова просто!
От преумора е... Ако имаш време захвани някой спорт, ще се разтоварваш, и ще ти е доста по-леко...
, много вероятно е да е от преумора. Пък била тя и есенна... Мисля, че спорта по естествен начин повишава нивото на хормона на щастието. Дори ставаш по-красив . 
