Здравейте, мили мами! Утре е последния срок за записване за лагер (в манастир, далеч от нащия град). Малката ми дъщеря иска да отиде, но някак си не ми дава сърце да я пусна. Мисля, че е малка, но баща й ме убеждава, че е достатъчно самостоятелна (колкото може да е самостоятелно едно лапенце на 8:)). Миличката не може да си връзва обувките и никога не е пътувала самичка. Плюс това не може да спи, страх я е. Правили сме какво ли не. Пръскахме Кървавата Мери с вълшебен спрей (стара бутилка от препарат с вода и глитър), татко й се бореше с Момо, Самара, викахме, пяхме, танцувахме. Нищо! Взехме я да спи при нас, но вече 2 месец съпругът ми спи на дивана, то това вече не е живот.
Плюс това с по-големите ми деца беше страшен цирк. То не бяха чорапи, горници и обувки. Плащахме лампа в троен размер, защотото нашият си я домъкна вкъщи. Чаши, възглавници и дистанционни също са редовна част от сувенирите.
Имехме един случай, в който по-голямата ми дъщеря се беше напила (лагерът беше на същото място). Хората са се видели в чудо, та ходихме да си я взимаме. Сега... не казвам, че второкласниците са чак толкова напред в материала, но все пак. Водили сме ги тези разговори, обяснявали сме си, но като майка, минали през всички възможни циркове (по отношение на лагерите), не съм сигурна.
Учителките, които ще ги съпровождат ми се струват меко казано калпавички. Не знаят къде са им главите, камо ли какво ще се случи с 40-50 деца.
Та въпросът ми е: Аз ли преувеличавам, при положение, че съпругът и е съгласен?
Плюс това с по-големите ми деца беше страшен цирк. То не бяха чорапи, горници и обувки. Плащахме лампа в троен размер, защотото нашият си я домъкна вкъщи. Чаши, възглавници и дистанционни също са редовна част от сувенирите.
Имехме един случай, в който по-голямата ми дъщеря се беше напила (лагерът беше на същото място). Хората са се видели в чудо, та ходихме да си я взимаме. Сега... не казвам, че второкласниците са чак толкова напред в материала, но все пак. Водили сме ги тези разговори, обяснявали сме си, но като майка, минали през всички възможни циркове (по отношение на лагерите), не съм сигурна.
Учителките, които ще ги съпровождат ми се струват меко казано калпавички. Не знаят къде са им главите, камо ли какво ще се случи с 40-50 деца.
Та въпросът ми е: Аз ли преувеличавам, при положение, че съпругът и е съгласен?
