Напълно те разбирам, как се чувстваш с чужд човек вкъщи. То човек трудно понася роднините си наоколо, за чужди хора да не говорим. Поради тези съображения никога не съм си и помисляла за детегледачка. А и от това детето ми да расте сред други деца, по-добро спорде мен няма. Учат се едно от друго, забавляват се, това е детството в моите представи. В никакъв случай не ми се връзва някоя стара и закостеняла женица да е единственото обкражение на дъщеря ми. Та то с мен и беше скучно, не искам да си помислям, как ще се чувсктва в подобна ограничена компания. Бих те посъветвала да дадеш Ники на ясла и да плащаш на Таня, за да го води и прибира.
А за пампите, момичета, няма такъв филм - постепенно отказване. Това е градска легенда и е като с цигарите - без една мога, с една не мога. Факт е, че на братовчед ми детето, което е на 2.2 год. бива приучавано към гърнето от 6 месечна възраст и към момента е до никъде, именно защото бабата практикува тази практика - с пмапа на дупето и приканване от време на време. Оставете детето да се напишква дни на ред, да му стане неприятно, да разбере, че пампата вече не е алтернатива и гърнето е единствената. Не дебнете пикото, оставете детето да се осъзнае и само да ви сигнализира. Ако ви лъже в началото, няма страшно, това показва желание за комуникация. Не вървете нон стоп след него с гърнето, не му досаждайте. Не е страшно, че се напишква - в един момент ще схване, че му е мокро и неприятно. Най-подходящата възраст за това е 2 години, така че дерзайте.
Добре завърнали се на Марти и Мимката! Чакаме вече само добри новини от тях!